Решение № 5 от 14.1.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 172/2024 г.

Производството е започнало по заявление по чл.417 ГПК от „К.“ ЕООД, ЕИК. от 26.11.2020г. за издаване на заповед за изпълнение срещу ЕТ П. Й. 2020 с ЕИК. за сумата 500 000, -лв. по запис на заповед, издадена на 01.10.2020г. С разпореждане от 10.02.2021г. по ч.гр.д. №58935/2020 на СРС е постановено да се издаде заповед за изпълнение, която е издадена на 10.02.2021г., както и за сумата 10000, -лв. разноски в заповедното производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по изп.д.№20218510400526 при ЧСИ Мариян Петков. На 11.03.2021г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение. На 27.07.2022г. П. Б. Й. е подал възражение по ч.гр.д. № 58935/2020 г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав. С разпореждане от 21.07.2023г. е указано на заявителя „К." ЕООД за правото му да предяви иска по чл.422 ГПК и чл.415 ГПК. Исковата молба на „К." ЕООД срещу П. Б. Й. е подадена на 01.08.2023г. пред СГС. По делото се назначи съдебно-почеркова експертиза, видно от която подписът, положен в графа Име фамилия и подпис в Запис на заповед за сумата 500 000лева, датиран от 01.10.2020г. с издател П. Б. Й., съхраняващ се като оригинал в касата на Софийски районен съд във връзка с гр.д.№ 58935/2020 г. по описа на СРС е положен от лице, РАЗЛИЧНО от П. Б. Й. чрез имитация на визуалното съдържание на оригинала. Съдът кредитира заключението на вещо лице И. С., тъй като вещото лице е установило различия във вида и съдържанието на транскрипцията в нейната втора част, както и в началната й част, съществени различия в цялостната координираност на движенията и преобладаващата форма на елементите. Вещото лице установява различия в частни почеркови признаци, проявени във формата на движенията при изписване на елементите на началната част, при формата на движенията при изписване на елементите на средната и парафните части, посока и относителен размер на елементите, количеството на движенията, както и относително топографското местоположение на движенията спрямо редовата линия. Въпреки известни сходства имитиращият не е успял да наподоби в детайл характерните проявления на писмено-двигателния навик на П. Й.. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК е допустим, искът на „К.“ ЕООД е предявен в срока от узнаването за разпореждане от 21.07.2023г. на СРС на 01.08.2023г. Съгласно т.5 от ТР № 4/2013 по тълк. дело №4 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС „Съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл.418, ал.5 ГПК, поради което длъжникът трябва да представи доказателства за спазването му.“ Подаденото възражение от П. Б. Й. е в срок, съгласно протоколно определение от 14.05.2023г. по в.ч.гр.д.№2174/2023г. на СГС. По отношение на основателността на иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, искът е неоснователен. След като запис на заповед от 01.10.2020г. не е подписана от посочения за издател П. Б. Й., то не се доказа поемането от него на задължение по запис на заповед от 01.10.2020г. Ето защо съдът намира, че искът с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По отношение на исковете по чл.537 вр. чл.505, ал.1 вр. чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ. След като не е основателен главният иск за дължимост на задължение от ответника П. Б. Й. по запис на заповед от 01.10.2020г. по главница в размер на 500 000, -лв., то е неоснователен и аксесорните осъдителни искове за присъждането сумата от 3 888, 89 лв., законна лихва, считано от деня на падежа на 30.10.2020 г. до деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ и за сумата 1 666, 67 лв., съставляваща комисиона по чл. 506 ал. 1, т. 4 от ТЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане. Ищецът „К." ЕООД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе разноските на ответника П. Б. Й., в размер на 25200, -лв. (600, -лв. за съдебно почеркова експертиза и 24650, -лв. адвокатско възнаграждение). Съдът намира за неоснователно възражението на „К." ЕООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника П. Б. Й., тъй като същото е в минимален размер на предвиденото съобразно цената на иска чл.7 ал.2 т.6 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 по тълкувателно дело №4 по описа за 2013 г на ОСГТК на ВКС „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.“ Ответникът П. Б. Й. е поискал присъждането на разноските като е представил списък по чл.80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени в размер на 5558, 33лв. Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД