Решение № 1837 от 17.11.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Същото е образувано по жалба на Д. Т. П. - земеделски стопанин (ЗС), [ЕГН] адрес гр. Попово, [улица], ет.•, ап.•, действаща чрез процесуалния пълномощник адв. И. К. от АК – Русе, с посочен съдебен адрес в град Русе, против Уведомително писмо(УП) №24 /подмярка 4.1 с изх. № 07-6500/10505 от 28.05.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта по раздел II, с която разходи от Бизнес план, заявени за финансиране в общ размер на 30 000 лв., са приети за недопустими за финансиране от 9188.27 лв. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. В акта за прекратяване не са посочени мотиви във връзка с възприетите факти и правни изводи, не са обсъдени относимите правни норми. Поддържа се, че не са налице основания за извършване на корекция по разхода в проектобюджета за „автономна фотоволтаична система“ за 390000 лв., обусловило и неоснователна корекция на заявените разходи за „Бизнес план“, от 30 000 лв. на 20811.73 лв., или с 9188.27 лв. Твърди се още, че в оспорения акт липсват каквито и да е констатации и изводи относно основанието за корекция на проектобюджета със сумата за разхода за „автономна фотоволтаична система“. Сочи се, че съобразно обявените условия, извършването на корекция в бюджета на проектното предложение, е предпоставено от изискване на допълнителна информация от кандидата, което в случая не е извършено. Поддържа се, че проектното предложение изцяло отговаря на обявените условия. Отправя се искане за отмяна на оспореното уведомително писмо, както и за присъждане на разноски. В проведеното открито съдебно заседание, оспорващият, чрез процесуалния си пълномощник – адв. И. К., поддържа жалбата и отправя искане за уважаването и. Оспорва претендираните разноски от насрещната страна като прекомерни. Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в проведеното открито съдебно заседание, чрез пълномощник – юрк. Абилов, излага становище за неоснователност на жалбата, респ. за законосъобразност на оспорения административен акт. Поддържа, че преди издаване на уведомителното писмо, е съставен оценителен доклад, спазена е процедурата при разглеждане проекта от ДФЗ. Съгласно ТР № 16/ 1975 г., мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в други документи, предхождащи неговото издаване. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: Не се спори по делото от страните, че Д. Т. П. е регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПЗП, с УРН 598471. Д. Т. П. подава в УСИН проектно предложение с идентификатор № BG06RDNP001 – 4.017 – 0095, по процедура чрез подбор № BG06RDNP001 – 4.017 „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Видно от съдържанието на така подадения формуляр, обект на инвестиционното предложение е „Доставка и монтаж на автоматизирана система за капково напояване, прецизно торовнасяне, мониторинг на климата на оранжерийни малини и автономна мобилна фотоволтаична система за напояване за захранване на напоителна система“, за напоявана площ от 32.099 дка. Формулярът подробно описание на предвидените дейности, начина на тяхното изпълнение. Посочена е стойност на допустимите разходи – 446 234.60 лева, от които 30000 лв. – за услуги по изготвяне, управление и отчитане на проекта. Видно от т. 6 на формуляра, размерът на исканото финансиране (безвъзмездната финансова помощ) е 223 117.29 лв., представляващ 50 % от общодопустимите разходи, от които 15000 лв. – за услуги по изготвяне, управление и отчитане на проекта. С формуляра са представени изискуеми, съгласно чл. 24.1 от Условията за кандидатстване документи, относими към инвестиционното предложение, в т. ч. и бизнес план на кандидата, съдържащ и предвидени разходи за услуги по изготвяне, управление и отчитане на проекта, в общ размер на 30 000 лв., за 15 000 лв. от които се предвижда безвъзмездно финансиране. Със съобщения от 14.01.2025 г., от ДФЗ са дадени указания до кандидата за представяне на документи, във връзка с констатирани липси и нередовности, във връзка със заявеното инвестиционно предложение. С отговори чрез ИСУН, от кандидата са представени изисканите документи. Видно от протокол от 30.04.2025 г. за оценка на административното съответствие и допустимостта, проектно предложение с идентификатор № BG06RDNP001 – 4.017 – 0095 (фигуриращо под № 79 в таблицата, инкорпорирана в протокола), със заявена финансова помощ от 223 117.29 лв., е допуснато до техническа и финансова оценка. Видно от протокол от 21.05.2025 г. от изготвена техническа и финансова оценка, за проектно предложение с идентификатор № BG06RDNP001 – 4.017 – 0095 (фигуриращо под № 24 в таблицата, инкорпорирана в протокола), с одобрени допустими разходи от 437046.33 лв., е одобрена субсидия в размер на 218523.15 лв. В съдържанието на протокола не са изложени мотиви относно фактите и обстоятелствата, приложимата уредба, послужили за основание за определяне на конкретните стойности на субсидии на кандидатите. С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо (УП) № 24 /подмярка 4.1 с изх. № 07-6500/10505 от 28.05.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на ЗС Д. Т. И., е съобщено, че: по раздел I, с която за проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.017-0095 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.017 „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., е одобрено финансиране по процедурата, с одобрен размер на финансовата помощ от 218 523.15 лв.; по раздел II, с която е извършена корекция в проектобюджета на проектното предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.017-0095 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.017 „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с определените като недопустими по точка 1(едно) разходи за “Бизнес план“, в размер на 9 188, 27 лева. Приобщени към доказателствения материал по делото са Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор № BG06RDNP001 – 4.017 „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Видно от приобщения по делото протокол, с решение по т. 4.3 от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, И. И. е избрана за управител на Държавен фонд „Земеделие“. Уведомителното писмо е връчено на адресата на 28.05.2025 г., като процесната жалба срещу нея е подадена на 10.06.2025 г. Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, допустимата жалба е и основателна по следните съображения: Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Процесното Уведомително писмо е подписано от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, видно от приобщения протокол от 07.05.2025 г., което обуславя извод за компетентност на административния орган, респ. за липса отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК. Уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т. е., в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Процесното УП, в частта по раздел първи, с която е одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ от 218523.15 лв., не оспорено в нормативно предвидения срок, респ. същото е влязло в законна сила и не попада в предметния обхват на съдебната преверка. Относно второто волеизявление на административния орган, обективирано в раздел втори от УП, касаещо определяне за недопустими разходи за финансиране в размер на 9188.27 лв., настоящият състав приема същото за незаконосъобразно, по следните съображения: Като правно основание за издаване на писмото е посочена разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС № 162/2016 г., като е направена привръзка с т. 7. 1. от Раздел 14. 2. "Условия за допустимост на дейностите" от Условията за кандидатстване. Разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС № 162/ 2026 г. предвижда нормативна възможност оценителната комисия да извърши корекция в бюджета на проектното предложение, в случай че при оценката се установи неспазване на заложените в документите по чл. 5, ал. 1, т. 1 правила или ограничения по отношение на заложените процентни съотношения/прагове на разходите. Цитираната разпоредба е приложима само в случаите, при които е признато правото на финансиране на активи по проекта, но посочените стойности надвишават утвърдените референтни цени, каквато е и настоящата хипотеза. В оспорения акт липсва словесно описание в какво конкретно се изразява нарушението, въз основа на какви критерии е определен размера на корекцията. Посочването на разпоредби от ПМС и УК не е в състояние да санира този пропуск на административния орган. В административната преписка се съдържа кореспонденция между кандидата и оценителната комисия, в хода на която са изисквани и съответно представяни уточнения и документи, но същите касаят пропуски в представената документация във връзка с инвестиционното предложение, но не са свързани със заявеното подпомагане за услуги по изготвяне, управление и отчитане на проекта. Съгласно цитираните от административния орган разпоредби, послужили като основание за издаване на акта, в оспорената част, е т. 7.1 от раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите“ от УК, съгласно която „допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проектното предложение и разходите за правни услуги, като част от т. 2 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“ не могат да превишават 5 % от допустимите инвестиционни разходи, но не повече от 30 000 лв. В рамките на извършената от съдебния състав проверка, се установява, че определения размер на приетите за недопустими разходи, съставлява удвоения размер на разликата между заявената за подпомагане сума – 223 117.31 лв. и отпуснатия размер на финансова помощ – 218 523.15 лв. (223117.31 – 218523.15 = 4594.14 х 2 = 9188.28 лв.). В писмото липсват каквито и да е мотиви, от които да се изясни по какъв начин е изчислен този размер, каква формула е използвана, какви изходни данни са взети предвид, и конкретните причини, поради което разходът е признат за недопустим само частично. В случая не е налице и препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФЗ или на негов помощен орган, в който евентуално да се съдържат същински мотиви, послужили за издаване на уведомителното писмо по смисъла на Тълкувателно решение № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Мотиви за издаване на акта не се съдържат и в протокола от 30.04.2025 г. за оценка на административното съответствие и допустимостта, процесното проектното предложение, както и в този от 21.05.2025 г. от изготвена техническа и финансова оценка, за проектно предложение. По изложените съображения процесното Уведомително писмо следва да се отмени като издадено при неспазване на установената от закона форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решаващият състав не споделя развитата от оспорващата страна теза извършено намаление на проектобюджета с 399 188.27 лева, и съответно на финансирането с безвъзмездната финансова помощ със 199 594.13 лева. Видно от съдържанието на формуляра за кандидатстване, т. 6, размерът на исканата от ЗС финансова помощ е 223 117.29 лв., която сума представлява 50 % от общо допустимите разходи, възлизащи на 446 234.60 лв. При преценка на допустимостта, а след това при техническата и финансовата оценка на предложението, административния орган е обвързан от стойностите, посочени във формуляра за кандидатстване, а не в приложения от кандидата бизнес план. В случая от общо исканите 223 117.29 лв., на кандидата са отпуснати 218 523.15 лв., като както бе посочено и по – горе, размерът на разликата възлиза на 4594.14 лв. На следващо място, доколкото като основание за извършване на корекцията е хипотезата на чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС № 162/ 05.07.2016 г., то изискването на чл. 19, ал. 8 е неприложимо. Тази предвижда задължение за административния орган за изискване на допълнителна пояснителна информация от кандидата, като срокът за представянето и не може да бъде по-кратък от 5 дни, единствено когато корекции се извършват по реда на чл. 19, ал. 7, т. 2 и 3 от ПМС № 162/ 05.07.2016 г. Независимо от горните изводи, налице е и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от ответника, върху който пада доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (арг. от чл. 170, ал. 1 АПК), не се доказа да са спазени разпоредбите на чл. 26 АПК, чл. 34 АПК, което обуславя и нарушение на чл. 35 АПК. Административният орган е имал възможност да поиска допълнителна информация или да укаже на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни. В нарушение на правилото на чл. 35 АПК горните обстоятелства не са били изяснени преди издаване на оспореното Уведомително писмо. Оспореното писмо е издадено и в противоречие с целта на закона – по незаконосъобразен начин негативно се засяга земеделски стопанин, което е в противорвес с нормативно установения принцип за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в селските райони, чрез повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство, а от това - подобряване на отговора на селското стопанство на обществените нужди от храна и здравеопазване, включително и висококачествени, безопасни и питателни храни, произведени по устойчив начин. По изложените съображения, налага се извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт – същият е издаден при неспазване на изискването за форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, и в несъответствие с целта на закона. Уведомителното писмо следва да се отмени, а доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на административния орган, за ново произнасяне по заявлението на оспорващата страна при съобразяване с изложените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона, относно посочване и обсъждане на представените в административното производство данни и писмени доказателства, техните проверка и анализ, и обвръзката им с фактическите и правни основания изложени в акта. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на оспорващото лице следва се присъдят извършените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в общ размер на 1573.51 лева, от които 73.51 лв. – заплатена държавна такса и 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на размера на държавната такса: Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕФСУ, При оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 0, 8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв. Както вече бе посочено и по - горе, с оспореното УП не е извършено намаление на проектобюджета с 399 188.27 лева, респ. на финансирането с безвъзмездната финансова помощ със 199 594.13 лева. В частта по раздел втори, са определени за недопустими разходи за финансиране в размер на 9188.27 лв. С тази сума е съотносим и материалният интерес по делото. Следователно, държавната такса, определена по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕФСУ, е в размер 73.51 лв. (9188.27 х 0.8 %). Горницата над 73.51 лв. до пълния внесен размер от 1700 лева, е недължимо внесена и подлежи на възстановяване на страната. По отношение на адвокатското възнаграждение: Във връзка с горните мотиви относно размера на материалния интерес, предвид въведеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, след съобразяване фактическата и правна сложност на делото, на осъществените от процесуалния представител процесуални действия, както и на мининалния размер на адвокатския хонорар, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, налага се извод за наличие на основание за редуциране на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Производството е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, в което са приобщени единствено представително представени писмени доказателства, при липса на отклонения във връзка с предмета на делото и/ или със страните и/ или със развитие на производството, поради което в полза на оспорващата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., при минимален такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, от 1218.83 лв. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Търговище