РЕШЕНИЕ

№ 21

гр. Велико Търново, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Търговско дело № 20224100900134 по описа за 2022 година За да се произнесе, съобрази: С исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника съществуват трайни търговски отношения, датиращи от 2015 година и че като възложител е сключил на 04.11.2015 година с ответното дружество "Г" ЕООД договор, съгласно който "Г" ЕООД като изпълнител приема да извърши със свои сили, средства и труд, механизация и материали качествено и в срок пробивно-взривни работи на обект: Кариера (Чуките), с.Г, общ. Д.град, обл.Х. По силата на този договор, чийто срок е бил продължен с конклудентни действия, а в последствие и с допълнителни споразумения, "Г" ЕООД извършил в качеството му на изпълнител със свои сили, средства и труд, механизация и материали пробивно-взривни работи на обект: Кариера (Чуките), с.Г, общ. Д.град, обл.Х за периода от 04.11.2015г. до 31. 12.2018г.

При извършена на 23.02.2017г. проверка било установено от представени паспорти от проведените взривни работи, а именно Паспорт за пробивно-взривни работи № 1 от 11.07.2016 г. и Паспорт за пробивно- взривни работи № 2 от 19.07.2016 г. в Кариера „Чуките", че през 2016 г. са изпълнени взривателни работи с общо количество взривно вещество от 10 500 кг. за първото взривяване и от 10 400 кг. за второто взривяване, което е в несъответствие със съгласувания цялостен проект за разработка на находището, съгласно който при единично взривяване да не бъдат използвани повече от 3 400 кг. взривно вещество. Това несъответствие на извършените пробивно-взривни работи с Годишния работен план за експлоатация представлява според ищеца и неизпълнение (лошо изпълнение) на задълженията на ответника по сключения договор. При откриването от държавните органи на цитираното по-горе несъответствие е съставен Констативен протокол от 23.02.2017 г., като са издадени два АУАН и две наказателни постановления, с които на ищцовото дружество са наложени имуществени санкции по чл. 94, ал. 1 от ЗПБ в размер на 50 000 лв. всяка за нарушение на чл. 77 вр. чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 88, т. 4 от ЗПБ.

След влизане в сила на двете наказателни постановления, на 05.10.2018г. ищцовото дружество твърди, че е заплатило с платежно нареждане имуществените санкции по двете наказателни постановления в общ размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляващи сбора от по 50 000 лв. имуществена санкция, предвидена във всяко едно от наказателните постановления.

Ищецът счита, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в наложените му санкции в резултат от неизпълнението на договорните задължения на ответника.

В тази връзка е отправена молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща действително претърпени имуществени вреди, вследствие на издадени Наказателно постановление № Е-НП-23 от 21.09.2017 г. и Наказателно постановление № Е-НП-22 от 21.09.2017 г., с които на "А"АД са наложени имуществени санкции в общ размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, поради неточно и некачествено изпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД от страна на "Г" ЕООД по сключения договор между двете дружества, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че липсват договорни отношения между страните към посочените от ищеца дати, като от представения договор се вижда, че той действа до 31.12.2015 г., и според ответника не може да бъде тълкува в смисъл, че е налице автоматично продължаване на срока на договора а и такова продължаване не е предвидено и в самия договор. Според ответника изпълнението на взривяванията, посочени от ищеца, е на основание два неформални договора за възлагане на услуги - 2 бр. взривявания, по които ищецът не доказва наличие на уговорки за съответствие на количествата взрив за всяко едно от тях с цялостния или с годишния работен проект на находището. Тези проекти са изготвени от концесионера и задължението да спазва техните предвиждания и разпоредбите на ЗПБ са единствено за него самия. По тази причина според ответника двете производства, завършили с налагане на имуществена отговорност са проведени срещу концесионера-възложител, а не срещу лицето, извършило взривяванията. За приемането на възложената работа - извършените две взривявания на 14.07.2016 г. и на 03.08.2016 г. са съставени констативни протоколи № 1 от 14.07.2016 г. и № 2 от 03.08.2016 г. В тях според ответника е отбелязана констатацията, че взривяванията изцяло съответстват на съставените от изпълнителя паспорти за ПВР; а именно Паспорт за ПВР № 1 от 11.07.2016 г. и Паспорт № 2 от 19.07.2016 г., както и че взривяванията са съобразно всички уговорки между страните по неформалния договор, т.е. че изпълнението изцяло съответства на възложеното по този договор.

При започване на проверката от страна на Министерство на енергетиката на 23.02.2017 г. ищецът е представил тези паспорти на проверяващите органи, с които е разполагал, видно от установената фактическа обстановка по двете административно-наказателни производства. Въпросните констативни протоколи са приети като първични документи и са послужили като основание за съставянето на фактури №№ 173/14.07.2016 г. и 177/03.08 2016 г., които също са подписани от възложителя и получател на услугите. Сумите по фактурите според ответника са погасени чрез прихващане и плащане. Ответникът посочва, че последното плащане по фактурите е извършено на 22.08.2017 г., т.е. 6 месеца след започване на проверката и след съставяне на Констативен протокол от 23.02.2017 г., съставен от проверяващите органи за резултата от проверката и 5 месеца след съставяне на АУАН № 11/21.03.2017 г. и АУАН № 12/21.03.2017 г., връчени на упълномощен представител на "А"АД на 23.03.2017 г. Според ответника приложените от него доказателства изцяло опровергават твърдението на ищеца за неизпълнение на договор, за каквото той търси обезщетение по реда на чл. 79 от ЗЗД. Ответникът е навел възражение за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В допълнителна искова молба ищецът твърди, че договорни отношения между него и ответника са налице, а условията за извършване на процесиите взривявания са същите, каквито са били за взривяванията, извършвани по силата на установени трайни търговски отношения между тях. Посочва, че годишните работни проекти са известни на изпълнителя и същият е следвало да се съобразява с параметрите им при извършване на взривяванията именно поради високите изисквания, които се поставят пред изпълнителя като професионалист, което той не е направил. Според ищеца естеството на договорните отношения между страните дава основание да се заключи, че тъй като изпълнителят извършва работа на свой риск, е длъжен да бъде запознат с изискванията, включително и тези заложени в Годишен работен проект за експлоатация за 2016 г. и да ги спазва при извършване на взривяването. Това е така най-вече и с оглед на професионалните качества и опит, които притежава той. Ищецът твърди, че ответникът е съставил конкретните протоколи за приемане на работата, в които е вписал, че извършената от него работа е в съответствие с всички изисквания, след което ги е предал за подписване. Твърди се, че ответникът не е съставил и не е представил на ищеца паспортите за пробивно-взривни работи. Оспорват се датите на изготвяне на паспортите за пробивно-взривни работи, включително и на тези за 2016г. - Паспорт за ПВР № 1 от 11.07.2016 г. и Паспорт № 2 от 19.07.2016 г. Посочва се, че плащането по договора с "Г" ЕООД представлява основно задължение по договор на ищцовото дружество и че то няма отношение към неточното изпълнение. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност, като сочи, че тя не е изтекла, тъй като за иска се прилага общата петгодишна давност.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът я оспорва и сочи, че ищецът е установил неточното изпълнение към момента на проверката, която му е извършена.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

На ищцовото дружество "А"АД е предоставена концесия за добив на подземни богатства с договор от 04.05.2001г. от Министерството на Регионалното развитие и благоустройството на Република България. Въз основа на така предоставената му концесия ищцовото дружество извършва дейности по добив и първична преработка на латитоандезити за производство на фракции трошени за пътни настилки смеси, бетони и ж.п. настилки от находище „Чуките“, община Х. През 2015 и 2017г. ищцовото дружество е сключвало с ответника "Г" ЕООД договори за пробивно-взривни работи, по силата на които на ответника е възлагано от страна на ищеца извършването на пробивно-взривни работи на обект находище „Чуките“ в с.Г, община Х.

На 14.07.2016г. и на 03.08.2016г. ответникът е извършил пробивно- взривни работи на посоченото по-горе находище, като за това са съставени два паспорта за пробивно-взривни работи - № 01/2016г. от 11.07.2016г. и № 02/2016г.на 19.07.2016г. и констативни протоколи за приемане на работата с № 01/ 14.07.2016г. и № 02/03.08.2016г.

Съдът приема за доказано, че извършените от ответника пробивно- взривни работи на посочените дати са му възложени от ищцовото дружество. Този извод съдът направи предвид приетите като доказателства по делото издадени фактури от ищеца в полза на ответника за извършени дейности от 14.07.2016г. и от 03.08.2016г., като посочените в тези фактури количества съответстват на посочените в приетите по делото констативни протоколи № 01/ 14.07.2016г. и № 02/03.08.2016г., които са подписани от представители на двете дружества – ищеца и ответника. Съгласно тези протоколи представител на ищцовото дружество е приел от представляващия ответното дружество извършени взривни работи, като в протоколите е посочено, че взривните работи са извършени по предварително съставените паспорти за ПВР и са спазени всички клаузи на договора между страните.

Съгласно приложено към делото писмо от Главна инспекция по труда, изпълнителната агенция е издавала разрешение за извършване на технологични взривни работи на ответното дружество за 2015, 2016, 2017 и 2018г., които дружеството е получило.

От приложеното към делото писмо от Министерство на енергетиката, в министерството не се съдържа информация дали ответникът е представил планове за взривяване на период 2015- 2017г.

Към делото е приложен годишен работен проект за добив на първична преработка на латитоандезити от находище „Чуките“, община Х, за 2016г., изготвен от ищцовото дружество. Видно от приложеното писмо от 12.02.2016г. на Заместник –министъра на енергетиката, проектът е съгласуван по съответния ред. с № Е-НП-22/21.09.2017г. и Е-НП- 23/21.09.2019г.

Съгласно две наказателни постановления с № Е-НП-22/21.09.2017г. и Е-НП-23/21.09.2019г., които са влезли в сила, при извършени през 2016г. два броя взривявания, на14.07.2016г.и на 03.08.2016г., количеството взривно вещество, използвано при добива на строителни материали в находище „Чуките“ трикратно превишава предвидените количества в цялостния проект за добив и първична преработка.

Предвид това, че при извършените две взривявания чрез подизпълнител на посочените по-горе дати е нарушен цялостният работен проект за добив и преработка, както и годишният работен проект за добив и първична преработка от находище „Чуките “ за 2016г., на ищцовото дружество са наложени две имуществени санкции, за всяко едно от взривяванията от по 50 000 лв. След влизане в сила на цитираните наказателни постановления, ищецът е заплатил наложените му санкции.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства - показанията на свидетелите Н. Д., С. К. и С. С.- служители на ищцовото дружество.

Свидетелят Д. установява с показанията си, че през 2016г. ищцовото дружество имало договор за взривяване на скална маса от находище „Гарваново“ с фирма "Г" ЕООД. Дружеството взривявало по заявка на ищеца, като се определяла дата на взривяването, за да не „закъсва“ ищецът за материал, който трябва да преработи. След определяне на дата се задава поле, на което да се работи. Докуметнтално ответникът е изготвял необходимата документация – паспорт за взривяване, представял я е в контролните органи по места- полиция, вкл. и в Инспекция по труда. Тези органи заверявали документацията след проверка дали всичко отговаря на закона.

Като документ при свидетеля Д. приститал протокол за приемане на взривената скална маса, в който се посочвало количеството взривена маса и фактура, съставена на база този протокол. На свидетеля не се предоставял паспортът за взривяване. Протоколите са били подписвани в офиса на ищеца в Пловдив до 2017, а след това били подписвани от С. С.. Годишният работен проект за дейността на кариерата се съхранявал във фирмата, като той се заверявал в края на предходната година за следващата. Според свидетеля посочените в проекта количества скална маса са ориентировъчни на база бъдещи постъпления към държавата.

Свидетелят С. С. заявява, че от 2016г. е организатор експедиция при ищцовото дружество за кариера „Гарваново“, като от 2017г. той подписва протокола за приемане на количеството скална маса след извършване на взривните работи и фактурата, която е към протокола. През 2016г. взривни работи извършвал "Г" ЕООД. Задълженията на С. при взривяване били да покаже на взривателя къде ще се взривява, и ако е необходимо по негови указания, извършва почистване. Документи свидетелят не предоставял на взривателя. Свидетелят сочи, че преди 2017г. протокол и фактура за взривяването се носели направо в офиса на ищеца. С. посочва, че не е виждал паспорти за взривяване, докато дружеството работело с "Г" ЕООД.

Свидетелят К. работи като геолог в "Г" ЕООД, което има договорни отношения с ищцовото дружество. Дружеството изготвя за кариера „Гарваново“ всяка година годишните проекти. Копие от проекта се връчвало на фирмата за взривяване, като свидетелят твърди, че е работил три години с "Г" ЕООД- 2015, 2016 и 2017г. Георги от дружеството се обаждал от Велико Търново е ходил да вземе документите копие на годишен проект и съгласувателно писмо от свидетеля и ги представял в Х в Инспекцията по труда.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът направи следните правни изводи:

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. С чл. 288 от ТЗ против ответника за заплащане на исковата сума, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение.

Така предявените искове са неоснователни, по следните съображения: Ищецът твърди, че ответникът е извършил дейности по взривяване на скална маса на 14.07.2016г. и от 03.08.2016г., по силата на сключен помежду им договор от 04.11.2015г., чието действие било продължено с конклудентни действия през 2016г. Представеният по делото договор от 04.11.2015г. съдържа клауза за срок, която посочва, че срокът на действие на договора е до 31.12.2015г. В договора липсва уговорка, която да регламентира продължаването на срока му, освен чрез анекс (т. 6 от раздел VI), какъвто по делото не е представен. Предвид това съдът намира, че отношенията между страните по повод извършването на взривни дейности през периода от 01.01.2016г. до 17.07.2017г., когато между тях е сключен нов писмен договор, не са били регламентирани в писмен вид.

Въпреки това от доказателствата по делото се установява, че между страните е бил налице сключен неформален договор за изработка с предмет извършване на дейности по взривяване на скална маса на обект кариера „Гарваново“ през 2016г. Такъв договор е действителен, доколкото законът не въвежда изискване за писмена форма за действителност на договорите с предмет извършване на дейности по взривяване на скална маса. Съдът намира, че отношенията на страните във връзка с дейностите по взривяване на двете посочени по-горе дати през 2016г. са били уредени от разпоредбите на чл. 258 – 269 от ЗЗД. Съгласно сочените разпоредби ответникът е бил задължен да изпълни възложените му взривни дейности на свой риск, а ищецът – да заплати възнаграждение.

По делото са налице доказателства за наличието на изпълнение от страна на ответника. Налице са и доказателства, че задължението на ищеца да заплати договорената цена на изработеното е изпълнено.

Ищецът в случая твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да съобрази количеството взривно вещество, използвано при извършените взривявания със съгласувания годишен проект и, надвишавайки го, е изпълнил задължението си лошо и от това за него са произтекли вреди, изразяващи се в заплатени имуществена санкция.

В случая не са налице доказателства, от които съдът да формира извод, че ответникът е поел задължение по силата на сключения с ищеца договор да използва при процесните взривявания определеното максимално количество взривно вещество, съгласно одобрения цялостен годишен проект по чл. 82, ал. 1 от ЗПБ за добив на подземни богатства от находище „Чуките“, където е било мястото на изпълнение на възложената работа.

Показанията на свидетеля К., който установява, че е връчил на представител на ответника копие от този проект, които съдът кредитира, не обосновават извод, че ответникът съгласно договора между него и ищеца е трябвало да се съобрази с проекта при изпълнение на поръчката. Видно от съставените два паспорта за пробивно – взривни работи - № 1/2016г. и № 2/ 2016г., които са съставени съответно на дата 11.07.2016г. и 19.07.2016г. – преди извършването на съответните взривни дейности, предвиденото количество взривно вещество е съответно 10 500 кг. и 10 400кг. за съответните взривни дейности. Относно датата на съставяне на протоколите съдът приема, че те са съставени на посочените в тях дати. На първо място, за да бъде извършена дейността по взривяване, задължително съгласно изискванията на чл. 169, ал. 1 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи се съставят паспорти. Видно от цитираното по- горе писмо на ИА Главна инспекция по труда, "Г" ЕООД е заявил за получаване и е получил за 2016г. разрешение за извършване на технологични взривни работи. Свидетелят К., който не е служител на нито едно от двете дружества, посочва, че преди извършване на взривни дейности "Г" ЕООД е представял на съответните институции за съгласуване съставените паспорти и едва след това е можел да извърши дейностите. От показанията на свидетеля С. се установява, че той е показвал на служителите на ответното дружество точното местонахождение на полето за взривяване, макар и да твърди, че не е виждал паспорт за взривяване. Очевидно обаче е, че свидетелят би могъл да се осведоми за местонахождението и границите на взривното поле само от съставения паспорт за взривни дейности, където е посочена ситуационна схема на взривното поле. Показанията на свидетеля С. в насока, че не са му представяни паспорти за взривяване от страна на ответника не са достоверни, предвид констатираното вътрешно противоречие в тях, а и поради факта, че той е служител на ищцовото дружество, което прави предубеден.

На следващо място, двата процесни паспорта са посочени в изготвените констативни протоколи, отразяващи извършените от ответника пробивно-взривни дейности. Протоколите носят подписа на представител на ищцовото дружество и удостоверяват, че пробивно-взривните дейности са извършени по предварително съставен паспорт за ПВР, като са спазени всички клаузи, посочени в договора. Предвид това изявление, изхождащо от самия ищец, твърдението му, че двата паспорта, цитирани по-горе, са съставени на дати, различни от посочените в тях, и по – късно от извършване на дейностите, е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че ответникът не е представил на ищеца съставените паспорти за пробивно- взривни работи при приемане на извършената работа.

От съдържанието на двата констативни протокола от 14.07.2016г. и от 03.08.2016г. е видно, че ищецът е приел без възражения извършените от ответника взривни работи. Изявлението му, че са спазени всички клаузи, предвидени в договора между тях, съдът тълкува в смисъл, че между страните е договорено да се използва посоченото в двата паспорта за пробивно–взривни работи количество взривно вещество. Вярно е, че това количество категорично надвишава в пъти предвиденото в одобрения цялостен годишен проект по чл. 82, ал. 1 от ЗПБ за добив на подземни богатства от находище „Чуките„ максимално количество. Това обаче е без значение за отношенията между страните, доколкото законът не предвижда императивно изискване изпълнителите по договорите за възлагане на пробивно-взривни дейности да изпълняват одобрените цялостни проекти по чл. 82, ал. 1 от ЗПБ. Такова задължение е предвидено за съответния концесионер, а в случая това е ищецът.

Твърдението на ищеца, че използвайки количество взривно вещество, надвишаващо предвидения в одобрения цялостен годишен проект максимално такова ответникът се е отклонил от договореното и е изпълнил лошо възложената му работа, остана недоказано. Това е така, защото от доказателствата по делото не се установи ответникът да е поел задължение да съобразява цялостния годишен проект за 2016г. за конкретното находище. Ищецът, заявявайки в цитираните протоколи, че изпълнението съответства на съставените паспорти за ПВР, удостоверява, че е запознат с тяхното съдържание, а оттам и с това, че знае, че при извършване на дейностите е използвано количеството взривно вещество, посочено в паспортите. В този смисъл, ако действително ответникът се бе отклонил от възложената му работа и бе я изпълнил лошо, ищецът би следвало да възрази още при приемането й ( чл. 264, ал. 2 ЗЗД). Такова възражение очевидно липсва.

Предвид горното твърдението на ищеца, че е узнал какво количество взривно вещество е използвано при изпълнение на възложената на ответника работа едва при извършване на проверка от служители на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ също се явява недоказано. Оттук и възражението, че е налице скрит недостатък на изпълнената работа, е неоснователно.

Гореизложените фактически и правни констатации обосновават извод за неоснователност на предявените искове. Ищецът не доказа наличието на неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията на ответника по сключения между тях неформален договор, поради което не са налице предпоставките на чл.79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за дължимост на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение. Неоснователността на главния иск влече след себе си неоснователност и на кумулативно съединения с него акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по водене на делото пред първата инстанция, които възлизат на 8650 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът следва, на основание чл.92а от ГПК, да понесе и разноските за отлагане на делото в заседанието на 19.12.2023г., в размер на 100 лв., предвид това, че към момента на провеждане на заседанието е разполагал с информацията съгласно издадено му от съда удостоверение, но не е представил същата на съда и това е наложило отлагане. Това е видно от приложеното към делото писмо вх. № 321/08.01.2024г. на ИА „Главна инспекция по труда“. Възраженията на ищеца, че пълномощникът му адвокат Д. не е получил писмото на ИА „ГИТ“ са неоснователни, тъй като получаването е удостоверено по надлежния ред на адреса на управление на ищцовото дружество, видно от представената обратна разписка.

Съгласно чл. 92а от ГПК ищецът следва да заплати и глоба в минималния предвиден в закона размер – 100 лв. в полза на ВТОС.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд