Решение № 12689 от 28.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1980/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „МЕРИДИАН 67“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище в гр. Добрич, [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя М. Ж. Г., чрез адв. Й. А. от ВАК, против Решение № 921/11.07.2024 г. по АНД № 1580/2024 г. по описа на Районен съд Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0054599 /18.05.2023 г. на ОД на МВР, с който на дружеството, на основание чл. 638 ал. 4, вр. ал. 1 т. 2, вр. чл. 461 т. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 483 ал. 1, т. 1 от КЗи е осъдено дружеството да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се твърди, че съгласно чл. 638 ал. 4 от КЗ и по аргумент от нормата на чл. 647 ал. 3 от КЗ, възможността да се наложи санкция чрез електронен фиш касае само хипотезата, при която с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като в конкретния случай тази хипотеза не може да намери приложение, тъй като се касае не за МПС, а за ремарке на товарен автомобил. На следващо място се твърди, че отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на собственик на превозното средство, в който случай е следвало да се състави АУАН, респ. да се издаде НП. Твърди се, че липсва посочена дата на извършване на нарушението, а е посочена датата на заснемане на нарушението. Твърди се, че издаденият електронен фиш не съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, като в конкретния фиш липсва описание на извършеното нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице. С тези доводи се иска отмяна на въззивното решение и потвърдения с него ЕФ, както и присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител. В писмена молба по същество жалбата се поддържа. Ответникът – ОД на МВР Варна, в писмени бележки чрез гл. юрисконсулт К. Л. – А., оспорва касационната жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно, постановено е при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, доказано е нарушението при условията на чл. 189 ал. 4 изр. 2 от ЗДвП – управление на МПС, за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – нарушение по чл. 638 ал.1 вр. ал. 4 от КЗ. С тези съображения моли решението да бъде оставено в сила и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 18.05.2023 г. в 21: 27 часа в обл. Варна, в населено място гр. Аксаково, път втори клас № 29, км5+200 е установено управление на МПС - ремарке за товарен автомобил „Bulthuis ААТА07“ с рег.№ [рег. номер], за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система АТСС (ARH CAM 1) № 120ccda. За така установеното нарушение е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия „Г“ № 0054599, издаден от ОД МВР Варна, на „МЕРИДИАН 67“ ЕООД, с който на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638 ал. 4, във вр. с ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 461 т. 1 от КЗ. За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че от формална страна, оспореният пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189 ал. 4 изр. 2 от ЗДвП. Съдът е приел, че както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя е осъществен съставът на нарушението по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 647 ал. 3 изр. първо от КЗ и е посочил, че нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство, което отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка, като по преписката са представени протокола от извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система ARH-CAM-S1. Коректно е посочена нарушената разпоредба на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, и че за случаи като процесния, съгласно чл. 638 ал. 4, във връзка с чл. 638 ал. 1 от КЗ, е предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Решението е правилно. При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Противно на изложеното в жалбата, при постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал и нарушения на материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са възраженията на оспорващия и са формирани изводи за несъстоятелността на същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие със събраните доказателства и при правилното прилагане на материалния закон, въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ. Съдът е изложил и мотиви относно облекчената процедура по чл. 647 ал. 3 от КЗ, с издаване на ЕФ и правилното приложение на санкционната разпоредба. Тези мотиви се споделят в пълнота от настоящия касационен състав, като за процесуална икономия и на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Само като допълнение следва бъде посочено, че е неоснователно наведеното от касатора оплакване, че в случая е приложим общия ред за установяване на нарушението със съставяне на АУАН и издаване на НП. По волята на законодателя в разпоредбата на чл. 647 ал. 3 от КЗ е предвидено, че когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Обстоятелството, че процесното МПС е било в движение, т.е. е заснето при управление, се установява от приложените по делото фотоснимки, като няма доказателства, липсват и твърдения то да е било паркирано на мястото на заснемане /гр. Аксаково, път втори клас N: 29, км.5+200/. На следващо място, не се споделя възражението на касатора, че възможността да се наложи санкция чрез електронен фиш касае само хипотезата при която с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а не на ремарке. Както правилно е приел и ВРС, „ремарке" по смисъла на § 6 т. 17 от ЗДвП, е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Според чл. 481 ал. 1 от КЗ за МПС се смятат и ремаркетата, полуремаркетата, включително и къмпинг-ремаркетата. Изключенията от задължително застраховане са посочени изрично в разпоредбата на чл. 481 ал. 2 от КЗ, като конкретното ремарке не попада в техния обсег. Неоснователно е и възражението, че оспорения ЕФ не отговаря на нормативните изисквания за форма и че в него липсва пълно описание на нарушението. Видно от съдържанието на ЕФ, нарушението е описано с дата, час и място на констатирането му, като е отразена и посоката на движение на МПС, индивидуализирано по вид, марка, модел и регистрационен номер. В процесния електронен фиш са посочени нарушените норми и за касатора е ясно какво нарушение е обвинен, че е извършил, поради което и не му е накърнено правото на защита. Изрично е визирано, че е нарушен чл. 483 ал. 1 от КЗ, който вменява вече посоченото по-горе задължение за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Посочването на останалите разпоредби в електронния фиш не внася неяснота в обвинението, а допълва и пояснява правната му квалификация, че нарушението е установено при управление на МПС. Така посочената правна квалификация съответства и на словесното описание на нарушението, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице несъответствие между словесното описание и правната квалификация на нарушението. След като в производството по обжалване не са ангажирани други доказателства, оборващи установеното с техническото средство нарушение, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в електронния фиш фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението. По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдените касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, тъй като в настоящото производство е депозирано писмено становище от юрисконсулт, не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание и делото не е с фактическа и правна сложност. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът