РЕШЕНИЕ

№ 448

гр. гр.Велинград, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100748 по описа за 2023 година Предявени са от А. Б. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Велинград, ул. ••••••• 9, против „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, с адрес община Столична, гр. София 1463, район Триадица, ул. Витоша, представлявана от С. А. Г., Т. В. М., ••••••• В. И.а, П•••••••, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи вр. с чл. 86 ЗЗД, за сумата в размер на 1470, 46 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща сбор от три неразрешени трансакции, както следва: първа за покупка Wise Bruxelles в размер на 295, 06 лв., с дата 02.12.2022 г. и дата на осчетоводяване 05.12.2022 г.; втора неразрешена трансакция за покупка Paysend EU Edinburg Ci в размер на 587, 70 лв., с дата 19.12.2022 г. и дата на осчетоводяване 21.12.2022 г. и трета трансакция за покупка Paysend EU Edinburg Ci в размер на 587, 70 лв., с дата 19.12.2022 г. и дата на осчетоводяване 21.12.2022 г., както и за сума в общ размер на 106, 64 лв., представляваща обезщетение за забавата, за периода 22.12.2022 г. - 03.08.2022 г., от която: за периода 23.12.2022 г. - 03.08.2023 г. лихва за забава в размер на 21, 34 лв. за първата неразрешена трансакция за покупка Wise Bruxelles; за периода 22.12.2022 г. - 03.08.2023 г. лихва за забава в размер на 42, 65 лв. за втората неразрешена трансакция за покупка Paysend EU Edinburg Ci; за периода 22.12.2022 г. - 03.08.2023 г. лихва за забава в размер на 42, 65 лв. за третата неразрешена трансакция за покупка Paysend EU Edinburg Ci.

С исковата молбата ищцата излага, че между нея и Обединена Българска Банка АД, на 30.03.2015 г. е сключен договор за издаване на кредитна карта VISA, като в изпълнение на този договор е открита банкова сметка, към която е издадена кредитна карта с номер 433325••••••9933. Сочи, че на 20.12.2022 г., разбрала за извършени неразрешени от нея два броя платежни операции на стойност от по 300 евро всяка или 1175, 40 лв. общо двете и с дата 19.12.2022 г.. Твърди, че още на същия ден- 20.12.2022 г. уведомила за това ответното дружество, като подала Формуляр за рекламация вх. № ВД200389/22. Излага, че неразрешените платежни операции били осчетоводени, съгласно предоставеното месечно извлечение № 94 от 21.04.2023 г. на 21.12.2022 г., съответно - изпълнени, при условие, че в клона на ОББ АД в гр. Велинград е депозиран Формуляр за рекламация вх. № ВД200389/22 от 20.12.2022 г.. Сочи, че при извършената от нея проверка на 20.12.2022 г. в мобилното приложение ОББ мобайл, видяла още една неразрешена платежна операция - извършена на 02.12.2022 г. и осчетоводена на 05.12.2022 г, на стойност 155 EUR или 295, 06 лв., за която уведомила доставчикът на платежните услуги (клонът на ОББ АД в гр. Велинград) с Оплакване от 21.12.2022 г. Излага, че подала общо три жалби до ответното дружество- на 08.02.2023 г., на 20.03.2023 г. и на 07.04.2023 г., но не получила отговор по тях. Сочи, че получила отговор единствено на Формулярът си за рекламация вх. № ВД200389/22 от 20.12.2022 г., , изпратен по имейл на 05.04.2023 г. и изпълнен с редица неточности. Твърди, че тя нито е инициирала, нито е разрешавала подробно описаните по- горе плащания, или че е участвала в процеса, като е предоставила „доброволно исканата информация за осъществяване на транзакцията, както и за регистрация на картата в дигиталния портфейл “. Излага, че с преиздаването на кредитната й карта, ежемесечно от нея е започнало, погасяване на обща сума в размер на 1 470, 46 лв.. Сочи, че на 24.04.2023 г. изпратила писмо p e г. № ВД-61129/25.04.2023 г., в което настоява Банката да преразгледа позицията си, но на 06.06.2023 г. получила отговор изх. № Ид- 13376/29.05.2023 г., с който Банката заявява, че становището й, остава непроменено и я уведомяват, че договорът за издаване на кредитна карта Mastercard 433325••••4676 не е прекратен, тъй като по картата има задължение в размер на 1 262, 74 лева. Сочи, че искането й за предсрочно прекратяване в едноседмичен срок от получаване на писмо peг. № ВД- 61129/25.04.2023 г. на Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от 30.03.2015 г., на основание чл. 10.1 от цитираният договор, също не било уважено. Твърди, че от 03.05.2023 г. Договорът следва да се счита за прекратен, с оглед обстоятелството, че писмо peг.

