Решение № 421 от 11.12.2025 г. на Районен съд - Провадия по дело № 141/2025 г.

Производството е образувано по предявени от „Агенция Пътна инфраструктура”, чрез Областно пътно управление– Варна, ЕИК по Булстат 000695089 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3 срещу ЗК „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Света София” № 7 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, чл. 429 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 14224, 08лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди на републиканската пътна мрежа, изразяващи се в увреждане на 152м предпазна мантинела /ограничителна система на пътя/ на път А2 при км. 392-800, посока гр. Варна, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 20.07.2019г. по вина на водача на л.а «••••••» с рег. № ••••••, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 09.01.2019г.- 08.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4959, 80лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.06.2021г. до 17.07.2024г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Настъпило е на 20.07.2019г. застрахователно събитие, в резултат на ПТП предизвикано от водача на л.а «••••••» с рег. № •••••• при движение по път част от републиканската пътна мрежа. Водачът е застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност».

За настъпилото събитие е бил съставен протокол за ПТП с № 1647855/20.07.2019г. от служители на РУ- Провадия. В него е било документирано като причина за ПТП поведението на водача, който при движение след изгубване на внимание или заспиване, е изгубил контрол върху МПС и се е ударил в предпазната мантинела. В резултат, увредена е била 152м. от мантинелата тип H2W7. Ищецът като стопанисващ пътя е предприел своевременно мерки по ремонт и възстановяване на увредения участък с цел осигуряване безопасността му. Възстановяване на увредената мантинела е сторено въз основа на сключен договор за възлагане на обществена поръчка с •••••• с № ••••••г. Стойността на разходите сторени по ремонта се сочи да възлизат на сумата от 22 244, 88лева.

По молба на ищеца, ответникът като застраховател на виновния водач е завел щета № 0410-130-0136/2019г., по която е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 8020, 80лева, определено по експертна оценка, с аргумент че не са му били представени разходно- оправдателни документи. Въпреки, че ищецът представил допълнително такива, становището на ответника се сочи да е останало непроменено. Това обосновава заявяване правата му пред съда, като претендира и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. С писмото от 21.08.2019г., с което е заявена претенцията се сочи да е била отправена и покана до ответника за изплащане на застрахователното обезщетение. Ето защо, сочи ответникът да е в забава, поради което и дължи обезщетение за това.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен по размер. По иска за мораторна лихва се прави възражение за изтекла погасителна давност.

Не оспорва: 1/ че е застраховател по полица Гражданска отговорност на л.а «••••••» с рег. № ••••••; 2/ че на 22.08.2019г. ищецът е подал уведомление за щета, към което е приложил протокол на ПТП с № 1647855/20.07.2019г. за увреждане на 152м ограничителна система- мантинела тип H2W7 на стойност 22 244, 88лева; 3/ че по уведомлението е образувал преписка по щета № 0410-130-0136/2019г. и е изготвил снимков материал на 23.08.2019г.; 4/ че по щетата е изплатил обезщетение от 8020, 80лева. Твърди, че на 30.08.2019г. е изискал от отдел Пътна полиция копие на АУАН на виновния водач или влязло в сила НП. След извършен опис на място от негов експерт сочи да е била изготвена ККС, съгласно която възстановителната стойност на увреденото имущество, а именно- демонтаж на стара, доставка и монтаж на нова единична мантинела е определена в размер на 8020, 80лева, изплатена на ищеца на 17.10.2019г. С писмо от 24.11.2023г. ищецът е възразил по щетата, поради което ответникът е разяснил начин на изчисленията си, като е уведомил ищеца, че искането ще бъде преразгледано, в случай на представяне на допълнителни разходно- оправдателни документи. В отговор, на 11.01.2024г. ищецът е представил такива, които обаче се сочи да са нямали връзка с процесния участък от увредената мантинела. Затова и е отказано преразглеждане на заявлението.

Твърди, че с изплащане на сумата от 8020, 80лева е изпълнил задължението си по обезщетяване на увреденото лице, поради което и не дължи сумата предмет на настоящата искова претенция. Сочи, че представените от ищеца с исковата молба разходно- оправдателни документи са същите, които са били представени и на него с писмото от 11.01.2024г. и че те нямат отношение към процесното увреждане. В тази връзка излага доводи, че в ККС липсва посочване на вида на демонтираната мантинела, както и доставката и монтаж на нова тип H2W7, което правело неясно дали увреденото имущество е подменено с такова от същия вид и качество, нито каква е била амортизацията, респ. обезценката в резултат на употребата на увреденото имущество. Счита, че не следва да отговаря, ако демонтираната мантинела е била увредена и употребявана с години и поради застрахователното събитие е била подменена с нова. Нямало и данни за момента на въвеждане на участъка в експлоатация и кога е била монтирана увредената мантинела, правещо невъзможно установяване периода на експлоатацията й и състоянието й преди процесното ПТП. Нямало данни и как е определена стойността, по какви критерии и метод. Счита, размерът на търсеното обезщетение за силно завишен. Счита и че следва да се отчете процентът на амортизация на старата мантинела и стойността на остатъчните материали.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа исковата молба. Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.

За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване; наличие на главен дълг и падеж на задължението за плащане на обезщетението, в т.ч. че е отправил до ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение и е изпълнил задължението си по представянето на всички доказателства по отправената претенция, изискани от ответника по повод установяване основание и размер на обезщетението; размер на обезщетението за забава; факти обосноваващи спиране/прекъсване протичане на давностния срок по вземането на обезщетение за забава. Съответно в тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора в т.ч. че е изпълнил в цялост задължението си за плащане на дължимото обезщетение, както и възражението си за наличие на остатъчни материали от увредената вещ.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:

• че между собственика на л.а «••••••» с рег. № •••••• и ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност“;

• че в срока на действие на застраховката е настъпило на 20.07.2019г. ПТП с участие на застрахования автомобил, за което ответникът е уведомен и за което е изготвил опис по щета; че ответникът е извършил плащане на застрахователно обезщетение от 8020, 80лева.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 20.07.2019г. около 04, 10ч. на автомагистрала Хемус, км 392+800 в посока от гр. Шумен към гр. Варна е настъпило ПТП с участие на л.а ••••••, с рег. № ••••••, за което е съставен протокол за ПТП № 1647855. В протокола е удостоверено, че ПТП е настъпило, след като водачът на автомобила при движение е изгубил контрол над влекача, поради отклоняване на вниманието или заспиване, навлязъл е в платното за насрещно движение и е предизвикал ПТП с материални щети- увреждане на 32 бр еластична предпазна мантинела и 40бр. колчета. Гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника по полица № ••••••, със срок на валидност 09.01.2019г. до 08.01.2020г.

Ищецът е отправил на 21.08.2019г. застрахователна претенция до ответника за обезщетяване на уврежданията, като е сочил те да са 152м. увредена и деформирана ограничителна система- мантинела в ляво и дясно. Към претенцията е представил протокол за ПТП, количествено- стойностна сметка, снимки. Съгласно ККС стойността на разходите за отстраняване на уврежданията е в размер на 22 244, 88лева. Ремонтът на мантинелата е извършен по сключен от ищеца с •••••• договор за възлагане на обществена поръчка от 19.06.2019г. за доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища на територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП.

По претенцията, ответникът е образувал щета № 0410-130-0136/20.07.2019г. и с КСС е приел, че количеството на увредената мантинела е 120м., за подмяната на която с нова е определил обезщетение от 8020, 80лева. Сумата е изплатена на 17.10.2019г. С нарочно писмо, касаещо и други претенции на ищеца, го е уведомил, че поради липса на представени разходно- оправдаващи документи, обезщетението е определено на база експертна оценка, като при представяне допълнително на такива документи, претенцията може да бъде преразгледана. С писмо от 10.01.2024г., ищецът е поискал преразглеждане на претенцията на база представени допълнително документи. Със становище по искането, застрахователят е отказал да определи допълнително обезщетение, като е приел, че представените разходно- оправдателни документи не кореспондират на размерите посочени в разходите за възстановяване.

Горното ще рече, че между страните не е имало спор относно настъпването на застрахователно събитие- ПТП по вина на водач на л.а., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника. Нямало е спор, че като резултат е увредено имущество, за което застрахователят носи отговорност. Пътят- АМ Хемус, на който е настъпило произшествието е част от републиканската пътна мрежа, съгл. чл. 3, ал. 1 ЗП и на основание чл. 19, ал. 1, ал. 2, т. 4, пар. 1, т. 4, т. 14 ДР на ЗП и чл. 30 ЗП, на ищеца, чрез неговите служители е вменено задължението по поддържане, организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.

Спорният между страните въпрос касае обема на увреденото имущество и свързания с него размер на исковата претенция, т.е какво количество от предпазното ограждение- мантинела е увредено и каква е нужната стойност за възстановяване на вредите.

В тази връзка, по делото бяха изслушани и приети заключения по допуснати първоначална, повторна и тройна САТЕ.

Съобразно заключението на в.лице по първоначалната експертиза уврежданията касаят 96м. предпазна мантинела в разделителната ивица от 96м. в дясно и 56м. в ляво, общо 152м. В с.з. уточнява, че тези цифри е извел от документите по делото- уведомление за щета и КСС, съответни на снимковия материал, доколкото увреждането вече не е налично и няма как да се огледа на място. На снимковия материал се виждало, че увреждането е по- дълго от дясната страна на разделителната ивица в сравнение с лявата. Според в.л. ПТП е настъпило на пътен възел Неофит Рилски в посока Варна, участък в км. от 640 до 740км. Към момента на изготвяне на заключението уврежданията са отстранени. Доколкото няма данни за възрастта и състоянието на увредената мантинела непосредствено преди произшествието, определяното на процент амортизация според този експерт е невъзможно. Но, когато по нея нямало корозия и увреждания, тя можела да изпълнява функциите си над 50г. Данните по делото сочели за въвеждане в експлоатация на участъка през 1986г. След това нямало данни за подмяна, но реално монтаж на нова в определени участъци било видимо. Не му е известно съоръжението да има нормативно разписан срок на експлоатация. Нужната стойност за отстраняване на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП в.л. определя на 22244, 88лева. Този си извод обосновава с цените по КСС, сравнявайки ги с други оценки на мантинели известни му по повод експертния му опит по други дела, с уговорката че каквото и пазарно проучване да бъде извършено сега, то би било към днешна дата, а не релевантната 2019г. Евентуалното реализиране на тази мантинела чрез предаването й за скрап би било за сумата от 345, 60лева.

Според повторното заключение, уврежданията касаят 96м. предпазна мантинела в разделителната ивица от дясно и 56м. в ляво, общо 152м. В с.з. уточнява, че уврежданията касаят мантинела в ляво и в дясно. Сочи да е изчислило уврежданията на база протокола за ПТП, с уговорката че заключението се дава в момент отдалечен във времето от датата на ПТП. Към момента на изготвяне на заключението уврежданията са отстранени. Нужната стойност за тяхното отстраняване по средни пазарни цени към датата на ПТП в.л. определя на 22244, 88лева, обосновавайки се с цени на труд и материали от специализирани предприятия в областта и методики установени в практиката и закона. Изчислен по Единната методика на Наредба № 34/49 за задължителното застраховане, Правилника за устройството и дейносттана ГФ и КЗ, с прилагане на коефициент на амортизация от 10% и разходи за ликвидация е 20127, 39лева. По отношение процентът на амортизация сочи той да е 10%, без значение възрастта на мантинелата, след като тя е годна да изпълнява предназначението си. Евентуалното реализиране на тази мантинела чрез предаването й за скрап би било за сумата от 345, 60лева. Уточнява, че се касае за смесен отпадък, защото мантинелите и колчетата са поцинковани и не могат да бъдат подложени директно на претопяване и преработка, което изисква разходи за друга обработка намаляваща цената им за скрап.

Според експертите по тройната експертиза уврежданията касаят 96м. предпазна мантинела в разделителната ивица в дясно и 56м. в ляво, общо 152л.м. В с.з. сочат, че са стъпили на данните от документите на АПИ, доколкото описаното в протокола за ПТП 32бр. елементи са приели за ориентировъчно; на място полицаите не винаги описвали коректно и точно уврежданията; допустимо било част от уврежданията да не бъдат възприети от полицаите като налагащи ремонт. Такива точни резултатите се извеждали вече по време на ремонта. Отдалечеността във времето на процесното ПТП, обосновава извод на в.л., че няма възможност за получаване на пълна и достоверна информация за цената на увредените детайли и труда за демонтажа им и монтаж на нови, поради което са ползвали ценовата оферта на •••••• от 04.04.2014г. На база нея и при ползване на пределните цени в нея, съобразявайки че е от 04.04.2014г., а ПТП 2019г., дават стойност за ремонт на уврежданията от 20 645, 28лева. При оглед на мястото на ПТП- километър 392+700- на 500м. преди отклонението за с. Неофит Рилски, в.л. са констатирали, че мантинелата е ремонтирана и е във видимо добро състояние. Приет е 10% процент на амортизация при липса на данни кога е монтирана увредената част на мантинелата, какво е било състоянието й към датата на ПТП, нито такива за нормативно разписан максимален срок на експлоатация на съоръженията. Евентуалното реализиране на увредената мантинела чрез предаването й за скрап би било за сумата от 359, 33лева. И тук се уточнява, че става дума за смесен отпадък, а не за стомана или плътна стомана, защото случая касаел множество детайли- колчета, крепежни елементи, съединители.

Всички в.л. са единодушни относно това, че увреденото имущество е 152л.м. преградно ограждение, от които 96м. в разделителната ивица от дясно и 56м. в ляво, както и че в момента участъкът е с подменена мантинела. В този си извод в.л. са достигнали на база ангажираните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и КСС. Тези документи са били представени на застрахователя. В отговора му принципно е нямало оспорване на това количество увредени преградни съоръжения, при съобразяване, че те са установени в лява и дясна част на разделителната линия. В.л. са ползвали КСС за обема на уврежданията изготвена от изпълнителя по обществена поръчка и е резонно това да е така, доколкото в хода на ремонта се установява точното количество и вид на уврежданията, които следва да бъдат отстранени, особено с оглед функциите и предназначението на тези ограждения, имащи пряко значение за безопасността и ограничаване вредните последици при пътни инциденти. Застрахователят е бил уведомен за ПТП от ищеца със заявяване на претенцията на 21.08.2019г. В случай, че е имал съмнения относно точното количество на увредената вещ е имал възможност сам да извърши оглед и констатации, данни за което по делото няма. Няма данни и в становището му да е оспорвал количеството на уврежданията, а единствено е твърдял да липсват разходно- оправдателни документи за искания размер на обезщетението. Заключението на в.лица по тройната експертиза не е било и оспорено от ответника в тази му част. Затова съдът приема, че количеството на увредената мантинела е 152л.м. Нужната стойност за отстраняване на уврежданията, първите в.л. определят в размер на 22 244, 88лева, а тези по тройната 20 645, 28лева. Разминаването в стойностите не е голямо и е на база ползваните източници при определянето му. В.л. са единодушни, че предвид значителния период от време между ПТП и сега, няма обективно източници даващи достоверна информация за стойността на труда и материалите по този ремонт. Така в.л. по първата експертиза дава стойността на база негов експертен опит по други дела, без конкретика в информацията си и нейния източник, което разколебава обосноваността на заключението му. В.л. по повторната експертиза също сочи общо като обосновка специализирани предприятия в областта и методики установени в практиката и закона. И тук, предвид и направеното оспорване обосноваността на заключението в тази част е компрометирано. Няма основание изначално да се възприема стойността посочена от това в.л. изчислена по реда Единната методика на Наредба № 34/49 за задължителното застраховане, Правилника за устройството и дейността на ГФ и КЗ, защото поначало такава задача не му е поставяна. Заключението на в.л. по тройната експертиза в тази част обосновава стойността на ремонта с ползване като база ценовата оферта на •••••• по повод участието му и спечелване на обществена поръчка за доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища от републиканската пътна мрежа, стопанисвани от АПИ за Североизточен район. Този договор обаче е сключен на 04.04.2014г., започнал е да се изпълнява считано от 11.08.2014г. съгласно възлагателно писмо, но е сключен за определен срок от 4г., т.е. до 11.08.2018г. Събитието е от м. 07.2019г., т.е година по- късно, когато вече данните по делото сочат тази дейност да е била възложена на •••••• по договор от 19.06.2019г. Това ще рече, че в.л. са ползвали ценови оферти по договор от 2014г. с пределна стойност на дейностите по ценови оферти валидни за срока му, т.е. до м.08.2018г. Събитието е от м.07.2019г., т.е след прекратяване на договора. Тогава тези стойности не са актуални, не само защото не са договаряни с изпълнителя, който ги е извършил, но и поради това, че не може да се приеме да отразяват средните пазарни цени към датата на събитието- 19.07.2019г. От друга страна, основателни са възраженията на застрахователя, че от представената от ищеца фактура за ремонта от 20.03.2020г. издадена от •••••• за сумата от общо 172 888, 54лева с ДДС, не може да се изведе извод, че от нея сумата от 22244, 88лева касае процесното събитие.

При това положение и тази обосновката на в.лица по повод ползваните източници, съдът преценява, че няма основание в тази част да даде вяра повече на коя да е от трите експертизи, и следва да определи сам по реда на чл. 162 ГПК стойността на увреденото имущество като средна измежду двете стойности за средните пазарни цени дадени от експертите по трите експертизи. Или това е сумата от 21445, 08лева. По този ред следва да се определи и стойността, която ищецът би реализирал при евентуална продажба на увредената мантинела за скраб. Разминаването в дадените стойности от в.л. по първоначалната и повторната експертиза, с тази на тройната експертиза е незначително и се получава от различни източници на информация относно теглото на демонтираните линейни метри мантинела и цената на килограм. На тази база, няма основание в тази част да даде вяра повече на коя да е от трите експертизи. Така определено по реда на чл. 162 ГПК, дължимото се обезщетение е 352, 47лева.

Няма основание за съобразяване процент на амортизация на увреденото имущество.

Без значение е това кога е била монтирана подменената мантинела, след като според в.л. тя е без нормативно разписан срок на експлоатация и ищецът има задължение за подмяната й не само в случаи на увреждания като настоящото, но и когато поради ерозии от естествени атмосферни влияния годността й бива компрометирана. Затова, след като е функционирала в този й вид преди ПТП, следва да се приеме годността й в него момент, при липса на конкретни възражения от ответника срещу това. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, решение № 60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. на ВКС и др/.

От приетия за доказан размер на дължимото се обезщетение от 21445, 08лева следва да се приспадне извършеното от застрахователя плащане от 8020, 80лева, както и сумата от 352, 47лева. Наличието на остатъчна стойност, представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши. Така исковата претенция се явява доказана до размера от 13071, 81лева, като за разликата до пълния заявен размер от 14224, 08лева, следва да се отхвърли като неоснователна.

Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 18.07.2024г.

Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от 10.06.2021г. до 17.07.2024г. Отговорността за обезщетяване вреди от застрахователя е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, aл. 3 ЗЗД. В чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова, при липса на твърдения и данни по делото за по- ранна дата, в случая отговорността на застрахователя е възникнала считано от датата на уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие- 21.08.2019г. Така, следва да се приеме, че към 10.06.2021г. ответникът е бил в забава, поради което и законната лихва се дължи. Направено е възражение за погасителна давност спрямо лихвата за периода 10.06.2021-18.07.2024г. Приложима за нея е нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД и тя се погасява с изтичането на три годишна давност. Исковата молба е подадена на 18.07.2024г., поради което и към тази дата е изтекъл тригодишният давностен срок по отношение на вземането за периода 10.06.2021г. до 17.07.2021г.вкл. Изчислено от съда с помощта на Апис Финанси, дължимото обезщетение за забава върху главницата от 13071, 81лева за периода от 18.07.2021г. до 17.07.2024г.вкл., то е в размер на 4554, 30лева. Претенцията следва да се уважи до този размер и отхвърли за разликата до пълния заявен от 4959, 80лева.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 767, 36лева - платена ДТ, 200лева- депозит на вещо лице и юк. възнаграждение. На основание чл. 25, ал.2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника от 450лева. Така общо сторените разноски са 1417, 36лева. Предвид изхода на спора и съразмерно уважената част на иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1302, 27лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно уважената част на иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 3400лева- депозит на вещо лице и 2580лева адв. възнаграждение с ДДС. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът преценява за неоснователно, предвид обема на предоставената правна помощ, вкл. и явяване на процесуалния представител в три о.с.з. Отделно, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за работата на адвоката, адв. възнаграждение е 2126, 55лева без ДДС и 2551, 86лева с ДДС. Така, общият размер на сторените разноски е 5980лева, а съразмерно отхвърлената част на иска следва да се присъдят такива от 485, 59лева.

Така мотивиран, съдът