Решение № 2080 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 576/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Директора на Регионална Дирекция по горите /РДГ/ - гр. Берковица, против Решение № 71/18.07.2024г., постановено по АНД № 380/2023г. на РС /Районен съд/ - гр. Мездра, с което е отменено в една част и потвърдено в друга част НП /Наказателно Постановление/ № 747/21.11.2023г. издадено от същия. Отменено е НП в частта за извършени две нарушения по Закона за горите /ЗГ/ и отнет в полза на Държавата т.а. марка “ЗИЛ 131“, и НП е потвърдено, в частта за отнети в полза на държавата 9 пр.куб.м. дърва за огрев. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на закона. Сочи се, че категорично няма основания деянията да се определят, като „маловажен случай“ и отнемането в полза на държавата е законосъобразно - съобразено с чл. 273 ал.1 от ЗГ, която е специална разпоредба, докато чл. 20 ал.4 от ЗАНН е обща разпоредба. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Пред съда касатора - Директора на РДГ-Берковица, чрез пълномощник - • М. Д., поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Ответникът П.К.Х. •••, чрез пълномощник - • Г П. ••• оспорва касационната жалба и моли за решение, с което да се остави в сила решението на РС-Мездра. Поддържа доводите си изразени пред въззивната инстанция и в становище по жалбата. Не се явява представител пред съда. Участващият по делото прокурор от Окръжна Прокуратура-Враца дава заключение за допустимост и частична основателност на жалбата. Сочи, че не са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства и в тази част намира решението на РС за неправилно и моли да бъде отменено. Споделя изводите за несъответствието между стойността на т.а. и тежестта на извършеното нарушение, като чл. 20 ал. 4 от ЗАНН правилно е приложен По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 71/18.07.2024г., постановено по АНД № 380/2023г. на РС-Мездра е отменено НП № 747/21.11.2023г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, с което на П.К.Х. са наложени две административни наказания - глоби от по 500 лв. за нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ - на основание чл.266 от ЗГ, както и отменено в частта в която е отнет в полза на Държавата на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ на т.а. „ЗИЛ 131“ с рег. № ••, като вещ послужила за извършване на нарушението. НП е потвърдено в останалата част - в частта за отнети в полза на държавата на 9 пр. куб.м. дърва за огрев. Деянията се състоят в това, че ответника по жалбата П.Х. •••, съхранява 9 пр.куб.м. дърва за огрев, от дървесни видове дъб и цер, нарязани с дължина L=1.00 м. натоварени на т.а. „ЗИЛ 131“ с рег. № •• немаркирани с контролна горска марка или общинска марка, и без превозен билет - документ доказващ законния произход на дървесината. Нарушението е извършено и открито на 25.08.2023г. на територията на РДГ-Берковица, СЗДП ТП ДГС-•••, общ. •••, землище на •••, махала •••, обл. •••. В оспореното решение е прието, че събраните по делото доказателства подкрепят изцяло описаната в НП фактическа обстановка и е осъществен състава на чл. 213 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗГ, като размера на глобите е в съответствие чл. 266 ал. 1 от ЗГ. Прието е, че има основания за приложението на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН и са налице маловажни случаи на административно нарушение, за което са изложени подробни съображения. По отношение отнемането на т.а. „ЗИЛ 131“ с рег. № ••, като вещ послужила за извършване на нарушението, е прието, че следва да се приложи чл. 20 ал.4 от ЗАНН, тъй като застрахователната стойност на същия е 18 000 лв., а на съхраняваните дърва 675 лв. За отнетите дърва за огрев е прието, че правилно са отнети в полза на държавата. Затова и НП е отменено в частта за наложени наказания за две нарушения по ЗГ и отнето МПС и е потвърдено за ответите дърва за огрев. П.Х. е предупреден, че при извършване на друго адм.нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено адм.наказание. Осъдена е РДГ-Берковица да заплати разноски на П.Х. в размер на 500 лв. за адв.възнаграждение Решението на РС Мездра е валидно, допустимо, но неправилно. Изводите на въззивния съд за извършени две маловажни нарушения по ЗГ обаче не се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд правилно е описал фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото. Направен е обаче неправилен правен извод относно извършени две маловажни нарушения по ЗГ. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗГ сочи, че се забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: т.1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; т.2. дървесина, непридружена с превозен билет. Съгласно чл. 204 от ЗГ определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл. 101, ал. 3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл.148, ал.11 от ЗГ. Съгласно §1, т.6 от ДР на ЗГ „временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането и́, а съгласно т.21 „добив на дървесина“ е сеч и извоз на дървесина до временен склад. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Наредба №1/2012г. за контрола и опазване на горските територии (Наредбата), преди експедиране от временен склад дървесината се маркира с контролна горска марка, като: 1. при едрата и средната строителна дървесина, както и при обли занаятчийски материали (ОЗМ) се маркира един от отрезите на всяка секция, на който предварително с траен знак е отбелязан обемът и́; 2.при дребната строителна дървесина, дървесината за технологична преработка и дървата за горене се маркира най-малко 30 на сто от обема на натоварената на транспортното средство дървесина чрез поставяне на марката на видимия при транспортиране отрез, като задължително се маркират всички отрези с диаметър над 20 см. Съгласно ал.2 маркирането по ал.1 се извършва преди транспортиране на дървесината и по начин, позволяващ контрол по време на транспорта. Съгласно чл. 70 от Наредбата, дървесината, натоварена на превозно средство от временен склад или от обекти, в които постъпва, преработва се или се експедира дървесина преди нейното транспортиране, се маркира само с една контролна горска марка или общинска марка, съответно с една производствена марка, като се използва само един цвят боя. В случая възприятията на контролните длъжностни лица, сочат установяването на дървесина - 9 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер, немаркирана с контролна горска марка и без превозен билет, натоварена на товарен автомобил „ЗИЛ 131“, собственост на П.Х., за което не се спори, в землището на •••, махала •••, обл. •••, недалеч от терен, за който също не се спори, че представлява „временен склад“ по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗГ. Безспорно се установява, че натовареният дървен материал е бил в процес на извоз от сечището, камионът е установен недалеч от „временния склад“ съгласно показанията на свидетелите, т.е. дори да се приеме, че е налице фактическо съхранение, натоварената в камиона дървесина е била на път за временния склад, и не е налице задължение да бъде маркирана преди това. Видно от цитираните разпоредби на ЗГ и Наредбата, изискването за маркиране с контролна горска марка на дървесината е едва преди нейното транспортиране от временния склад, а не в дейностите преди това, включително и при нейното извозване до склада. В този смисъл изрично в чл.70 от Наредбата е посочено, че се маркира „дървесината, натоварена на превозно средство от временен склад“. По същия начин се изисква дървесината да бъде придружена от превозен билет едва при транспортиране от временния склад, а не при нейното извозване до склада. В случая няма спор, че отсечените дървета са били натоварени на камиона на сечището, който обаче се е намирал на път за територията на временния склад и водачът П.Х. е спрял и оставил товарния автомобил в парцела на брат си св. Л. Х., на около 300 метра от временния склад и е отишъл на ••• по спешност по лична работа. В парцела камионът бил оставен за да се разтовари част от инвентара, тъй като бил последен курс от сечището, за което сечище П.Х. имал разрешително за сеч. Св.С.Н., който е следвало да маркира дървесината е обяснил защо в случая дървесината е немаркирана и без превозен билет, а именно защото не е била пристигнала до временния склад. Следва да се отбележи, че проверката е извършена непосредствено след като е оставен камиона. Това обстоятелство, че проверката е извършена непосредствено след като е оставен камиона, е установено и посочено в Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 16.11.2023г. на прокурор при РП-Враца, ТО-Мездра. Св. С.Н. е заявил, пред съда, че тогава е бил до горското, за да отчете билети и е бил казал да го чакат на временния склад, и тогава му се обадили колегите, че са спрели камиона. Отишъл на мястото, тогава нямала обхват /на мобилните телефони/. Бил уведомен П.Х., който веднага се върнал на мястото и обяснил защо е там камиона. Св. С.Н. знаел, че ще бъдат транспортирани тези дървета до временния склад, защото това било последния курс от сечището. Ето защо, след като към момента на извършване на проверката натоварената на камионна дървесина не е следвало задължително да бъде маркирана с контролна горска марка и с превозен билет, то водачът и собственик на камиона П.К.Х. не е осъществил състава на вменените му нарушения на нормите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ и неправилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че неправилно е прието, че П.Х. „съхранява“ процесните дърва за огрев. Съхранението предполага продължителност във времето на престояване на дървата на определено място, докато те не се ползват от притежателя им, с оглед ограничаване достъпа до тях и на трети лица. В случая, очевидно не става въпрос за „ съхранение“ на дърва за огрев в товарния автомобил, а за действие преди експедирането им до временния склад – извозване на дървесината от сечището до временния склад, при което извозване т.а. е спрял на около 300 м. от временния склад, по причини, които са установени по делото. В случая дървата са били натоварени на камиона, а не стоварени в парцелата, за да се приеме, че са оставени там на съхранение. Проверката е извършена, както се посочи по-горе, непосредствено след оставянето на т.а. в имота. Като е стигнал до правни изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено в частта в която е прието, че са извършени две маловажни нарушения по ЗГ и е предупреден П.Х., че при извършване на друго адм.нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено адм.наказание, и се постанови отмяна на НП в тази част. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед приетото от настоящия касационен състав, че няма извършени нарушения по ЗГ, неправилно е отнет и т.а. и в тази част решението на РС е правилно, но поради тези съображения. В частта за разноските решението е правилно. В частта за отнетите в полза на Държавата дърва решението на РС-Мездра не е обжалвано и същото е влязло в сила. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за цялостна отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, но частично неправилно решение. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, е частично неправилно и следва да се отмени само в частта в която е прието, че са извършени две маловажни нарушения по ЗГ и постановено предупреждение за ответника по касация П.Х.. В останалата част - в частта за отмяна на НП в частта за отнет в полза на Държавата т.а. „ЗИЛ 131“ и присъдени разноски, решението следва да бъде оставено в сила. В частта за потвърждаване на НП за отнетите в полза на Държавата дърва, решението на РС-Мездра не е обжалвано и същото е влязло в сила, и съдът не дължи произнасяне. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Враца