№ВД61129/25.04.2023 г. има характер и на Молба за предсрочно прекратяване на Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от 30.03.2015 г. и едноседмичният срок е изтекъл на 02.05.2023 г.. Твърди, че трите платежни операции не са извършени от нейно име, липсва нейно съгласие за извършването им и същите са неразрешени. Поддържа, че притежаваната от нея карта, е използвана само и единствено от нея, като никога не я е предавала на трети лица, нито е съобщавала номера й на някой друг. Сочи, че кредитната карта е използвана за плащания два пъти - веднъж за плащане на фактура № 2004039026/28.10.2022 г. за сума в размер на 1 179, 98 лв. и веднъж за плащане на сметка на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980 за сума в размер на 82, 25 лв., като не е извършвала плащания чрез кредитната си карта в чужбина, не е извършвала други онлайн разплащания, не е упълномощавала никого да използва кредитната й карта за плащания по мейл, телефон или през Интернет. Твърди, че Картата е била в нейно притежание по време на трите неразрешени трансакции и, че Картата и номерът й не са предоставяни на други лица. Предвид изложеното моли исковете й да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който признават, че с ищцата са били в облигационни отношения по повод, сключения Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard, въз основа на който, в полза на ищцата е издадена кредитна карта с номер 433325••••••9933, като неразделна част от договора са Общите условия на „ОББ" АД за платежни услуги за физически лица, които съгласно чл. 18.1. от Договора, А. Д. потвърдила, че ги приема. Признава, че ищцата е използвала предлаганото от „ОББ" АД онлайн и мобилно банкиране, във връзка с което на 15.03.2021 г. е сключено допълнително споразумение. Сочи, че мобилното банкиране (ОББ Мобайл) на А. Д. е активирано на 06.07.2022 г. в 14: 38 ч., като на посочения от А. Д. пред Банката телефонен номер е изпратено CMC съобщение съдържащо код за активиране на ОББ Мобайл. Вследствие на коректното въвеждане на изпратения еднократен код, в 14: 40 ч. е изпратено повторно C M C съобщение с потвърждение, че мобилното банкиране е активирано успешно и с предупреждение, че ако това действие не е извършено от нея, следва незабавно да уведоми Банката на посочения телефонен номер. Твърди, че в рамките на същия ден (06.07.2022 г.) ищцата е променила паролата си за вход в онлайн банкирането си (ОББ Онлайн), за което в 15: 06 ч. й е изпратено C M C съобщение съдържащо код за верификация. С извършените действия, ищцата в 15: 07 ч. е получила CMC съобщение с потвърждение, че паролата й за вход в ОББ Онлайн е успешно променена. Посоченото съобщение също е съдържало и предупреждение, че ако това действие не е извършено от нея, следва незабавно да уведоми Банката на посочения телефонен номер. Излага, че на 18.11.2022 г. А. Д. добавя кредитната си карта в дигиталния портфейл Google Pay. Излага, че проверката на „ОББ" АД е установила, че добавянето на картата в дигиталния портфейл е извършено ръчно, чрез въвеждане на всички защитни характеристики на картата, включително и на изпратения еднократен код на посочения от А. Д. и въведен в системата на Банката телефонен номер. Сочи, че регистрирането на платежната карта в приложението Google Pay за мобилни устройства, представлява дигитализиране на платежния инструмент на мобилното устройство на клиента с цел извършване на операции с нея. След дигитализиране на картата, същата получава нов номер, различен от този на физическата пластика, за целите на използване на приложението. В процесния случай, физическата кредитна карта (пластиката) е под номер 433325••••••9933, а токенизираната карта е с номер 478466••••••0178. Съответно с цел извършване на плащания, след токенизиране/дигитализиране на картата при всяко разплащане е необходимо клиентът да отключи телефона си чрез използваната от него функционалност - ПИН код или биометрия. Твърди, че случая и трите транзакции са реализирани през дигиталния портфейл Google Pay в интернет. Счита, че Банката е спазила коректно изискванията по смисъла на чл. 100, ал. 4 от ЗПУПС, за задълбочено установяване на идентичността на платеца с цел установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването й, както и че същата не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата. Твърди, че ищцата е проявила груба небрежност във връзка със спазването на установените й в чл. 75 от ЗПУПС задължения, които съответстват и на установеното в Общите условия на „ОББ" АД. Сочи, че въз основа на подадената жалба, от ищцата „ОББ" АД е извършило задълбочена проверка на оспорваните транзакции, вследствие на която надлежно я е уведомило за отговора си. Излага, че оспорените трансакции са протекли успешно посредством дигитален портфейл Google Pay, били са коректно и точно регистрирани и редовно осчетоводени в системите на Банката. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед твърденията на страните с доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: страните са били в облигационни отношения по силата на Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard, въз основа на който, в полза на ищцата е издадена кредитна карта с номер 433325••••••9933; на 02.12.2022 г. е направена трансакция за покупка Wise Bruxelles в размер на 295, 06 лв.; на 19.12.2022 г. са направени два броя платежни операции за покупка Paysend EU Edinburg Ci на стойност от по 300 евро всяка или 1175, 40 лв. общо двете; на 20.12.2022 г. ищцата е подала Формуляр за рекламация вх. № ВД200389/22 за неразпознати/измамни трансакции с банковата карта за три неразпознати от нея трансакции, както и че посочените по-горе трансакции са осчетоводени правилно, които обстоятелства се доказват и от представените по делото писмени доказателства.

По делото е прието заключение на техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като пълно, обективно и компетентно извършено, от което се установява, че КК 433325••••••9933 на А. Д. е добавена успешно в Google Pay на дата 18.11.2022 г. Нейният токенизиран номер е 478466••••••0178. Оспорените от клиента трансакция са точно регистрирани и осчетоводени от Банката, не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък и са разрешени по начина, уговорен между Банката и Жалбоподателя в ОУ за платежни услуги и ОУ за карти. Оспорените картови трансакции са извършени според изискванията за прилагане на ЗУИ. Трите трансакции са извършени успешно, на датите и за сумите, описани по-горе, посредством дигитален портфейл Google Pay. Трансакциите са извършени в интернет. Вещото лице посочва, че транзакциите чрез дигиталния портфейл Google Pay с токенизирана карта следват алгоритъм, основан на токенизация и криптографска обработка на данните, за да гарантират сигурност и анонимност при предаване на информация. Този процес се базира на криптографски стандарти и мултифакторно удостоверяване, гарантирайки, че реалният номер на картата остава защитен. Криптографските алгоритми, използвани при токенизацията и генерирането на динамичните кодове, създават многостепенна защита срещу измами и неправомерно използване на данните. Посочено е още от вещото лице, че не е възможно да се добави ръчно банковата карта в дигиталния портфейл на Google Pay, без да се въведъ всички защитни характеристики на картата и без да се използва еднократен код, изпратен от "Борика" АД. При добавяне на карта в Google Pay се изисква въвеждане на пълните данни на картата, включително номера, срока на валидност и C W кода. След това, за потвърждение на собствеността върху картата, се изпраща еднократен код чрез SMS или друг метод, който трябва да се въведе, за да се завърши процеса на добавяне. Тези стъпки са необходими за гарантиране на сигурността и предотвратяване на неоторизирано използване на картата. В открито съдебно заседание вещото лице излага, че поради недадени пълни данни от банката не може да направи технически извод по отговора на въпроса дали ищцата е оторизирала или не е оторизирала процесните плащания. Сочи още, че не може тези плащания да се оторизират без въвеждане на защитни характеристики от картата и въвеждане кодове. Не може да стане плащане без защита.

По силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В случая ищцата в качеството си на платец /респ. ползвател на платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавала извършване на процесните 3 бр.. платежни операции, а тежестта на доказване, че те са разрешени и точно извършени е върху ответника. В чл. 78, ал. 3 ЗПУПС е посочено какво означава установяване на автентичността – процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. В чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е предвидено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги /включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо/ използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност.

От цитираните правни норми следва, че за да бъде ангажирана отговорността на доставчика на платежни услуги за изпълнението на неразрешена платежна операция по сключен между него и ползвателя на услугите договор, е достатъчно от ползвателя на платежните услуги само да се направи твърдение, че платежната операция не е разрешена, каквото в случая е направено от ищцата. В този случай законът възлага изцяло в тежест на доставчика на платежни услуги да установи при условията на пълно и главно доказване конкретни факти, при които тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се изключва и съответно предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се отхвърля, които факти са следните: 1. че платежната операция е автентична, че е точно изпълнена и не страда от техническаповреда или друг недостатък, като съгласно изричното предписание в закона това не се доказва при установяване единствено на факта, че от доставчика на услуги е регистрирано, че конкретната платежна операция е наредена или извършена чрез използване на платежен инструмент и 2. че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платеженинструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.

В случая ответникът не е представил доказателства, че процесните платежни операции, осъществени чрез използвания от ищцата платежен инструмент, представляващ кредитна карта, са автентични и разрешени от платеца. Неблагоприятните последици от неангажиране на достатъчно доказателства са за ответника, поради което трябва да се приеме, че платежните операции са неразрешени по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС и изпълнението им от банката е основание за ангажиране на отговорността й по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС като субект, имащ качеството на доставчик на платежни услуги.

