Решение № 354 от 26.2.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 446/2024 г.

Производството е по реда на чл. 65, ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по жалба, подадена ОТ: П. И. Р., [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] ЧРЕЗ адвокат И. Р. Р. от САК [тел. номер], ел. поща: [електронна поща] съдебен адрес: [населено място] 1404, [улица], вх. В, ет. 1, ап. 1. електронен адрес по чл. 38, ал. 2 от ГПК: профил в ССЕВ с данни: „адвокат И.Р.Р.“, Булстат № ••• СРЕЩУ: Заповед РД-183/14.06.2024 г. издадена от Кмета на [община]. С ИСКАНЕ: Да се отмени Заповед № РД-183/14.06.2024 г. издадена от Кмета на [община], като незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Претендира и присъждане на направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение. Към жалбата се представят писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Жалбоподателят твърди, че спрямо обжалвания административен акт са налице всички основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК. На първо място неправилно в обстоятелствената част на обжалвания административен акт бил посочен титула за собственост на жалбоподателката. П. Р. била съсобственик на процесния имот въз основа на наследствено правоотношение от своята майка Т. Д. Р. (Т. Д. Х.-К. по мъж към датата на смъртта й), съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том I, дело 51 от 30.01.1979 г. издаден от Б. В., съдия при Радомирски районен съд. В обжалвания акт е посочен [нот. акт], т. I, peг. № 631, д. № 147/2006 г., който касаел прехвърляне на построената жилищна сграда в процесния имот. Това водело до необоснованост на административния акт. Оспорва Заповед № [Наименование]/16.03.1981 г. на зам. - председател на ИК на О. Н. съвет, да е влязла в законна сила. Оспорва Заповед № [Наименование]/16.03.1981 г. на зам. - председател на ИК на О. Н. съвет, като нищожна. Оспорва определеното обезщетение по Заповед № 111 - 124/16.03.1981 г. на зам. - председател на ИК на О. Н. съвет, да е изплатено в брой. Оспорва жалбоподателката, да е запозната с процедурата по трасиране на процесния имот. Оспорвам да е извършено фактическо трасиране на улицата и съответните части от процесния имот. Последното лишило жалбоподателката от възможност да изпълни доброволно обжалваната заповед, тъй като без специални познания технически било невъзможност да определи, каква част от процесния имот се претендират от [община]. Липсата на трасиране (реално извършено в процесния имот) представлявало и липса на предпоставка за издаване на процесната заповед, тъй като изначално адресата е поставен в невъзможност доброволно да изпълни заповедта. Оспорва жалбоподателката, да е получила Уведомление по чл. 26 от АПК във вр. с чл. 65 от ЗОС изх. № УВ-15/12.04.2024 г., с което да й е обявена възможността за противопоставяне действията на административния орган. Оспорва жалбоподателката, да е известена за Заповед № РД-183/09.05.2023 г. на Кмета на [община], с която е изменен ПУП на [населено място]. Оспорва, да е приложена дворната и уличната регулация спрямо процесния имот на жалбоподател ката. Оспорва, да е налице влязло в сила законно основание за изменение начина на трайно предназначение на определената за обжалване част от поземления имот. На последно място оспорва обжалвания административен акт като нецелесъобразен. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, подържа подадената жалба. С писмена молба депозирана преди дата на съдебното заседание при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде уважена, заедно с всички правни последици от това. Претендира за присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл. 143 от АПК в размер на 1910, 00 лв. от които заплатена държавна такса по сметка на ПАС в размер на 20.00 лв., 1200.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, 700.00 лв. - заплатен депозит за вещо лице. В съдебно заседание ответника по жалбата – моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба. Излага подборни съображения в представени писмени бележки. Претендира присъждане на сторени разноски, списък по чл. 143 от АПК в размер на 1200, 00 лв. от които, 1000.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, 200.00 лв. - заплатен депозит за вещо лице. Заинтересованата страна - А. И. Р. – Г., редовно пронизвана за производството, не се явява, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по съществото на спора. Съдът след като провери процесуалните предпоставки за допустими и след като констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният адрес на посочения в акта адресат, а оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, счита същата за допустима поради което дължи разглеждането ѝ по същество. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: При извършване на трасиране на улица с ОТ - 347 - ОТ - 352 - ОТ - 351 по плана нас. К. с протокол от 05.03.2024г., е установено, че оградата на имот [УПИ] кв. 44 навлиза в улицата и не съвпада с уличната регулационна линия, поради което с писмо подписано от кмета на [община] - А. И. Р., П. И. Р., Д. К. К. и В. К. К. са поканени в качеството им на заинтересовани лица да дадат обяснения във връзка с посочената ограда по отношение на наличието на данни, че навлиза в публична общинска собственост респ. улица ОТ - 347 - 351 - ОТ 352 по плана на [населено място]. С уведомление на основание чл.26 АПК, като съсобственички (на основание [нот. акт], т. I, рег. № 631. НА№ 147/2006г.) на [УПИ]. кв. 44 по плана на [населено място], А. И. Р. и П. И. Р. са уведомени за откриването на производството по чл.65. ал.1 от ЗОС за издаване на заповед за изземване на 136 кв.м. - част от имот - публична общинска собственост (оцветени в жълт цвят на приложената скица), съставляващ [улица]ОТ-352-ОТ-351 в кв.44, и изземване на 114 кв.м. - част от УПИ IX, . кв. 99 по ПУП на [населено място] [община] (оцветени в розов цвят на приложената скица) утвърден със заповед № 43 от 12.02.1990г. от П. на ИК на ОбНС К., и изменен със заповед № РД – 183/09.05.2023г. на Кмета на [община], находящ се до имот [УПИ] в кв. 44 с площ от 817 кв.м., поради това, че държат тази част от имота - публична общинска собственост, без правно основание. Въз основа на извършеното трасиране от правоспособно лице по чл. 56 от ЗКИР с протокол от 05.03.2024г. е издадена оспорената Заповед № РД 183/14.06.2024г. от Кмета на [община], с която на основание чл. 65, ал.1 във вр. с чл.67 ЗОС е наредено да се изземе общински имот - част с площ от 136 кв.м. (оцветени в жълто на приложената скица представляваща неразделна част от заповедта) от имот публична общинска собственост - улица ОТ- 347-ОТ-352-ОТ-351 по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 431/12.02.1990г., разположена в имот кад. № 1094 по кадастралната карта на [населено място], утвърдена със заповед № 431/12.02.1990г., находища се до [УПИ], кв. 44 и оградена с ограда, поради това, че тази част се държи без правно основание. Между страните не спора, а и от представените по делото доказателства се установява, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том I, рег. № 631, дело № 147 от 2006г., А. И. Р. – Г. и П. И. Р. са придобили в съсобственост недвижим имот - представляващ самостоятелна половина находящ се в УПИ [Наименование]от двуетажна / монолитна / вилна сграда – близнак с обща площ от 70 кв.м. обособена на две самостоятелни половини с всяка по два самостоятелни входа и находяща се в УПИ пл. № 1094 с площ по нотариален акт от около 817 кв., по скица от 800 [жк], [община], обл. Перник, за който съгласно регулационният план на [населено място] със Заповед № 431/12.02.1990г. са отредени А/парцел [Наименование]пл.№ 1094 кв. 44 с площ от 370 кв.м. и Б/ парцел [Наименование]пл.№ 1094 кв. 44 с площ от 410 кв.м. и при граници на имота по нотариален акт: улица, К. Н. Л., и наследници на И. Л. и имот на ТКЗС. По делото от приетото заключение на допуснатата съдебно – техническа експертиза с вх. №135/20.01.2024 г. се установява, че парцел [Наименование]в кв. 5 по отменения план на [населено място], одобрен със заповед № [Наименование]/27.05.1972 г., описан в нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том I, дело № 51/1979 г. отговаря на [УПИ] и [УПИ] в кв. 44 по действащия план на [населено място], утвърдена със заповед № 431/12.02.1990 г. При направения оглед на място вещото лице констатирало, че [УПИ] и [УПИ] в кв. 44 по действащия план на [населено място] са оградени, като между [УПИ] и [УПИ] няма ограда. [улица]ОТ-352-ОТ-351 по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 431/12.02.1990 г. не е изградена. Перпендикулярно на осовата линия на предвидената на плана на [населено място] [улица]ОТ-352-ОТ-351 има огради. Парцел [Наименование]в кв. 5 по отменения план на [населено място], одобрен със заповед № [Наименование]/27.05.1972 г., описан в нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том I, дело № 51/1979 г. отговаря на по-голямата част от [УПИ] и по-малка част от [УПИ] в кв. 44 по действащия план на [населено място], утвърдена със заповед № 431/12.02.1990 г. Площта и конфигурацията на парцел [Наименование]в кв. 5 по отменения план се различават от площта и конфигурацията на [УПИ] и [УПИ] в кв. 44 по действащия план, поотделно и заедно. Дворищната регулация, спрямо процесния имот [УПИ] в кв. 44 е приложена. Уличната регулация, включително спрямо съседните му УПИ не е приложена. Част от ПИ с пл.№ 1094 с площ от 136 кв.м попада в [улица]ОТ-352-ОТ-351 по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 431/12.02.1990 г. Тази част граничи с [УПИ] в кв. 44 от изток. Съдът кредити заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, като безпристрастно, компетентно и изясняваща всички поставените въпроси, и формира въз основа на него фактическите си изводи относно приложената улична и дворищна регулация. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи: Оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. При извършване на проверка съгласно чл. чл. 168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът констатира следното: Заповедта на Кмета на Община - [община], с която се изземва имот - общинска собственост от лице, за което се твърди, че ползва същия без правно основание, съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на оспорване пред съответния административен съд по реда на АПК. Жалбата е предявена от лице, имащо правен интерес от оспорването, съответно притежаващо право на жалба. Жалбоподателката е лицето, за което се твърди, че държи имота без правно основание. Тя е адресатът на оспорената заповед, поради което същата безспорно е "засегнато" от административния акт лице по смисъла на чл. 21 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената заповед е издадена от Кмета на Община-[община], действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност, съобразно нормата на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, по местонахождението на недвижимия имот, на терторията на общината, поради и което оспорваната заповед е валиден административен акт. Настоящият състав намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Обстоятелствата, които са фактическо основание за издаване на оспорения административен акт, са установени при извършени проверки от служители на общинската администрация, за което са съставени констативни протоколи. Настоящите жалбоподатели са уведомявани за започналото производство, имали са възможност да участват в производството пред АО и да представят доказателства и възражения. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК, съдът приема следното: Оспорената заповед на Кмета на Община - К. е издадена от компетентния за това административен орган. Видно от разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС именно кметът на общината е оправомощен да издава заповед за изземване на имот - общинска собственост, за който се твърди, че се държи от друг правен субект без правно основание. Оспореният административен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма. Формата на оспорения акт е писмена заповед, каквато е формата, в която съгласно разпоредбите на Закона за общинската собственост следва да бъде облечено волеизявлението на компетентния орган - кмета - за изземване на общински имот. Същата заповед съдържа всички изискуеми по АПК реквизити. При извършената проверка за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съдът констатира следното: Спазено е изискването на чл. 26 от АПК, на жалбоподателя е предоставена възможност да участва в производството, тъй като същият е бил надлежно поканен. Административният орган обосновано е приел, че заповедта следва да се издаде срещу жалбоподателя П. Р. И., с оглед констатираното и неоспорено от страна на жалбоподателя обстоятелство, че е съсобственик на идеална част от процесния недвижим имот – ПИ [Наименование], кв. 44 по плана на [населено място], посочен в издадената заповед, както и на постройките, така и на земята и възраженията за противното са неоснователни. По отношение на оспорените административни актове по проведената отчуждителната процедура със Заповед № [Наименование]/16.03.1981г. на заместник председателя на ИК на ОНС следва да се има предвид, че съгласно трайно установената съдба практика в настоящото производство е недопустим инцидентен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на издадените във връзка с проведената отчуждителната процедура административни актове. / В този смисъл Решение № 4486 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 33/2024 г., [Наименование]о. / Освен вещноправни способи за защита право на собственост, законодателят е уредил и административноправни способи, когато се касае за имот общинска собственост, при облекчена процедура. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1, предл. 1 от ЗОС, когато общински имот се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета. Материалноправните предпоставки са собственост на общината върху имота и липсата на правна връзка между страните, създадена по силата на закона или по тяхна воля. Съгласно разпоредбите на § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, "с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, съгласно който "общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон", както и разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОС, съгласно който "за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура, не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Пътищата са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности, за всеобщо ползване. Но това са онези улици, които са изградени на място съгласно предвижданията на подробен устройствен план и когато е приложена уличната регулация, в резултат на което прилагане се пристъпва и към изграждане на съответната улица. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици по улично регулационни линии. Когато улицата е предвидена по ПУП, за да стане тя част от онези обекти, които са публична общинска респ. държавна собственост, преди това следва да се проведат съответните процедури по отчуждаване на територията предвидена за улица, заплащане на съответно обезщетение, прилагане на регулацията и изграждане на улицата. С ПУП за регулация на улици /чл.110 ЗУТ/ съответните имоти се урегулират като такива, предназначени за обекти на публична собственост /чл.112 ЗУТ/, както и уличната мрежа /чл.112, ал.2, т.9 ЗУТ/. Съгласно чл.205, т.1 ЗУТ обаче въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти-собственост на юридически или физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти-публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройства на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, вкл. улици, като разпоредбата на чл.209, ал.4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение, в този смисъл са и отменените нормативни актове. До този момент дори фактически улицата да е била прокарана, имотът не може да се счита за общинска собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ не се е осъществил. Респективно преди влизане в сила на ЗУТ отреждането по ЗПИНМ или предназначаването по ЗТСУ на имот за обществено мероприятие с улично регулационен план няма непосредствено отчуждително действие, след изменението на чл. 39 ЗПИНМ от 06.07.1956 г., а също и при действието на ЗТСУ/отм./ – чл. 105. Нормата повелява, че заемането на имот, отчужден за обществено мероприятие, става след като инвеститорът обезщети правоимащите по реда на чл. 95, 98, 100 и 106 ЗТСУ. От това следва и правото на правоимащите лица на задържане върху определения за отчуждаване имот до обезщетяването им. В настоящия случай от СТЕ се установява, че спорната улица само е предвидена по ПУП и уличната регулацията не е прилагана, но дворищната е приложена. [улица]ОТ-352-ОТ-351 по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 431/12.02.1990 г. не е изградена, а перпендикулярно на осовата линия на предвидената на плана на [населено място] [улица]ОТ-352-ОТ-351 има огради. В ПУП и в кадастралната основа към него спорната част имота е предвидена за улица и съответно е отразен без планоснимачен номер, без отразен собственик. Това обаче не освобождава общината от задължението й, да проведе съответно отчуждаване, приложи регулацията и едва след това улицата и частта от нея ще могат да бъдат приети като публична общинска собственост и съответно да бъдат иззети в случай, че се владеят без основание. Със самото предвиждане в ПУП на улица, преминаваща през нечии имот, по това предвиждане, не се стига до автоматична смяна на собствеността. По изложените съображения от доказателствата не се установява първата предпоставка по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно да е налице имот общинска собственост. Б. Р. е адресата на заповедта – владее спорните 136 [жк], предвидена по ПУП за улица, но административният орган не представи доказателства за реално довършена отчуждителната процедура. Тъй като липсват доказателства да е довършена отчуждителната процедура не се установява и дали тази част на имота не се държи на годно основание, а именно дали не е била част от имота на Р. по документите й за собственост. Поради и това не се установява безспорно и втората предпоставка, а именно че тази част се владее без основание. /В този смисъл и Решение № 3731 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10185/2018 г./. За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че съгласно разпоредба на чл. 21а, ал. 1 от отменения ЗТСУ, със застроителен и регулационен план за неурегулирани територии, както и за територии с неприложена първа регулация се определят необходимите площи за изграждане на улиците, площадите, обектите и съоръженията (надземни и подземни) на техническата инфраструктура. В чл. 93, ал. 1 от отменения ЗТСУ в актуалната му редакция към датата на влизане в сила на КРП от 1990 г. законодателят сочи, че отчуждаванията на места за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели, а в определени случаи - за сметка и на народния съвет съгласно с Правилника за приложение на този закон. В чл. 207, ал. 3 от ППЗТСУ е указано, че за местата, които се отстъпват безвъзмездно за улици, булеварди и площади, не се дължи обезщетение при заемането им за временни пътища, от което по аргумент за противното се налага извода, че когато предвижданията на плана не са за временни пътища, както е в настоящата хипотеза, собственикът на имота следва да получи обезщетение. Следователно с отреждането на даден имот или на част от него за провеждане на конкретно посочените мероприятия по съответния градоустройствен план, имотът /или конкретно посочена част от него/ не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, респективно - от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. В настоящия случай липсват твърдения от ответника и пред съда не са представени доказателства /квитанции или каквито и да било разходоопревдателни документи/, от които да се установи категорично, че такава процедура е приключила по отношение на имота на жалбоподателя П. Р.. Следователно, отчуждителното производство по отношение на частта от имота на жалбоподателя в обхвата на проектираната [улица]ОТ-352-ОТ-351 по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 431/12.02.1990 г. въобще не е започнало. Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 208, изр. първо от сега действащия ЗУТ, съгласно която срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. Доколкото улиците са част от транспортната техническа инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, то срокът за започване на отчуждителната процедура е [възраст]. А съгласно § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.), сроковете по чл. 208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001 г. От анализа на посочените разпоредби следва да се приеме, че към датата на влизане в сила на ЗУТ, възможността за приключване и реализиране на отчуждителната процедура е преклудирана на 31.03.2011 г. В заключение на изложеното следва да бъде посочено, че разглежданата в настоящото производство заповед на Кмета на О. К. не съответства на целта на закона – условие за законосъобразността й по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Основание за този извод на съда са изложените от страните доводи, които безусловно навеждат на извод за наличие на спор за материално право между О. К. и жалбоподателката П. Р., което е пречка за приложението на процедурата по чл. 65 от ЗОбщС. Такъв спор не може да се разреши по административен ред, нито е от компетентността на административните съдилища в Република България. Нещо повече – издаването на такава заповед при тези условия индицира превратно упражнена власт от ответника, който с издаване на оспорения акт се стреми по административен ред да реши в своя полза един спор за материално право. /В този смисъл Решение № 13894 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2020 г., [Наименование]о./ С оглед изхода на делото основание чл. 143, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК право на разноски има жалбоподателя. Същия претендира и в размер на 1910, 00 лв. от които заплатена държавна такса по сметка на ПАС в размер на 20.00 лв., 1200.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, 700.00 лв. - заплатен депозит за вещо лице. / л.144 по делото/, поради което следва да бъдат присъдени изцяло. Водим от изложеното и на осн. чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, СЪДЪТ