Решение № 5577 от 7.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10550/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 11449 от 02.07.2023 г., постановено по гр. дело № 3068/2022 г. по описа СРС, 126-ти състав е отхвърлен предявеният от „Беткор“ЕООД срещу 20 ОУ „Тодор Минков“ осъдителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 374, 20 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение за извършени СМР в сградата на 20 ОУ „Тодор Минков“. Със същото решение „Беткор“ ЕООД е осъден да заплати на 20 ОУ „Тодор Минков“ на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 3180, 00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от “Беткор“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. В. В. с надлежно учредена представителна власт с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че от представените по делото доказателства се установява допълнителното възлагане на строително-монтажна работа, която дружеството е изпълнило, в каквато насока бил и представеният констативен протокол от 15.11.2021 г. Счита за неправилен извода на съда, съгласно който на заместник директора не е било възложено да представлява училището по повод на възложените СМР, поради което и подписания от него констативен протокол от 15.11.2021 г. не следвало да се счита за доказателство за предприети в изпълнение на възложеното дейности. В тази връзка поддържа, че ответникът не е навел възражение във връзка с делегираните на заместник-директора дейности по възлагане и приемане изпълнението на СМР в училището, като счита и че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 301 ТЗ, с оглед на която следва да се счита, че ответникът е потвърдил приемането на изпълнението. Моли решението да бъде отменено и предявения иск да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за производството пред СРС и СГС. Въззиваемият – ответникът 20-то основно училище “Тодор Минков“, чрез директора – Г.Т. и процесуалния представител – адв. И. М. с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства не се установява на ищеца да е възлагана твърдяната от него допълнителна работа, както и приемането й. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното: Разгледана по същество жалбата неоснователна. За да отхвърли предявения иск за претендираното от ищеца като дължимо възнаграждение по договор за изработка в размер на 18 374, 20 лв. първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано възлагането от ответника на допълнителната работа, описаната в констативния протокол от 15.11.2021 г., надлежното изпълнение и приемане на същата, както и размера на дължимото възнаграждение. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18374, 20 лв., представляваща част от незаплатено възнаграждение за извършени СМР в сградата на 20 ОУ “Тодор Минков“. Ищецът “Беткор“ ЕООД основава исковата си претенция на сключен с ответника договор за СМР от 15.07.2021 г., по силата на който е изпълнил възложеното и му е заплатено договореното възнаграждение, като в последствие на ищеца било възложено и извършването на допълнителни СМР, изпълнението на които било констатирано в констативен протокол от 15.11.2021 г., подписан от представител на двете страни, с оглед на което ищецът поканил ответника да заплати процесната сума от 18374, 20 лв., представляваща част от незаплатено от него възнаграждение за извършеното съгласно протокола от 15.11.2021 г. По делото не се спори, че между страните е възникналата облигационна връзка въз основа на сключен договор от 15.07.2021 г. Не е спорен предметът на договора, както и размерът на уговореното в договора възнаграждение и изплащането му на ищеца. Предоставеният за разглеждане на първоинстанционния съд спор между страните касае наличието на допълнително възложени СМР на ищеца, извън уговорените в процесния договор от 15.07.2021 г., надлежното им изпълнение и приемане от страна на ответника, както и възникването на задължение за последния да заплати уговореното между страните възнаграждение за възложената работа. За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства по делото са представени Констативен протокол от 15.11.2021 г., Протокол/акт (Образец 19) от 19.11.2021 г. за извършени допълнително възложени СМР по договор за ремонт от 15.07.2021 г., както и проформа фактура от 10.12.2021 г. за сумата от 18 374, 20 лв. Представеният констативен протокол от 15.11.2021 г., съгласно който са описани извършени допълнително възложени дейности е изготвен от комисия в състав: Л.С. – заместник директор в 20 АУ “Тодор Минков“ и Я.Я. – представител на ищеца “Беткор“ ЕООД. Същият е оспорен от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с твърдения за подписването му от лице, което не е разполагало с представителна власт – заместник директора – Л.С., а представеният протокол/акт (Образец 19) от 19.11.2021 г., както и издадената проформа фактура са едностранно подписани от представител на ищеца. В тази връзка не следва да бъде споделено наведеното от въззивника оплакване за липса на своевременно оспорване от страна на ответника на представителната власт на заместник- директора, подписал констативния протокол от 15.11.2021 г., доколкото възражение за липса на представителна власт относно подписването на протокола от заместник-директора е било своевременно наведено от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В производството пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л.С. – служител при ответника. Съгласно показанията на свидетеля между страните не е подписван договор за извършване на допълнителни работи, но такива са били извършени от ищеца, с оглед на което е бил изготвен констативният протокол, подписан от свидетеля на 15.11.2021 г., макар да не му било изрично възложено подписването на документа от директора на училището. Установява се, че процесният констативен протокол е представен от свидетеля на директора, като последният отказал да го подпише по съображения произтичащи от неизпълнение по друг договор между страните за ремонт на училищни тоалетни и с наведено възражение за липса на възлагане на така описаните допълнителни работи. При съобразяване на разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ГПК настоящият състав на съда намира, че гласните доказателства за установяване за сключването на допълнително споразумение между страните по спора с предмет твърдените от ищеца строително- монтажни работи, не представляват допустимо доказателствено средство, доколкото се касае до установяване на договор на стойност по-голяма от 5000 лв. и ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение. В тази връзка, изслушаните в производството пред СРС свидетелски показания са допустими единствено с оглед изясняване на въпроса относно подписването на процесния констативен протокол от 15.11.2021 г. от свидетеля в качеството му на заместник-директор при ответника, но същите не следва да бъдат кредитирани по отношение на въпроса за наличието на допълнително възлагане на строително-монтажни дейности и постигане на уговорка за заплащане на претендираната от ищеца сума, каквито уговорки по същността си представляват изменение на сключения в писмена форма договор между страните. Нещо повече, следва да бъде съобразено че в чл. 23 от процесния договор от 15.07.2021 г. е предвидено, че изменения и допълнения в клаузите на договора не могат да се правят от страните, освен в случаите, предвидени в Закона за обществените поръчки, Правилника за неговото прилагане и Закона за задълженията и договорите. В конкретния случай по делото не са представени доказателства, въз основа на които да се установява допълнение на клаузите на процесния договор, в това число и чрез възлагане на допълнителни дейности на ищеца, поради което и не би могло да бъде прието за доказано при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК, възлагането от страна на ищеца на допълнителните СМР, описани в констативния протокол от 15.11.2021 г. Наред с това следва да бъде посочено още, че по делото не са представени доказателства за надлежно изпълнение и приемане на така възложените дейности от страна на изпълнителя. В тази връзка следва да бъде съобразено, че представителството на ответника се осъществява съгласно правилата на Закона за предучилищното и училищното образование. Така в разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от ЗПУО е предвидено, че представителството на ответника се осъществява от директора, като в съответствие с разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование при отсъствие на директора на държавно и общинско училище за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор, а при невъзможност - от определен със заповед педагогически специалист от институцията, като заповедта се издава от директора, а при невъзможност - от съответния орган по чл. 217, ал. 1 - 4. В конкретния случай по делото не се установява издаването на заповед, с която директорът на училището да е упълномощил заместник-директора Л.С. да го замества към процесния момент, с оглед на което и последният да е подписал констативния протокол от 15.11.2021 г. В тази връзка, следва да бъде прието, че същото действие е извършено от заместник-директора без същият да е разполагал с представителна власт и тъй като в конкретния случай е налице специална уредба по отношение на представителството на ответника – Основно училище, то не следва да намерят приложение правилата за представителство при сключване на търговски сделки по чл. 301 ТЗ, в каквато насока са наведените от въззивника оплаквания. За пълнота на изложеното, следва да бъде посочено, че дори и при прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, доколкото от показанията на свидетеля се установява, че след като е уведомил директора за подписването на протокола, същият се е противопоставил, то не би могъл да бъде направен извод за мълчаливо потвърждаване на извършените действия без представителна власт, от където да бъде направен извод за приемане на изпълнението на описаните в протокола строително-монтажни дейности. При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване възлагане на ищеца от страна на ответника на строително-монтажните дейности, описани в констативния протокол от 15.11.2021 г., надлежното им изпълнение и приемането им от страна на ответника, поради което и предявеният иск на договорно основание за сумата от 18 374, 20 лв., представляваща дължимо за тях възнаграждение, следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Доколкото изводите, до които достига въззивната инстанция се съвпадат с възприетото от първоинстанционния съд, то решението следва да бъде изцяло потвърдено. При този изход на делото пред въззивната инстанция въззиваемият - ответник, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК също има право на разноски в размер на сумата от 2460, 00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С оглед на цената на иска въззивното решение постановено търговско дело не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Така мотивиран, Софийският градски съд