Решение № 656 от 29.2.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 24/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Благоевград против Решение № 216/08.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 27/2023 г. по описа на Районен съд - Разлог, с което е отменено Наказателно постановление № 2110200154 от 12.12.2022 г., издадено от касационният жалбоподател - Директора на РДГ – Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е била налице хипотеза на двойно наказателно преследване срещу дееца, с което според РС в рамките на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на процесното нарушение и неговото авторство. Твърди се, че същите почиват на непрецизен анализ на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - "К. И." Е•••, чрез процесуалния му представител – надлежно упълномощен адвокат, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира решението на Районен съд – Разлог да бъде оставено в сила. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а НП – потвърдено. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Разлог е отменил Наказателно постановление № 2110200154 от 12.12.2022 г., издадено от Директора на РДГ – Благоевград, с което на "К. И." Е•••, за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗГ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, като на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите – предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата. За да постанови този резултат районният съд е приел на първо място, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на процесния санкционен акт. Наличието на такова съдът е извел от констатацията си, че срещу дееца е имало образувани две висящи производства от санкционен характер – наказателно и административнонаказателно, с което е бил нарушен принципът non bis in idem. Аргументирал е подробно тезата си в тази връзка, че след изпращане на материалите по случая на прокуратурата, първоначално образуваното срещу дружеството административнонаказателно производство не е било прекратено по надлежния ред. Отделно от горното съдът е приел, че нарушението и неговото авторство са останали недоказани, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява „съхранение“ на дървесина, в какъвто смисъл от фактическа страна е формулирано конкретното административнонаказателно обвинение, още повече същото да е извършено в експлоатирания от касационния ответник обект. Решението е постановено в нарушение на закона. В конкретния случай имуществената отговорност на "К. И." Е••• е ангажирана за това, че в експлоатирания от дружеството обект по чл. 206 от Закона за горите - в който постъпва, преработва се или се експедира дървесина, е констатирано съхранение на иглолистна едра и средна строителна дървесина – 2, 56 м 3 бял бор и 23, 59 м 3 смърч, непридружена с превозен билет. По делото са събрани категорични доказателства, че процесната дървесина се е намирала на територията на процесния обект /подробно описан в АУАН и НП/, експлоатиран от "К. И." Е•••. Именно наличието й там, по своите обективни признаци, представлява „съхранение“ от гледище на ЗГ, каквато е и една от формите на изпълнително деяние по см. на чл. 213, ал. 1 от същия закон. Обстоятелствата, върху които районният съд е акцентирал – къде точно в обекта се е намирала дървесната, какви са били намеренията на съхраняващия я и за какво е била предназначена, са без релевантно значение за възникване на отговорността в конкретния казус. Тълкуването на лексикалното и етимологичното значение на понятието „съхранение“, дадено от РС, не е извършено в духа на Закона за горите и целите му, залегнали в чл. 1, ал. 2 от ЗГ. Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ въвежда императивна забрана за съхранение на дървесина, непридружена с превозен билет, без да държи сметка за целите на съхранението, начина по който се извършва, предназначението му и т.н. По аргумент на изложеното, обстоятелството, че дървесината е била натоварена на МПС, по никакъв начин не изключва факта на съхраняването й. По делото безспорно е установено, че процесната дървесина е постъпила в обекта и именно там е установено неправомерното й съхранение. Ето защо настоящият състав на касационната инстанция намира, че процесното нарушение е доказано по категоричен начин от обективна страна. В подкрепа на гореизложените съждения настоящият състав намира за необходимо да допълни, че в случая не без значение при преценката относно установеността на нарушението в контекста на процесното изпълнително деяние е правно релевантния и безспорен за страните факт, че процесният обект, експлоатиран от "К. И." Е•••, е обект по чл. 206 от ЗГ, т.е. „обект, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина …“ по аргумента на цитирания текст. По отношение на такива обекти, нормата в ал. 1 регламентира съответни задължения за собствениците и ползвателите на същите, изпълнението на които има пряко отношение по установеността на процесните спорни факти, в каквато насока е следвало да бъдат насочени действията и мотивите на съда, включително и по отношение на тълкуването на изпълнителното деяние. Незаконосъобразен е и изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, мотивиран по аргумент за проведено срещу дружеството двойно санкционно преследване. Видно е данните по делото е, че след установяване на процесното нарушение от компетентните длъжностни лица при РДГ – Благоевград, материалите са изпратени на РП – Благоевград, ТО – Разлог, която е юрисдикцията, ползваща се с прерогатив в конкретната хипотеза, с оглед задължението и правомощията й да прецени степента на обществена опасност на деянието, респ. да извърши преценка за евентуално наличие на извършено престъпление. Едва след отрицателното становище на прокуратурата, обективирано в Постановление за прекратяване на наказателното производство, преписката е изпратена на компетентния административнонаказващ орган. От изложеното следва, че в настоящия случай не е налице хипотеза на двойна наказателна репресия, доколкото дружеството е санкционирано единствено и само в рамките на образувано срещу същото административно-наказателно производство, а преюдициалното наказателно производство е прекратено. Тълкувателно Решение № 4 от 06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2017 година, на което районният съд се е позовал, разглежда случаите, в които деецът е понесъл едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност, доколкото с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита. По изложените по-горе аргументи, настоящият случай не е такъв. Така поставеният от съда въпрос по-скоро би имал практическо значение относно спазването на процесуалните срокове, регламентирани в ЗАНН, касаещи издаването на съответните административни актове в хипотеза на две самостоятелни по своя характер производства намиращи се в условия на обусловеност един от друг, което в случая също така не е налице. Отделно от горното, настоящият касационен състав не констатира и други съществени процесуални нарушения. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и редът при издаването, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелства, при които е извършено. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени. Не се установяват допуснати нарушения, водещи до ограничаване права на нарушителя в някоя от фазите на процеса. Правилно е приложен законът и при определяне на санкцията. АНО е анализирал смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и правилно е определил имуществена санкция в конкретния размер, съобразно правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Ал. 2 гласи, че когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. Законосъобразно в НП е включено и разпореждане за отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението, което съгласно чл. 273, ал. 1 от ЗГ, е задължителна и акцесорна последица при извършване на нарушение от процесния вид. Предвид всичко изложено по-горе, като е отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който НП да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, но само за производството пред районния съд, доколкото пред касационната инстанция АНО не е представляван от юрисконсулт. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид характера на спора и обема осъществена защита, съдът счита, че справедлив размер на възнаграждението е в размер на 100, 00 лв., която сума следва да се присъди в полза на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в чиято структура е включен административният орган, издател на оспорения акт. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Благоевград