Решение № 2471 от 27.3.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 134/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. С. С. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Несебър, [улица], и С. Д. С. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], против отказ за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка, обективиран в писмо с изх.№ 94-01-18055/3/12.12.2023г., издаден от Б. К. - секретар на Община Бургас. В жалбата се сочи, че отказът е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Допълнително се посочва, че административният орган не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост върху посочения имот е действително или не, единствено има право да извърши проверка дали процесният имот е общинска собственост и да направи съответното удостоверяване. Представя доказателства. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите – адв. К., поддържа жалба, като прави искане за отмяна на оспорения отказ за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – секретар на Община Бургас, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представя административната преписка и ангажира доказателства за компетентност на административния орган. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление вх. № 94-01-18055/08.06.2023 г., подадено от В. С. С. и С. Д. С. е поискано от кмета на Община Бургас да завери молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост на молителите относно поземлен имот с идентификатор № 07332.501.501, по КК и КР на [населено място], целият с площ от 982 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица]. Към искането са приложени три броя от молбата-декларация и скица на поземления имот № 15-562842/26.05.2023 г., издадена от СГКК-Бургас.В приложената скица е отразено, че няма данни за собственост за имот с идент. 07332.501.501, по КК и КР на [населено място]. Представената със заявлението молба-декларация по обстоятелствена проверка е заверена от страна на Областна управа – Бургас на 07.06.2023 г., като е отбелязано, че за имот с [идентификатор] няма издадени актове за държавна собственост. На 08.06.2023 г. молбата-декларация е заверена от служител в отдел „МДТ“ при Община Бургас, като е отразено, че имотът е деклариран с декларация за собственост по ЗМДТ от В. С. С. и С. Д. С.. По повод направеното искане за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка, от Община Бургас е изискана информация от дирекция „УОС“ към общината. В отговор от директора на дирекция „УОС“ при Община Бургас е изготвено удостоверение с изх. № 94-01-18055/2/15.12.2023 г., в което е отразено, че имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] е съответен и идентичен на УПИ ІІ-501 в кв. 74, целият с площ от 982 кв.м. по ПУП-ПРЗ на [населено място], както и че в него няма наличие на общинска собственост. От страна на Община Бургас е извършена проверка в разписните листи към действащия регулационен план на [населено място] от 1986 г., при която е констатирано, че имот с пл. № 501, за който е отреден УПИ ІІ-501 в кв. 74, е записан на името на П. С. М., с отразено право на собственост съобразно нотариален кат № 8, том ІV, рег. № 3212, дело № 547/23.06.2006 г. Изготвена е и служебна справка от Агенция по вписванията – [населено място], въз основа на която е констатирано, че имотът, предмет на обстоятелствената проверка е прехвърлен на „Вали Ботом“ ЕООД и „Хил Стейшън“ ЕООД с [нотариален акт], том V, рег. № 6070, дело № 840/05.10.2007 г. С оглед така установените данни, административният орган е достигнал до извод, че по отношение на имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], предмет на заявлението за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка, няма наличие на общинска собственост, но е налице конкуренция на заявени права и съответно спор за материално право, поради което заявлението на жалбоподателите с вх. № 94-01-18055/08.06.2023 г. е оставено без уважение. Отказът за извършване на заверка на молбата-декларация е обективиран в писмо с изх. № 94-01-18055/3/12.12.2023 г., което писмо е отбелязано в молбата-декларация, като неразделна част от същата. Писмото, ведно с екземплярите от молбата-декларация са получени от В. С. на 03.01.2024 г., видно от отбелязването върху заявлението от 08.06.2023 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Административното производство е започнало по заявление за издаване на удостоверение по чл. 62, ал. 4 от ЗОС, т.е. волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, респективно отказ да се издаде такъв документ, което по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията представлява извършване на административна услуга. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК това волеизявление, или отказът такова да бъде направено, представлява индивидуален административен акт, респективно подлежи на оспорване по реда на АПК. Жалбата е подадена от лица, които са адресати на оспорения акт и за които същият се явява неблагоприятен. Същата е депозирана в предвидения 14-дневен преклузивен срок – отказът е връчен на В. С. на 03.01.2024 г., а жалбата е подадена на 15.01.2024 г. чрез административния орган. Изложеното обуславя извод, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от лица имащи правен интерес от оспорването и в установения срок за оспорване, поради което се явява допустима. В ЗОС и друг нормативен акт не се съдържа специално правило относно органа, компетентен да се произнесе по искане за издаване на удостоверение по чл.62, ал.4 от ЗОС - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, поради което приложими относно компетентността на органа се явяват общите правила установени в чл.23, ал.1 от АПК. Цитираната разпоредба сочи, че когато в нормативен акт не е определен компетентния орган, който следва да издаде даден административен акт по въпроси от компетентността на община, то компетентен в този случай е кметът на съответната община. В нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗМСМА е дадено правомощие на кмета на общината да възлага на секретаря на общината различни функции. Със Заповед № 3084/17.11.2008 г. кметът на Община Бургас е оправомощил секретаря на общината – Б. К., да изпълнява качеството на длъжностно лице, което да подписва удостоверения по подадени молби-декларации за извършване на обстоятелствени проверки за придобиване право на собственост. В настоящия случай административния акт е издаден именно от секретаря на Община Бургас – Б. К., поради което съдът приема, че е издаден от компетентен орган. За да се проведе нотариалното производство по реда на чл.587, ал.2 от ГПК е необходимо лицето подало молба – декларация до нотариуса да представи удостоверение, че недвижимият имот, предмет на обстоятелствената проверка не е държавна или общинска собственост, както и да посочи трима свидетели, които да бъдат разпитани от нотариус. Обстоятелството дали един имот е общинска собственост или не, както и данните на посочените от заявителя свидетели се удостоверяват, респективно заверяват от съответната общинска служба, на основание чл.62, ал.4 от ЗОС. Извършването на посочената заверка представлява административна услуга по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. С извършване на исканата услуга не се създават права и задължения, а единствено се удостоверява наличието или липсата на определени факти от значение за упражняване на права и по-конкретно правото на жалбоподателите да искат да бъде признато правото им на собственост върху процесния недвижим имот по реда на чл.587, ал.2 от ГПК. В това производство административният орган има правомощие единствено да извърши проверка относно правата на собственост на общината, а не да издирва и посочва други собственици на имота. Съответно при наличие на изискуемите предпоставки – представена молба-декларация и заплатена такса, органът е длъжен да извърши справка в общинските регистри и да завери молбата-декларация като посочи има или няма по отношение на имота издадени актове за общинска собственост. При установяване, че не е налице акт за общинска собственост, административният орган, действащ в условията на обвързана компетентност е длъжен да извърши исканата административна услуга – заверка на молба-декларация. Същото, следва да извърши органът и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е общински, респ. каква част от него е общинска собственост и въз основа на какъв акт. Решението на въпроса дали са налице материалноправните предпоставки жалбоподателите да бъдат признати за собственици на имота, описан в молбата-декларация на основание обстоятелствена проверка, съответно наличието или не колизия на права, не е в правомощията на кмета на общината. Решаването на този въпрос е изцяло от компетентността на нотариуса, който в производството по чл.587 от ГПК е длъжен да извърши преценка за наличието на посочените обстоятелства, въз основа на която да издаде или да откаже издаването на констативен нотариален акт. Следователно установяването на данни обосноваващи извод за наличие на спор за материално право за собственост върху съответния имот, не може да бъде основание за отказ за извършване на искана административна услуга. При изложените съображения се обосновава извод, че оспореният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Естеството на спора не позволява да бъде разрешен по същество от съда, поради което административната преписка следва да бъде върната на органа за произнасяне по отправеното искане. На основание чл.57, ал.2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение, за извършване на исканата административна услуга. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите се дължат направените в хода на производството разноски, а именно 600.00лв. адвокатско възнаграждение и 20.00лв. заплатена държавна такса. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХІІ-ри състав