Решение № 2 от 3.10.2023 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 375/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) вр. с чл. 166, ал. 3 от ДОПК. Същото е образувано по жалба на „Мрежата ВТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Средно село, общ. Златарица, представлявано от управителя С.М.С. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4635#4 от 28.04.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ , с който е определено възстановяване на сумата 14 042.07 лева, представляваща изплатена субсидия по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампании 2016-2018 г., на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 (наричана по-долу Наредба № 7/2015). В жалбата по същество се излагат доводи срещу законността на прекратяването на ангажимента с твърдение, че неподаването на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г. за 2020 г. се дължи на незаконосъобразното спиране на производството по обработка на предходно заявление – за 2019 г., което спиране е отменено от съда, и по което няма произнасяне, но препятства подаването на ново за 2020 г. Посоченото, според обжалващото дружество, е форсмажорно обстоятелство, което изключва възстановяване на вече получени суми за минали периоди. Твърди, че оспореният АУПДВ не e издаден в изискуемата форма, тъй като не са налице изложени фактически основания, извън правните, за издаване на акта за установяване на публично държавно вземане. По изложените мотиви, доразвити в съдебно заседание от процесуалния му представител адв. М. Г., моли съдът да отмени АУПДВ и да му присъди разноски, съгласно представен списък. В съдебно заседание ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, се представлява от •••Ц., която счита жалбата за неоснователна, тъй като оспореният акт е правилно издаден от компетентен за това орган, при спазване на процедурата за това. Счита, че констатациите, залегнали в атакувания акт са доказани и са приобщени към преписката. В тази връзка сочи, са налице предпоставките за издаване на акта – получено подпомагане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с ВПС-1“ за кампании 2016-2018 г. и влязъл в сила акт за прекратяване на този ангажимент. В тази връзка подчертава, че прекратяването на ангажимента към жалбоподателя е извършено с предходен административен акт, който е потвърден като валиден и законосъобразен, след като е бил оспорен по съдебен ред и е влязъл в сила на 26.10.2022 г., с постановяването на окончателното решение по ВАС по този въпрос. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства в тяхната цялост, Административен съд- Велико Търново, Четвърти състав, приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че на „Мрежата ВТ“ ЕООД, ЕИК 203904902, със седалище и адрес на управление с. Средно село е земеделски производител, регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 667623 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 06.06.2016 г. дружеството е подало Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 07/060616/41507 и видно от Уведомително писмо изх. №02-070-2600/1025 от 05.12.2016 г. (л. 29 от присъединеното дело 567/2021 г. на АСВТ) е одобрено за участие по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС-1“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“, във връзка с което са одобрени всички заявени площи в общ размер на 103, 54 ха. С уведомителното писмо дружеството изрично е информирано, че с поемане на 5-годишния ангажимент за извършване на дейности по това направление следва да спазва точно изброени изисквания, първото от които е подаване на „Заявление за подпомагане/плащане“ всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент. От представената от ДФЗ извадка от ИСАК (л. 44 от вложеното към настоящето дело) се установява, че дружеството е получавало плащания по заявените схеми и мерки, включително и по Мярка 10. По заявленията на „Мрежата ВТ“ ЕООД са били изплатени следните суми по мярка по мярка 10 „Агроекология и климат“: През първата година от ангажимента: за заявление с УИН: 07/060616/41507 за кампания 2016: 24 144.64 лв.; през втората година от ангажимента: за заявление с УИН: 07/130617/44910 за кампания 2017 г. – 22 972.94 лв. и през третата година от ангажимента – за заявление с УИН: 07/210518/46953 за кампания 2018 г. – 23 092.73 лева или общо по направление ВПС-1, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождаща годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 70 210.31 лв. Посочените плащания не се спорят от жалбоподателя като получени, а се доказват и от представените документи, приети като писмени доказателства по делото на л. 241 и сл. от делото. През 2021 г. от ДФЗ – РА е предприето извършване на административни проверки за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент на основание чл. 52 от Наредба № 7/2015 г. В резултат е констатирано, че от „Мрежата ВТ“ ЕООД не е подадено заявление за плащане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с ВПС“ през кампания 2020. Във връзка с това, дружеството е уведомено с Писмо изх. № 01-2600/733 от 04.02.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Предоставен е срок за становище, възражения и прилагане на допълнителни доказателства. Видно от известие за доставяне писмото е връчено на 26.03.2021 г. Дружеството не е взело участие в производството и въз основа на данните от проверката му е съставен Акт № 01-2600/4635 от 13.08.2021 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Установеният факт, че не е подадено заявление за плащане за кампания 2020, е квалифициран като нарушение на чл. 8 от Наредбата и на основание чл. 63, т. 1, вр. чл. 77, т. 4, б. в от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредбата агроекологичният ангажимент на „Мрежата ВТ“ ЕООД по Мярка 10 е прекратен. Актът е получен от упълномощен представител на дружеството на 01.09.2021 г. съгласно саморъчна разписка. Този акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е оспорен по съдебен ред пред АСВТ, като е образувано адм. д. 567/2021 г. (вложено към настоящето). С Решение № 374/24.11.2021 г. по адм. д. № 567/2021 г. АСВТ е приел, че оспореният акт за прекратяване съответства на материалния закон, след като жалбоподателят не отрича, че не е подал заявление за плащане за кампания 2020 г. Съдът е посочил, че прекратяването на многогодишния ангажимент е естествена и закономерна последица от спецификата на поетия ангажимент и произтича от съдържанието на самата мярка. Това решение на АСВТ е оспорено по касационен ред през ВАС, като с Решение № 9484/2510.2022 г. по адм. д. № 978/2022 г. на ВАС същото е оставено в сила. Така, на посочената дата, актът за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 към жалбоподателя е влязъл в сила. Във връзка с него ответникът е инициирал производство по възстановяване на платените по мярката суми за периода 2016 – 2018 г., като с писмо с изх. № 01-2600/4635#2 от 10.02.2023 г. (л. 30 от делото) ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. Дружеството – жалбоподател не е сторило това и съответно е издаден процесния Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4635#4 от 28.04.2023 г. от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. "г" вр. с чл. 8 от Наредба 7/24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП е установено публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване, представляващо изплатена субсидия по мярка 10 по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС-1“ за кампании 2016-2018 във връзка с подадените от жалбоподателя заявления за плащане общо в размер на 70 210.31 лв. Посочено е също, че в съответствие с чл. 18, ал. 4 б. "г" от Наредба № 7 от 2015 г. жалбоподателят следва да възстанови 20% от общата сума или 14 042.07 лева. Този акт е връчен на дружеството на 18.05.2023 г. Именно този АУПДВ е предмет на настоящото съдебно производство, след като въз основа на подадената па 01.06.2023 г. жалбата срещу него е образувано това дело. Като доказателства по него са приети преписката по издаване на АУПДВ, както и е вложено предходното дело, касаещо прекратяването на ангажимента по мярка 10 към жалбоподателя, въз основа на коте се издава процесния акт. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореният акт е валиден като издаден от компетентен орган.