РЕШЕНИЕ

№ 2997

гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100109874 по описа за 2023 година Предмет на производството е предявен от Г. Б. Г. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Ищецът сочи, че е председател на управителния съвет на сдружение „Б.Б. обединена с една цел“, регистрирано през 2015г., чиято основна цел е да разкрива и да се бори срещу недъзите на всяко управление, което не работи в рамките на закона за защита правата и законните интереси на гражданите. В периода 22.07.2020г.- 22.11.2020г. спрямо него били прилагани специални разузнавателни средства въз основа искане рег.№ RB421127-001-757/21.07.2020г. на наблюдаващ прокурор при Специализираната прокуратура с издадено разрешение рег.№ 4-1658/21.07.2020г. на Сп.НС и искане № RB411137-001-12/77-1058/15.09.2020г. на наблюдаващ прокурор при Специализираната прокуратура с издадено разрешение № 4-2188/16.09.2020г. на Сп.НС. Твърди използването им да е било незаконосъобразно с позоваване на получено от НБКСРС писмо, според което е налице несъответствие между описаните в исканията факти и обстоятелства с фактическия състав на престъпленията, за разкриването на които е искано използване на СРС, както и че в исканията липсват каквито и да е данни и основания, от които може да се направи предположение за съпричастността му към описаната престъпна дейност. За посочения период бил наблюдаван, подслушван, проследяван, нарушена тайната на кореспонденцията и други съобщения, като по този начин били накърнени конституционно защитените му лични права, както и събрана информация във връзка с осъществяваната от него и сдружението дейност, станала достояние на трети лица и представители на властта. Като последица от това твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, объркване, притеснение, несигурност, стрес и гняв, разочарование от органите на съдебната система, което се отразило негативно на здравословното му състояние и начина на живот.

Ответникът изразява становище за неоснователност на иска с доводи, че прилагането на специалните разузнавателни средства е било извършено в рамките на закона и при наличието на предвидено в него основание. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, респ. да е налице причинна връзка с твърдяните незаконосъобразни действия. Сочи, че не е органът, който дава разрешение и експлоатира СРС, поради което не носи отговорност за вреди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

На 21.07.2020г. прокурор при Специализираната прокуратура направил искане до Специализирания наказателен съд с рег. № RB-421137-001-12/77-757 за използване на специални разузнавателни средства, оперативни способи по чл.5, чл.6 и чл.7 ЗСРС наблюдение, подслушване и проследяване по отношение ищеца Г. Б. Г. за срок от два месеца, считано от 22.07.2020г., във връзка с образувано ДП № 115/2020г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 1425/2020г. на СП за разкриване на престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.1 НК вр. чл.95 НК. Мотивирано е с постъпила в ГДБОП при МВР оперативна информация за лица подготвящи извършването на провокативни действия по време на провеждане на граждански протести с цел възникването на масови безредици. Според получената информация се финансират от лица и фирми свързани с В.Б., като организаторите раздават пари на лица от криминалния контингент и използват срещу заплащане фракциите на футболни агитки за участие в протестите и извършване на провокации срещу служители на МВР с посочване на конкретни лица, връзките между тях и описание на действията им във връзка с това. За ищеца е била получена информация, че е председател на управителния съвет на гражданско сдружение „Б.Б. обединена с една цел“ и активно агитира протестиращите, като ги приканва към безредици и стълкновения с органите на МВР с думите „бой до дупка, до постигане на целите“. Бил деен участник в разигралата се ситуация на плажа в „Росенец“ с основна цел да има сблъсъци и „да се лее кръв“. Също според оперативна информация Г. Г. поддържал контакт с приближените на В.Б. лица, които го финансират за извършваната от него в интернет пропаганда и всекидневното му участие на протестите. Посочено е, че с организирането на протестите се цели да бъде съборена, подровена и отслабена властта в републиката и извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра и по места, съставляващо престъпление по чл.321, ал.3 вр. ал.1 НК вр. чл.95 НК. Искането е обосновано с това, че за установяване участващите в ОПГ лица, разкриването на цялостната им престъпна дейност и нейното предотвратяване информация не може да бъде събрана по друг начин, освен чрез СРС.

С разпореждане рег.№ 4-1658/21.07.2020г. по образуваното ЧНД № С- 1664/2020г. по описа на Сп.НС е дадено разрешение за използване на СРС от заместник-председателя на съда.

На 15.09.2020г. прокурор при СП отправил искане за продължаване използването на СРС по отношение ищеца за срок от още 2 месеца, считано от 22.09.2020г., разрешено с разпореждане рег.№ 402188/16.09.2020г. от заместник- председател на Сп.НС по ЧНД № С-2541/2020г. по описа на съда. Искането е мотивирано със същите обстоятелства като предходното, но с допълнението за получена нова информация за лица, за които не е посочена връзка с ищеца, и изложени в резюме разговори проведени от него по мобилен телефон с членове на семейството му, журналисти, адвокати по повод съдебни дела и множество други лица. Видно от съдържанието им в преобладаващата си част разговорите са свързани с протестите по това време срещу министър-председателя Б. Б. и правителството на управляващата партия ГЕРБ и тяхното провеждане на различни места в страната. По идентичен начин е приповторена необходимостта от разкриване на организираната престъпна група и прилагането за тази цел на СРС.

С писмо рег.№ ИК-372/03.08.2023г. на НБКСРС в съответствие с разпоредбата на чл.34ж, ал.1 ЗСРС ищецът бил уведомен, че за периода 22.07.2020г.-22.11.2020г. спрямо него неправомерно са били прилагани СРС, изразяващо се в несъответствие между описаните в исканията на СП факти и обстоятелства с фактическия състав на престъпленията, за разкриването на които е било направено искането за СРС, както и за липса на посочени данни и основания в тях, от които може да се направи предположение за съпричастността му към описаната престъпна дейност.

Видно от приложената по делото преписка, изпращането на писмото е резултат от извършена от НБКСРС служебна проверка и изготвен доклад от 26.11.2021г. При проверката е било констатирано, че исканията са направени от компетентен орган, до надлежен съд и разрешенията дадени от заместник-председателя на съда, който е разполагал с такива правомощия, както и визират престъпните състави, за които е допустимо използването на СРС, но самите искания не отговарят на изискванията на ЗСРС. Посочено е, че от съдържанието на обстоятелствената част не може да се направи обосновано предположение ищецът да е образувал, ръководил или участвал в ОПГ, релевантно към съставите на чл.321 НК вр. чл.95 НК, за връзката му с изброените останали лица, нито факти и обстоятелства за съпричастност към престъпната дейност; при бланкетни твърдения за конспиративност не е надлежно мотивирана нуждата от използване на СРС и невъзможността информация да бъде събрана по друг начин; искането за продължение не съдържа пълно и изчерпателно посочване на резултатите, получени при вече прилаганите СРС, а възпроизведените разговори от ищеца са били в опровержение предположението за съпричастност към твърдяната престъпна дейност. Констатирано е, че събраната от СРС информация е била унищожена по предвидения в ЗСРС ред и не е послужила за целите на ДП № 115/2020г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 1425/2020г. на СП, данни за което на проверяващите не е била предоставена.

От представения протокол на ДАТО за изготвяне на веществено доказателствено средство е видно, че въз основа исканията и дадените разрешения по отношение на ищеца са приложени СРС само чрез способа подслушване, отразяващ съдържанието на проведените разговори по мобилен телефон в периода 22.07.2020г.-22.11.2020г.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката В.Т. е член на сдружение „Б.Б. обединена с една цел“ и участва в дейността му, бидейки гражданска организация с активна позиция по обществено значими въпроси, организира и провежда мероприятия и протести срещу работата на публични личности, държавни институции, длъжностни лица от изпълнителната власт и правосъдната система, които счита, че не са в рамките на закона и в интерес на обществото. В показанията си сочи, че през м.август 2023г. ищецът й споделил за полученото официално уведомление, че е бил незаконно подслушван. Не разговаряли по темата и не дал повече информация, но оттогава станал по-изолиран, отказвал да говори по телефон или публични чатове и предпочитал лични срещи с членове и съмишленици. След като научил за подслушването не се притеснил толкова за себе си, колкото да не навреди на хората, с които разговарял по лични въпроси, с журналисти, дипломати, политически лица и много други. В началото на 2020г. съпругата му претърпяла трансплантация на бъберк, а в края на годината боледувал от Ковид 19, което наред с узнаването, че бил подслушван, създало затруднения в дейността на сдружението и участието в организирани протести. Познава го като силен и весел човек, който често се шегува, което се променило впоследствие-станал затворен, ограничил контактите си, проявявал тревожност.

Свидетелят В.К. също е член на сдружението и активен участник в организираните от него събрания и протести. В показанията си сочи, че през м.08.2023г. ищецът му съобщил за използваните срещу него СРС и оттогава станал по- рязък, нервен и ядосан от това, че бил подслушван. Загубил доверие в институциите, защото вярвал, че в държавата може да има правосъдие и нещата, за които са се борили, могат да се извършват по правилния начин. Сочи още, че работи като компютърен специалист и подпомагал дейността на съвместен проект на сдружението с интернет сайта „Bivol.bg“, занимаващ се с разследваща журналистика. По тази линия постъпвали сигнали от различни лица за нередности и корупционни схеми при запазване в тайна тяхната самоличност, като след обработването на сигналите били насочвани към съответните институции. Използването на СРС не само застрашило техните източници, но и създало предпоставки за загуба на доверие в самото сдружение, заради което ищецът бил много гневен и притеснен.

Като доказателство е представено Експертно решение на ТЕЛК № 94856/27.11.2023г., видно от което през 2014г. ищецът е бил освидетелстван с 92% трайно намалена трудоспособност, а с решението преосвидетелстван на 50% трайна намалена трудоспособност без чужда помощ с водеща диагноза „други вторични коксартрози, двустранни, общо заболяване „други неуточнени интерстициални белодробни болести“ с придружаващи заболявания-апнея по време на сън, първична двустранна гонартроза. В решението е посочено, че през м.12.2020г. преболедувал Ковид 19 инфекция, а преди това в същата година станал донор на бъбрек за съпругата си.

Въз основа тези доказателства, съдът обоснова от правна страна следното:

Отговорността на държавата по ЗОДОВ има деликтен характер и произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Тя е обективна съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, възниква при наличието на изчерпателно изброените в ЗОДОВ хипотези и обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя в съответствие с чл.52 ЗЗД по справедливост.

Основанието по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ е за незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

Надлежно легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент е органът поискал издаване на разрешение за използване на СРС; органът приложил такива, когато липсва разрешение поради това, че не е било поискано или отхвърлено; съответно органът, използвал резултатите от СРС /арг. от ТР № 5/15.06.2015г. по тълк. д. № 5/2013 г. ОСГК на ВКС, Решение № 166/03.08.2018г. по гр.д.№ 4454/2017г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 203/27.02.2019г. по гр.д.№5061/2017г. на ВКС, III г.о./. В случая спрямо ищеца са били използвани СРС по искане на Специализираната прокуратура, а претенцията за вреди насочена против Прокуратурата на Република България, която се явява пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.

Специалните разузнавателни средства са предвиден в НПК като самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателства при разследване на престъпления и представляват изброените в закона технически средства и оперативни способи /чл.172, ал.1 НПК, чл.2 ЗСРС/. Доколкото използването им е свързано със засягане конституционно признати и защитени права на гражданите /чл.32-34 от Конституцията/, тяхното приложение е допустимо само по отношение изрично посочените в чл.172, ал.2 НПК тежки умишлени престъпления и при условие, че съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности. Условията, редът за използване и прилагане, контрола върху използването на специалните разузнавателни средства, получените чрез тях резултати, съхранението на информация придобита чрез СРС и нейното унищожаване са предмет на регламентация в Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/ и НПК. Съгласно чл.12, ал.1 ЗСРС специалните разузнавателни средства се използват по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1; лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица по т.1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност; лица и обекти, свързани с националната сигурност; обекти за установяване самоличността на лицата по т. 1 или 2. Право да искат използване на СРС и събраните от тях данни имат органите по чл.13, ал.1 ЗСРС, а в случаите на образувано досъдебно производство тази компетентност принадлежи на наблюдаващия прокурор /ал.2/. Те трябва да направят мотивирано писмено искане до съответния съд съдържащо обстоятелствата посочени в чл.14, ал.1 ЗСРС, в чиято компетентност е разрешаването или не на такива средства. При тази позитивна уредба незаконосъобразно използване на СРС е налице, когато са приложени без разрешение от компетентния орган /съда/, когато такова разрешение е било дадено, но при липса на законовите предпоставки за това; за разследването на престъпление, за което е недопустимо използването на СРС; искането е направено от ненадлежен орган или не е с изискуемото по чл.14 ЗСРС съдържание. Съгласно чл.34б ЗСРС цялостният контрол по исканията и разрешенията за използване на СРС, фактическото им приложение, съхраняването и унищожаването на информацията от тях се осъществява от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства /НБКСРС/, като независим държавен орган. В рамките на своите правомощия може да проверява и удостоверява всички факти и обстоятелства свързани със законосъобразното прилагане на СРС и въз основа на направените констатации да създава технически правила и дава задължителни указания за органите, осигуряващи и прилагащи такива средства, указания към тях за подобряване режима на използването им, сезира надлежните органи за отстраняване на констатирани нарушения, включително и уведомява гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно СРС. Актовете на НБКСРС, с които констатира неправомерно използване на СРС са официални свидетелстващи документи по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и имат материална доказателствена сила относно фактическите констатации, но не и относно тяхната законосъобразност, чиято преценка е в правомощията на съда, сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ /Решение № 166/03.08.2018г. по гр.д.№ 4454/2017г. на ВКС, ІV г.о./.

Въз основа събраните доказателства, в тази част констатациите на НБКСРС, съдът намира за осъществено основанието по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ.

Специалните разузнавателни средства са били приложени в периода 22.07.2020г.-22.11.2020г., когато страната е обхваната от граждански протести, в които ищецът, заедно с членове и съмишленици на представляваното от него сдружение “Б.Б. обединена с една цел”, взел активно участие в упражняване правата по чл.3 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Формалният повод за използването им е образувано досъдебно производство за разследване на предполагаемо тежко престъпление по чл.321 НК вр. чл.95 НК поради наличието на оперативни данни за престъпна група с водеща фигура бизнесмена В.Б., която организира срещу заплащане участието в протестите на лица от криминалния контингент и футболни агитки с цел създаване на безредици насочени срещу държавната власт. Престъплението попада в приложното поле на чл.3, ал.1 ЗСРС за допустимо използване на СРС, но в конкретния случай не е било съответно на закона. Исканията не са били надлежно мотвирани съобразно чл.14, ал.1 ЗСРС и направени при липса предпоставките на чл.12, ал.1 ЗСРС, тъй като не са изложени факти и обстоятелства за връзка между ищеца с изброените в тях лица или с В.Б., за финансиране от последния на сдружението за водене на антидържавна пропаганда или други данни, които да дават обосновано предположение за участието му в сочената за организирана престъпна група или съпричастен по какъвто и да е начин към твърдението за подготвяни противоправни действия при протестите. При положение, че досъдебното производство се отнася до деятелността на множество лица, не е ясно на какъв етап е било към този момент, дали и какви доказателства са били събрани срещу ищеца, съответно те да са в подкрепа на подозрението за някакво съпричастие към разследваното престъпление, конкретика за необходимостта от прилагането на СРС и невъзможността данни да бъдат събрани по друг начин, освен бланкетно посочената причина за конспиративност.

Видно от доказателствата по делото, от поисканите и разрешени СРС по първото искане за период от 2 месеца е бил приложен един способ-подслушване, въз основа на който не са събрани относими към фактическия състав на престъплението или уличаващи ищеца данни, а единствено са потвърдили участието му в протестите. След като не са дали резултат, вместо да бъде прекратено използването на СРС /арг. от чл. 22, ал.1, т.2 ЗСРС/ прокурорът направил искане за тяхното продължаване с още 2 месеца, мотивирано по същия начин и при същите обстоятелства в отклонение на чл.14, ал.1 ЗСРС и чл.21, ал.3 ЗСРС.

По изложените съображения съдът намира, че спрямо ищеца са били незаконосъобразно използвани СРС, предпоставящо пораждане отговорността на държавата в хипотезата по чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ.

Приложението на специални разузнавателни средства по необходимост нарушава или ограничава конституционно признатите права на гражданите по чл.32-34 от Конституцията, обект на защита и в международен план по чл.8 от ЕКЗПЧ, а когато намесата в личния живот е неправомерна безспорно се търпят вреди. Изводът за незаконосъобразно използване спрямо ищеца на СРС обуславя и извод за претърпени такива вреди, които в случая се изразяват в посочените в исковата молба унижение, притеснение, несигурност, гняв и разочарование от действията на орган, задължен да зачита и охранява правата на гражданите. Допълнително от показанията на разпитаните свидетели се установява, че след узнаването станал по-затворен, ограничил контактите си, променил начина на комуникация с членове на сдружението и съмишленици, изразявал притеснение от разкриване източниците на сведения за закононарушения и във връзка с това от загуба на доверие в самото сдружение.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете периода на приложение на СРС-4 месеца и обстоятелството, че освен подслушване на телефонни разговори друг способ фактически не е бил прилаган. По делото е установено, че след изтичане срока, за който е било разрешено СРС, получената информация не е послужила като доказателство по досъдебното производство, а е била унищожена по предвидения в закона ред. Няма данни по същото на ищеца да е било повдигнато обвинение, нито доказателства в подкрепа на твърдението подслушаните разговори да са били разгласени в нарушение на закона или станали достояние на лица, различни от пряко ангажираните длъжностни лица по искане, разрешаване или прилагане на СРС, респ. за злоупотреба с тях по начин, който да обуслови засягане в значителна степен личността и правата на ищеца. Представеното решение на ТЕЛК установява, че страда от заболявания и има здравословни проблеми, но те не се намират в причинна връзка с неправомерното използване на СРС. Предвид това, в приложение на чл.52ЗЗД съдът намира за справедлив и съответен на вредите размер на обезщетението от 6000лв., до който искът е основателен и следва да се уважи.

Върху така определения размер следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът дължи заплащането на направените разноски от 10лв. за държавна такса, а на процесуалния представител адв.М. Л.-САК заплащането на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 610лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С и съобразно уважената част от иска.

Водим от горното съдът