Решение № 95 от 31.3.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 430/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищците чрез адв. М. З.. В хода на производството са представени договори за правна защита и съдействие сключени с ищците, в които е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания. Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от адв. З. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии. В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадали лица към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди при ПТП. Направено е възражение на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл. за експертизи и свидетелски показания, които по правило и по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела, проведени са три съдебни заседания. Действително се касае до субективно съединени искове, но фактическите обстоятелства, на които се основават, са едни и същи и по двата иска. Представляваните от адвокат З. ищци имат един и същ интерес и за осъществената от процесуалния представител защита на всеки от тях са извършени едни и същи действия. Пред настоящата инстанция не са били осъществени специфични действия за защитата на ищците. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да се определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищците в размер на 5 500 лв. С оглед изхода на делото „•••следва да заплати на адв. М. З. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатско помощ на ищците в размер на 5 500 лв. Видно от данните по делото, ищцата И. В. Ц. не е освободена от заплащането на държавна такса и разноски в производството. В настоящото производство, ищцата И. В. Ц. е направила следните разноски: държавна такса в размер на 1 090 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 400 лв., възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 720 лв. и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. или в общ размер на 2 215 лв. С оглед изхода на делото „•••следва да заплати на И. В. Ц. направените в настоящото производство разноски в размер на 2 215 лв. Ищецът Д. Д. Д. е освободен от заплащането на държавна такса и разноски в настоящото производство /определение №798/27.11.2023 г. – л. 55/, поради което държавната такса в размер на 1 040 лв. по предявения от него иск за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. следва да бъде заплатена от „••• Видно от данните по делото от бюджета на съда е заплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно - психиатрична експертиза в размер на 895, 68 лв. С оглед изхода на делото „•••следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 040 лв. и сумата от 895, 68 лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда Водим от горните мотиви, съдът