Решение № 2567 от 18.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9218/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на В. К. М., ЕГН ••••••••••, със съгласието на баща му К. Г. М., чрез пълномощника адв. С. Н. - САК, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК-З.“, да заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод ПТП настъпило на 07.02.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. В исковата молба се твърди, че на 07.02.2021г. около 13: 40 часа, ищецът пътувал в лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ •••• КС, управляван от неговия баща. Движели се по ул. „Черковна“ с посока с ул. „Оборище“ към бул. „Ситняково“ и в района на кръстовището с ул. „Калиманци“ предприел маневра ляв завой. В същото време лек автомобил „БМВ 530Д” с per. № СВ •••• НН управляван от М. Г. Е. вместо да се движи в дясната лента за движение, навлиза в лентата за насрещно движение и удря странично управлявания от К. М. лек автомобил. Твърди се, че в резултат на ПТП ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактури на 21 и 22 зъби с открита пулпа. Имал болка при натиск, при контакт със въздух и термични дразнители. При провеждане на елекродонто диагностичен тест за авиталит 21 зъб реагира на 22 микроампера, а 22 на 9 микроампера. Извършено било директно покритие на зъбната пулпа с МТА цимент, за запазване на виталитета на увредените зъби. При следващия преглед са снети отпечатък за изработка на индивидуален мокап за изграждане на фрактурираните зъби. След изработване на восъчният моделаж от зъботехник е направено директно възстановяване на пострадалите зъби. Поради факта, че счупените зъби са с незавършено кореново развитие на този етап и усилията са да се запази виталитета на зъбите. Предстоят контролни прегледи след 3, 6 месеца и 1 година за проследяване на виталитета. Окончателното възстановяване на зъбите при запазен виталитет ще се направи след навършване на 18 годишна възраст с циркониеви корони. В случай, че зъбите загубят своя виталитет, ще се наложи кореново лечение на 21 и 22 зъби, последващо щифтово изграждане и ново естетично възстановяване. Твърди се, че при настъпилото ПКТП ищецът контузил цялото си тяло, като все още не е възстановен напълно. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Ответното ЗАД „ОЗК-З.“ АД в срока чл.367 от ГПК е депозирало писмен отговор, в който оспорва прекия иск по основание и размер. Не оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ЗАД „ОЗК - З.” АД и собственикът на л.а. марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № СВ •••• НН, валиден към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между вредите на ищеца и настъпилото ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е нарушил разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. На отделно основание навежда възражение за независимо съизвършителство от страна на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. № СВ •••• КС, тъй като същият е нарушил чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП. Той е имал задължение, превозвайки дете в управлявания от него автомобил да спазва разпоредбите на глава втора, раздел XXV от ЗДвП. Навежда възражение за независимо съизвършителство от страна на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. № СВ •••• КС, който е нарушил разпоредбите на Раздел VI и Раздел VII от ЗДвП като не е предупредил останалите участници в движението за намеренията си да извърши маневра, с което е допринесъл за настъпване на ПТП, респективно настъпилите по отношение на ищеца вреди. Навежда възражение за независимо съизвършителство от страна на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. № СВ •••• КС, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП като е предприел внезапно спиране на пътното платно, с което допринесъл за настъпване на ПТП, респективно настъпилите по отношение на ищеца вреди. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва началния момент на претендираната акцесорна претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Н. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК. В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника адв. Кирацева оспорва предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК. Навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищцовата страна. Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, съгласно чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: От фактическа страна: От приетия Констативен протокол № К-45 от 07.02.2021г., съставен относно процесното ПТП се установява, че на 07.02.2021г., около 13: 40 часа настъпило ПТП в гр. С. между л.а. БМВ с рег.№СВ•••• НН, управляван от М. Г. Е., който се движил по ул. „Черковна“ с посока от ул. „Оборище“ към бул. „Ситняково“ и попътно движещия се пред него, товарен автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ •••• КС, управляван от К. Г. М., който извършвал маневра ляв завой. Отразено е, че при настъпилото ПТП пострадал пътника от т.а. „Фолксваген Пасат“- В. К. М., който е освободен от УМБАЛСМ Пирогов с диагноза – фрактура на зъби №21 и 22, контузия на тялото. /л. 4 от делото/ От представения лист за преглед на пациент №016614/ 07.02.2021г. на спешен кабинет по неврохиргия при УМБАЛСМ Пирогов е видно, че след ищецът К. Г. М. на 14г. е прегледан в спешен кабинет, консултиран със специалист по детска хирургия и травматология, като е поставена диагноза – други нарушения на зъбите и пародонта, фрактура на клинична корона на зъби 21 и 22.Насочен към лечение от стоматолог./л.5 от делото/ От приета дентална епикриза от 02.04.2021г., издадена от д-р П.Я. – спец. обща стоматология, се установява, че на 08.02.2021г. е извършен преглед на В. К. М. ЕГН ••••••••••, при който е установено фрактура на 21 и 22 зъб с открита пула, предприето лечение. /л.6/ С молба вх.№99-11340 от 13.04.2021г. ищецът е предявил пред ответното ЗАД „ОЗК-З.” претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 13.04.2021г. С писмо от 16.04.2021г. ответното дружество е изискало, ищецът да представи допълнителни документи, подробно посочени пак там. /л. 7- л.8/ От приетото Наказателно постановление № 21-4332-015099 от 20.07.2021г. на СДВР, отдел Пътна полиция, се установява, че по отношение на М. Г. Е. е наложено административно наказание глоба, за това че на 07.02.2021г., около 13: 40 часа в гр. С., по ул. „Черковна“ управлявал л.а. „БМВ“ с рег. № СВ •••• НН с посока на движение от ул. „Оборище“ към бул. „Ситняково“, като предприемайки маневра изпреварване преди кръстовището с ул. „Калиманци“ реализира ПТП с попътно движещия се пред него и извършващ маневра ляв завой товарен автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ •••• КС, управляван от К. Г. М.. /л.71/ Пред настоящата инстанция е допуснато изслушването на съдебномедицинска дентална експертиза с в.л. д-р Д. М. – специалист по орална хирургия, чието заключение съдът възприема като обективно и пълно. От заключението на СМДЕ, се установява че в резултат на претърпяното ПТП В. К. М. на 14г. е получил следните травматични увреждания: счупване на зъбните коронки на първи горен ляв зъб /зъб 21/ и втори горен ляв зъб /зъб 22/ с откриване на зъбната пулпа. Д-р М. пояснява, че е проведено биологично лечение на откриването на зъбната пулпа, вследствие на травматичното счупването на зъбните коронки на първи горен ляв зъб /зъб 21/ и втори горен ляв зъб /зъб 22/ и директно изграждане на счупванията с изкуствен композитен материал. С оглед вида и морфологията на травматичното счупване на зъбните коронки на първи горен ляв зъб /зъб 21/ и втори горен ляв зъб /зъб 22/ в този си вид, след травмата е било налице затруднение на дъвченото във фазата на отхапване и до известна степен и при говоренето. След извършеното стоматологично лечение тези функции са били възстановени по изкуствен начин. Видно от проведените физикални изследвания ЕОД /електродонто диагностика/ за установяване на виталитета на травмираните зъби са налице данни от 14.03.2022г. и 13.10.22r. е 200 микроампера, което говори за девитализирана пулпа /умъртвяване/ на 21 и 22 зъби. От извършените образни изследвания /рентгенография на 13.10.22г. и СВСТ на 14.10.22г./ са налице рентгенови данни за възпалителни промени в челюстната кост около корените на травмираните зъби. На базата на извършените изследвания с категоричност се установява девитализиране на първи горен ляв зъб /зъб 21/ и втори горен ляв зъб /зъб 22/, като усложнение на претърпяната травма, а именно счупване на зъбните коронки при претърпяното ПТП. С оглед извършените изследвания в резултат на счупването на зъбните коронки на 21 и 22 зъби е настъпило усложнение във връзка с тази травма и от медицинска гледна точка е необходимо провеждане на кореново лечение за отстраняване на некротизираната пулпа от кореновите канали на тези зъби, което лечение е многоетапно. Сочи се, че кореновото лечение, при вече девитализирани зъби не е свързано с изпитване на силни болки при тези манипулации. Експертът обосновава, че непосредствено след настъпилото травматично счупване на зъбните коронки на 21 и 22 зъби е била налице болка при натиск и термично дразнене. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че зъбите са умъртвени в непосредствена причинна връзка с травмата. Допълва, че един умъртвен зъб, ако не се лекува своевременно, започва да се наблюдава разпад на пулпата - некроза. Усложнението около зъбните корени са най-опасни, тъй като могат да доведат до развитие на травматични кисти в бъдеще и оттук нататък самата челюстна кост, когато е възпалена тя се стопява и реална опасност съществува за упадане на зъбите. Затова своевременно се провежда кореново лечение. На този етап не се очаква оцветяване, когато коренно лечение е извършено екзактно, добре и в пълнота - почистване на некротичната пулпна маса в зъбните канали и т.н. Вещото лице обосновава извод, че процесът на кореново лечение и отстраняване на некротизираната пулпа е многоетапен. В обясненията си в о.с.з. на 25.10.2022г. вещото лице д-р Д. М. допълва, че при ищеца зъбите са умъртветни в непосредствена причинна връзка с травмата. В хода на съдебното дирене е допуснат до разпит свидетелят - Б. А. М. – очевидец на ПТП. Свид. М. посочва, че на 07.02.2021г. вървял в посока от „Оборище“ към бул. „Ситняково“ от дясната страна на тротоара. Видял, че има кола, която искала да завие наляво към ул. „Кракра“. Зад нея имало друга, която намалила. Изведнъж чул силен звук от форсиране на двигател. Обърнал се и видял, че в насрещното, черно „БМВ“ се движи с висока скорост. Описва, че в момента, в който колата която е тръгнала да завива е била почти влезнала в пряката, „БМВ-то“ я ударило в задната й част и я завъртяла на 90°, т.е. предницата й се завъртяла в посока към ул. „Оборище“. Времето било слънчево и сухо. Видял, че л.а. „БМВ“ е в насрещното платно, където изпреварването било забранено. Сочи, че „БМВ-то“ се намирало в насрещното платно и блъснало колата, която вече била тръгнала да прави завой и я завърта. По искане на ищеца е допуснато изслушването на съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. С. Д., неоспорено от страните, чието заключение съдът възприема като обективно и пълно.От прието заключение се установява, че процесното ПТП е настъпило на 07.02.2021 г. около 13.40 ч. в гр. С. на ул. „Черковна“ в района на кръстовището с ул. „Калиманци“. Лек автомобил „Фолксваген“ с per. № СВ •••• КС е предприел разрешена от пътната маркировка маневра завой на ляво за навлизане от ул. „Черковна“ по ул. „Калиманци“. Лек автомобил „БМВ“ с рег.№ СВ •••• НН от своя страна е предприел движение в лентата за насрещно движение при забраняваща това път за маркировка „М1“ от ЗДвП. Лек автомобил „БМВ“ с рег.№ СВ •••• НН се движил по ул. Черковна“ в посока от ул. “Оборище“ към бул. „Ситняково“. Лек автомобил „Фолксваген“ с per. № СВ •••• КС от своя страна е предприел завой на ляво от ул. „Черковна“ към ул. „Калиманци“. Вещото лице обосновава извод, че скорост на лек автомобил „БМВ“ в момента на удара е 37, 86 км/ч, а скоростта на лек автомобил „Фолксваген“ в момента на удара е 10, 57 км/ч. Експертът е определил, че скорост на лек автомобил „БМВ“ след удара е 27, 78 км/ч., а скоростта на лек автомобил „Фолксваген“ в момента на удара е 17, 13 км/ч. Няма данни лек автомобил „Фолксваген“ да е бил спрял преди да започне да извършва завой наляво, поради което скоростта му в района на произшествието се определя на 10, 57 км/ч. инж. Д. сочи, че лек автомобил „Фолксваген“ е предприел разрешена от пътната маркировка маневра завой на ляво за навлизане от ул. „Черковна“ по ул. „Калиманци“. От своя страна лек автомобил „БМВ“ е предприел движение в лентата за насрещно движение при забраняваща това пътна маркировка „М1“ от ЗДвП. Обосновава извод, че ударът е настъпил в лентата предназначена за насрещно движение. Лек автомобил „БМВ“ се е движил по ул. „Черковна“ в посока от ул. „Оборище“ към бул. „Ситняково“. Опасната зона за спиране на лек автомобил „БМВ“ за конкретните пътни условия и скорост от 37, 86 км/ч е 21, 96 м. Вещото лице приема, че водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е имал възможност да предотврати произшествието като предприеме завой на ляво след като пропусне движещият се в лентата за насрещно движение лек автомобил „БМВ“. В открито с.з., вещото лице инж.Д. пояснява, че л.а „БМВ“ е предприел изпреварване на образувала се колона намаляващи скорост автомобили. Това предприето изпреварване затруднява възприемането в огледалата за обратно виждане от страна на водача на л.а. „Фолксваген“. Пояснява, че огледалата за обратно виждане на автомобила се намират в периферното зрение на водача, т.е. той не може да гледа постоянно в тях, особено когато извършва маневра завой наляво. От тази гледна точка, водачът на л.а. „Фолксваген“ по-скоро не е могъл да го възприеме. По почин на ответника е изслушана и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица инж. С. Д. и д-р Б. Б., неоспорена от страните, чието заключение съдът възприема като обективно и пълно. В него е посочено, че ударът е настъпил в задна лява част на лек автомобил „Фолксваген“ и предна дясна част на лек автомобил „БМВ“. Експертите посочват, че ищецът е пътувал на задната лява седалка на л.а. „Фолксваген Пасат“, управляван от К. М., т.е. мястото зад водача. Обосновават извод, че ударът върху автомобила е бил в задно-лявата част на купето с деформация на лявата задна броня, левия заден калник и задния капак. Вследствие на този удар, автомобилът внезапно е загубил устойчИ.стта си и се е изместил напред и надясно, а тялото на пътуващият ищец първоначално внезапно в посока назад, след което главата и тялото му са извършили рязко движение напред и наляво. Вещите лице обосновават, че няма данни при извършените медицински прегледи да са установени някакви специфични следи по тялото, които остават от поставения обезопасителен колан. Към момента на процесното ПТП, ищецът е пътувал на задната лява седалка - зад водача в лекия автомобил. Предвид на това, че ищецът е бил на 14 години, същият не се е нуждаел от специална система за обезопасяване, а поради високия ръст е достатъчно той да ползва обезопасителния колан на задната лява седалка, с която процесния автомобил е бил снабден. Вещите лице допълват, че предвид местоположението на тялото на ищеца към момента на претърпяното от него ПТП - задна лява седалка и получените от него травматични увреждания- челюстна травма с фрактури на два леви горни зъби (21-ви и 22-ри), като считат, че към момента на ПТП ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан. В следствие на нанесеният удар в задната лява част на купето на автомобила, в който е пътувал ищецът, първоначално тялото му внезапно е политнало в посока назад, след което тялото е извършило второ странично движение в посока на ляво. Тогава лявата част на главата на ищеца е получила удар най- вероятно в рамката или в стъклото на лявата задна врата. Получените фрактури на 21-ви и 22-ри зъби се намират на горната челюст и се дължат на внезапно нанесен удар в лявата горна част на устата от твърдите, ръбести предмети от каквито са изготвени вратите на автомобила. Обосновано е, че в случая предпазния колан не ограничава страничните движения на тялото на пътник при ПТП, той винаги остава уязвим на странични удари вътре в автомобилното купе. В процесния случай, въпреки поставения обезопасителен колан, ищецът е претърпял челюстна травма с фрактури на 21-ви и 22-ри зъби. Тази травма се дължи на получения удар на лявата част на главата в задната лява врата на автомобила. Вещите лица приемат още, че ако ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, и в предвид механизма на процесното ПТП, той е щял да получи и други травматични увреждания. Извършена е справка по номера на рамата WVWZZZ3CZHE099143 в каталога на автомобилите от марката „Фолксваген“, от където се установява, че същия разполага с 4+1 места. Всички места в автомобила са оборудвани с триточкови колани. За установяване на неимуществените вреди е допусната свидетелката Т.А.Г. – майка на ищеца. Свид. Г. посочва, че синът й пострадал в резултат на ПТП на 07.02.2021 г. по обяд. Пътували заедно в колата, като тя се возила на предна дясна седалка, до шофьора, а синът и седял зад шофьора, като бил с поставен предпазен колан. Сочи че, при удара синът и пострадал, като били счупени двата предни горни зъба вляво. Сочи, че сина и В. се изплашил и бил много притеснен. След инцидента не можел да се храни добре, притеснявал се да се усмихва, да ходи на училище. Изпитвал болка от топло и студено, защото зъбите му били много чувствителни. Налагало се да се храни с по-меки и течни храни, да внимава да не отхапва с предните зъби. Хранил се от дясната страна. На другия ден след ПТП направил преглед зъболекар. Направили няколко процедури, докато изградят зъби, което е временно, до навършване на 18 години, когато вече ще може да се направи постоянно изграждане на зъбите. Зъбите били счупени, което наложило да бъдат изградени. В някакъв момент единият зъб се отчупил и паднал. Свидетелката сочи, че единият от изградените зъби е малко по- жълт, личи си, че не е неговият. Синът и се притеснява за външния си вид. Трябва да внимава как се храни и да се пази. Показанията на свидетелката Т.А.Г., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със заключението на СМЕ. Свидетелят М. Г. Е. - водач на лек автомобил „БМВ“, участник в ПТП-то е разпитан в о.с.з. на 11.04.2023г. Свид. Е. сочи, че участвал в ПТП през м.февруари 2021 г. Инцидентът станал в светлата част на деня, времето било сухо. Заявява, че той управлявал л.а. „БМВ - 5-та серия“. Движел се в посока от „Сердика“ към „Rich House”, изпреварвал. Имало колона от 2 или 3 коли. Докато ги изпреварвал сив „Пасат“ предприел рязко маневра наляво и последвал удар. Изпреварвал в насрещното, там нямало коли. Пред него колите се движели с много бавна скорост. Свидетелят описва, че другият участник в ПТП-то завил рязко наляво. Изпреварил два автомобила, а „Пасатът“ бил третият. Него не го е изпреварил, защото той завил. Застигнал го, той завил наляво и настъпил удар. Разбрал, че има дете в другата кола. Между страните не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента към датата на настъпило застрахователно събитие – 07.02.2021 г. Представена е претенция вх.№ 99-11340 /13.04.2021г. на В. К. М., чрез адв.С. Н., с която ищецът сезирал ответното дружество с искане да му изплати обезщетение за неимуществени вреди настъпили при ПТП на 07.02.2021г. по вина на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № СВ •••• НН, със сключена Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG 23/120000681262./л.7 от делото/ С писмо изх.№ 99-11419/16.04.2021г. „ОЗК З.“ АД уведомило ищеца, че по подаденото уведомление е заведена щета №0411-100-0002-2021, но преписката не е окомплектована и следва да представи документи от досъдебно производство, влязло в сила съдебно решение. /л.8 от делото/ Не се спори, че по заявената от ищеца претенция не е определяно и не е изплащано обезщетение. Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи: По допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 7 от дата 13.04.2021 г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника. По същество: Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ протИ.правното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага. Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 07.02.2021г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице протИ.правно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП - водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазлИ.ст. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца. Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено протИ.правно деяние от водача на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с per. № СВ •••• КС. По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ответното ЗАД „ОЗК-З.“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, КСМАТЕ, медицински документи и гласни доказателства) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП. По размера: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, детската възраст на ищеца към момента на увреждането – 14 год., вида, характера, тежестта на и характера на травмите, а именно: счупване на зъбните коронки на първи горен ляв зъб /зъб 21/ и втори горен ляв зъб /зъб 22/ с откриване на зъбната пулпа, /предни горни зъби/, проведеното лечение, установената девитализация на двата горни зъба, настъпилото усложнение - възпалителни промени в челюстната кост около корените на травмираните зъби установени с рентгенография, затруднение на дъвченото във фазата на отхапване и до известна степен и при говоренето, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, при съобразяване на обществено икономическите условия към момента на ПТП м. февруари 2021г., както и обстоятелството, че лечението не е завършено и същото е многоетапно, съдът намира, че сумата от 15 000 лв., представлява справедлИ. обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедлИ.ст, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, съгласно което понятието „справедлИ.ст“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедлИ.стта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. С оглед изложеното, решаващият състав намира, че изискването за справедлИ. обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени вследствие на ПТП от 07.02.2021 г., при установените релевантни по делото обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 15 000 лева. По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД: За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване, на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан. От приетата по делото КСМАТЕ с вещи лице д-р Б. Б. и инж. Д. безспорно се установи, че ищецът В. М. е пътувал с поставен обезопасителен колан. Установи се още, че към момента на процесното ПТП, ищецът е пътувал на задна лява седалка - зад водача в лекия автомобил. Предвид на това, че той е бил на 14 години, същият не се е нуждаел от специална система за обезопасяване, каквато се използва за превоз на малки деца, а поради високия ръст е достатъчно той да ползва обезопасителния колан на задната лява седалка, с която процесния автомобил е бил снабден. Предвид изложеното, съдът намира за недоказано наведеното от страна на ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Наведеното от ответното дружество възражение за независимо съизвършителство от страна на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СВ •••• КС, с твърдение, че е предприел внезапно спиране на пътното платно, с което е допринесъл за настъпване на ПТП, съдът намира за недоказано. От приетата по делото САТЕ, безспорно се установи, че лек автомобил „Фолксваген“ с per. № СВ •••• КС е предприел разрешена от пътната маркировка маневра завой на ляво за навлизане от ул. „Черковна“ по ул. „Калиманци“. Лек автомобил „БМВ“ е рег.№ СВ •••• НН от своя страна е предприел движение в лентата за насрещно движение при забраняваща това пътна маркировка „М1“ от ЗДвП. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно наведеното от страна на ответното дружество възражение за независимо съизвършителство от страна на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СВ •••• КС. По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД Предвид доказаността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва, считано от – 07.02.2021г. По аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя банкова сметка, за изплащане на застрахователното обезщетение. На свой ред, разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на претендиращия. В разглеждания случай, ответникът поддържа, че не е в забава, тъй като ищецът не е представил с претенцията си своя банкова сметка, поради което приложима е нормата на чл.380, ал.3 КЗ, застрахователното дружество не е в забава и лихва се дължи едва от получаване на исковата молба и уведомяването на претенцията за лихва. Безспорно ищецът е представил своя банкова сметка – в хода на производството пред СГС, в изпълнение на дадените му указания по чл. 129, ал. 4 от ГПК. Неоснователно е твърдението на ответника, че не дължи лихва за забава, поради непредставянето на банкова сметка от ищеца. Съгласно трайно установената и непротИ.речива практика на ВКС, разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ не намира приложение в хипотези, при които застрахователят е отказал да заплати обезщетение поради неговата недължимост или недоказаност по основание или размер, въпреки представяне на всички доказателства от застрахования. В този смисъл са решение № 194 от 03.02.2016 г., по т.д. № 1890/2014 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 167 от 30.01.2020 г., по т.д. № 1890/2014 г. по описа на ВКС, II т.о. и други. Искането на застрахователя /обективирано в писмо изх.№99- 11419/16.04.2021г./за представяне на изготвени в наказателното производство експертизи и на акта за приключването му не представляват искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне на застрахователя по претенцията. В решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д.№ 2273/2018 г., Т. К., ІІ т.о. ВКС е прието, че „..разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението." В случая тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне на застрахователя по претенцията е изтекъл на 13.07.2021г., като считано от 14.07.2021г. ответникът дължи претендираната от ищеца лихва. В останалата част, за периода от 07.02.2021г. до 13.07.2021г., претенцията за присъждане на лихва за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. По разноските: При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса, съгл. чл. 83, ал.2 ГПК. С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на упълномощения от ищеца, адв.С. Н. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 850 лв., определеното по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, в редакцията действаща към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи на СГС държавна такса за уважената част от исковете в размер на 600 лв., както и 365 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски платени от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска. С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника разноски съразмерно отхвърлената част от исковете. Ответникът е извършил разноски в общ размер на 2 356 лева, от които: 1 716 лева адвокатско възнаграждение, 600 лв. – депозит КСМАТЕ, 30.00 лв. – депозит за свидетел и 10 лв. – д.т. за 2 броя съдебни удостоверения. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 178 лева. Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, 1-7 състав