Решение № 188 от 19.11.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 148/2019 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.II /второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РД на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Кърджали, против Решение № 154 от 30.04.2019 год., пост ановено по А Н Д № 183 /20 19 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено н аказателно постановление № К-039089 от 17. 09.20 18 год., издадено от директора на РД на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Кърджали. В жалбата касаторът твърди, че о т събраните п o делото доказателства безспорно се установява, че при извършена проверка на 12.03.2018 г од. в •••, •••, търговецът „ Заложна къща Еврокомерс ” ЕАД ••• е осъществил от обективна страна състава на нарушенията, както следва: по чл.15 от Наредбата за дейността на заложните къщи, като в обект на търговеца, находя щ се посочения адрес, е приел за обезпечение на паричен заем изделие от благороден метал, което не притежава държавна марка / тит ъ р/, както и нарушението п о чл.18, ал.1 от същата Н аредба, като в същият обект се издават заложни билети с посочен размер н а лихвите по заеми по-голям от 3% - с посочен размер па месечна лихва от 10% до 15%. Касаторът твърди, че н аказателното постановление е издадено в съответствие с изискванията на закона и че н арушението е безспорно установено от страна н а длъжностните лица н а КЗП, както и че н е са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че н аказанията, наложени с НП №К-039089/17.09.2018 г од., са определени правилно и са в границите, установени съгласно чл.36 от Наредбата за дейността на заложните къщи / Обн., ДВ, бр.16 от 2009 г./ и че с процесното НП по безспорен начин са установени нарушението и нарушителят, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поради това касаторът мол и съдът да отмени Решение №154/30.04.2019 г од. по АНД №183/2019 год. по описа на Районен с ъд - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди н аказателно постановление №К-039089 от 17.09.2 0 18 г од. на Комисия за защита на потребителите. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът по касация – „Заложна къща Еврокомерс ” ЕАД ••• редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, като сочи, че п ървоинстанционният съд е отменил НП, тъй като е установил, че наложеното наказание спрямо дружеството „ Еврокомерс ” ЕАД •••, е по Наредбата за дейността на заложните къщи, която не може да бъде източник на санкции за физически и юридически лица, а така с ъщо, съдът установил, че е нарушена общата разпоредба на ЗАНН, а именно - чл.2, ал.1 и ал.2, в която се предвиждат санкции, които да се налагат съобразно закона или указ, но не и съобразно наредби, с изключение на наредби на общинските съвети. В този смисъл счита, че решението е правилно и законосъобразно и предмлага настоящата инстанзция да го остави в сила. Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевиран о т о от касатора касационн о основани е е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане на материалния закон. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Кърджалийският районен съд, с обжалваното Решение № /без посочен номер в делото/ от 30.04.2019 год., пост ановено по А Н Д № 183/ 20 19 год. по описа на съд а, е отменил, като незаконосъобразно, н аказателно постановление № К-039089 от 17. 09.20 18 год., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите/КЗП/, с което, на „ЗАЛОЖНА КЩЪЩА ЕВРОКОМЕРС” ЕАД, със седалище и адрес на управление: •••, с ЕИК •••, са наложени: с 1. - на основание чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи/НДЗК/, във връзка с чл.83 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.15 от НДЗК и с т.2. - на основание чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи/НДЗК/, във връзка с чл.83 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.18, ал.1 от НДЗК. За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че н а 12.03.2018 г од., свидетелите Р. Д. и М. А. - служители в КЗП РД - Пловдив •••, извършили проверка в павилион № •••, стопанисван от „ Заложна къща Еврокомерс-1” ЕАД, находящ се в •••, на ул. „•••”. Проверката била по повод постъпил сигнал до Комисията за защита на потребителите по отношение дейността на заложната къща. В хода на същата двамата свидетели констатирали две нарушения, като п ървото от тях било, че в обекта, на 12.03.2018 г од., със заложен билет № ••• е приет о като обезпечение за паричен залог от ••• л е в а, изделие от благороден метал - златен пръстен •••, което не притежава държавна българска марка титър, а в торото нарушение било за това, че в обекта се издават заложни билети с посочен месечен размер на лихвите по заемите, по-голям от 3%, а именно от 10% до 15%. За тази проверка бил съставен Констативен протокол № ••• от ••• г од. и с него бил поканен управителя или упълномощено от него лице на офиса да се яви в КЗП офис – гр ад Кърджали на 20.03.2018 г од., в 10: 00 ч аса, където да представи посочени от тях докумен ти. На 20.03.2018 г од. били представени изисканите документи, за което бил съставен Протокол за проверка на документи № •••. За констатираните нарушения, на датата 05.06.2018 г од. свидетелят Р. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение, за нарушения на чл.15 от Наредбата за дейността на заложните къщи и на чл.18, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, в присъствието на колегата си М. А. и представител на дружеството- жалбоподател, който го подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление от 17.09.2018 г од., с което, на „ Заложна къща Еврокомерс ” ЕАД ••• били наложени две административни наказания „имуществена санкция”, в размер на по 500.00 л е в а. Изложената фактическа обстановк а районният съд е приел за установена от от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е посочил, че и двамата разпитани по делото свидетели установяват една безспорна фактология, която се подкрепя и от представените писмени доказателства. Въз основа на така установената в хода на делото фактическа обстановка, от правна страна, съдът е приел най-напред, че п остъпилата жалба е процесуално допустима и съдът следва да я разгледа по същество, тъй като същата е подадена чрез пощенски куриер на 16.11.2018 год., а наказателното постановление е връчено чрез обратна разписка на 12.11.2018 год. На следващо място съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания и при спазени изисквания на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в цитираната разпоредба и че актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на представител на нарушителя, на който е бил предявен и връчен, както и съгласно изискванията на чл.42 от ЗАНН. Районният съд е приел, че установените по делото факти са относими към посочените за нарушени материалноправни норми, съответно на чл.15 и чл.18, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, но въпреки това, при правилно установена фактология, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на материалния закон, като е посочил, че това е така, защото е наложил имуществените санкции на основание чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Съдът е посочил, че тези наказания са в нарушение на принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказания, защото имуществените санкции са установени с наредба, в случая с чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи, но и че последната разпоредба е в нарушение на чл.2, ал.1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания, защото не е налице законова разпоредба, която да обяви деянията, извършени в отклонение на позитивните правила на Наредбата за дейността на заложните къщи, за административни нарушения със съответните за тях наказания. Съдът е приел, че тя е в нарушение и с правилото на чл.83, ал.1 от ЗАНН, което изчерпателно изброява нормативните актове, с които може да предвиждат имуществени санкции, като наредбите не са сред тях, тъй като посочените в него наредби са единствено тези на общинските съвети и след като имуществената санкция по чл.36, ал.2 от НДЗК е предвидена в нормативен акт извън изрично изброените, то санкционирането въз основа на нея е в нарушение с общото правило на чл.83, ал.1 от ЗАНН, установяващо принципно същата санкция в правната ни система. Районният съд е посочил, че приложението на чл.36, ал.2 от НДЗК не би могло да се обоснове и през чл.32 от ЗАНН, защото за посочените там общи състави на административни нарушения са предвидени глоби, но не и имуществени санкции и че в този смисъл е и изричното препращане на чл.36, ал.1 от НДЗК. Така, съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо в съдебната фаза на административно наказателния процес и представлява основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. По изложените съображения съдът е извел извода, че имуществените санкции са наложени в противоречие с материалния закон, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Настоящия състав на касационната инстанция намира, че фактическите положения по делото са правилно установени, но правните изводи на първоинстанционния съд, довели до отмяна на процесното наказателно постановление, намира за неправилни и незаконосъобразни, противоречащи на приложимите материалноправни норми, т.е. решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съдът не споделя доводите за незаконосъобразност на атакуваното постановление, поради сочено тото в мотивите на обжалваното решесие противоречие в приложените санкционни норми от страна на административно наказващия орган при определяне и налагане на съответните на нарушенията административни наказания. Съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН е обща и и с нея законодателят е предвидил възможност, т.е. да л е правомощие на административнонаказващите органи в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци да налагат имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Същевременно, с ъгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от Н аредбата за дйността на заложните къщи/Н ДЗК /, който не изпълни или наруши разпоредбите на наредбата, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва съгласно чл.32 от Закона за административните нарушения и наказания, а ал.2 на същия текст предвижда, че когато нарушението по ал.1 е извършено от юридическо лице ( какъвто е настоящия случай ), на нарушителя се налага имуществена санкция съгласно чл.83 от ЗАНН, в размер от 500 до 8 000 лева. От друга страна, с ъгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, Министерски съвет издава постановления, когато приема правилници, наредби или инструкции. Така, няма спор, че Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ е приета с ПМС №40 от 18.02.2009 г од. ( О бн., ДВ, бр.16 от 27.02.2009 г од. ), на основание §23, ал.2 от П реходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон ( Обн., ДВ, бр.60 от 2003 г од.), която норма изричсно повелява, че в срок до 1 ноември 2003 год. Министерският съвет приема наредба за условията и реда за дейността на лицета, които предостяват заеми срещу залог на вещи (заложни къщи). За пълнота на изложението следва да се упомене, че тази Наредба е изменяна и допълвана само веднъж, но това изменение и допълнение също е прието с постановление на Министерския съвет, а именно – с ПМС №232 от 1 август 2011 год. за изменение и допълнение на Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с П остановление №40 на Министерския съвет от 2009 г од. ( Обн., ДВ, бр.61 от 09.08.2011 год.). Така, поради изложеното е пределно ясно, че чл.36, ал.1 от Н аредбата за дйността на заложните къщи/Н ДЗК /, приета с ПМС №40 от 18.02.2009 г од., изменена и допълнена с ПМС №232 от 01.08.2011 год., попада в обхвата на нормативните актове, посочени в разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН. Чл.36, ал.2 от тази НДЗК изрично препраща към санкционния ред по чл.83 от ЗАНН при нарушение по ал.1 на чл.36, извършено от юридическо лице, като в тези случаи на нарушителя се налага имуществена санкция в размер от 500 до 8000 л е в а, а с лед като процесната наредба е приета с ПМС и постановленията на МС са сред актовете, визирани в чл.83, ал.1 от ЗАНН, а последната разпоредба изрично е посочена в обжалваното НП като едно от основанията за налагане и на двете административни наказания, то е категорично неправилен изводът на районния съд за неприложимост на чл.36, ал.2 от НДЗК и съответно - изводът за налагане на тези наказания в нарушение с правилото на чл.83, ал.1 от ЗАНН, като н еправилно районният съд е изключил приложението на цитираната норма в конкретния случай, като е приел, че същата е приложима единствено за извършени нарушения на наредбите на общинските съвети. Същевременно, о т събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът по касация „ Заложна къща Еврокомерс ” ЕАД ••• е осъществил състава на административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Направените в акта констатации не са опровергани от представените и приобщени по делото доказателства, дори напротив – писмените и гласни доказателства, събрани по делото, са категорични досежно изграждането на недвусмислен извод за осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.1 5 и на чл.18, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Нарушенията са квалифицирани правилно от административнонаказващия орган, като в административната и съдебна фаза на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. АНО се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като в съответствие с нормата на чл.36, ал.2 от НДЗК е определил размера на наложените административни санкции за всяко едно от двете нарушения в минималния предвиден размер. Така, с лед като е стигнал до различни изводи в мотивите си и с обжалваното решение е отменил изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, така издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил своя съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон и съответно е налице твърдяното в касационната жалба касационно основание за отмяната му. Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, касационната инстанция намира жалбата на директора на РД на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с изложените в нея доводи и оплаквания, за основателна и доказана, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд намира за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, поради което същото, с решението по настоящото дело, следва да бъде отменено и съдът, с оглед разпоредбата на чл.222, ал.1 от АПК, следва да реши делото по същество, като постанови друго решение, по същество на спора, с което процесното наказателно постановление следва да бъде потвъдено изцяло. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1, във вр. с чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, предл. II /второ/ от ЗАНН, Административният съд