Решение № 9954 от 3.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1429/2024 г.

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), и е образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Варна, срещу решение № 568/29.04.2024 г. по НАХД № 4247/2023 г. по описа на ВРС. В касационната жалба са развити доводи за допуснато нарушение на закона- касационно основание чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Погрешено районният съд е ревизирал съдържанието на влязло в сила предписание, което било надлежно връчено на дружеството и не е било обжалвано. Независимо от използвания термин „предписание“ или „разпореждане“ следва да се приеме, че и двете имат задължителен характер и законодателната им цел е ясна – да се санкционира противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на правомерни разпореждания, дадени от длъжностни лица в кръга на техните правомощия. Счита, че в предписанието са вписани констатираните при проверката несъответствия в 7 точки, като неизпълнение на дори една от тях води след себе си до неговото неизпълнение. И тъй като предписанието е изпълнено единствено в частта по т.5 и т.6, респ. не е изпълнено в цялост, на дружеството е наложена имуществена санкция. Посочва, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. С тези доводи касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ВРС и по същество на спора да потвърди НП. Ответникът "МИРИ 2016" ЕООД, в писмено възражение, депозирано чрез пълномощник адв. Г. М., оспорва касационната жалба. С подробно развити съображение претендира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт и претендира присъждане на съдебно -деловодни разноски Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване, в срока, регламентиран в чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е и основателна предвид следното: Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на "МИРИ 2016" ЕООД против наказателно постановление (НП) № КХ-28/19.09.2023 г., с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4000 лв., на основание чл. 132, ал. 2 от Закона за храните, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗХ. От фактическа страна РС-Варна е приел, че на 04.04.2023 г., служители на ОДБХ-Варна са извършили проверка в специализиран обект за търговия на дребно с производство за нуждите на обекта, находящ се в [населено място], [жк] бл. 183, стопанисван от „МИРИ 2016" ЕООД. Констатирали са седем несъответствие със законовите изисквания, част от които били наличие на корозирали участъци по решетки на хладилни съоръжения в обекта, нарушено покритие на една от касите на вратите в обекта, пропуски в системата за управление на безопасност на храните, която не била актуализирана според проверяващите, както и липса на етикети на заготовките в хладилните съоръжения. Тези несъответствия били отразени в КП № 020428 от 04.04.2023 г., връчен лично на представляващият дружеството, стопанисващо обекта, който присъствал на проверката. Издадено било и предписание № 01713/04.04.2023 г. с определен срок за тяхното отстраняване 04.05.2023 г. При извършена последваща проверка на 05.05.2023 г. в същия обект било прието за установено, че „МИРИ 2016" ЕООД не е изпълнило предписание № 01713/04.04.2023 г. в частите: по т.1 - хладилни съоръжения за съхранение на заготовки на места са с наличие на ръждиви петна. Същите са разположени в помещението за приготвяне на закуски и помещение за съхранение на сладкарски изделия; по т.2 - на част от сладкарските изделия липсва дата на приготвяне - морковена торта, същата се съхранява в производственото помещение в хладилно съоръжение. В момента на проверката сладкарската част не работи; по т.4 - касата на вратата към сладкарския цех не е измазана и по т. 7 - представената система за управление безопасността на храните и технологична документация не е актуализирана по нормативна база и асортимент. Тъй като срокът за изпълнение на предписанието е бил до 04.05.2023 г., било прието, че има извършено нарушение на 05.05.2023 г., който е първият следващ работен ден след изтичане срока на предписанието 04.05.2023 г. Приетото за установено нарушението било описано в Констативен протокол № 12520/05.05.2023 г. На 12.05.2023г. бил съставен АУАН № 37/12.05.2023 г. срещу МИРИ 2016" ЕООД, а на 19.09.2023г. - процесното НП. За да отмени наказателното постановление, решаващият съд е изложил доводи за непълнота на даденото описание на нарушението, тъй като единствено се възпроизвеждат констатациите по протокола от 05.05.2023г., но не и дадените предписания. Освен това задължителното предписание № 1713/04.04.2023г. пък възпроизвежда констатациите на контролните органи от проверката на 04.04.2023г. Според ВРС след като не са изпълнени четири от още седем пункта по задължителното предписание, са извършени четири адм. нарушения, а не едно такава.В тази връзка решаващият съд е счел, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, защото не могло да узнае за кое точно неизпълнено предписание му е наложено наказание. Касационният съд счита обжалваното решение на ВРС за валидно, но неправилно поради погрешно тълкуване на материалноправните разпоредби. Касационният ответник е наказан заради неизпълнение на дадено задължително предписание. Подходът на наказващия орган да се впише подробно в НП, а освен това и в АУАН съдържанието на всички неизпълнени конкретни препоръки по дадено предписание, вместо да ги индивидуализира като само т. 1, 2, 4 и 7 от същото, както и изрично да посочи определения срок за тяхното изпълнение не може да се разглежда като непълнота на административнонаказателното обвинение. Съответствието на съдържанието на задължителното предписание № 1713/04.04.2023г. с протокола от предходна проверка е ирелевантно за случая. Този довод има отношение към законосъобразността на издаденото задължително предписание, което нарушителят не е обжалвал и след като същото е влязло в сила, то подлежи на изпълнение, а неизпълнението на същото се санкционира. Законодателят е предвидил правни средства за защита на адресати на задължителни предписания, но касационният ответник нито е упражнил правото на жалба пред съд, нито е изпълнил цялостно дадените му предписания. С противоправното си поведение "МИРИ 2016"ЕООД е извършило адм. нарушение по чл. 132, ал.1 т.2 от ЗХ, тъй като не е изпълнило разпореждане на длъжностно лице, издадено в рамките на неговата компетентност. Задължителното предписание № 1713/04.04.2023 г. изхожда от инспектори при ОБДХ-Варна. Според чл. 109 от същия закон БАБХ осъществява официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция. Това нормативно предписание е възпроизведено и в чл.10 от Закона за управление на аргохранителната верига / ЗУАВ/. Съгласно чл. 8 от този нормативен акт министрите и ръководителите на съответните ведомства могат да делегират изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол на един или повече органи. На следващо място, новелата на чл. 138 на Регламент 2017/625 относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита гласи, че се предоставя право на компетентните органи да предприемат подходящи мерки с цел гарантиране, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторна поява на това несъответствие. БАБХ е сред компетентни органи по смисъла на цитирана разпоредба предвид чл. 7 ЗУАВ. При изложената правна рамка бездействието на "МИРИ 2016" ЕООД да изпълни в цялост задължително предписание № 1713/04.04.2023г. в определения от контролните органи срок осъществява от обективна страна признаците на адм. нарушение по чл. 132, ал.1 т. 2 от ЗХ. Според регламентацията на ЗАНН съдът проверява единствено обосноваността и законосъобразността на издадените наказателни постановления, като не може да проконтролира решението на наказващите органи дали да наложат административно наказание и за кои деяния да се наложат адм. наказания. Тази деятелност попада в обхвата на оперативната самостоятелност на административнонаказващите органи. Именно поради тази причина съдът не може да коригира решението на касационния жалбоподател да наложи само едно наказание, след като са извършени четири адм. нарушения, а освен това този подход благоприятства нарушителя. Обективираното становище на районния съд в обжалваното решение предполага отсъствието на каквото и да било санкциониране на безспорно установени правонарушения, което не кореспондира с целта на - ЗАНН. В обобщение при осъществения инстанционен съдебен контрол се установи основателност на подадената касационна жалба. При този изход на правния спор своевременно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се удовлетвори, като му се присъди такова в размер на 160 лв. - по 80 лв. за всяка съдебна инстанция на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. второ от АПК, Административен съд – Варна