Решение № 2417 от 11.12.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 923/2023 г.

Производство е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано e по жалба на И. Ю. Ч., с адрес: [населено място], [община], [улица], подадена чрез адвокат К. В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 266з-235/18.09.2023 год., издадена от младши автоконтрольор при Районно управление (РУ) – Г. Д. към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) [населено място], с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – "прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№... за срок от шест месеца, считано от 18.09.2023 год.". Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, с твърдения за немотивираност и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че заповедта не съдържа фактически доводи, от които да се направи еднозначен извод за наличие на противоправно поведение от страна на оспорващия. Твърди се, че притежавания от него трактор представлява земеделска техника и самоходна машина по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), за управлението на който притежава съответната категория съгласно Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника, издадено от Министерство на земеделието, храните и горите. Иска се оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – К. Б. З. – младши автоконтрольор при РУ – [община], се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата с искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното: С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 266з-235/18.09.2023 год., младши автоконтрольор при РУ – Г. Д. към ОД на МВР - [населено място], е наложил на И. Ю. Ч. на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП ПАМ - "прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№ Е04204 за срок от шест месеца, считано от 18.09.2023 год." Заповедта е мотивирана с извършено на 30.07.2023 год. нарушение на чл. 150а от ЗДвП, изразяващо се в това, че на същата дата, около 09.37 часа в [населено място], [община], [улица], в посока от [улица]към [улица], И. Ч. е управлявал собствения си колесен трактор с рег. №....4, без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на оспорващия на 18.09.2023 год. и е обжалвана пред АС – [област] с жалба с вх. № 2043 от 28.09.2023 год. – в срок. По делото е представен акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 314927/ 18.09.2023 год. (стр.31), Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия Е0006180А (стр.6), от което е видно, че колесен трактор „YANMAR F24D“ с рег. № Е04204 е собственост на А. Ц. Ч., Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника на МЗХГ(стр.7), издадено на А. Ц. Ч. на 22.10.2020 год., със срок на валидност до 11.01.2031 год., Свидетелство за управление на МПС № 286038205, издадено на И. Ю. Ч. на 23.01.2023 год. и валидно до 23.01.2033 год. (стр.8), Удостоверение за идентичност на лице с различни имена (стр.40). С Писмо от 29.08.2023 г. (стр. 33) Началникът на РУ – Г. Д. е отправил запитване до Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – [област] дали Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника на МЗХГ № 00822944 дава право на лицето И. Ч. да управлява трактор по републиканската пътна мрежа (по улиците на [населено място]). С Писмо с рег. № 1116р-7483/01.09.2023 год. (стр.34) Началникът сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – [област] е уведомил Началника на РУ – [община], че след извършена справка е установено, че съгласно СУМПС [номер] И. Ч. притежава категории „АМ“, „А1“, „А2“, „А“, „В1“ и „В“, но не притежава категория „Ткт“, т.е. че същият няма право да управлява колесен трактор по пътищата, отворени за обществено ползване, като наличието на свидетелство за правоспособност за работа със земеделска техника, горска и мелиоративна техника не го прави правоспособен, а означава, че лицето е годно да борави със съответния вид техника. Проверката е извършена след постъпили в ОД на МВР – [област] сигнали от лицето А. Д. И. от [населено място], [община], [област] (стр.22-30), в които последният заявява, че Ч. управлява собствения си трактор по пътища, отворени за обществено ползване, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада притежаваното от него МПС. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 244з-735/14.03.2022 год. Директорът на ОД на МВР – [област] е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и младши автоконтрольор ІІ и І степен (т.2 от заповедта, приложена на стр.45-46), поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Нормата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172, ал. 5 обжалването е по реда на АПК. Съгласно приложимата редакция на нормата на чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП, на каквото правно основание е издадена процесната ПАМ - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В процесния случай е безспорно установено, че на 30.07.2023 год. жалбоподателят И. Ч. е управлявал собствения си колесен трактор с рег. №..., по път, отворен за обществено ползване (в [населено място], [община], [улица], в посока от [улица]към [улица]), без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Следователно, са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В конкретния казус органът е приел за осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, прилагайки ПАМ по отношение собственик, който управлява МПС, без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Субект на ПАМ по смисъла на от чл. 171, т. 2 а ЗДвП е собственикът, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, като по делото не е спорно, че собственик на процесното МПС е оспорващия И. Ю. Ч.. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство", а в ал. 2 на същата разпоредба от ЗДвП е посочено, че за определяне на правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, като съгласно т. 16 от същия текст колесните трактори (Ткт) са причислени към категория Т. Т.е за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 от ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност. Той е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД. СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория. По делото не се представиха доказателства, че оспорващия притежава СУМПС за управлявания от него колесен трактор. Неоснователно е възражението в жалбата, поддържано и в съдебно заседание, че след като към датата на проверката оспорващият е притежавал валидно свидетелство за правоспособност от категория „Твк“ съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, то с оглед на разпоредбите на ЗГКЗГТ, който се явява специален спрямо ЗДвП, не е необходимо да притежава свидетелство за правоспособност от категория „Ткт“, за да управлява процесния трактор по пътищата, отворени за обществено ползване. Нито свидетелството за управление на МПС за категории „АМ“, „А1“, „А2“, „А“, „В1“ и „В“, нито свидетелството за правоспособност за работа от категория „Твк“ могат да заместят липсата на изискуемото по чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС от категория „Ткт“. Свидетелството за правоспособност категория „Твк“ не е равнозначно на свидетелството за правоспособност категория „Ткт“, защото първото е за работа с колесен трактор, а второто е за неговото управление по пътищата, отворени за обществено ползване. В случая няма спор, че на процесните дата и час, Ч. е управлявал колесен трактор по път, отворен за обществено ползване (в [населено място], [община], [улица], в посока от [улица]към [улица]). Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, „отворен за обществено ползване е всеки път“, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, а съгласно ал. 2 всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване като спазва установените правила за движение. Изрично в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 15/07.04.2008 г. е предвидено, че движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата, Закона за пътищата, Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове. Конкретно за изпълнение на горните изисквания в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 г. е регламентирано, че водачите на колесни трактори и друга самоходна техника трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства. Какво следва да е свидетелството за правоуправление на МПС дава отговор разпоредбата на чл. 14 от наредбата, съгласно която при движение на колесни трактори и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът е длъжен да носи не само свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника от съответната категория, но и валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство. Следователно, не всяко свидетелство за управление на МПС е приложимо в тези хипотези, а само това, което позволява управлението на конкретното МПС, което в случая е именно свидетелството за управление на МПС от категория „Ткт“ съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП. Условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от тази категория се уреждат от Наредба № 37/02.08.2002 год. на МТС, която е издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За разлика от нея правоспособността за работа с колесни трактори се определя от Наредба № 1/15.02.2019 год. на МЗХГ за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение (обн. ДВ, бр. 19/05.03.2019 год.), която е издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗРКЗГТ, според ал. 1 от който с техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност. Следователно за да може да управлява колесен трактор по път, отворен за обществено ползване, водачът трябва да разполага не само със свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗРКЗГТ, във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 год., но и със свидетелство за управление на моторни превозни средства в съответствие с изискванията на ЗДвП. Тук не става дума за колизия между специален и общ закон, защото единият закон урежда изискванията за работа със земеделска техника, а другият - изискванията за управление на МПС, в т. ч. и колесни трактори, по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице са две отделни правнорегламентирани дейности (правоспособности), които макар и да са свързани с едни и същи превозни средства, се отличават една от друга по своя вид и обем и се подчиняват на различен правен режим на придобиване и отнемане. Действително с Наредба № 15/07.04.2008 г. са уредени специфични правила относно движението на колесните трактори по пътищата, отворени за обществено ползване, но те не изключват, а само допълват изискванията на ЗДвП. И това е така, защото самата наредба е издадена на основание чл. 140, ал. 6 от ЗДвП и е подзаконов нормативен акт по неговото приложение, а не по приложението на ЗРКЗГТ. ЗДвП позволява колесни трактори и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗГКЗГТ да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване само по изключение, като тези изключения са уредени в Наредба № 15/07.04.2008 год., която доразвива детайлно реда и условията, при които това е допустимо, без да противоречи на закона. Следователно в случая не се касае за два конкуриращи се начина на придобиване на правоспособност за управление на колесни трактори, а за две кумулативно изискуеми условия по отношение на водачите на колесни трактори, като липсата на което и да е от тях ги прави неправоспособни да управляват колесни трактори по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице е паралелно действие на два специални законови режима – по ЗДвП и ЗРКЗГТ, всеки от които охранява различни правоотношения и законови интереси, поради което единият не може да е основание за неспазването на другия. Ето защо, непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС от категория „Ткт“ води до единствения възможен и логичен извод за законосъобразност на наложената на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП ПАМ по отношение на оспорващия - собственик на колесен трактор. Констатираното с акта нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е основание за издаване на процесната заповед при условията на обвързана компетентност, поради което административният орган не е имал право на преценка дали да я издаде или не. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена и непосредствената цел на закона да се преустанови управлението на МПС от лице, което не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, както и да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид. При така изложеното, съдът намира, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ на И. Ч. – собственик на ППС, са били налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. При издаването на заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 1 АПК. При определяне на срока на мярката, в хипотеза на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока (6 месеца до една година). В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая, срокът е съразмерно определен в долната граница. Изложеното показва, че оспореният административен акт е валиден и издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли. С оглед изхода от спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените в производството разноски, е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област]