Решение № 111 от 16.8.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 148/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър (ЗТР) вр. Глава XXI – Обжалване на определенията от ГПК. Образувано е по жалба с вх. №... г., подадена от П. Б. К., ЕГН ••••••••••, управител на „Е., седалище и адрес на управление: гр. Б. срещу отказ №... на АВ – ТР по заявление, вх. №... за вписване на промени по партидата на дружеството, резултат на решения на О. от... за изключване на И.... и М...., като съдружници. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се сочи че към заявлението са приложени всички документи, така както предписва закона, съответно подлежащия на обявяване акт, като съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4. Решението за изключване на двамата съдружници – във вътрешните им отношения поражда незабавно действие, а уреденият в чл. 140, ал. 4 конституивен ефект на вписването на обстоятелството спрямо третите добросъвестни лица. Оспорват се съображенията на длъжностното лице по вписванията за липсата на изискуемото мнозинство при взимане на решението като се излагат доводи, че предвид факта, че изключения съдружник не гласува по решението за собственото си изключване, то решението е взето със 100 % от имащите право на глас. Респективно, се оспорват и съображенията на длъжностното лице досежно неспазване на изискуемото мнозинство при вземане на решенията с протокол от ОС проведено на... Сочи се, че предвид факта, че съдружниците И.... и М.... са вече изключени с преходния протокол и че това решение за изключване поражда незабавно действие за съдружниците и дружеството, то решението за оттегляне на овластяването на И.... като.... Иска от съда да отмени постановения отказ като незаконосъобразен. Представен е писмен отговор на А..., в който се поддържа законосъобразност на отказа. Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното: Производството пред АВ е образувано въз основа на заявление, вх. №... за вписване на промени по партидата на „Е.. Към заявлението са приложени покани до съдружниците И.... и М.... за свикване на общо събрание; декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ; предупреждение за изключване на съдружници по чл. 126 от ТЗ; становище; искане за свикване на общо събрание; протокол от о. в „Е. от...; протокол от редовно/извънредно о. в „Е. от...; актуален дружествен договор /учредителен акт/; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е посочило, че съгласно чл. 17, ал. 2 от дружествения договор решенията на общото събрание се приемат с мнозинство ¾ от капитала като в случая решенията са гласувани с по – малко от изискуемото мнозинство, поради което се явяват незаконосъобразни. Също така по аналогия на чл. 121, ал. 2 от ТЗ оставащите съдружници за да поемат дяловете на изключените съдружници са длъжни да внесат тяхната стойност в капитала, или да намали с този дял дружествения капитал по съответния ред. В случай на поемане на дружествения дял към заявлението следва да бъдат представени доказателства за внасяне стойността на поетите дялове от оставащите съдружници по сметка на дружеството. Внасянето на дела на изключените съдружници, трябва да бъде извършено по реда и при спазване изискванията за внасяне на дружествения капитал. Според мотивите на длъжностното лице постановило отказ след като при учредяване на дружеството капиталът се внася по банкова сметка на дружеството, то и в тази хипотеза, следва да бъде извършено по същия ред, респ. удостоверено пред ТРРЮЛНЦ с документ за внесен в банка капитал. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Изключване на съдружник следва да бъде осъществено по установената в чл. 126, ал. 3 от ТЗ и чл. 137 от ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, съдържащо обстоятелствата по т. 1-4, представляващи основание за изключването; свикване на о. по реда на чл. 138 ТЗ с писмена покана по чл. 139 ТЗ, съдържаща дневния ред и получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако друго не е предвидено в дружествения договор; и решение на общото събрание, взето при предвидения в закона или устава кворум и мнозинство. С ТР № 1 от 31.05.2023г. по т.д.№ 1/2020г. на ОСТК на ВКС е постановено, че регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е вид охранително производство и съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ обхваща дейността по вписване, заличаване и обявяване в съответните регистри въз основа на заявление по образец. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, както и дали са налице останалите изисквания, посочени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като при липса на някое от тях постановява мотивиран отказ – чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът на длъжностното лице по регистрацията подлежи на обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбата се разглежда от окръжния съд по реда на глава двадесет и първа на ГПК - „Обжалване на определенията“. Обхватът на дейността на съда в производството по частна жалба е разяснен по задължителен начин в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г. и според него проверката на определението не е ограничена от посоченото в жалбата, а се осъществява при условията на пълен въззив. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, ако съдът отмени обжалвания акт, той следва сам да разреши поставения пред него въпрос. Видно от данните по делото съдружници в Е. са пет лица: М...., И....; П. Д...., С.... и П. Б. К.. Управители на дружеството са И.... и П. Б. К., които представляват дружеството заедно. Представен е протокол от проведено о. от „Е. гр. Б. от дата..., видно от който на събранието са присъствали трима от съдружниците – П. Б. К., С., П.. На събранието не са присъствали съдружниците М.... и И..... Взето е решение за изключване на двамата неприсъствали съдружници, както и за разпределение на дяловете на изключените съдружници между оставащите съдружници пропорционално на притежаваните от тях дялове. Във връзка с взетите решения е подадено процесното заявление за вписване на промените – заличаване на двамата съдружници. Изключването на съдружник е санкция, намираща приложение при неизпълнение от негова страна, както на задължения по чл. 121, ал. 1 от ТЗ, така и на договорните задължения. Тази санкция следва да бъде осъществена по установената в чл. 126, ал. 3 от ТЗ и чл. 137 от ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение до съдружника и провеждане на Общо събрание, което да вземе решение за изключването му. Начален етап от фактическия състав на изключването на съдружника е отправяне на предупреждение за изключване до съдружника, като на последния следва да бъде даден подходящ срок, в който да съобрази поведението си с дължимото по отношение на дружеството и в случай, че в този срок не прекрати незаконосъобразните си действия или съответно бездействия, ще бъде изключен като съдружник. Освен предоставянето на подходящ срок, предупреждението следва да съдържа и правните основания за изключване на съдружника и описание на конкретните нарушения, изразени в действия и/или бездействия. Следва да се има предвид, че в зависимост от естеството и тежестта на нарушението, не винаги е задължително да бъде даден срок на съдружника за преустановяване на квалифицираните като нарушения деяния. Предупреждението за изключване следва да бъде отправено писмено, като може да бъде инкорпорирано в отделен документ, адресиран до съдружника или да се съдържа в поканата за свикване на ОС, на което като част от дневния ред фигурира въпросът за отправяне на предупреждение за изключване. Съгласно чл. 139, ал 1 ТЗ Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред. По делото липсват доказателства поканата за свикване на общо събрание да е връчвана на всеки един от съдружниците, липсват данни на изключените съдружница да са връчвани предупреждения за изключване. В тази връзка към заявлението са приложени покани и предупреждения, но няма данни същите да са връчвани на всички съдружници, и по-конкретно на изключените такива. Видно от материалите към заявлението е посочено, че покани и предупреждения са връчвани по електронна поща на двама от съдружниците. Липсват данни обаче дали тези имейли принадлежат на изключените съдружници, както и дали поканите и предупрежденията действително са получени от техните адресати, доколкото самото изпращане на документи по електронна поща не означава, че са получени. В актуалния дружествен договор на дружеството липсват разписани правила за връчване на покани по електронна поща. След като не са спазени императивните изисквания по свикване на общо събрание за изключване на съдружници, то само на това основание атакуваният отказ за явява законосъобразен. За пълнота следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на длъжностното лице за това, че решението за изключване на съдружници не е взето с необходимото мнозинство, доколкото в нормата на чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ е предвидена компетентност на ОС да приема и изключва съдружници, като съгласно ал. 3 решенията по ал. 1, т. 2 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, като изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. В тази връзка извода на длъжностното лице постановило отказа за неспазване на изискуемото съгласно дружествения договор мнозинство от 3/4 е в противоречие с разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 от ТЗ. Неоснователен е и довода на ДЛР за обвързване на вписване на прекратяване на членството в ООД с уреждане на имуществените последици. Извън фактическия състав на потестативното право на дружеството едностранно да прекрати членството на съдружника е уреждането на имуществените последици от изключването на съдружника. Относно необходимостта от вземане на решение за поемане на дяловете и тяхното внасяне, следва да се приложи разрешението дадено в Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК, че уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Предвид на изложените по-горе мотиви подадената жалба се явява неоснователна, поради което атакуваният отказ следва да бъде потвърден. Що се отнася до поисканите от Агенцията по вписвания разноски, съдът намира, че не следва да присъжда такива. Съгласно нормата на чл. 25, ал 6 от ЗТРРЮЛНЦ съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство, поради което не може да се приеме, че Агенцията по вписванията е страна по него. Според чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя. Водим от горното, съдът