Решение № 682 от 31.5.2017 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1062/2017 г.

Производството е образувано по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба вх. № 9258/31.03.2017 от А.И.В., ЕГН •••••••••• и Д.М.Ф., ЕГН •••••••••• против Постановление от 27.03.2017 год. издадено по изп. дело № 20178250400044 по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 касателно присодените разноските. Иска се отмяната му за същите, алтернативно - намаляване на размера до предвидения до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 год. Взискателят не взема становище по жалбата. Частният съдебен изпълнител е изложил становище по жалбата. След преценката на данните по изпълнителното дело, съдът намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.436 от ЗЗД, от легитимирано лице против действие на ЧСИ, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изп. дело № 20178250400044 по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 е образувано по молба на взискателката от 31.01.2017 год. за сумите 800 лв. и 200 лв. дължими и от страна на жалбоподателите пхо влязло в сила определение на ПОС на 08.11.2016 год. и изп. лист издаденна 24.01.2017 год. В молбата са посочени и изп. действия, които взискателката е поискала ЧСИ да извърши. Внесла е следващата се държавна такса за образуване на изп. производство и е представила договор за правна защита и пълномощно. Междувременно на дата 31.01.2017 год. и преди получаването на поканите за доброволно изпълнение –връчени им на 10.03.2017 год., с две вносни бележки за сумата 200 лв. и сумата 800 лв. – общо 1000 лв. дължими по изп. лист, жалбоподателите внасят същите на името на взискателката. С молба от 10.03.2017 год. пълномощникът на жалбоподателите е на основание на платеното е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело. С постановление от 31.01.2017 год. са приети разнските поискани от взискателката за адв. възнагрждение в изп. произвдство в радмер на 700 лв. По искане на жалбооподателите и със съгласието на взискателката тази сума е редуцирана с обжалваното постановление до размер на 400 лв. от ЧСИ В настоящата жалба се твърди, че и тази сума е неоснователна и се иска да се отмени тъй като плащането е станало на датата на образуването на изп. производство и една част от сумите са постъпили в по сметка на взискаталката още същия ден. Съдът намира, че това тяхно искане е уважено де факто с обжалваното Постановление, защото: съгл. цитираната Наредба в чл.10, т.1 е казано, че адв. възнаграждение за образуване на изп. дело е 200 лв. Следователно тя не може да се намаля, тъй като не е прекомерна. Съгл. чл.10, т. 2, от същата Наредба е предвидено възнаграждение в размер на ½ от възнаграждениеята по чл.7, ал.2 от нея. Изп. дело е образувано общо за сумата от 1000 лв. против двамата длъжници. Обстоятелството че те са платили на датата на образуването му 31.01.2017 год. и твърдениетож им, че сумата 200 лв. е постъпила още същия ден на името на взискателката е неоснователно, поради факта, че на същата дата тя не е била идвесте за наличието й. Плащането е носимо задължение на жалбоподателите е от датата 08.11.2016 год. Обстоятелството, че по стечение плащат в датата на образуване на изп. дело не е основание за наличие на прекомерност. Съгл. Наредбата адв. възнаграждение следва да се редучира до 150 лв. Като се имапредвид, че се касае до двама длъжници и посочени изп. действия спряво всеки от тях, то сумата от 50 лв. не се явява завишена прекомерно срямо извършеното от пълномощника на взискателката. Ето защо жалбата е неоснователна и следав да се остави без уважение. Постановлението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно Водим от изложеното съд