Решение № 5021 от 13.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10440/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Д. Т., директор офис „Младост“ при ТД на НАП София, чрез юрисконсулт Е. срещу решение № 4026/04.09.2024г. на СРС, НО, 115 състав по н.а.х.д.№ 4904/2024г по описа на СРС. Недоволен от решението касаторът го определя като неправилно, постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност. Сочи, че не са допуснати процесуални нарушения, свързани с посочване на датата на извършване на нарушението. Твърди, че съгласно параграф 27 ал.2 от ПРЗ на ЗМДВИП срокът за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се удължава на 30 юни, но това се отнася само за физическите лица, извършвали стопанска дейност като търговци или земеделски стопани, което не е относимо към процесния случай, тъй като нарушителят Т. не е декларирал такава дейност и за него срокът за подаване на ГДД е 30.04.2020г. Следователно правилна е посочената дата на извършване на нарушението - 01.05.2020г., не е допуснато нарушение и при посочване на датата, на която е довършено нарушението – 25.03.2021г., която е датата на подаване на ГДД. Моли за отмяна на решението на съда и потвърждаване на НП. В съдебното заседание е представляван от юрисконсулт Е., който поддържа жалбата и заявените с нея искания. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация – Р. Т. Т. чрез адв. С. оспорва жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение. Прокурорът при Софийска градска прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Административен съд - София град, 13 касационен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, в касационното производство съдът се произнася служебно по валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Разгледана по същество жалбата е основателна, а решението на СРС е валидно, допустимо, но неправилно. Съображенията са следните: Касационната инстанция на основание чл. 220 АПК приема за доказани и установени фактите, изложени от Софийски районен съд. Анализирайки всички събрани доказателства решаващият съд е приел, че на 14.05.2019г. между Р. Т. и М. П. бил сключен договор за заем, като П. предоставил на Т. сумата от 121 575 евро, Т. следвало да върне тази сума до 14.05.2024г. ведно със законната лихва. Тази сума не е била декларирана в подадената ГДД за 2019г. С резолюция от 10.06.2020г. била назначена проверка от органите на НАП, а на 24.03.2021г.била изпратена покана до Т. за деклариране на всички обстоятелства и доходи за 2019г. На 25.03.2021г. Т. подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, но отново не декларирал предоставения заем, като не е подал Приложение №11. На база на установеното от проверката на 01.04.2021г. г. свидетелката П. Д., на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП – София, съставила срещу Т. акт за установяване на административно нарушение № F607716, като квалифицирала нарушението по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗДДФЛ. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, на което бил предявен и връчен срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не депозирал възражение срещу АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 80а, ал. 1 ЗДДФЛ на Р. Т. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 23 778 лева, за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДДФЛ. Тази фактическа обстановка СРС е приел за установена на база събраните по делото гласни и писмени доказателства и след детайлен анализ на същите. Въз основа на установената фактическа обстановка районният съд е обосновал верен извод, че НП е законосъобразно и издадено от компетентен орган, както и че Р. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 50 ал.1 т.5 б. „В“ от ЗДДФЛ, но е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неясно посочване на датата на извършване на нарушението- от една страна се сочи 01.05.2020г., а от друга страна датата на довършване на нарушението 25.03.2020г., което нарушава правото на лицето да разбере точно за какво нарушение се ангажира отговорността му. От друга страна се твърди, че срокът за подаване на ГДД е бил продължен до 30.06.2020г., от което следва, че нарушението е извършено на 01.07.2020г., а датата на довършването му е датата на установяване на нарушението след извършената проверка от органа. Настоящата инстанция намира тези изводи за неправилни. НП е законосъобразно и издадено от компетентен орган. Касационната инстанция намира са спазени разпоредбите на чл. 43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението, както и на чл. 57 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, съдържащ реквизитите по чл. 42 от ЗАНН, който е надлежно подписан и връчен. Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Съгласно параграф 27. от ЗМДВИП през 2020 г. срокът по чл. 47, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се удължава до 30 юни.