Решение № 968 от 27.5.2021 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1044/2021 г.

Производството е по реда на чл.435 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по повод жалба вх. № 04156/01.02.2021г., депозирана от Е. М. А., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Провадия, ул. „Синчец“ № 13, действаща чрез пълномощника си адв. Б.Р. от ВАК, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.01.2021г. по изп. дело № 20188920402291 по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892 по КЧСИ, район на действие ОС – Варна, който имот представлява дворно място с площ 230 кв.м., включени в УПИ I-381, кв. 11а, заедно с построената в него жилищна сграда, при граници на цялото дворно място: ул. „Синчец“ № 13, ул. „Ж. Йорданов“, ПИ II[1]382 и XIX-383, по плана на гр. Провадия. В жалбата се излага, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 493, т. 2 ГПК. Твърди се, че доколкото О.А. не е внесъл предложената от него цена в предвидения в цитираната разпоредба едноседмичен срок, съдебният изпълнител е следвало да обяви за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение, а именно – Е. М. А.. Жалбоподателката излага, че необявяването на следващия купувач хипотетично представлява невъзлагане по най-високата предложена цена. Моли се за отмяна на атакуваното постановление. В срока по чл. 436 ал.3 ГПК насрещната страна – О. Т. А., чрез адв. Х.Г. от ВАК, е депозирал писмени възражения по жалбата. Застъпва се, че същата е недопустима като подадена от лице, непритежаващо право на жалба по чл. 435 ал.3 ГПК, както и поради обстоятелството, че постановлението за възлагане подлежи на проверка от съда единствено по отношение на това дали имотът е възложен по най-високата цена и дали наддаването е извършено надлежно, а жалбоподателката се позовава на действия след разпределението. Твърди се, че наддавателната процедура не е опорочена, както и че е неоснователно възражението на жалбоподателката, че е пропуснат срока за плащане на цената. В тази връзка се сочи, че правилно, с оглед разпоредбата на чл. 495 ГПК, съдебният изпълнител е указал сумата да бъде платена в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. Моли се жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в условията на евентуалност – същата да бъде отхвърлена като неоснователна. На основание чл. 436 ал.3 изр. 2 от ГПК ЧСИ Христо Георгиев е приложил мотиви. Жалбата е подадена от надлежна страна – наддавач в проданта, внесъл задатък до последния й ден. Съобщението за изготвеното постановление е връчено на жалбоподателката на 18.01.2021г., поради което и жалбата е депозирана в срок на 01.02.2021г. Жалбата е срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е и допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Безспорно от изготвената преписка се установява, че изпълнителното дело е образувано по издаден изпълнителен лист по гр.д. №252/2008г. по описа на РС Провадия, с който е постановено изнасянето на публична продан на недвижимия имот, като получената цена да се разпредели при определени в решението квоти между съделителите А. М. И., М. М. И., Н. М. И. и Е.М. И.. О.А. е бил трето лице помагач на страната на А.И. и изпълнителния лист е издаден в негова полза на осн. чл.226 ал.3 ГПК /приобретател в на спорното право/. С Протокол за обявяване на купувач за купувач на имота е обявена Н. М. И., предложила цена в размер на 94 861, 12 лв. На същата е даден едноседмичен срок да внесе предложената цена, като приспадне внесения задатък. С разпределение от 17.11.2020г. Н.М. е задължена да внесе сумата от 81 676, 24 лв. по сметка на ЧСИ Христо Георгиев в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. Няма спор, че сумата не е била внесена от Н.И., поради което и с разпореждане от 09.12.2020г. на осн. чл.493 ГПК за купувач на имота е определен следващият наддавач, предложил най-висока цена О. Т. А.. Видно е от протокола за обявяване на купувач от 25.09.2020г., че А. е предложил цена от 74 080 лв. С разпределение от 09.12.2020г. срок ЧСИ е задължил О. Т. А. в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе по сметка на ЧСИ сумата от 35 444, 15 лв. Със самото разпределение е обявена дата за обявяването му- 11.12.2020г. На посочената дата същото е обявено, както и е постановено, че подлежи на обжалване в тридневен срок. Разпределението е влязло в сила на 14.12.2020г. Двуседмичният срок, даден от ЧСИ за внасяне на сумата, е изтекъл на 28.12.2020г. Видно от приложеното авизо за местен превод сума в размер на 35 444, 15 лв. е внесена от О. Т. А. по сметка на ЧСИ. На 04.01.2021г. е постановено Постановление за възлагане, с което имотът е възложен на О.А.. Постановлението е законосъобразно. Съобразно т.8 от ТР №2/2015г. на ОСГК по т.д. №2/2013г. по описа на ВКС част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. В контекста на горното съставът намира, че внасянето на цената от обявеното за купувач лице не е предмет на обследване при преценка законосъобразността на постановлението за възлагане. Аргумент за направения извод е и нормата на чл.496 ал.3 ГПК, която предвижда, че ако постановлението не бъде обжалвано, то действителността на продажбата може да бъде оспорена по исков ред при нарушение на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената. Т.е. внасянето на цената е последващ факт, който е релевантен при преценка вещно- транслативния ефект от проданта, но не касае самото постановление за възлагане. Предвид това и доколкото невнасянето на цената не касае нито надлежното възлагане, нито възлагането по най-високата цена, то и жалбата основана на твърдение за невнасяне в срок на цената е неоснователна. Наред с горното следва да се съобрази, че твърдението за невъзлагане по най-високата предложена цена не се установи. При устното наддаване, извършено по правилата на чл.492 ГПК, наддавачи са били само съделителите Н.И. и О.А.. Имотът е възложен по най-високата предложена цена от И., но поради невнасяне на цената от последната, имотът е възложен на предложената от А. цена от 74 000, 80 лв. Жалбоподателката Е.А. въобще не е участвала в устното наддаване и предложената от нея цена е била в размер на 24 970 лв. Следва да се има предвид и факта, че указаният от ЧСИ срок от спазен от купувача О.А.. Изрично е ЧСИ е посочил, че сумата следва да бъде внесена в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. Сумата е внесена на 22.12.2020г. от А., а срокът е изтекъл на 28.12.2020г. Вярно е, че нормата на чл. 493 ал.2 ГПК изрично сочи, че съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната. Съдът обаче счита, че в случая приложение намира нормата на чл.495 ГПК, която предвижда, че когато взискател е обявен за купувач на имота, същият е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Препратката към чл.493 ал.2 ГПК касае хипотезите, при които новият купувач не е взискател. В случая обаче А. е взискател, поради което и при него приложение намира предвидения в ал.1 на чл.495 ГПК двуседмичен срок. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ЧСИ изрично е указал двуседмичен срок от влизане на разпределението в сила, поради което и ако да се приеме, че срокът е неправилно указан, то за страната важи дадения от ЧСИ срок. Досежно императивния характер на нормата на чл.493 ал.2 ГПК съставът намира, че твърдението на жалбоподателя е дискусионно. Аргумент, че действителността на продажбата може да се санира, е нормата на чл.496 ал.3 ГПК, която дава възможност купувачът да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач. По всички изложени съображения съставът приема, че подадената от Е.М. жалба срещу постановлението за възлагане е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът