Решение № 631 от 13.10.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 790/2023 г.

Апелативен съд13.10.2023 г.докладчик Бистра Николова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1107 от 19.09.2023г., постановено по търг. дело № 1214/2023г., на Софийски градски съд, ТО, VI - 15 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „АС Перфект Сервиз“ ЕООД и „АС Перфект Сервиз 06“ ЕООД, чрез адв. В. срещу решение № 1107 от 19.09.2023г., постановено по търг. дело № 1214/2023г., на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от „АС Перфект Сервиз“ ЕООД и „АС Перфект Сервиз 06“ ЕООД против отказ № 20230620174302-3/26.06.2023г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията. Изложени са съображения, че изискването за представяне на общ доклад на проверител по чл. 262ф ТЗ не може да намери приложение спрямо конкретното преобразуване, доколкото проверка на преобразуването не се извършва ако всички съдружници в преобразуващите се и в приемащите се дружества писмено са изразили съгласие за това. Твърди се, че доколкото капиталът на новоучреденото дружество е минимално изискуем по закон, то липсва предмет на проверка по реда на чл. 262 с, ал.3 ТЗ. Моли съдът да отмени обжалването решение, обжалвания отказ и да разпореди на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване на заявените обстоятелства. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 4, изр. Второ от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Регистърното производство е образувано въз основа по заявление по образец В-21 вх. № 20230620174302/20.06.2023г. от В. В. за вписване на преобразуване на „АС Перфект Сервиз“ ЕООД и „АС Перфект Сервиз“ ЕООД чрез сливане в „АС Перфект“ ЕАД. Към заявлението за приложени решения на едноличния собственик на капитала за преобразуване чрез сливане на всяко от дружествата, устав на новоучреденото акционерно дружество, списък на акционерите на новоучреденото дружество, декларация по чл. 234 ТЗ и по чл. 237 ТЗ, декларация за истинност на заявените обстоятелства, декларация по чл. 160 ТЗ, декларация по чл.263, ал.2, т.9 ТЗ, вносна бележка за довнесен капитал. Длъжностното лице по регистрацията е мотивирало отказа си с липсата на документи, относими към установяване на основателността на искането, а именно на представен доклад на проверител по чл. 262ф, ал.1 вр. чл. 262с, ал.3 ТЗ, който да съдържа проверка на съответствието на капитала на новоучреденото дружество с чистата стойност на имуществото на преобразуващите се дружества, както и с обстоятелството, че депозитар не би могъл да бъде едноличният собственик на капитала на преобразуващите се дружества, съответно и на новоучреденото акционерно дружество, който е и техен управител. Софийски градски съд е потвърдил така постановения отказ, като е споделил съображенията на длъжностното лице по регистрацията. Нормативната уредба на формите, редът и условията за преобразуването на търговските дружества се съдържа в глава XVI на ТЗ, като в раздел II се намират разпоредбите, които се отнасят до сливането. Съгласно чл. 262а ТЗ при сливане цялото имущество на две или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно новоучредено дружество, което става техен правоприемник. Според особената разпоредба на чл. 263т, ал. 2 от ТЗ когато всички преобразуващи се и приемащи дружества са еднолични и едноличния собственик на капитала е едно и също лице, преобразуването се извършва, въз основа на решение на едноличния собственик, за което се прилагат правилата на чл. 262е и чл. 262ж, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 3, 4, 8 и 9, ал. 3 и 4 ТЗ. Не се прилагат чл. 262з - 262р и чл. 263о - 263с от ТЗ, какъвто е процесния случай. Разпоредбата на чл. 262л, ал. 5 ТЗ предвижда възможността с постигнато писмено съгласие между всички съдружници или акционери, в преобразуващите се и в приемащите дружества, да отпадне задължението за извършване на проверка на преобразуването. В случая, действително едноличният собственик на капитала на преобразуващите се дружества и на новоучреденото акционерно дружество е изразил писменото си съгласие проверка на преобразуването да не се извършва. Горното обаче не изключва необходимостта от извършването на проверка на капитала с общ доклад, който да провери спазени ли за изискванията на чл. 262с, ал.3 ТЗ и чл. 262у, ал.1 ТЗ, от проверителя на всички дружества, в случаите, когато се учредява ново капиталово търговско дружество. Тази проверка е задължителна, тъй като следва да се установи, че размерът на капитала на новоучреденото дружество не е по-голям от чистата стойност на имуществото на преобразуващите се дружества, с цел да се избегне възможността за декапитализиране на дружеството. Не биха могли да се дерогират изискванията за общ доклад за проверка на капитала по чл. 262ф, ал.1 ТЗ, тъй като това правило е от публично-правен порядък и е в интерес на третите лица – кредитори на дружеството. Освен това в разпоредбата на чл. 262ф изрично е разписано, че общият доклад се изготвя и в случаите на изразено писмено съгласие по чл. 262л, ал.5 ТЗ, поради което тази проверка не може да бъде изключена. За отношенията между депозитаря и съдружниците или акционерите на преобразуващото се дружество се прилагат правилата на договора за поръчка, /чл. 262 ч, ал.2, ТЗ/, поради което не би могло да се обоснове извод, че е допустимо депозитарят и едноличният собственик на капитала на преобразуващите се дружества, да бъдат едно и също лице. Видно от приложените книжа към заявлението документи, не са представени доказателства за извършването на общ доклад на проверител за спазване изискването на чл.262с, ал.3 ТЗ след дадените указания от длъжностното лице по регистрацията, поради което обжалваното решение, с което е потвърден отказът на длъжностното лице, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Водим от гореизложеното, съдът,

Цитирани разпоредби

14