Решение № 45 от 9.7.2021 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 214/2021 г.

Производството е по реда на чл.48 от ЗЕЕЗА. С решение № 54/23.06.2021г. по ЧНД № 181/2021г. Окръжен съд Разград е допуснал изпълнението на Европейска заповед за арест, издадена на 01.04.2021г. от Апелативна прокуратура Тесалоники, Гърция, за предаване на българския гражданин Н. АТ. СТ. с ЕГН ••••••••••, с цел предаването й за провеждане наказателно преследване по обвинения за деяния наказуеми по чл.1, чл.26, ал.1а, чл.27, ал.1, чл.187, ал.1 и чл.1, чл.26, ал.1а, чл.27, ал.1, чл.45, чл.47, т.2, чл.98, чл.386, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс на Република Гърция. С решението на ОС Разград е взета и мярка за неотклонение "Задържане под стража" до фактическото предаване на лицето. Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от лицето, чието предаване се иска – Н. АТ. СТ., чрез служебно назначеният й защитник адв. Й.К. от АК-Разград, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Жалбоподателят се позовава на твърдения за отсъствие на реквизитите, относно форма и съдържание на ЕЗА, предвидени в чл.37 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА, за недостатъчност на гаранциите по смисъла на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, както и на оплакване по отношение на здравословното състояние на исканото лице. От настоящата инстанция се иска отмяна и постановяване на ново решение, с което да се остави без уважение искането на компетентните органи на искащата държава-членка. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител на Н.С., адв.Елеонора С. от АК-Варна, поддържа жалбата изцяло на посочените в нея основания, като обръща внимание основно на здравословното състояние на подзащитната си. Исканото лице Н. АТ. СТ. в правото си да се изкаже последна заявява, че желае да остане в Република България. Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, проверявайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество неоснователна по следните съображения: В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са условията за предаване на българския гражданин Н. АТ. СТ. по чл.36 и 37 ЗЕЕЗА, както и дали съществуват основания за отказ по чл.39 и 40 от същия закон. Издадената Европейска заповед за арест е от 01.04.2021г. на Апелативна прокуратура Тесалоники, Р.Гърция, като съдържа искане за предаване на Н. АТ. СТ. с ЕГН ••••••••••, български гражданин, с настоящ адрес – с. Благоево, обл. Разград, с цел реализиране на наказателно производство по обвинение за две престъпления. В заповед за арест № 6/31-01-2020г., издадена от заместник Следователя при наказателен съд Катерини, потвърдена с Определение № 20/2020г. на Съдийски съвет при Наказателен съд - Катерини, Р.Гърция се сочи, че с действията си С. е осъществила съставите на престъпления по членове чл.1, чл.26, ал.1а, чл.27, ал.1, чл.187, ал.1 от Наказателния Закон на Р.Гърция, както и по чл.1, чл.26, ал.1а, чл.27, ал.1, чл.45, чл.47, т.2, чл.98, чл.386, ал.1, т.1 от Наказателния Закон на Р.Гърция. Първото деяние представлява образуване и членуване в престъпна група, а второто – съучастие в измама, при условията на продължавано престъпление. Деянията са описани както следва: А) От месец януари 2019г. до месец януари (17-ти) 2020г., на територията на област Пиерия, Магнисия, Тесалоники, Флорина, Атика и Иматия, заедно с 17 други лица издирваната образувала/лченувала в структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина описаните в б. „Б“ престъпления; Б) 1. На 22.07.2019г. в 21: 00 часа, на територията на гр. Волос, обл. Магнисия, Г.С.Я., действайки заедно с неизвестен български гражданин с предполагаем псевдоним (прякор) „Д.“ или „Г.“, позвънили в дома на С.Х., представяйки се – единия за полицай, а другият за собствения й син, въвеждайки я в заблуждение, че последният е причинил фатален пътен инцидент, при който жертвата е малко момиченце. Заявено било, че може да посредничи на мнимия син да избегне евентуалните законови последици, от пътния инцидент. В резултат на това, пострадалата предала на Г.Л., сумата от 150 евро и няколко златни накита, всичко на стойност от 800 евро. След като осребрил вещите, Л. изпратил сумата от 550 евро на издирваната (т.е. Н.С.), а тя в последствие им предала обратно. Б) 2.На 22.02.2019г. в 9: 00 часа, на териоторията на гр.Катерини, обл. Пиерия, Г.С.Я., действайки заедно с неизвестен български гражданин с предполагаем псевдоним (прякор) „Д.“ или „Г.“ позвънили в дома на С.Б., представяйки се – единия за полицай, а другият за собствения й син, въвеждайки я в заблуждение, че последният е причинил фатален пътен инцидент, при който жертвата е дете. Първоначално поисканата сума била 15 000 евро, която окончателно е установена на 18 000 евро, парите били предадени на две части – 12 000 евро и 6 000 евро на лицето Й.Ф.. След като получил описаната сума Фитополус в един и същи ден е изпратил на издирваната на 2 транша (първият чрез Western Union, а вторият Money Gramm) по 4000 евро общо 8 000 евро след което тя ги предала обратно. Първостепенния съд правилно е приел, че и двете така описани действия на исканото лице съставляват деяния за които двойна наказуемост не се изисква, тъй като и двете са посочени съответно в чл.36 ал.3 т.1 и т.20 от ЗЕЕЗА и маркирани като такива в издадената ЕЗА. Напълно се споделят констатациите на проверявания съд, че са спазени съдържанието и формата, изискуеми от разпоредбите на чл.37 ЗЕЕЗА на Европейската заповед за арест. В ЕЗА подробно са изброени редица конкретни обстоятелства, свързани с изискуемите от закона време, място и степен на участие. Това е видно от подробно изложеното горе съдържание на раздел „Д“ на ЕЗА. Правилни са и заключенията на ОС Разград относно отсъствието на основания за отказ по чл.39 и чл.40 от ЕЗА. По отношение на гаранциите съдът не споделя декларативните и немотивирани заключения на защитата, изложени в частната жалба, за липса на такива по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА. Напротив, на л.21 от съдебното производство, развило се пред ОС Разград, е налично писмо от прокуратурата в Апелативен съд Солун (от дата 23.06.2021г.), в което изрично е посочено, че съгласно чл.5 ал.3 от РР на Съвета от 13 юни 2002 година, издирваното лице Н.А. след изслушването й ще бъде върната в РБългария, където ще изтърпи наложеното й наказание или мярка за неотклонение, постановени от гръцките съдебни власти. Тези гаранции са удовлетворителни, предвид и психичното здраве на лицето, чието предаване се иска. Останалите възражения в частната жалба са във връзка с неотносими към настоящото производство обстоятелства – проверка на защитната теза на исканото за предаване лице. Така изтъкнатите пред съдилищата (загуба на лична карта, вероятно ксерокопиране на лична карта, липса на осъществени пътувания до Гърция в инкриминирания период, евентуална злоупотреба с лични данни) следва да се проверят в хода на воденото в РГърция разследване, за обезпечаване на което се иска предаването на лицето. Що се касае до здравия статус на исканото лице, което е в напреднала възраст и сподели пред съда множество оплаквания от здравословен характер (с представени пред първостепенния съд медицински документи, макар и с 6 годишна давност), съдът назначи съдебно-медицинска експертиза (с участието на съдебен лекар, психиатър и лекар вътрешни болест), макар и съзнавайки, че физическото и психическо състояние не са сред основанията за отказ от предаване. Съдът определи задачи за отговор, касаещи установяване на актуално здравословно състояние на исканото лице, както и дали това състояние позволява транспортиране до искащата държава. Заключението на съдебно-медицинска експертиза е както следва: „Н.С., на 71 години, страда от: 1.мозъчно-съдова болест: корова атрофия на мозъка, мултиинфарктна енцефалопатия, разстройство на личността и поведението, леко изразено органично разстройство на личността, IQ -72; 2.хронична каротидна и бертебробазиларна съдова недостатъчност; 3.доскоординационен синдром или световъртеж от централен произход в субкомпенсация; 4.артериална хипертония II стадий умерена степен, сърдечна и мозъчна форма; 5.деформираща лумбална спондилоза. Тежка двустранна Л4-Л5 радикулопатоя. Всички заболявания са определили 84% загуба на трудоспособност. Заболяванията са хронични, подлежат на системен контрол и лечение. Към настоящият момент С. се намира в СТАБИЛНО КЛИНИЧНО СЪСТОЯНИЕ, което ДОПУСКА транспортирането й до Република Гърция.“ Дори и при възникване на съмнение относно невменяемостта на исканото лице, то следва да се отбележи, че невменяемостта не е обстоятелство, което е в кръга на основанията, изключващи предаването на лицето. То е основание за отказ само по чл.6 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, която разпоредба касае единствено производствата по екстрадиция, но не и тези по ЕЗА. Тази разпоредба не би могла се приложи по аналогия. Ако законодателят е искал да уреди подобно приложение е щял да го стори изрично или с препращаща правна норма. Двете производства по ЗЕЕЗА се различават както по процедура, компетентни органи, така и по предпоставки за допустимост. Нормата на чл.39 от ЗЕЕЗА е императивна, като изчерпателно изброява предпоставките за отказ от допускане на ЕЗА, като единствено е налице изискване исканото лице да не е малолетно. Независимо от гореизложеното съдът счита, че искащата държава следва да бъде запозната с информацията, съдържаща се в съдебно- медицинска експертиза, а заключението на последната дава недвусмислен отговор на въпроса, който бе от изключително важно значение за съда с оглед хуманни съображения – а той е дали здравословното състояние на исканото лице позволява транспортиране. Отговорът на този въпрос според съдебно- медицинска експертиза е категорично положителен. С оглед всичко изложено съдът констатира спазени реквизити на конкретната ЕЗА относно съдържание и форма на Европейската заповед за арест, изискуеми от разпоредбите на чл.8 от РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 13 юни 2002 година, относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), както и на чл.37 ЗЕЕЗА. Посочена самоличността и гражданството на исканото лице с имена и месторождение, адрес и лична карта. Има подробни данни за разследването, за което се иска предаването, ясно са описани характерът и правната квалификация на деянията, както и достатъчно подробни данни за обстоятелствата, при които са извършени (време и място), както и конкретно участие на исканото лице в тях. Налични са пълни данни и контакти на издаващия орган. Няма и причини от медицински характер, които да препятстват предаването. При така извършената проверка Варненският апелативен съд констатира законосъобразност и правилност на атакуваното решение, поради което прецени жалбата срещу него за неоснователна. Заради изложеното и на основание чл.48 ал.2 от ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд