Решение № 444 от 14.5.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 1399/2019 г.

Производството е по реда на чл. 313 от НПК. С разпореждане от 18.02.19г., СРС, НО, 121 с - в по Н. Ч. Х. Д. № 20720 / 19г. на основание чл. 250 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.4 т.2 вр. чл. 81ал.1 от НПК е прекратено наказателното производство по Н. Ч. Х. Д. № 20720 / 19г по описа на СРС, НО, 121 с - в. Срещу разпореждането е постъпила жалба от частната тъжителка Н.В.В., с която се иска отмяната на постановеното разпореждане и връщането на делото в СРС за неговото разглеждане. В съдебно заседание частната тъжителка Н.В.В. подържа подадената жалба и пледира за отмяна на разпореждането на СРС, като делото бъде върнато в СРС за неговото разглеждане. В съдебно заседание подсъдимата М.Л. В. редовно призована не се явява, като в писмена молба отправена до въззивния съд, подсъдимата е изразила становище, че разпореждането на СРС е правилно и подадената жалба е неоснователна. Съдът като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното: Жалбата е неоснователна. Производството пред първата съдебна инстанция е било образувано по тъжба с вх.№ 1085087/05.12.2018 г. от Н.В.В. срещу М.В. за престъпление по чл.147 ал.1 НК, тъй като В. в качеството на свидетел и пострадала е разгласила неверни обстоятелства за нея, обективирани в материалите по преписка с вх.№ 513000-10368/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. №18524/2016 г. по описа на СРП, като същите клеветнически твърдения е разпространила директно пред национални медии в четири предавания на “Господари на ефира“ на тема: „За измамите в модния бизнес в лицето на Председателя на Националната Камара за Мода на България (НКМБ) - Н.В.”, излъчени в 23.00 часа с 4x10 пъти предхождащ ги всекидневен анонс в прайм тайм на Нова телевизия от 16.00 до 21.00 часа и повторение на следващия ден в обедно време на Нова ТВ в периода от м. март до м. април 2014 г. С тъжбата е бил предявен граждански иск от името на Национална Камара за Мода на България и срещу В. за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди на тъжителката и на Национална камара за мода на България, изразяващи се във влошаване на здравето й, довело до три скъпо платени и сложни онкологични операции и дълго лечение през 2016 и 2017 г., както и в компрометирането на НКМБ и Академията като Организация и дейност с добър престиж и постижения, което рефлектира осезателно върху доходите на Камарата и постигане на целите в полза на обществото, за които тя съществува и работи. В тъжбата се настоява, процесът да бъде публичен и открит за медии с оглед преодоляване на чувството за безнаказаност за клеветници и нарушители на законите в България, както и с цел превенция. С разпореждане №561655 от 13.12.2018 г., съдия-докладчикът е констатирал недостатъци на подадената тъжба, поради което е оставил същата без движение. Съдия-докладчикът от СРС е дал конкретни указания на тъжителката, а именно: да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 12 лв., да посочи трите имена на подсъдимото лице; да представи по делото посочената жалба на М.В. до Софийска районна прокуратура; да посочи конкретно /словесно/ кои са клеветническите изрази в жалбата, от които ЧТ В. се е почувствала засегната; да посочи кога е извършено твърдяното престъпление срещу нея и кога тя е узнала за него; да посочи обстоятелствата на престъплението; да заяви изрично какво претендира от съда, респ. иска ли налагане на наказание на подсъдимата; да представи доказателства за излъчването на телевизионните предавания; да уточни чрез кои медии и кога са излъчени; да посочи кога е узнала за тези предавания; да посочи конкретно /словесно/ кои са клеветническите изрази в тези предавания, от които се е почувствала засегната; да посочи обстоятелствата на престъплението; да заяви изрично какво претендира от съда, респ. иска ли налагане на наказание за подсъдима; В разпореждането са указани и последиците, които ще последват за частната тъжителка при неотстраняване на недостатъците на тъжбата в срок, а именно прекратяване на наказателното производство. В резултат на разпореждането е постъпила молба от страна на ЧТ В. с вх.№ 1001963/11.01.2019 г., в който последната е поискала издаване на 2 бр. удостоверения и удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда. С тази молба са посочени трите имена на подсъдимата. Други указания на съда не са изпълнени. СРС, на основание чл.185 ал.1 НПК е продължил срока за изпълнение указанията с още 7 дни, като е издал поисканите съдебни удостоверния, изпратени надлежно на тъжителката на адреса, посочен от нея. Същата е получила поисканите 2 бр. съдебни удостоверения лично заедно с разпореждането на СРС за удължаване на срока на 01.02.19г. Видно от постановлението на СРП от 18.02.19г., с което е уважена молбата на частната тъжителка и, й е бил предоставен заверен препис от сигнала до СРП, частната тъжителка е депозирала молбата си до СРП за предоставяне на заверен препис от сигнала до СРП, заедно с издаденото й съдебно удостоверение на 11.02.19г. На 12.02.2019 г. е постъпила втора молба с вх.№1010039, с която освен, че тъжителката от всички указания на съда е внесла само държавната такса в размер на 12 лв., отново моли съда да продължи срока за изпълнение на указанията с още 14 дни. Съдия-докладчикът от СРС, след като е взел предвид тъжбата на В., ведно с депозираните след нея 2 бр. молби е намерил, че дадените на тъжителката указания не са изпълнени, което налага прекратяване на производството по делото образувано пред СРС. При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните правни изводи, които се споделят от настоящата въззивна инстанция: Настоящият въззивен съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяната на разпореждането от 18.02.19г., , с което СРС, НО, 121 с - в на основание чл. 250 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.4 т.2 вр. чл. 81ал.1 от НПК е прекратил наказателното производство по Н. Ч. Х. Д. № 20720 / 19г по описа на СРС, НО, 121 с - в. Доводите в жалбата на частната тъжителка Н.В.В., че незаконосъобразно е било прекратяването на образуваното наказателно производство от частен характер, тъй като частната тъжителка Н.В.В. се е сдобила по – късно със заверено ксерокопие от жалбата, заведена от М.Л. В. по преписка с вх.№ 513000-10368/16г. по описа на СДВР, пр.пр. № 18524/16г. по описа на СРП, както и Удостоверение от НОВА ТВ за предаването „Господари на ефира”, чрез което същата е получила надлежно изготвена и заверена справка от тях за излъчени предавания със заглавие„За измамите в модния бизнес в лицето на Председателката на Националната камара за мода на България Н.В.”, излъчени в периода март-април 2014, по колко пъти дневно и с колко анонса за това, колко на брой предавания и с колко повторения, и същата вече може да конкретизира тъжбата си, въззивният съд намира за неоснователни, тъй като по делото не са налични никакви доказателства, установяващи обективни пречки, поради които частната тъжителка не е могла да подаде молбата си до СРП за предоставяне на заверен препис от сигнала в дадения й от СРС, удължен по нейна молба 7 –дневен срок, нито по делото се сочи наличие на такива доказателства. Посоченото от частната тъжителка Н.В.В. в жалбата й пред настоящия съд, че документа от НОВА ТВ, същата е получила в срок, но копието от жалбата на В. в СРП, същата е получила след посочения от СРС срок по НЧХД №20720/2018г. за конкретизиране на тъжбата, като процедурата в СРП по издаване и получаване на ксерокопия на жалби, е изисквала повече време от това, което й е било предоставено от СРС, и въпреки подадената в срок молба до Софийска Районна Прокуратура за издаване на заверено ксерокопие от жалбата на М. В., същата на 28.02.2019, няколко дни след изтичане на постановения от СРС срок, е получила постановление на СРП чрез препоръчано писмо по пощата, с което е била уведомена, че са уважили молбата й, да се сдобие с въпросното копие на необходимата за СРС жалба на частната тъжителка Н.В.В., като в същият ден е получила и разпореждането на СРС за прекратяване на производството по делото, поради изтичане на дадения срок за отстраняване на нередовността на тъжбата, и веднага на следващия ден - 01.03.2019г, същата е отишла в СРП, и е взела исканото копие, при което частната тъжителка Н.В.В., вече има всички изисквани документи, с които може да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на СРС, въззивният съд намира, че не обуславя отмяната на разпореждането на СРС, като съдът намира, че частната тъжителка Н.В.В. с оглед на изложеното от нея, не сочи никакви доводи, че обективно не е могла да се снабди с изискуемите се документи и материали за конкретизация на тъжбата в указания от СРС удължен по нейно искане срок, за да се приеме, че е следвало да й се даде и друга възможност за конкретизация на тъжбата съобразно указанията на СРС, което би следвало да стане с определянето на нов срок, който е следвало да й бъде даден от първата съдебна инстанция. Това е така, тъй като доводите на частната тъжителка се отнасят до това, на коя дата същата е получила постановлението на СРП чрез препоръчано писмо по пощата, с което е била уведомена, че са уважили молбата й, но не и до обстоятелството, на коя дата, същата след като вече е била получила поисканите 2 бр. съдебни удостоверения лично заедно с разпореждането на СРС за удължаване на срока на 01.02.19г., е подала молбата си до СРП, и защо това е станало едва на 11.02.19г., след изтичането на определения от СРС удължен по нейно искане срок, което е видно от постановлението на СРП от 18.02.19г., с което е уважена молбата на частната тъжителка и, й е бил предоставен заверен препис от сигнала до СРП, и защо това не е станало в 7 дневния срок определен от съда. В тази връзка основателно е изложеното от СРС, че безкрайно продължаване на срока по чл.185 ал.1 от НПК не може да има, тъй като самата частна тъжителка в удължения й срок по нейна молба не е положило усилия да конкретизира тъжбата. Не може да се приеме, че са били налице уважителни причини същата да не изпълни указанията на СРС, тъй като частната тъжителка, не е депозирала молбата си до СРП, заедно с издаденото удостоверение, в удължения й 7 дневен срок, който започнал да тече от уведомяването й на 01.02.19г, а е подала същата на 11.02.19г, след неговото изтичане, като на следвашия ден 12.02.2019г. е поискала ново удължване на срока от СРС. В този смисъл, би се приело за наличие на обективни пречки, обстоятелството ако частната тъжителка би подала молбата си до СРП в удължения 7 – дневен срок и същата не е получила искания отговор в този срок. При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на първоинстанционн ото разпореждане. Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалван ото разпореждане на СРС, с което е прекратено наказателното производство по делото следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да се остави без уважение. Воден от горното съдът