Решение № 28 от 19.2.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 175/2023 г.

производство и търговия, сделки със земеделски земи и тяхното арендуване и др., в което те са съдружници с равни права, а Б. Н. е управител /впоследствие участието в капитала е станало в съотношение 20 % за М. Н. и 80 % за Б. Н./. Установява се и че с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014 г. ЕТ „Б.-М. Н.“ е продал на „Б. 82“ ООД търговското си предприятие, включващо и правото на собственост върху 481 броя недвижими имоти, сред които и процесните 72 бр., описани в нот.акт № 193 от 05.12.2013г., за сумата 4110000лв., -балансова стойност на предприятието към 28.02.2014г. От приложените по делото 2 бр. удосотверения се установява, че ищцата Е.П. е била в трудови правоотношения с ЕТ“Б.-М. Н.“ за периода 01.01.2002г.-31.05.2012г. и с ЕТ“Агроинвест-Б. Н.“ за периода 01.06.2012г.-28.02.2016г., като е получавала трудови възнаграждения. От приложената по делото медицинска документация се установява здравословното състояние на Е.П., а именно-от средата на 2013 г. до началото на 2014 г. същото е било влошено в резултат на преживян на 31.05.2013 г. хеморагичен инсулт с левостранна латентна хемипареза, което наложило болнично лечение за период от седмица – от 01.06.2013 г. до 08.06.2013 г. и след пълното възстановяване на двигателния дефицит на левите крайници и стабилизиране на походката, тя е насочена за лечение в домашни условия. Впоследствие е претърпяла вътремозъчен кръвоизлив, а след м.януари 2014 г. е лекувана във връзка с дегенеративни промени в поясния отдел на гръбнака, като през м.юли 2015 г. й е извършена оперативна интервенция във връзка с тях. Впоследствие от 16.01.2016 г. й е определена 65 % нетрудоспособност с ЕР на ТЕЛК. Приложени са и епикризи за здравословното състояние на М. Н., касаещи периода 2016 г.-2018 г., установяващи диагностициране със злокачествено образувание, като са му провеждани и оператвини процедури. Видно от заключението на съдебно-оценъчната експертиза, общата пазарна стойност на ½ ид.част от процесните 72 бр. недвижими имоти към датата на сделката 05.12.2013г. и към датата, на която е определена цената на търговското предприятие-28.02.2014г., е в размер на 104096лв. В допълнително заключение вещото лице е посочило, че стойността им към същите дати, но при използване на друг метод-базата данни в САПИ, е общо 59954 лв. По делото са разпитани свидетелите И. И.-Н.а, съпруга на Б. М. Н., Л. П., дългогодишен познат на страните, А. А.-син на ищцата, и В. П., приятелка на ищцата, от чиито показания се установяват отношенията между страните. От показанията на св.И.-Н.а /съпруга на Б. Н. от 2004г./, се установява, че семейството им е живяло в дома на родителите на Б.. Той и родителите му се занимавали с обработка на земеделска земя-наета и собствена, като ищцата Е.П. раздавала рентите, давала заплати на работниците, сключвала договори за аренда. Парите стояли в касата в къщата, в стаята на Е.П. и съпруга й М.Н.. Свидетелката излага и че тя и съпругът й Б. били упълномощени от Е. и М. да събират документи, скици, характеристики, като ги представяли на нотариус за подготвяне на сделката, тъй като им имали доверие, а и били много ангажирани с друга работа по стопанството. Всичко по сделките за прехвърляне на зем.земи на едноличните търговци било коментирано и със знанието на Е.. Прехвърлянето се наложило с оглед кандидатстване по програми от Европейския съюз и по-лесното одобряване за тези средства по програмите, тъй като предимство имали фирми с комплексно обработване на земята. Всички пари по сделките били превеждани по сметка на М. Н., като той е съпругата му Е. теглели парите заедно. Сумата 47000лв. свидетелката изтеглила лично и ги предала на свекъра и свекърва си, която ги прибрала в касата. Свидетелката излага, че след прекарания инсулт Е.П. се възстановила сравнително бързо-за седмица-две и продължила да отговаря за тези дейности във фирмата, по които преди това работела. До към 2015г. Е.П. изплащала рентата. Отношенията през 2012 г.- 2014 г. били отлични, влошили се през 2015 г. по повод на клевети по адрес на свидетелката, че е любовница на съпруга й. Е.П. напуснала семейното жилище в началото на 2016 г., малко преди развода им в края на 2016 г. Същата година през м. август М. бил диагностициран с рак. Синът на ищцата от предходен брак-А. искал да му се купи апартамент, свидетелката изтеглила пари от ЕТ „Б.- М. Н.“ и закупили апартамент на А.. След развода П. се върнала в дома им, подобрили си отношенията с М. Н., но по-късно пак го напуснала. Св. П. е приятел на Б. Н., познава родителите му откакто се помни, отраснал е заедно с Б., работил е при семейството и в момента работи при Б. Н.. Излага, че Е. водела счетоводството, сключвала договори, раздавала ренти и заплатите на работниците. Свидетелят живее в гр.София, но почти всяка събота и неделя когато се прибирал в с.Садовец, отивал в дома на Б.. На вечерите, които били в повечето случаи работни, пред него се говорело за следващия ден кой какво ще прави и е било говорено и че ще се прехвърлят имоти на Б. заради европейските програми. Целта била да му се прехвърлят имотите, за да кандидатства като млад земеделец по тези програми. Известно му е от Б. за влошените впоследствие отношения в семейството /от началото на 2015г./ заради говореното от майка му, че децата на Б. са всъщност от баща му. Давали на А. всеки месец по 2000 лв. без да работи във фирмата. Св.А., син на ищцата, сочи, че отношенията между майка му Е. и М. били добри до нейното заболяване през м.май 2013 г., когато получила инсулт, след това през есента още един. До този момент тя вършела счетоводната работа във фирмата, раздавала рента, но след като заболяла, спряла да върши тази работа, била игнорирана, И. /св.И.-Н.а/ поела счетоводството. А. знае за пълномощно от страна на майка му в полза на Б. да разполага със земите и с нейния дял от едноличния търговец, да ги продава, и да я обезщети по някакъв начин. После общите имоти ги прехвърлили в друга фирма, а тя не получила никакви пари от сделките.Св.П., близка приятелка на ищцата, сочи, че Е. й е споделяла, че нещата не вървят, влошили се след като получила инсулт през 2012-2013г. /не си спомня точно годината/. Споделяла й е и че е имала някакви недоразумения със сина си Б. за някакви земи, за които му дала пълномощно, и от които не била получила никакви пари. Свидетелката сочи, че няма лични наблюдения, не е ходила в дома им. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По отношение на иска с правно основание чл.40 ЗЗД: Съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД ако представителят или лицето, с което той договаря, се споразумяват във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Съгласно разясненията с ТР №5/ 12.12.2016 г. по т.д. №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС фактическият състав, пораждащ недействителността по цитираната разпоредба, се състои от обективен елемент-наличие на увреждане на представлявания, което не е незначително, и субективен елемент- намерение на представителя и насрещната страна за увреждане на представлявания, което се извлича от тяхната недобросъвестност-от съзнаване и от двамата, че договорът обективно уврежда представлявания. Преценката за наличие на увреждането, съответно за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи-към момента на сключване на договора. Недобросъвестността, за да е релевантна за недействителността по чл. 40 ЗЗД, не може да възникне след сключване на договора, както и не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Релевантните конкретни обстоятелства, които следва да бъдат преценени, са свързани с интереса на упълномощителя, мотивите му за възлагане на представителната власт на конкретния пълномощник, и за сключване на съответната сделка. В случая твърденията на ищцата са за споразумяване на сина й Б. Н. с бившия й съпруг М. Н. в нейна вреда, като целта на сделката и последващото прехвърляне на търговско предприятие била тя да не получи никакъв дял от общото имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност след развода й с М. Н., както и наличието на значителна нееквивалентност на престациите, която уврежда интересите й като продавач по сделката. Значителното несъответствие между даденото и полученото по договора обаче само по себе си не е годно да обоснове извод за наличието на обективния елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД, тъй като дори и при значителна нееквивалентност на насрещните престации може да липсва вреда за представлявания, какъвто е и настоящият казус. Според основното заключение на съдебно-оценъчната експертиза, общата пазарна стойност на 72 бр. имоти, предмет на процесната сделка, е 4, 4 пъти по-висока от договорената чрез пълномощника продажна цена, почти равна на данъчната оценка на имотите. В случая сделката е била сключена от Б. Н., като пълномощник както на продавачите, така и на купувача. Видно от пълномощното, на пълномощника е предоставен от упълномощителите възможно най-голям обем представителна власт, включително да определя вида разпореждане-безвъзмездно или възмездно, продажната цена, лицата, с които да договаря, вкл. правото да договаря сам със себе си, като ограничението е единствено в срока на пълномощието-до края на 2013г. Тези обстоятелства налагат извода за наличието на пълно доверие от упълномощителите спрямо техния син, с когото съвместно са упражнявали успешна търговска дейност, в каквато насока са свидетелските показания /св.И.-Н.а и св. П./. Упълномощителят е този, който преценява с какви права да овласти избрания пълномощник и дали и доколко да ограничи представителната му власт. В случая, след като такива ограничения няма, което е логично, с оглед близката родствена връзка и предвид нормалните отношения в семейството към 2013г., установени от показанията на св.И.-Н.а и П. /кореспондиращи помежду си/, и предвид на това, че пълномощникът е овластен да се разпорежда и безвъзмездно със съсобствените на родителите си земеделски земи, то очевидно е, че упълномощителите са били съгласни дори да не получат никаква насрещна престация. Следва да се отбележи, че само по себе си учредяването на такава широка по обем представителна власт показва наличието на добри взаимоотношения както между двамата съпрузи, така и между ищцата Е.П. и сина й Б.. Предвид на това, макар и според разпоредбата на чл.172 ГПК св.И.-Н.а да се счита за заинтересована, съдът кредитира показанията й, още повече, че същите кореспондират с показанията на св.П.. Изложеното св.А. в обратната насока-че майка му искала така да се подсигури и да получи няккакво обезщетение, се опровергава както от показанията на тези двама свидетели, така и от самото съдържание на даденото пълномощно. Освен че учредената в полза на Б. Н. представителна власт не съответства на някакви очаквания на ищцата да получи парична престация, по делото не е установено съпрузите да са имали брачни проблеми в този период, напротив, установено е обратното-че същите са били в добри взаимоотношения, дори и след здравословните проблеми на Е.П.. Впрочем житейски нелогично е същите заедно да упълномощят сина си с такава широка представителна власт, ако са били във влошени отношения и с намерение за развод. Липсва житейска логика в това Е.П. да предприеме действия, с които доброволно да се лиши от имущество, придобито по време на брака, ако са били в лоши отношения със съпруга си и обмисляйки развод. От показанията на свидетелите се установява, че отношенията им се влошили през 2015г. в резултат на интриги, както и че ищцата е напуснала семейното жилище-през 2016г., след което е последвал разводът. Показанията на св.П. съдът не кредитира, предвид на това, че самата тя сочи, че няма лични преки впечатления, а същите се базират на споделеното й от ищцата. Предвид изложеното, след като упълномощителят е бил съгласен имуществото му да бъде отчуждено безвъзмездно, получаването на каквато и да било цена от продажбата му е повече от очакваното и не може да обоснове причинено увреждане. Освен това, от свидетелските показания се установява, че ищцата като активен участник в семейния бизнес, е била наясно, че земеделските земи ще бъдат прехвърлени на сина й, нейният пълномощник, с цел кандидатстване и по-лесно одобряване за помощи и субсидии по европейските програми. Съдът кредитира показанията на св.И.-Н.а и П. и в тази насока, тъй като освен че кореспондират помежду си, същите равнят и на събраните по делото доказателства за предприети действия по прехвърляне на земеделски земи лично от нея и съпруга й, в полза на търговските предприятия на съпруга и на сина й, през периода 2011 г.-2013 г. Договорените цени, както и по процесната сделка, са близки до данъчната оценка на имотите, което е обичайна практика, особено при сделки между роднини, с оглед избягване на по-високи данъци и такси. Предвид и на това обстоятелство, не може да се приеме, че Е.П. е имала очаквания да получи еквивалентна на стойността на имотите цена, и е извършила упълномощаването с цел подсигуряване в социалнобитов план. Обстоятелството, че упълномощаването на Б. Н. за извършване на сделките е извършено началото на м.ноември 2013 г. и е със срок на действие до края на същата година, налага също извода, че мотив за прехвърлянето на имотите е не получаване на насрещна парична престация, а обединяването на семейния бизнес и получаването на парични средства от субсидии по европейски програми в областта на земеделието. Действително, след три месеца е сключен договор за продажба на търговското предприятие на едноличния търговец на търговско дружество със съдружници Б. Н. и М. Н., но независимо от това имотите са останали за развитие на семейния бизнес, упражняван чрез различни търговски субекти. Не може да бъде споделен доводът на ищцата, че цялото имущество е отчуждено, за да бъде лишена от дял в съпружеската имуществена общност, тъй като към момента на сделките отношенията между съпрузите са били добри, няма данни да е имало разговори за развод или причина за такива разговори. Следва да се отбележи и че упълномощаването, с което ищцата предоставя на сина си широки правомощия да се разпорежда с имотите, включително и безвъзмездно, и сочещо на изключително доверие, предхожда с един месец оспорената сделка. Предвид на това, като се отчете, че икономическият интерес-получаването на субсидии по европейски програми, е причина за сключване на процесния договор, с оглед окрупняване на семейния бизнес, че сделките по отчуждаване на имотите са извършвани със знанието и съгласието на П., включително и относно цената в размер, близък до данъчната оценка, както и обстоятелството, че прехвърлянето на имотите е в полза на едноличното предприятие на съпруга й, настоящата инстанция счита, че не е установено намерението на упълномощителката към момента на сключване на сделката да е постигане на най-добра цена от продажбата на имота, с оглед осигуряване на средства за живот и лечение. Видно от събраните доказателства, Е.П. е била на лечение в болнично заведение през м.юни 2013г., като е имала известни здравословни проблеми след това, но няма данни състоянието й да е било такова, изискващо извънредни парични средства за лечение. От показанията на св. И. - Н.а се установява, че след изписването й от болница ищцата продължила да работи, като избягвала да се натоварва. Последващото й постъпване в болница с оперативна интервенция на гръбначния стълб е през м.юли 2015 г., година и половина след оспорената сделка. Към момента на влошаване на здравословното й състояние ищцата е била подпомагана от семейството, била е финансово обезпечена, освен това е била в трудови правоотношения с една от фирмите на сина си, откъдето е получавала доход. С оглед изложеното, от съвкупната преценка на всички събрани доказателства не може да се приеме за установено, че поради влошеното си здравословно състояние тя е очаквала да получи парични средства от процесната сделка за задоволяване на здравословните си нужди и за съществуването си. Досежно недобросъвестността на третото лице-същата не се предполага, а от събраните доказателства, следва да се създаде сигурно убеждение у съда за осъществяване на факта на увреждане при сговаряне между пълномощника и третото лице, каквото пълно и главно доказване не бе проведено. Както бе посочено по-горе, нееквивалентността на престациите сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличие на недобросъвестност у пълномощника и купувача. Знанието на пълномощника, и на купувача и неговия представител за действителната пазарна оценка на продаваните имоти, не може да обоснове наличие на недобросъвестност, тъй като параметрите по сделката са уговорени със съгласието на продавачите, и същите са в унисон с останалите сключени от тях договори, включително и в лично качество, с една цел-окрупняване на зем.земи с оглед по-лесен достъп до парични средства по европейски програми. Твърдението на ищцата, че не е получила нищо по тази сделка, не се установява от събраните доказателства. Както се установява от приложеното платежно нареждане, договорената цена е платена от едноличния търговец по личната сметка на М. Н.. От показанията на св.И.-Н.а се установява, че тази сума е била изтеглена от нея и предадена в дома им на М.Н. и Е.П., която внесла парите в касата. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че не е доказано осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.40 от ЗЗД, пораждащ недействителност на процесния договор, поради което като неоснователен и недоказан искът следва да бъде отхвърлен като такъв. По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС: Отхвърлянето на предявения иск по чл. 40 ЗЗД налага отхвърляне и на обусловения иск по чл. 108 ЗС. Едноличният търговец е придобил вещни права по силата на процесната сделка, същата не страда от твърдяния порок да е недействителна. Впоследствие тези вещни права са придобити от „Б. 82“ ООД по силата на сделката по прехвърляне на търговско предприятие. Не е налице първият елемент от фактическия състав на ревандикационния иск- ищцата да е титуляр на вещното право на собственост, предвид на което и този иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен. По отношение на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД: Претенцията е за разваляне на процесния договор с твърдения за неизпълнение на задължението на купувача за плащане на ищцата на цената на ½ ид.част от имотите, предмет на сделката. Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.3 от ЗЗД предпоставките за разваляне на договор са: валиден договор, наличие на неизпълнени задължения, неизпълнението да е виновно и кредиторът да е изправна страна. Безспорно е установено от приложеното платежно нареждане, че цената по сделката-47000лв. е платена изцяло по банков път на единия от продавачите-М. Н.. Сумата е изтеглена от сметката на продавача Н. и е постъпила в семейството, което се установява от показанията на св. И.-Н.а. Свидетелските показания в тази насока са допустими, тъй като с тях не се установява плащането по сделката, което се установява от приложеното платежно нареждане, а се доказва обстоятелството, че кредиторът П. е била наясно с начина на плащане, както и че средствата са достигнали до семейството, където били прибирани в касата от самата П.. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД точно изпълнение има не само когато е извършено на кредитора, но и още на овластено лице от кредитора, от съда или от закона, както и на всяко трето лице, когато кредиторът го потвърди или се възползва от него. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Специфичните правила на чл. 75 ЗЗД предвиждат, че ако вземането не е получено лично от кредитора, но същият го е потвърдил или се е възползвал от него или изпълнението е отишло в негова полза, то изпълнението има погасителен ефект. В случая продавачите не са поставили изскване сумата по продажната цена да бъде преведена по конкретна сметка, нито как да бъде разпределена между двамата продавачи, което е и логично с оглед брачната им връзка, установените добри взаимоотношения между тях, вкл. по повод семейния бизнес, със средствата от който е боравила и разполагала и Е.П.. С оглед на това и посочените по-горе разпоредби, следва да се приеме, че плащането на купувача валидно е погасило задължението му към купувачите, предвид на което не е налице твърдяното неизпълнение на договорно задължение. Предвид изложеното, искът за разваляне на договора за продажба се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По отношение на иска с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД: Компенсаторното обезщшетение е дължимо само при основателност на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, когато за страните възниква задължението да върнат полученото по разваления договор, а в случай на неговото отчуждаване- заплащане на стойността му. Неоснователността на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД води до неоснователност и на иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, с оглед на което същият следва да бъде отхвърлен. По отношение на иска с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД: Съгласно чл.284 ал.2 от ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Исковата претенция на Е.П. се основава на твърденията, че довереникът Б. Н. не й е предал половината от получената по сделката продажна цена на нея като негова доверителка. Действително, съгласно цитираното по-горе пълномощно Б. Н. е имал правото да получава продажната цена по сключваните от него сделки в брой или по банков път, но в случая пълномощникът изобщо не е получил продажната цена по договора, за да възникне за него задължението да предаде същата на доверителите си. По делото е безспорно установено, че цената е заплатена от купувача по банков път по сметката на единия от продавачите. С оглед на това, не е налице неизпълнение на задължението на пълномощника да предаде полученото в изпълнението на поръчката, тъй като не е получавал цената по сделката. По изложените съображения предявеният иск по чл.284 ал.2 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Възражението на жалбоподателката за неправилна квалификация на иска е неоснователно. Правната квалификация е дейност на съда, която се извършва въз основа на наведените от ищеца твърдения-в случая, че заплащането е направено в полза на пълномощника на продавачите, но същият не е отчел полученото по сделката, поради което се претендира заплащане на половината от договорената цена. Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение чужда правна сфера, без да създава задължения за него. Упражни ли обаче представителната си власт преди прекратяване на пълномощието, пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието, доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с волята на упълномощителя. Предвид на това, е несъстоятелно становището на жалбоподателката, че претенцията следва да се квалифицира с правно основание чл. 45 ЗЗД, тъй като не бил сключен договор за поръчка. Налице са извършени правни действия от страна на пълномощника Б. Н., за него е възникнало правното задължение да отчете получените в резултат на сделката суми. Същият не е получавал продажната цена по сделката, а плащането е извършено по банков път от сметката на купувача по сметката на едния продавач-М. Н., което обстоятелство налага извода за неоснователност на претенцията. С оглед изложеното и тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалба ЕТ „Б.-М. Н.“, „Б. 82“ ООД и Б. М. Н. направените от тях пред въззивното производство разноски за адв.възнаграждение за извършеното процесуално представителство от адв.Г.Г. в размер на 2000 лв. Жалбоподателката ще следва да заплати на ответника по жалба „Б. 82“ ООД разноски за адв.възнаграждение за извършеното от адв.И.Й. процесуално представителство в размер на 4800 лв. с ДДС. Приложена е фактура и преводно нареждане, доказващо плащането на адв.възнаграждение на адв.Й. за сумата 7200лв. с ДДС. Съобразно чл.7 ал.5 вр.ал.2 т.3 от Наредба № 1/ 2004г. минималният размер на адв.възнаграждение е 2863 лв. с ДДС. При направено от жалбоподателката възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че дължимото адв.възнаграждение е в размер на 4000 лв. с ДДС. Водим от горното, съдът