Решение № 54 от 11.6.2024 г. на Районен съд - Самоков по дело № 254/2023 г.

Производството е образувано по жалбата на А. Х. К., ЕГН ••••••••••, от гр. С., с която е обжалвано НП № 20-0338-001451/28.01.2021 г. издадено от Е. П. Ф. - Началник група в ОДМВР С., РУ С., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР. НП е обжалвано единствено в частта му, с която на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП, му е наложено административно наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП, а именно „глоба“ в размер на 100 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 8 контролни точки. В останалата част жалбата е оттеглена и НП е влязло в сила. В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НП са допуснати нарушения по чл. 42, т. 4, чл. 44, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил твърдените в акта за установяване на административните нарушения деяния, осъществяващи нарушение на ЗДП. Излага подробни доводи за това, че светофарната уредба в момента на преминаването на жалбоподателя, с управлявания от него автомобил, е мигала с жълт светлинен сигнал. Твърди се, че жалбоподателя не е преминал на червен светлинен сигнал и не е нарушил забрана за преминаване. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателя чрез упълномощения си процесуален представител, поддържа доводите в жалбата. Подлага на подробен анализ събраните по делото доказателства, като сочи, че същите категорично установяват, че светофарната уредба е работела в режим на мигаща жълта светлина, към момента на осъществяване на вмененото нарушение. Сочи, че деянието е малозначително и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Ответникът по жалбата не се явява, не се представлява, не заявява становище, с изключение на изложено в съпроводителното писмо, възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Доказа се, че на 01.12.2020 г. в гр. С., свидетелят Н. – служител на РУ С., на длъжност „младши автоконтрольор“ бил на работа и съвместно със свой колега изпълнявал служебните си задължения по контрол на автомобилното движение в района на училище „С. Д.“ в гр. С., до което преминава бул. „И.“. В близост до училището, на бул. „И.“ имало разположена светофарна уредба, като свидетелят наблюдавал светофара и преминаващите автомобили. Видял лек автомобил „БМВ“, управляван от жалбоподателя А. К., който навлязъл и преминал през пътя в зоната на светофарната уредба, в момент, в който светофара светел с червен сигнал. Спрели за проверка автомобила, установили водача. Водачът не представил СУМПС и свидетелство за регистрация на автомобила. Часът на установеното административно нарушение бил 19: 36 ч. на 01.12.2020 г. След извършената проверка, свидетелят пристъпил към съставяне на АУАН, в който изложил констатациите си относно възприетото от него, а именно, че на посочените време и място, жалбоподателят с управлявания от него автомобил „БМВ“, с рег. № СО 7716 СХ, навлиза и преминава на забранителен червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, както и не представя СУМПС и контролен талон към него и не представя свидетелство за регистрация на МПС, част втора. Привлеченото лице е отказало да подпише съставения АУАН, като отказът му е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел. По делото бе разпитан свидетеля Х. И. К., който е и собственик на автомобила, при управление на който е осъществено административното нарушение. Същият не е пряк очевидец на описаното в АУАН, но свидетелства за това, че същата вечер, в която била извършена полицейската проверка и бил съставен АУАН, жалбоподателят се прибрал у дома афектиран и ядосан и разказал, че светофара е мигал с жълта светлина, въпреки това, от уличката излезли полицаи и спрели автомобила му. Свидетелят твърди, че на следващия ден, лично отишъл на бул. „И.“, в гр. С., в близост до светофарната уредба, към 19 часа и установил, че в 19: 30 часа, светофарите започнали да мигат в авариен жълт режим, което го кара да заключи, че светофарната уредба работи в нормален режим до 19: 30 часа. При преценка на доказателствата, съдът намира, че възприятията на К. не се отнасят за момента на извършване на проверка и установяване на вмененото административно нарушение, а за следващия ден, което по никакъв начин не опровергава преките и непосредствени възприятия на свидетеля Н., който при разпита си категорично заяви, че задължително наблюдава светофарната уредба, когато е в близост до такава и следи за извършване на евентуални нарушения на режима на преминаване. Свидетелят в разпита си беше категоричен, че в момента на навлизането и преминаването на жалбоподателя, светофара светел с червен сигнал. В този смисъл не е налице противоречие между свидетелските показания, доколкото същите се отнасят за различни времеви моменти. Събра се по делото справка от РУ С., от която се установи, че има система за видеонаблюдение, със зона за видеонаблюдение в района на светофарната уредба на бул. „И.“ в гр. С., непосредствено до сградата на училище „С. Д.“, но системата не притежава техническа възможност за архивиране на данни за отминал период и поради това няма съхранен архив от записи, относими към датата на осъществяване на вмененото административно нарушение. Събра се писмо от Община С., която е стопанин на пътя и пътната инфраструктура, от което писмо се установи, че светофарна уредба, находяща се на бул. „И.“, пред начално училище „С. Д.“, преминава от работещ режим, в режим на постоянно мигащ жълт сигнал, в 20.00 часа - зимно часово време и 21.00 часа – лятно часово време, като тези режими са зададени при монтажа на светофарните уредби и оттогава не са променяни. Така посоченото удостоверение на Община С. е в унисон с показанията на свидетеля Н. и потвърждава достоверността на възприятията на свидетеля, за това, че светофарната уредба е работила в нормален режим, към момента на осъществяване на вмененото административно нарушение. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което Е. П. Ф. - Началник група в ОДМВР София, РУ С., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, е наложил административно наказание на жалбоподателя, на основание чл. 6, ал. 1 от ЗДП – наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП, а именно „глоба“ в размер на 100 лв. и съответно за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на по 10 лв., които наказания не са обжалвани и НП е влязло в сила в тази част. С НП на жалбоподателя са отнети 8 контролни точки. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо правен интерес от обжалване по настоящия процесуален ред на посоченото НП. Макар НП да е издадено на 28.01.2021 г., същото е връчено на жалбоподателя на 27.02.2023 г., поради което жалбата датираща от 02.03.2023 г. е допустима и подадена в срок. Не са изтекли сроковете, с които административнонаказателното преследване се погасява по давност, доколкото абсолютната давност, независимо от спирането или прекъсването, е от 4 години и 6 месеца, който срок към настоящия момент не е изтекъл. Съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържа всички реквизити, установени по чл. 42 от ЗАНН, в този смисъл, съдът намира оплакването в жалбата за неоснователно. Акта съдържа пълно и изчерпателно описание на нарушенията и точно посочване на обстоятелствата, при които е извършено. За така описаното в акта нарушение, против жалбоподателя е издадено и атакуваното НП в законоустановения срок, от компетентен орган, който е надлежно оправомощен. НП е издадено без да съдържа нови релевантни фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство, наказаното лице да не е могло да се защитава. Описанието на възприетото нарушение е сторено пълно и изчерпателно, като са посочени и предявени на административнонаказаното лице, всички обстоятелства, които попадат в състава на вмененото административно нарушение. Доказа се по несъмнен начин, че именно на посочената дата, в посочения час, административнопривлеченото лице е нарушило задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДП, като не е съобразило своето поведение на водач на МПС, със светлинните сигнали на действащата в нормален режим светофарна уредба. Нарушението е съставомерно от обективна страна, по посочената нормативна разпоредба. От субективна страна, съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост, като жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасни последици. Именно с оглед обществената опасност на деянието в този смисъл, съдът намира, че са неоснователни съображенията на процесуалния представител на жалбоподателя, за наличие на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, която разпоредба е била приложима към нарушенията на ЗДП към датата на осъществяване на деянието. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наказващия орган законосъобразно е ангажирал административнонаказателната му отговорност и я е подвел под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП, като наложеното наказание е съобразено с размера на наказанието, посочено в абсолютно определен вид и размер, а именно „глоба“ от 100 лв. Отнетите контролни точки са в съответствие с установеното в чл. 6, т. 20 от ЗДП, към датата на осъществяване на нарушението. Не се констатираха визираните в жалбата нарушения, за които жалбоподателя се оплаква. Неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител в проведеното съдебно заседание. По изложените по - горе съображения, съдът следва изцяло да потвърди НП в обжалваната му част и мотивиран от изложеното