Решение № 1177 от 22.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 146/2023 г.

Производството е образувано по искове на М.НА М.И С. предявени срещу „П.Е.Е.П.“ ЕООД, ЕИК••••••• и „П.К.“ ЕООД, ЕИК ••••••• за солидарното им осъждане да заплатят, както следва: на основание: чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално на основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от 849 250, 50 лева, представляваща връщане на авансово платени средства за изпълнението на договор по ЗОП от 21.12.2020 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава от 23.01.2023 г. до окончателно изплащане; а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплатят солидарно сумата от 51 662, 74 лева, съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава плащането на главницата за периода от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г. Претендират се и разноските по делото. В исковата молба се твърди, че на 21.12.2020 г. между М.НА М.И С., като Възложител и ДЗЗД „П.Е.П.Ш.“ с партньори (съдружници) „П.Е.Е.П.“ ЕООД и „П.К.“ ЕООД, като Изпълнител, е сключен Договор за обществена поръчка, по силата на който е възложено извършването на строително-монтажни работи на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към III Основно училище Благоев“ - гр. Шумен“. Съгласно договора изпълнителят се задължава да извърши строително-монтажните работи, по техническата спецификация, утвърдена от възложителя и техническо предложение на Изпълнителя, както и да изпълни всички възможни видове СМР, необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали са упоменати предварително в конкурсните условия и количествената сметка. Уговорените СМР са подробно описани в приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, същият влиза в сила от датата на неговото сключване и е със срок на действие 81 дни, но не повече от 12 месеца, в последствие удължен на 95 дни, с Анекс от 22.03.2021 г. към Договора от 21.12.2020 г. За извършване на инженеринга, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя обща цена в размер на 707 708, 75 лева без ДДС, или 849 250, 50 лева с ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, съставляващо приложение № 3 към договора. Посочената цена включва цена за адаптиране на проекта, която е в размер на 5 000, 00 лева без ДДС, или 6 000, 00 лева с ДДС, и цена за изпълнение на строителството, която е в размер на 707 708, 75 лева без ДДС или 849 250, 50 лева с ДДС, в която сума са включени всички разходи на изпълнителя за изпълнение на Инженеринга. Между страните не са сключвани други анекси или споразумения за изменение или продължаване на срока на договора, поради което с неговото изтичане, договорът се разваля, тъй като спазването му е от съществено значение за изпълнителя и представлява фикс- сделка, евентуално той следва да се приеме за развален с връчване на ответниците на поканата с Изх. № 23-00-111/10 от 28.01.2022 г, евентуално с връчване на преписа от исковата молба, евентуално е прекратен поради отказ на възложителя, поради важни причини на основание чл.268 ЗЗД, които се изразяват в неспазването на срока за неговото изпълнение. С разваляне на договора, евентуално неговото прекратяване, авансово платеното възнаграждение се явява получено от ответниците без основание, което подлежи на връщане на далия го възложител, евентуално дадения аванс се твърди да е реалната пряка вреда, която ищецът е претърпял поради неизпълнението на договора, която следва да му бъде възстановена от ответниците солидарно, каквото форма на отговорност са предвидели в договора сключен между тях за учредяване на дружеството по ЗЗД. По изложените съображения се иска тяхното осъждане. С отговора на исковата молба ответникът "П.Е.Е.П." ЕООД не оспорва, че е страна по договора за обществена поръчка и анексите към него описани в исковата молба, както и че има качеството на изпълнител по договора като съдружник в ДЗЗД „П.Е.П.Ш.“ с другия ответник. Оспорва да е във виновно неизпълнение на договора, което да дава право на ищеца да развали договора. Твърди, че ищецът в качеството си на възложител е в неизпълнение на задължението да окаже поисканото му съдействие за предоставяне на виза за проектиране и изходни данни за проектирането на обекта, както и че след допълнителен оглед на обекта и направен геоложки доклад, се установява, че единственото място, което отговаря на параметрите на бъдещото спортно съоръжение, изисква изграждане на подпорна стена, която да укрепи терена на съществуващата спортна площадка и чиято стойност не е включена в стойността на обществената поръчка, и която налага допълнително финансиране с прогнозна стойност 261 109, 74 лева. Дружеството е информирало отново Министерство на младежта и спорта за предприетите действия по реализиране на договорните задължения и е поискана среща за уточняване на необходимите стъпки за успешното реализиране на проекта за изграждане на физкултурния салон, както и че все още не е налице одобрение за допълнително финансиране за изграждане на подпорна стена, без която е невъзможно реализирането на обекта, че ситуацията на пазара на строителни материали е претърпял драстична промяна, изразяваща се в многократно покачване на цените на строителните материали и удължаване на сроковете за тяхната доставка, поради което изпълнението на договора при сегашните финансови и времеви параметри се явява невъзможно, респ. се налага актуализиране на цената съгласно чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Оспорва да е във виновно неизпълнение на договора, което да дава основание за неговото разваляне от страна на ищеца, както преди завеждане на делото, така и с исковата молба. Твърди забава на кредитора, а ако се приеме, че договорът е фикс-сделка, то забавата на кредитора води до обективна невъзможност за изпълнение на договора и неговото прекратяване по право. В хипотезата на чл.268 от ЗЗД, счита, че се дължат направените разходи и възнаграждението за извършената работа, които в настоящия случай са част от уговореното между страните възнаграждение. Релевира възражение за прихващане с насрещното си вземане за необходимите разноски, свързани и направени в подготовката и изпълнението на договора, в т.ч. и не само: ангажиране на екип от технически лица и работници, механизация и оборудване, сключени договори за доставка на материали, поети редица задължения във връзка с подготовката за изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът „П.К.“ ЕООД не оспорва, че е страна по договора за обществена поръчка и анексите към него описани в исковата молба, както и че има качеството на изпълнител по договора като съдружник в ДЗЗД „П.Е.П.Ш.“ с другия ответник. Оспорва да е във виновно неизпълнение на договора, което да дава право на ищеца да развали договора. Твърди, че ищецът в качеството си на възложител е в неизпълнение на задължението да окаже поисканото му съдействие за предоставяне на виза за проектиране и изходни данни за проектирането на обекта, както и че след допълнителен оглед на обекта и направен геоложки доклад, се установява, че единственото място, което отговаря на параметрите на бъдещото спортно съоръжение, изисква изграждане на подпорна стена, която да укрепи терена на съществуващата спортна площадка и чиято стойност не е включена в стойността на обществената поръчка, и която налага допълнително финансиране с прогнозна стойност 261 109.74 лева. Дружеството е информирало отново Министерство на младежта и спорта за предприетите действия по реализиране на договорните задължения и е поискана среща за уточняване на необходимите стъпки за успешното реализиране на проекта за изграждане на физкултурния салон, както и че все още не е налице одобрение за допълнително финансиране за изграждане на подпорна стена, без която е невъзможно реализирането на обекта, че ситуацията на пазара на строителни материали е претърпял драстична промяна, изразяваща се в многократно покачване на цените на строителните материали и удължаване на сроковете за тяхната доставка, поради което изпълнението на договора при сегашните финансови и времеви параметри се явява не възможно, респ. се налага актуализиране на цената съгласно чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Оспорва да е във виновно неизпълнение на договора, което да дава основание за неговото разваляне от страна на ищеца, както преди завеждане на делото, така и с исковата молба. Твърди забава на кредитора, а ако се приеме, че договора е фикс-сделка, то забавата на кредитора води до обективна невъзможност за изпълнение на договора и неговото прекратяване по право. В хипотезата на чл. 268 от ЗЗД, счита, че се дължат направените разходи и възнаграждението за извършената работа, които в настоящия случай са част от уговореното между страните възнаграждение. Релевира възражение за прихваща с направени разноски в общ размер на сумата от 209 383.80 лв., формирана както следва: 1. Вземане в размер на 7 218, 63 лв. с ДДС – премия, съгласно Застрахователна полица № 1500-130-2020-01243 от 17.12.2020 г. с предмет изпълнение на задълженията му, съгласно Договор с предмет: Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към III Основно училище, Д. Благоев“, гр. •••••••. Вземане в размер на 6 496, 77 лв. с ДДС - премия, съгласно Добавък № 1 от 16.06.21 г. за удължаване на срока до 31.12.21 г. към Застрахователна полица № 1500-130- 2020-01243 от 17.12.2020 г. с предмет изпълнение на задълженията му, съгласно Договор с предмет: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към III Основно училище, Д. Благоев“, гр. Шумен“; 3. Вземане в размер на 204 лв. с ДДС - премия, съгласно Застрахователна полица № 1500-130-2020-01244 от 17.12.2020 г. с предмет изпълнение на задълженията му, съгласно Договор с предмет: Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към III Основно училище, д. Благоев“, гр. Шумен“; 4. Вземане в размер на 102 лв. с ДДС- премия, съгласно Добавък №1 от 22.03.21 г. за повишаване на лимита на отговорност към Застрахователна полица № 1500-130-2020- 01244 от 17.12.2020 г. върху изпълнение за задължения, съгласно Договор с предмет: Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към III Основно училище „Д. Благоев“, гр. Шумен“; 5. Вземане в размер на 224, 40 лв. с ДДС – премия, съгласно Добавък №2 от 16.06.21 г. за удължаване на срока до 31.12.21 г. към Застрахователна полица № 1500-130-2020-01244 от 17.12.2020 г.; 6. Вземане в размер на 3 888.00 лева с ДДС – плащане на припадащата се съгласно дяловото участие на ответника в ДЗЗД “П.Е.П.Ш.” задължение по фактура № 0000005109/04.01.2021 г. към Договор за предоставяне на финансово - счетоводни и правни услуги с възложител ДЗЗД “П.Е.П.Ш.”; 7. Вземане в размер на 11 250 лв. с ДДС, представляващо 1/4 от плащане по фактура с №2000000106/05.02.2021 г. с основание Авансово плащане в размер на 50% по договор за изработка, доставка и монтаж на обзавеждане на физкултурни салони към съществуващо учебно заведение към Министерство на младежта и спорта; 8. Вземане в размер на 180 000 лв. с ДДС (сто и осемдесет хиляди лева), представляващо част от плащане по фактура №0000000046/01.06.2021 г. С допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и изложените твърдения за прекратяване на договора с изтичане на срока, евентуално с отправената извънсъдебна покана, евентуално с исковата молба. Поддържа, че клаузата на чл. 40, ал. 1 от процесния договор, дерогира частично чл. 268 ЗЗД по отношение на наличието на „основателни причини“, като позволява на възложителя прекратяване на договора и без наличие на такива причини. Същевременно, клаузата на чл. 40, ал. 1 от договора според ищеца изменя чл. 268 ЗЗД и относно правото на Изпълнителя да получи размера на дължимата се печалба, като я свежда само до възнаграждение за извършената към момента на прекратяване работа. Оспорва да е налице забава на кредитора, доколкото твърди, че договорът е развален и отношенията се регулират на плоскостта на неоснователното обогатяване, където институтите на чл. 95 ЗЗД и чл. 83 ЗЗД, са неприложими. Евентуално оспорва да е в забава. Счита клаузата на чл. 25, т. 5 от договора за нищожна, като противоречаща на чл.161 ЗУТ, тъй като ищецът не е собственик на земята, върху която се строи. Собственик на земята и сградата на училището е Община Шумен, поради което всички задължения по ЗУТ следва да бъдат изпълнени от общината. Оспорва възраженията за прихващане като неконкретизирани, евентуално, че разходите са неотносими към изпълнението на договора. С допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът „П.Е.Е.П.“ ЕООД, поддържа, че изявление за прекратяване на договора преди депозиране на исковата молба не е отправяно. Оспорва да е неизправна страна по договора, поради което същият не може да бъде развален от възложителя, който е в забава и не дава необходимото съдействие за изпълнението на договора, поради което прекратяване на същия може има евентуално само в хипотезата на чл. 268 ЗЗД, в който случай възложителят дължи разноските на изпълнителя и печалбата, който той би получил от изпълнението на договора. Разходите, направени от ответниците по подготовка изпълнението на договора до изявлението за прекратяване на договора счита, че следва да бъдат платени от възложителя по договора, респ. са годни да бъдат прихванати с релевираното възражение за прихващане. Подържа твърденията за кредиторовата забава. Счита, че по смисъла на ЗОП възложителят е именно Министерство на младежта и спорта и че то се явява страна по договор в полза на трето лице по аргумент на чл. 22 от ЗЗД, а именно съответната община, което неминуемо води до пълно ангажиране на договорната отговорност на Министерство на младежта и спорта, респективно същото е изпаднало в забава по чл. 95, предл. второ от ЗЗД, тъй като следва да осигури съдействието на третото лице за точното изпълнение на договора. С допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът „П.К.“ ЕООД, поддържа, че изявление за прекратяване на договора преди депозиране на исковата молба не е отправяно. Оспорва да е неизправна страна по договора, поради което същият не може да бъде развален от възложителя, който е в забава и не дава необходимото съдействие за изпълнението на договора, поради което прекратяване на същия може има евентуално само в хипотезата на чл. 268 ЗЗД, в който случай възложителя дължи разноските на изпълнителя и печалбата, който той би получил от изпълнението на договора. Разходите, направени от ответниците по подготовка изпълнението на договора до изявлението за прекратяване на договора счита, че следва да бъдат платени от възложителя по договора, респ. са годни да бъдат прихванати с релевираното възражение за прихващане. Подържа твърденията за кредиторовата забава. Счита, че по смисъла на ЗОП възложителят е именно Министерство на младежта и спорта и че то се явява страна по договор в полза на трето лице по аргумент на чл. 22 от ЗЗД, а именно съответната община, което неминуемо води до пълно ангажиране на договорната отговорност на Министерство на младежта и спорта, респективно същото е изпаднал в забава по чл. 95, предл. второ от ЗЗД, тъй като следва да осигури съдействието на третото лице за точното изпълнение на договора. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е установи, че: между страните е сключен договора по ЗОП от 21.12.2020 г; че е платена авансово претендираната за връчване с иска сума от 849 250, 50 лева с ДДС; че към момента на сключване предметът на договора не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите или е юридически невъзможен (така, Тълкувателно решение № 3/28.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК). Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява и от представения по делото договор (л. 43), че на 21.12.2020 г. между М.НА М.И С. като Възложител и ДЗЗД „П.Е.П.Ш.“ с партньори (съдружници) „П.Е.Е.П.“ ЕООД и „П.К.“ ЕООД като Изпълнител е сключен Договор за обществена поръчка. Съгласно договора на ДЗЗД „П.Е.П.Ш.“ е възложено извършването на строително-монтажни работи на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към III Основно училище Д. Благоев“, гр. Шумен“. Не е спорно, а същото се потвърждава от представеното по делото платежно нареждане от 23.12.2020 г. (л. 59), че цената за извършване на услугите в размер на 849 250, 50 лева с ДДС е платена от ищеца на ДЗЗД „П.Е.П.Ш.“ авансово, преди започване изпълнението на договора. Съдът не установява фактическа невъзможност на предмета на договора към момента на сключването му. Предмет на договора е извършването на строително-монтажни работи (СМР) за изграждане на физкултурен салон в III Основно училище Д. Благоев“, в гр. Шумен. Твърди се, че теренът е с голяма денивелация, което налага допълнително укрепване и изграждане на подпорна стена, което не може да се извърши в уговорения срок от 95 дни за изпълнение на договора. По делото не е доказано, че теренът на който следва да реализира предмет на сключения между страните договор е неравен и че това налага изграждане на посочената от ответниците подпорна стена. Но дори да се приеме, че денивелацията предполага изграждането на такава, това не прави предметът на договора по ЗОП невъзможен, след като не се доказва изравняването на терена да е невъзможно според природните закони или с оглед нивото на развитие на науката (свлачищни процеси, мучурища, блата и т.н.). Невъзможността за изграждане на подпората в рамките на общия срок (в каквато насока пък са доводите на ответниците) за изпълнение на договора има отношение по-скоро към юридическата невъзможност на договора. Срокът за изпълнение на проекта е уговорен свободно от страните на 95 календарни дни, но не повече от 12 месеца от сключването му. В него се включва времето за адаптиране на проекта - 17 календарни дни (първоначално 3 календарни дни, удължен на 17 календарни дни с Анекс от 22.03.2021 г. – л. 61) и време за извършване на СМР – 78 календарни дни (чл. 2, ал. 1, т. 2 от Договора от 21.12.2020 г. – л. 43). По делото не са представени доказателства, че в тези срокове е невъзможно изпълнението на проекта, нито това може да се изведе само от вида на съоръжението. Следователно възникването на предмет на договора е възможно и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 26, ал. 2, пред. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предл. 2 ЗЗД ищецът следва да докаже, че цента по договора е платена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т.н. (така т. 1 Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г. на ВС, Пленум). Както бе посочено по-горе по делото не се доказва, че изпълнението на предмета на договора – изграждане на физкултурен салон е невъзможно нито към момента на сключване на договора, нито след това. От съдържанието на договора не се установява да е сключен и под отлагателно условие или наличие на други обстоятелства, който обуславят приложението чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предл. 2 ЗЗД, поради което искът следва да бъде отхвърлен. По иска с основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД ищецът следва да докаже, неизпълнението и отправяне на изявления за разваляне на договора. Според ищеца между страните не са сключвани други анекси или споразумения за изменение или продължаване на срока за изпълнение на договора, поради което с неговото изтичане, той се разваля, тъй като спазването му е от съществено значение за изпълнителя и представлява фикс-сделка, евентуално е развален с връчване на ответниците на поканата с их. № 23-00-111/10 от 28.01.2022 г, евентуално с връчване на преписа от исковата молба, евентуално е прекратен поради отказ на възложителя, поради важни причини на основание чл.268 ЗЗД, които се изразяват в неспазването на срока за неговото изпълнение. Изтичането на срока, ако същия е уговорен като прекратителен модалитет на договора, може да доведе до отпадане на договорната връзка. За да се приеме за такъв, уговорките в договора следва да поставят не изпълнението на задълженията, а действието на договора в зависимост от настъпването на бъдещото сигурно събитие, т.е. дали ще се запази или не той с изтичането на срока. С договора от 21.12.2020 г. на изпълнителя е възложено извършването на строително- монтажни работи на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към III Основно училище Д. Благоев“, гр. Шумен“, в срока от 81 дни, но не повече от 12 месеца от сключването му. Ал. 2 указва, че срокът за изпълнение на адаптирането на проекта е 3 календарни дни от сключване на Договора, а срокът за изпълнение на строителството е 78 календарни дни от откриване на строителната площадка. С Анекс от 21.12.2020 г. към Договора (л. 56) е уточнено, че срокът за адаптиране на проекта започва да тече от датата, на която изпълнителят получава виза за проектиране на обекта. С Анекс от 22.03.2021 г. към Договора (л. 61) срокът на действието му е удължен от 81 дни на 95 дни, а срокът за изпълнение на адаптирането - от 3 на 17 календарни дни. От тълкуването на цитираните разпоредби се налага извода, че под срок на „действие“ на Договора се има предвид срок за неговото изпълнение, тъй като срокът на „действие“ в чл. 2, ал. 1 (представлява сбор от 17 дни за адаптиране и 78 дни за строителство) в ал. 2, т. 1 и 2 се превръща в срок за „изпълнение“. От тази формулировка следва, че 95-те календарни дни имат организационен характер (с оглед времевото разпределение на дейностите по адаптиране на проекта и строителството), защото за тяхното спазване няма предвидени правни последици съгласно договора. Докато 12-те месеца указват последния момент, до изтичането на който, всички дейности по изпълнение на договора следва да са завършени, а не спазването му влече за изпълнителя уговорените в договора последици: усвояване на гаранцията по договора от възложителя, плащане на неустойка за забавеното изпълнение, дава право на разваляне на договора от изправната страна, (така чл.17, чл.32, чл.38). Следователно самото изтичане на срока няма за последица прекратяване на договора, а има отношение само към отговорността на ответниците за забавеното изпълнението. Между страните е безспорно обстоятелството, че към 21.12.2021 г., когато изтича крайния срока за завършване на изпълнението, физкултурният салон не е изграден от ответниците, което поставя въпроса, дали забавата им е виновна или не. Според ответниците забавата не е виновна, тъй като възложителят не е оказал съдействие за издаване на виза и изходни данни за проектирането/адаптирането на проекта за обекта, както и че след допълнителен оглед на обекта и направен геоложки доклад, се установява, че единственото място, което отговаря на параметрите на бъдещото спортно съоръжение, изисква изграждане на подпорна стена, която да укрепи терена на съществуващата спортна площадка и чиято стойност не е включена в стойността на обществената поръчка, и която налага допълнително финансиране с прогнозна стойност 261 109.74 лева. С оглед релевираните възражения следва да се отговори дали възложителят дължи съдействие или не и за кои дейности по договора. На първо място, следва да се посочи, че като възложител по договора за инженеринг, ищецът е длъжен да оказва съдействие за изпълнението му от ответниците, част от което са издаването и съгласуването на необходимите строителни книжа за обекта като виза за проектиране, разрешение за строеж, актове по време на строителството и такива за въвеждане на обекта в експлоатация – арг. от чл. 161, ал. 4 ЗУТ. Предвид, че имотът е публична общинска собственост, а не държавна собственост, стопанисвана от министерството, задълженията за съдействие на ищеца като възложител обхващат и отношенията на изпълнителите със собственика на земята – община Шумен. Така макар в договора да не е посочено пряко и да не е собственик на терена, ищецът като възложител по договора дължи съдействие на ответниците като изпълнители да осигури виза за проектиране и изходни данни за адаптиране на изготвения от трето за отношенията лице типов проект за изграждане на процесния физкултурен салон. А след получаване на адаптирания инвестиционен проект, да им съдейства за издаване на разрешение за строеж и съставяне на актовете в хода на строителството. Съгласно т. 1 от Анекс от 21.12.2020 г. към Договора (л. 56) срокът за адаптиране на проекта започва да тече от датата, на която изпълнителят получи визата за проектиране на обекта. По делото няма събрани преки доказателства за предаване на виза за проектиране и изходни данни от ищеца на ответниците, но че това е извършено съдът приема за установено от кореспонденцията представена от ответниците (писмо от 01.07.2021 г.- л. 102, писмо от 09.07.2021 г. -л. 105 и писмо от 18.02.2022 г. -л. 115), в която се съдържа признание на неизгодния за тях факт, че това е сторено най-късно на 13.09.2021г. От предаването на визата и изходните данни (13.09.2021 г.) до изтичане на срока за изпълнение на Договора - 21.12.2021 г., обхващащ период по-дълъг от 95-те календарни дни, ответниците не твърдят и не доказват извършване на каквито и да било действия във връзка както с адаптирането на проекта, така и с извършване на строително-монтажните работи. Липсата на предаден адаптиран инвестиционен проект към възложителя и по делото във всичките му части, в това число част геология и геодезия на терена, респ. не ангажирането на други доказателства по делото, оставят недоказано възражението на ответниците, че за изпълнението на проекта е необходимо изграждането на подпорна стена с прогнозна стойност от 261 109, 74 лева без ДДС, поради което и бездействието на ищеца да осигури средствата или да обяви нова обществена поръчка за изграждането й, не може да приеме за не оказано съдействие за изпълнението на инженеринга. Следователно забавата за изпълнението на договора е по причина на поведението на ответниците, за което носят предвидената в договора и ЗЗД отговорност. Включително дава право на ищеца съгласно чл. 38 от договора и чл. 87 ЗЗД да го развали. По делото е безспорно, а това се установява и от приложеното по делото писмо (л. 64), че на 28.01.2022 г. Министерство на младежта и спорта отправя искане до изпълнителя ДЗЗД „П.Е.П.Ш.“ за връщане на платения аванс в размер на 849 250, 50 лева с ДДС в пет дневен срок от получаване на поканата, поради изтичане на срока от 12 месеца в чл. 2, ал. 1 от Договора. Писмо е получено от изпълнителя на 31.01.2022 г. (съгласно признанието на ответниците в отговорите на исковите молби л. 82, л. 165). С писмото не се заявява воля за разваляне и не се определя допълнителен срок за изпълнение, а процесния договор за инженеринг не е фикс-сделка, тъй като изпълнението в дванадесетмесечния срок на договора не обуславя отпадането на интереса на възложителя от изпълнението. Следователно писмото не е изявление за разваляне нито съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, нито по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Най-рано изявление за разваляне се заявява с исковата молба, поради което с връчването на препис от същата на ответниците, настъпват и последиците от упражняване на потестативното право и договорът се разваля за в бъдеще. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД страните си дължат връщане на даденото по разваления договор. В настоящия случай по делото е безспорно обстоятелството, че цената за извършване услугите по договора от 21.12.2020 г. в размер на 849 250, 50 лева с ДДС е платена от ищеца на ДЗЗД „П.Е.П.Ш.“ (със съдружници ответниците). След разваляне на Договора полученият аванс следва да се върне на възложителя. По делото е безспорно обстоятелството, а същото се установява от представения договор (л. 38), че на 01.09.2020 г. ответниците са сключили договор за създаване на консорциум ДЗЗД „П.Е.П.Ш.“, съгласно чл. 1, ал. 3 от който съдружниците в ДЗЗД отговарят солидарно за изпълнението на договора за инженеринг. Следователно ответниците отговарят солидарно и за връщането на авансово получената от ищеца сума. В тежест на ответниците е да докажат способ за погасяване на задължението връщане на аванса. Последните не твърдят и не доказват плащане. Твърдят, че на възстановяване подлежи не цели получен аванс, а разликата над прихваната от тях сума за възстановяване на направените от тях разноски за изпълнението на договора описани в отговорите и уточнителните молби преди откритото съдебно заседание. В случая ответниците твърдят направата на разходи за заплащане на застрахователни премии, възнаграждение по договор за счетоводно и правно обслужване, цена за закупено оборудване за физкултурен салон. Заплащане на разходи по неизпълнен договор се дължат на изправната страна по него – арг. чл. 98 ЗЗД и чл. 268 ЗЗД. Това са хипотезите, при които поръчващият е в забава и изпълнителят се отказва от договора или поръчващия се отказва от договора по важни причини след започване на изпълнението. В случая по делото се установи, че възложителят не е в забава, причина за отпадане на договорната връзка не е отказ от договора от негова страна, а развалянето му поради пълното му неизпълнение от ответниците. При това положение за изпълнителите не възниква вземане за възстановяване на направените разходи по договора, дори да се приеме, че такива са извършени именно за изпълнението на възложения инженеринг. Други правопогасяващи възражения не са наведени, респ. не се установяват, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на даденото в размер на 849 250, 50 лева следва да се уважи изцяло, като сумата се присъди ведно законната лихва, считано от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане. С оглед уважаване на претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът не разглежда евентуалния иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. С оглед уважаване на главния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдът следва да разгледа съединение с него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Вземането за връщане на даденото възниква без отнапред определен ден за изпълнение, поради което за поставяне на ответниците в забава за неговото изпълнение е необходима покана – арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД. Поканата от 28.01.2022г не разваля договора съгласно изложеното по-горе. Развалянето настъпва с връчване на преписа от исковата молба. Следователно в периода от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г ответниците не са в забава, тъй като не дължат връщане на аванса по договора. С оглед изложеното иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 51662, 74 лева се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни. Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК (л. 324) като претендира разноски за държавна такса в размер на 36 851, 25 лева и 25 129, 87 лева с ДДС адвокатско възнаграждение. От представеното платежно нареждане на л. 68 се установява, че заплатената държавна такса е в по-нисък размер от претендирания, а именно 36 036, 69 лева, а от договора за правна защита и съдействие (л. 325) се установява, че сумата за адвокатско възнаграждение е разделена, както следва: 18 899, 01 лева без ДДС, представлява възнаграждението платено за представителство и защита по иска за връщана на аванса по договора и 2 042, 55 лева – по иска за обезщетението за забава. При това положение по иска за връщане на даденото на ищеца следва да се присъди изцяло заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 18 899, 01 лева (22678, 81 с ДДС) и държавна такса в размер на 33 970, 01 лева (849250, 25•0, 04). По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът няма право на разноски нито за държавна такса, нито за адвокатско възнаграждение. Ответникът „П.К.“ ЕООД представя списък по чл.80 ГПК (л. 330) и претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 47 892, 65 лева с ДДС като представя доказателства за заплащането му. От договора за правна защита и съдействие се установява, че сумата в размер на 42 153, 02 лева с ДДС е платена като възнаграждение за представителство по иска за връщана на аванса по договора, а сума от 5 739, 62 лева с ДДС – по иска за обезщетението за забава. С оглед уважаването на иска за връщане на даденото на ответника не се дължат разноските за адвокатско възнаграждение платени за защитата му по него, а само за отхвърления иск за заплащане на обезщетение за забава. Съдът намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Производството по делото по иска по чл. 86 ЗЗД не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като протича в едно съдебно заседание, по него не са събирани доказателства, а и самостоятелна защита ответникът не провежда. При това положение, съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение за ответника следва да се намалят до размера на платеното от ищеца по акцесорния иск или сумата от 2 451, 06 с ДДС. При тези мотиви, съдът