Решение № 53 от 7.8.2023 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 15/2023 г.

Производството е по реда на чл. 376 от ГПК. Предявена е искова молба от прокурор Свилен Тодоров към Окръжна прокуратура – гр. Силистра с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на „ГУМИ-ФЕНИКС“ ООД, ЕИК 204219132, със седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, ул. „Силистра“ № 61. Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения: Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Изложени са твърдения, че управителят на търговското дружество Ивайло Михайлов Димов с ЕГН •••••••••• е бил заличен на 25.11.2022г. по партидата в ТР, по негово искане. Няма вписан друг управител до датата на предявяване на иска – 25.05.2023 г. На основание чл. 367, ал. 1 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба заедно с приложенията на ответника. Съобщението е прието за редовно връчено на 27.06.2023 г., на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК. По допустимостта на производството: Легитимацията на страните и компетентният съд са законово регламентирани в разпоредбите на чл. 104, т. 7 от ГПК и чл. 155, т. 3 от ТЗ. Подробни съображения по допустимостта съдът е изложил в определението от 13.07.2023 г., към което препраща. Липсата на оспорване от страна на лице, което да се явява продължаващо дейността на дружеството, както и позоваването само на писмени доказателства от страна на ищеца, откриват възможността за произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито заседание, на основание чл. 376, ал. 1 от ГПК. Съдът приема от фактическа страна следното: От извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ към АВп се установява, ч е е вписано „ГУМИ-ФЕНИКС“ ООД, ЕИК 204219132, със седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, ул. „Силистра“ № 61. От 24.08.2016 г. като управител и представляващ дружеството е бил вписан Ивайло Михайлов Димов, ЕГН ••••••••••. Видно от представените доказателства управителят е заявил желанието да бъде заличен като такъв с уведомление до дружеството с вх.№2/26.09.2022г., впоследствие заличен в ТР, считано от 25.11.2022г. Доколкото по партидата на дружеството в търговския регистър няма данни друго лице д а е поискало продължаване или прекратяване на дружеството, осъществяване понастоящем на търговска дейност от същото, чийто управител и представляващ е заличен, е по естеството си нарушение на закона /чл. 135, ал. 1 и чл. 141 ТЗ /. Осъществяването на търговска дейност при липса на законовите предпоставки за това противоречи на принципа на добросъвестност при осъществяване на търговските отношения и въвежда в заблуждение останалите участници в оборота. С оглед на горното разбиране, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на ответното дружество. Тъй като същото осъществява търговска дейност при липсата на вписан управител, за предвидения в закона тримесечен срок, предявеният иск следва да бъде уважен. Успешното провеждане на иска по чл. 155 ТЗ изисква, като регламентирана в чл. 156, ал. 1 от ТЗ последица, да бъде открито и производство по ликвидация на дружеството. Съгласно нормата на чл. 156, ал. 2 ТЗ, ликвидатор на дружеството е управителят освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. Доколкото обаче съдът, с оглед фактическия състав, довел до прекратяване на търговския субект, не може да приложи нормата на чл. 156, ал. 2, пр. 1 ТЗ, ликвидатор следва да се назначи от Агенция по вписванията. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 80 лева. Препис от решението следва да се изпрати на страните, като изпращането има само информативен характер и не променя срока за обжалване – по арг. от приетото в ТР № 12/2012 г на ОСГК на ВКС. Воден от горното, съдът