Решение № 127 от 9.4.2020 г. на Административен съд - Перник по дело № 781/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от „•••” ООД, ЕИК 2•••, със седалище и адрес на управление гр. П.•••, кв. ••• бл. /••, вх. ••, ет. ••, ап. ••, представлявано от управителя Д.В.Д.•••против Решение № 147/18.10.2019 г., постановено по АНД № 211/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено наказателно постановление № 258/07.05.2019 г., издадено от Директора на Главна дирекция „Национална полиция” – гр. София, с което на основание чл. 72, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД. Изложени са оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът твърди, че районният съд неправилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не са отразени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен съд – Радомир и потвърденото с него наказателно постановление. В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Национална полиция, не е изразил становище. В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез пълномощника си адв. М. поддържа, жалбата. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не е изпратил представител. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник - прокурор Б. К. е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Предложил е да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Радомир. Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че в изпълнение на заповед № 3286з-417/30.01.2019 г. на директора на ГДНП, служители на ГДНП в съответствие с правомощията им по чл. 71 от ЗЧОД през периода 30.01.2019 г. – 01.03.2019 г. са извършили проверка на „СОТ-123-ПМ” ООД. Установили, че по силата на договор № 16/19.05.2018 г., сключен с „•••” ЕООД – гр. София, дружеството осъществява срещу заплащане сигнално-охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД, изразяваща се 24-часова авто-патрулна реакция със специализирани екипи на получени в мониторингов център алармени сигнали от охраняван обект, находящ се в гр. З.. По сведение на управителя на „•••” ЕООД дружеството не разполагало с нает персонал, като получените алармени сигнали се приемали от служители на „•••” ООД въз основа на договор от 13.12.2017 г. за осъществяване на видеонаблюдение и се предавали на „•••”, които извършвали авто-патрулната дейност. „•••” ЕООД осъществявало дейността си въз основа на лицензи, с №№ 3198/23.11.2017 г., издаден от заместник директор на ГДНП и 3116/19.02.2018 г., издаден от директора на ГДНП за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД – охрана на имущество на физически и юридически лица. Със заявление вх. № 328600-57029/27.09.2018 г. дружеството е поискало от ГДНП да бъде допълнен издадения му лиценз с възможност да осъществява сигнално-охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. С писмо рег. № 328600-5584/01.02.2019 г. е уведомено, че не отговаря на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително и за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, посочени в раздел ІІІ от глава ІІ на ЗЧОД, поради което не може да му бъде издадено исканото удостоверение. Въпреки това на 01.03.2019 г., “ •••” ЕООД продължавало да изпълнява задълженията си по договор 16/19.05.2018 г. за 24-часова авто-патрулна реакция със специализирани екипи на получени в мониторингов център алармени сигнали от охраняван обект, находящ се в гр. З., срещу заплащане на месечна такса от 100 лв., което е обективирано в издадени от „•••” ЕООД данъчни фактури с №№ 240/03.02.2019 г. и 272/05.03.2019 г. За така констатираното нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД свидетелката К. К, в качеството и на началник сектор „•••” към ГДНП съставила АУАН № 299/16.04.2019 г., който е подписан от съставителя, свидетелите при съставянето му и нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на него, Директорът на ГДНП е издал наказателно постановление № 299/07.05.2019 г., с което е ангажирал административно наказателната отговорност на „•••” ЕООД за нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД, като на основание чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 10000 лв. При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Констатирал е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че за извършеното нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание. По посочените мотиви е потвърдил издадения от административно-наказващия орган правораздавателен акт. Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Решението е и правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат. Приложеният АУАН № 299/16.04.2019 г. е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЧОД. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при извършване на нарушението и нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗЧОД, във вр. със заповед № 8121з-372/05.04.2018 г. на Министъра на вътрешните работи е издал НП № 299/07.05.2019 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Видно от АУАН и НП те съдържат точно и ясно посочване на датата и мястото на извършване на административното нарушение – 01.03.2019 г. в гр. Земен. В тях са посочени и всички обстоятелства, представляващи елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД. Актосъставителят и административно-наказващият орган по недвусмислен начин са индивидуализирали деянието чрез отразяване на датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Затова наведеното в касационната жалба основание за неправилност на обжалваното решение е неоснователно. С оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, в съответствие със закона е и изводът на Районен съд - Радомир за осъществяване на състава на нарушението на чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД. Според посочената норма ч астна охранителна дейност се извършва след получаване на лиценз по реда на този закон или на удостоверение по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4. От събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че на 01.03.2019 г., „•••” ЕООД е извършвало сигнално-сигнално охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД, без да е притежавало лиценз за нея или удостоверение по чл. 2, ал. 4. По този начин е осъществило състава на нарушението по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД. Административното наказание за него е предвидено в санкционната норма на чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД и е имуществена санкция в размер от 10000 лв. до 50000 лв. При индивидуализирането му административно наказващият орган е съобразил всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН и законосъобразно е наложил имуществена санкция в минимално предвидения размер от 10000 лв. До този извод е достигнал и районният съд, затова постановеното от него решение, като правилно и законосъобразно, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Съдът