Решение № 2236 от 21.5.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 342/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по касационна жалба на И. А. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, подадена чрез служебен защитник адв. Т. Ж., против Решение № 762 от 21.02.2025 год. по адм. дело № 563 от 2024 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена исковата му молба, с която е предявен иск за неимуществени вреди против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в размер на 25 000, 00 лв., с твърденията, че вредите са му причинени от незаконосъобразни действия на служител на ответника, който, на празника Великден на 06.05.2024 год., не му е разрешил да посети Евангелската църква. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като аргумент за това касаторът твърди, че в нарушение на процесуалните правила и в частност на разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, съдът бил възложил на ищеца тежестта да докаже направените в неговата искова молба твърдения. Поддържа се също становище, че в обжалваното решение е извършена неправилна преценка на събраните по делото доказателства и в частност на това, че ГДИН пред първата инстанция не е провела насрещно доказване, което да опровергае факта, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от недопускането му до участие във Великденската литургия в Евангелската църква на 06.05.2024 год. Развиват се също и съображения за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на доказателствената сила на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като това било довело и до неправилност на извода, че правата на ищеца, с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЕКЗПЧОС, не са нарушени от страна на ГДИН. В съдебно заседание касационният жалбоподател И. Д. не се явява, представлява се от служебен защитник адв. Ж., която излага оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и иска неговата отмяна. За ответника ГДИН се явява пълномощника юрк. Р., който оспорва жалбата и излага съображения по съществото на спора в писмени бележки. Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Административен съд – Пазарджик е бил сезиран с искова молба, подадена от И. А. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в размер на 25 000, 00 лв., с твърденията, че вредите са му причинени от незаконосъобразни действия на служител на ответника, който, на празника Великден на 06.05.2024 год., не му е разрешил да посети Евангелистката църква. Съображенията в исковата молба в последствие са допълнени с Молба вх. № 7533 от 09.09.2024 год., подадена от назначения му от съда служебен защитник. За да отхвърли исковата молба, на лишения от свобода И. А. Д., Административен съд – Пазарджик е приел от фактическа страна, че в киносалона на Затвор – Пазарджик редовно се провеждат богослужения и срещи на лишени от свобода с представители на Евангелската Съборна Църква. Ежеседмично между 15 и 20 лица, лишени от свобода посещават службите. По делото са представени четири списъка на лишени от свобода, които редовно посещават службите на Евангелска църква за месец март (19 човека), месец април (19 човека), месец май (15 човека) и месец юни (15 човека) 2024 год., изготвени от инспектор „Пробация“ - К.. Списъците са изготвени без подписи на съответните лица. Според справката на началника на затвора тези списъци са ежемесечни и се предават на дежурната част за изпълнение и контрол. Списъците са отворени и могат да се допълват през целия текущ месец. Видно от представените списъци определени лица са изключвани, а други са включвани през съответните месеци. Касаторът не е включен в нито един от четирите списъка. По делото пред първата инстанция е приет, изготвен на 22.04.2024 год., списък на лишените от свобода от корпуса на Затвора - Пазарджик, които ще присъстват в киносалона на 06.05.2024 год. от 10: 00 часа на тържествено отбелязване на Великденските празници с представители на Евангелската църква, утвърден от Началника на Затвора - Пазарджик, в който са включени 27 човека (и в който касаторът отново не е включен). Според свидетеля Р. лишеният от свобода И. Д., макар и рядко, посещавал Евангелската църква. Свидетелят Т. сочи, че през 2022 год. Д. първоначално редовно, а впоследствие по-рядко е посещавал службите на тази църква. На 06.05.2024 год. касационният жалбоподател и свидетелите - Р. и С. са поискали да посетят Великденската служба, но не им е било разрешено от служителя К. - ИСДВР към Затвора – Пазарджик с мотива, че не са се записали предварително в нарочния списък. Свидетелят Т. установява също, че и през 2022 год. е имало списъци за посещение на църквата, както за Великденската литургия, така и за редовните служби. Независимо от това, жалбоподателят и свидетелят не са се записвали, но са били допускани в дните, когато са пожелавали, включително на Великден през 2022 год. Въз основа на така установената фактическата обстановка, първоинстанционният съд е приел за недоказани наведените от страна на Д. твърдения, че с недопускането му да присъства на Великденската служба на Евангелската Съборна Църква, започнала на 06.05.2024 год. от 10: 00 часа е нарушено правото му по чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на свободно изповядване на религия, защото в случая са били налице предпоставките посочени в чл. 9, § 2 от ЕКПЧ, а именно: наложеното му ограничение е в интерес на обществената сигурност и обществения ред и морала, както и с него е осигурена защитата на правата и свободите на другите лишени от свобода и на останалите участници в религиозното събитие. Решението е правилно. Касационната инстанция счита, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспорения първоинстанционен съдебен акт – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното дирене са събрани гласни и писмени доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС и въз основа на тях е достигнал до обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Съдът намира за неоснователни твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределянето на доказателствената тежест по реда на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Видно от Определение № 2378 от 14.06.2024 год. постановено по първоинстанционното дело, инстанцията по същество е указала на ответника ГДИН, че е негова тежестта да установи, че ищецът, като лишен от свобода, не е бил подложен на нечовешко или унизително отношение, с оглед изложените му твърдения. Не се споделя също и поддържаното в жалбата становище, че в обжалваното решение е извършена неправилна преценка на събраните по делото доказателства и в частност на това, че ответната страна пред първата инстанция не е провела насрещно доказване, което да опровергае факта, че ищеца е претърпял неимуществени вреди от недопускането му до участие във Великденската литургия. Видно от събраните по делото доказателства от страна на ГДИН пред първата инстанция са представени списъци за посещение на църквата, както за Великденската литургия, така и за редовните служби. От събраните гласни доказателства също е установено, че касаторът несъмнено е знаел за наличието на тези списъци, тъй като още през 2022 год. е посещавал Евангелската църква и въпреки че не се е записвал предварително е бил допускан до литургиите, заявявайки желанието си непосредствено преди провеждането им. На базата на тези доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че ограничението на свободата на ищеца да изповяда религията си посредством отказа да бъде допуснат до участие във Великденското богослужение, проведено на 06.05.2024 год., е в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 166 от ЗИНЗС и чл. 155, ал. 5 от ППЗИНЗ, както и при наличието на предвидените в чл. 9, § 2 от ЕКПЧ предпоставки, защото ограничението за посещение на събитието, посредством вписване в списък е било в интерес на обществената сигурност и обществения ред и морала, както и с него е осигурена защитата на правата и свободите на другите лишени от свобода и на останалите участници в религиозното събитие. Предвид изложеното неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на доказателствената сила на събраните по делото писмени и гласни доказателства по отношение на извода, че правата на ищеца по чл. 9 от ЕКЗПЧОС не са били нарушени от страна на ГДИН. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че оспореното решение е правилно, постановено е при отсъствие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик, XIІ – ти касационен състав,