Решение № 345 от 10.8.2022 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 559/2022 г.

Производството е по реда на чл.111 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, образувано по жалбата на И.И.А. против Заповед №Л-3658/29.07.2022 г. на Началника на затвора град Стара Загора с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от пет денонощия на основание чл. 100, ал. 2, т.5 вр. с чл.97, т.5 от ЗИНЗС, наложено за това, че на 25.06.2022 г. около 11.00 часа при съмнение за употреба на ПАВ на лишения от свобода е направен уринен тест за наркотици в Медицинския център към затвора Стара Загора. Тестът е положителен за марихуана. С действията си лишеният от свобода И. А. е нарушил установения ред и дисциплина съгласно чл.100, ал.2, т.5 вр. с чл.97, т.5 от ЗИНЗС. Нарушението е констатирано с докладна записка № 3684/27.06.2022 г. с приложени към нея обяснения и медицинско удостоверение. Предвид тези факти и на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, предвид характера и тежестта на нарушението, отношението на лишения от свобода към него, досегашното му поведение, изразяващо се в системно допускане на нарушения, здравословното му състояние, е наложено дисциплинарното наказание. Заповедта е обявена на наказаното лице на 01.08.2022 г. и е обжалвана на 03.08.22 г., като е заведена в регистъра на затвора под номер Ж-96/03.08.22 г. В жалбата се релевират доводи, че заповедта била издадена в нарушения на разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, тоест в нея били изложени само правните, но не и фактическите основания за издаването й. За същото нарушение той бил преведен в ОЗ Стара Загора и режимът му бил променен от общ открит тип на общ закрити тип. За същото нарушение му било наложено второ наказание, което противоречало на чл. 50 от ХОПЕС, респективно чл.4, Протокол № 7 от ЕКЗПЧОС. Иска от съда да бъде отменена Заповед № Л-3658/29.07.2022 г. на Началника на затвора в град Стара Загора. Ответникът - Началникът на затвора Стара Загора, твърди, че се касае за системно нарушение на чл.100, ал.2, т.5, вр. с чл. 97 т.5 от ЗИНЗС, тъй като със Заповед № Л-1108/14.03.2022г. му е наложено дисциплинарно наказание за притежаване на неразрешени вещи – три броя спринцовки, със Заповед № Л-1749 от 21.04.2022 година на същия орган му е наложено дисциплинарно наказание за притежание на мобилен телефон със СИМ карта, със заповед № Л-3400 от 19.07.2022 година му е наложено дисциплинарно наказание за употреба на алкохол. Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: На 25.06.2022 г. в 11 часа на лишения от свобода е направен уринен тест за употреба на наркотици в МЦ към затвора Стара Загора, като е установено, че тестът е положителен за употреба на марихуана. В докладна записка, изготвена от младши инспектор С.Т., е посочено, че по разпореждане на ДГН И.А. е конвоиран в медицинския център за правене на тест за наркотици, при което се оказало, че тестът му е положителен за наличието на марихуана. Прието е като доказателство и медицинско удостоверение, издадено от затвора –Стара Загора, от което е видно, че на А. е направен уринен тест, при което е установено, че същият е положителен за марихуана. По делото е приета като доказателство заповед № Л-3400 от 19.07.2022 година, от която е видно, че на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистота“ за 7 дни за извършено нарушение по чл. 100, ал.2, т.5 във връзка с чл.97, т. 5 във връзка с чл.97, т.4 от ЗИНЗС, заповед № Л-1108 от14.03.2022 година на началника на затвора Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложена дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на основание чл. 100, ал.2, т.4 във връзка с чл. 97, т.2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 97, т.1 от ЗИНЗС. Същата е влязла в законна сила на 01.04.2022 година. Видно от заповед № Л-1749 от 21.04.2022 година, на А. му е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни на основание чл.100, ал.2, т.5 във връзка с чл.97, т.3 от ЗИНЗС. Същата, като необжалвана, е влязла в сила на 11.05.2022 година. Видно от определение от 12.07.2022 година, постановено по частно наказателно дело № 546 по описа за 2022 година на Окръжен съд Стара Загора, състав на Окръжен съд Стара Загора е постановил лишеният от свобода И.И.А. да бъде преместен от затворническото общежитие от открит тип „Стара Загора“ в затворническо заведение от закрит тип – корпуса на Затвора Стара Загора. С оглед на така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора. С оглед на което съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. По отношение на спазването на установената форма: Актът е писмен и е мотивиран - в съответствие е с изискуемия обем съдържание, определен в чл. 59, ал. 2 от АПК. От посочените в заповедта фактически и правни основания се установят юридическите факти, обосноваващи упражненото публично субективно право на органа, т. е. не е налице неспазване на установената форма. Съдът намира, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основания за отмяна на заповедта. Преди налагане на наказанието в съответствие с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС нарушителят е изслушан на 19.07.2022 година. Изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са приобщени към материалите Докладна записка от мл. инсп. С.Т. и младши инспектор С.С. и медицинско удостоверение от 25.06.2022 година. Спазени са регламентираните в чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС срокове за налагане на дисциплинарни наказания, доколкото нарушението, за което е наказано лицето, се сочи, че е извършено на 25.06.2022 г., а оспорената заповед е издадена на 29.07.2022 г., т. е. в двумесечния срок от откриване на нарушението и преди да изтече една година от извършването му. Не се установява и противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби, предвид следните съображения: Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарното нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. Неизпълнението на задълженията или неспазването на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 5 изрично регламентира, че се смятат за дисциплинарно нарушение. С разпоредбата на чл. 97, т. 5 от ЗИНЗС е въведена забрана лишените от свобода да употребяват алкохол и наркотични вещества. С деянието си оспорващият не е спазил установените правила, което е в нарушение на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС и е употребил наркотични вещества в нарушение на забраната по чл. 97, т.5 от ЗИНЗС, с което не е изпълнил задължението си да спазва ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Изложеното обосновава извод за установеност на извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Изводите на ответника в този аспект са правилни – в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС регламентира, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. Същевременно според нормите на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван, а когато лишеният от свобода е наказван за нарушение, извършено в срока по ал. 1, той се смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок след изтърпяване на последното наказание. От приетата като доказателство заповеди от 19.07.2022, от 14.03.2022 г. и от 21.04.2022 година, издадени от началника на затвора гр. Стара Загора, е видно, че оспорващият в периода от 07.02.2022 г. до 24.06.2022 г. е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което не са налице основания оспорващият да се смята за ненаказван. Несъмнено и категорично се установява, че оспорващият е системен нарушител, предвид извършените от него нарушения, голословно е твърдението на оспорващия, че неправилно Началникът на Затвора Стара Загора не е взел предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, и че поведението му не е на системен нарушител. Установява се, че преди налагане на наказанието с оспорваната заповед И.А. е извършвал и други нарушения, изразяващи се в притежаване на неразрешени предмети и употреба на алкохол. Правилно ответникът приема, че оспорващият е с поведение на системен нарушител. Наложеното процесно наказание е законосъобразно определено като вид и размер. Правилно и в съответствие с материалния закон ответникът е съобразил характера и тежестта на извършеното нарушение. Следва да се има предвид и че обясненията на лишения от свобода и поведението му преди това не обуславят налагане на по-малко като размер наказание, не показват отношение на лишения от свобода, което да е насочено към спазване на реда и дисциплината, изпълнение на задълженията и зачитане на ограниченията по време на престоя му в затвора. Напротив, оспорващият пренебрегва установените ред и правила. Негативното засягане на оспорващия се явява съразмерно спрямо преследваната легитимна цел. Оспорената заповед се явява в съответствие и с целта на закона – да се осигури максимално зачитане на правата и свободите на лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като дисциплинарни наказания да се налагат при спазване на разписаните за това правила в ЗИНЗС. Позоваването от страна на жалбоподателят на разпоредбите на чл. 50 от ХОПЕС и чл.4 от протокол № 7 от ЕКЗПЧОС не намират приложение в настоящото производство, тъй като същите въвеждат забрана за наказателно преследване или наказване за престъпление, за което лицето е било веднъж осъдено. В настоящия случай на лицето е наложено дисциплинарно наказание, а не е осъдено за престъпление. В случая преместването по реда на чл.64а, ал.1 от ЗИНЗС от затворническо общежитие от открит тип в закрит тип и налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ са различни и независими едно от друго производства, като се извършват от различни органи и по различен процесуален ред. Преместването се извършва с определение на окръжния съд по местоизпълнение на наказанието, ако са налице основанията по чл. 64а, ал.1, т.1- 3 в това число ако се установи, че лицето грубо и системно нарушава установения ред. При налагане на административно наказание „изолиране в наказателна килия компетентният административен орган преценява дали лицето е спазило ограниченията и забраните на ЗИНЗС и ППЗИНЗС - в настоящия случай забрана за употреба на наркотични вещества при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Преместването не е дисциплинарно наказание, нито административно наказание и в този смисъл лишеният от свобода не е наказан за едно и също нарушение два пъти, каквито са твърденията му. С оглед направените изводи за липсата на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед жалбата срещу нея се явява неоснователна. Жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса, поради което същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд гр. Стара Загора държавна такса в размер на 10/ десет/ лева. На основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, съдът