Не са налице основания за освобождаване от отговорност на ответника като доставчик на платежни услуги. Няма данни за измама, умисъл или груба небрежност на ищцата. В случая е релевирано от ответника правоизключващо възражение с правна квалификация чл. 80, ал. 3 ЗПУПС поради неизпълнение от ищцата на задълженията й по чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Съгласно чл. 75, т. 3 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има задължението след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Доказването на фактите по чл. 75, т. 3 ЗПУПС съгласно чл. 78, ал. 4 ЗПУПС също е поставено в тежест на доставчика на платежни услуги, като заключение за това, че платецът умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си, не може да се направи само от факта на използване на платежния инструмент, което е регистрирано от банката, а трябва да бъдат установени конкретни факти относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при изпълнение на задълженията му.

В случая не са събрани доказателства ищцата доброволно и целенасочено да е предоставила пълния номер на картата, месеца и годината на нейната валидност и кода на трето лице, поради което не е налице умишлено неизпълнение на задължението по чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Липсва и груба небрежност като неполагане на грижа, която би положил и най- небрежният човек при подобни условия. Задължението за опазване на данните и персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент изисква предприемане на всички разумни действия за запазването им в тайна. Разумните действия при платежен инструмент, представляващ платежна карта, обичайно се свеждат до физическото й съхраняване по начин, че да не бъде изгубена или открадната и изписаните върху нея данни да не станат достояние на трети лица, както и запазване в тайна на кода, включително той да не се записва върху картата и да не се съхранява заедно с нея.

Както бе посочено, правопораждащият факт за наличието на договорни отношения между страните, размерът на исковите претенции и уведомяване на ответника за употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването са безспорни, като също се установиха от представените по делото писмени доказателства.

Спорно по делото е дали процесните три броя картови транзакции са разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС или са неразрешени.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

В настоящия случай не се твърди, а и не се установява от доказателствата по делото изпълнените платежни операции да са били засегнати от техническа повреда или друг недостатък. От значение за отговорността на ответната банка по настоящото дело е обстоятелството дали всяка една от операциите е била разрешена от ищцата в качеството й на платец и ползвател на платежните услуги.

В случая е доказано, че процесните платежни операции са извършени успешно, на датите и за сумите, описани по-горе, посредством дигитален портфейл Google Pay. От събраните по делото доказателства се установи, че спорните платежни операции са осъществени с картата на ищцата, токенизирана през Google Pay, като всяко от тях е разрешено с коректното въвеждане от първия път на ПИН кода на картата. Това означава, че в случая се доказва, че процесните платежни операции са извършени чрез използване на надлежно издаден платежен инструмент в полза на платеца на паричната сума по наредените платежни операции. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, която намира приложение в настоящата хипотеза, обаче доказването на този факт не е достатъчен, за да се приеме, че оспорените платежни операции са разрешени от платеца. За да се направи извод в тази посока от ответника, върху който лежи доказателствената тежест, трябва да се представят доказателства, че използването на платежния инструмент за иницииране на процесните платежни операции е станало правомерно, т. е. че добавената в Google Pay карта на ищцата е използвана от нея или оправомощено от нея лице. По делото обаче от ответната страна няма представени доказателства в тази насока.

С оглед на изложеното съдът намира, че от ответника не са представени доказателства, от които да може да се заключи категорично, че процесните платежни операции, осъществени чрез използвания от ищцата платежен инструмент, представляващ кредитна карта, са автентични, и оттам – че имат характер на разрешени от платеца. Ето защо неблагоприятните последици от неангажиране на достатъчно доказателства са за ответника, поради което съдът приема, че платежните операции са неразрешени по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ЗПУПС и изпълнението им от банката е основание за ангажиране на отговорността й по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС като субект, имащ качеството на доставчик на платежни услуги.

В обобщение съдът приема, че извършените 19.12.20221 г. и на 02.12.2022 г. три броя платежни операции, макар да са наредени чрез уговорения платежен инструмент, представляват неразрешени платежни операции, за които не са изпълнени условията на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. За тях доставчикът на платежни услуги е уведомен своевременно и дължи възстановяване на тяхната стойност. Следователно предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС са изцяло основателни. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предвид аксесорния характер на претендираното вземане за обезщетение за забава за периода от 22.12.2022 г. до 03.08.2022 г. и извода за основателност на исковете за главното вземане, следва да се уважат и исковете за обезщетение за забава в размер общо на 106, 64 лева. от която: за периода 23.12.2022 г. - 03.08.2023 г. лихва за забава в размер на 21, 34 лв. за първата неразрешена трансакция за покупка Wise Bruxelles; за периода 22.12.2022 г. - 03.08.2023 г. лихва за забава в размер на 42, 65 лв. за втората неразрешена трансакция за покупка Paysend EU Edinburg Ci; за периода 22.12.2022 г. - 03.08.2023 г. лихва за забава в размер на 42, 65 лв. за третата неразрешена трансакция за покупка Paysend EU Edinburg Ci. По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищцата. На същата се дължат разноски в общ размер на 1308, 82 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът