Решение № 9684 от 24.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3458/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу Решение № Ж-125/08.02.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от съобщението. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 226 във вр. с 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката /ЗЕ. Образувано е по жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу Решение № Ж-125/08.02.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което са дадени задължителни указания на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД: т. 1 В едномесечен срок от получаване на решението да изпълни чл. 10, ал. 1 от Договор за присъединяване [ЕГН] от 30.11.2018 г. т. 2 В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 от Решението да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението им. Релевира се, че акта е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправнитс разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че между електроразпределителното дружество и Т. Й. Т. е сключен Договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа за имот, извън регулация и до него няма изградена електроразпределителна мрежа. Предвид тези обстоятелства, съгласно сключения договор за присъединяването на обекта е необходимо проектиране и изграждане на нови съоръжения и въвеждането им в законна експлоатация по ред и условия, предвидени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), като изграждането на тези съоръжения представлява нов строеж по смисъла на ЗУТ. Твърди се, че процедурата е стартирана от електроразпределителното дружество своевременно след сключване на ДПЕРМ за обекта, извършени са редица описани действия. Според жалбоподателя, е положена необходимата грижа за добросъвестно изпълнение на поетите ангажименти по сключения ДПЕРМ, по предвид обстоятелството, че изграждането на предвидените в договора за присъединяване на обекта съоръжения: нова въздушна мрежа ниско напрежение до имота на Т. Й. Т. представлява нов строеж по смисъла на ЗУТ, както и от възникналата в хода на процеса необходимост от изготвяне на ПУП-ПП проектирането се е забавило по обективни причини, независещи от електроразпределителното дружество. Наред с това, в тези процедури възникват и допълнителни обстоятелства, като неизяснена собственост на имоти, необходимост от провеждане на отчуждителни процедури, учредяване на сервитутни права, които са задължителни за законността на съоръженията, които ще бъдат изградени. Т.е. спазването на сроковете и процедурата по ЗУТ не зависи единствено от волята на електроразпределителното дружество. Изтъква се, че проектът се съгласува от различни експлоатационни дружества, ПУП-ПП се изготвя и одобрява от общината, разрешението за строеж се издава от [община] и не е в прерогативите на електроразпределителното дружество да влияе върху решенията на общинската администрация, още по- малко да определя срокове и да изисква от общината спазване на срок, определен в Решение № Ж - 125 от 08.02.2024 г. на КЕВР. При издаването на обжалваното Решение № Ж-125 от 08.02.2024 г. от КЕВР не е съобразено обстоятелството, че общината не е страна в административното производство пред КЕВР, както и че електроразпределителното дружество не може да влияе на волята на общинската администрация дали да издаде или не разрешение за строеж за обекта. Поддържа се, че с дадените задължителни указания в т. 1 от решението Комисията се с намесила в гражданско- правни договорни отношения, свързани със сключен договор, която намеса е недопустима, съгласно и трайната установена съдебна практика по дела със сходен предмет на разглеждане. Искането до съда е оспореното решение да бъде отменено. Претендират се разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена. Счита, че оспореното решение на КЕВР е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна– Т. Т., редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Не взима становище по жалбата. Софийска градска прокуратура- редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Административен съд София град, ІІІ отделение, 73 състав, след като обсъди доводите на страните и въз основа на представените по делото доказателства и вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) е образувано по жалба с вх. № Е-04-02-137/04.12.2023 г., подадена от Т. Т. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. В същата се възразява срещу забавена процедура по присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа. В жалбата се твърди, че е сключен Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа от 30.11.2018 г. за обект „охрана и осветление“ в местност М., [населено място], [община], ПИ 03486.16.30. Жалбоподателят е посочил, че всички такси по договора са заплатени, но към момента не е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. По жалбата е образувана преписка в КЕВР и извършена проверка на основание чл. 142 и чл. 143 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, като във връзка с това, е изпратена жалбата на енергийния оператор по компетентност. На 19.12.2023 г., в Комисията е постъпило мотивирано становище с вх. №Е-04-02-137 от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в което е изложено, че за обект „охрана и осветление“ в местност М., [населено място] е сключен Договор за присъединяване [ЕГН] от 30.11.2018 г. между електроразпределителното дружество и Т. Й. Т.. Посочено е, че за присъединяването на обекта е необходимо проектиране и изграждане на нови съоръжения и въвеждането им в законна експлоатация по ред и условия, предвидени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Е. дружество възложило изготвяне на инвестиционен проект и процедиране на разрешение за строеж. За изграждането на присъединителните съоръжения, предвидени в сключения договор за присъединяване, е изготвен и внесен за одобрение подробен устройствен план- парцеларен план (ПУП - ПП) от Общинския съвет на [община]. Същият е одобрен от Общински съвет на [община] през 2022 г. Изготвен е инвестиционен работен проект, който предстои да бъде внесен за съгласуване от разпределителното дружество, след което ще бъде предоставен за съгласуване и от останалите експлоатационни дружества и контролни органи. След съгласуване на проекта, ще бъде изготвен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект и същият ще бъде внесен в [община] за одобрение и издаване на разрешение за строеж за външното електрозахранване на обекта. Сроковете в процедурата по реда на ЗУТ, част от които са инструктивни, не зависят само и единствено от оператора на разпределителната мрежа. В тези процедури възникват и допълнителни обстоятелства, като неизяснена собственост на имоти, необходимост от провеждане на отчуждителни процедури, учредяване на сервитутни права, които са задължителни за законността на съоръженията, които ще бъдат изградени. Въз основа събраните данни и доказателства, след приключване на проверката по жалбата, на основание чл. 145, ал.1 от Наредба № 3, от Комисията за енергийно и водно регулиране, е изготвен Доклад вх.№ Е-ДК-141 от 02.02.2024 г. от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, с който е предложено на Комисията да приеме доклада и да вземе решение, с което да даде на ЕРМ Запад конкретно посочени задължителни указания. На 08.02.2024 г., е проведено закрито заседание на КЕВР, за което е съставен Протокол №41, на което заседание е приет Доклад вх.№ Е-ДК-141 от 02.02.2024 г. и е взето решение, с дадени указания на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Въз основа на това е издадено оспореното в настоящото производство Решение № Ж-125/08.02.2024г., с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл.147, ал.2 от Наредба №3, КЕВР дава на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД следните задължителни указания: 1. В едномесечен срок от получаване на настоящото решение „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да изпълни чл. 10, ал. 1 от Договор за присъединяване [ЕГН] от 30.11.2018 г.; 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. По делото е приета административната преписка. В хода на съдебното производство е прието и Разрешение за строеж №49/26.03.2024 г., с което на основание чл.148 ЗУТ е разрешено на ЕРМ Запад да построи „Външно електрозахранване с кабели НН-1кv за охрана и осветление на поземлен имот с идентификатор 03486.16.30, м. М. по КККР на [населено място], преминаващо през общински имоти с идентификатори 03486.103.6016/второстепенна улица/ и 03486.16.72 /селскостопански път/ по КККР на [населено място], с административен адрес: м. М., [населено място], [община], при посочени в същото условия. Ангажирано е и Приложение №1 от 15.04.2024 г. към разрешение за строеж №49/26.03.2024 г. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: По допустимостта: Жалбата е подадена в рамките на срока за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано да обжалва лице, адресат на оспорения индивидуален административен акт, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Оспореният индивидуален административен акт - Решение № Ж-125 от 08.02.2024 г. на КЕВР, е издаден от компетентен орган. Правомощието на КЕВР да разглежда жалбите е разписано в чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ КЕВР. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са визирани в наредбата по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.), Глава девета. Съгласно чл. 147, ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства Комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката, а в когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им /ал.2 на чл.147/. С обжалваното решение, на основание чл. 22, ал. 1 и ал.7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени задължителни указания и определен срок за изпълнението им. Съдът констатира, че от страна на КЕВР е спазена процедурата, предвидена в чл.145 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., а именно след приключване на проверката по жалбата е изготвен доклад и проект на решение, в които се отразяват обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните основания, както и са приложени събраните по административното производство доказателства. Докладът, проектът на решение, жалбата и преписката по нея са внесени за разглеждане от комисията в закрито заседание и е взето решение с два гласа „за“, от които един глас на член на Комисията със стаж в енергетиката, за което е съставен протокол. Спазени са изискванията за форма на акта. Решението съдържа фактически и правни основания съгласно изискванията на чл. 59 ал. 2, т. 4 от АПК. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на решението, съдът намира следното: По делото няма спор, а и се установява от приобщените по делото доказателствата, че между „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и Т. Т. е сключен Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа от 30.11.2018 г. Цената за присъединяване е заплатена в деня на сключване на договора. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Договора срокът за проектиране и издаване на Разрешение за строеж на присъединителните съоръжения е шест месеца от датата на заплащане на цената за присъединяване. Срокът за проектиране и издаване на Разрешение за строеж на присъединителните съоръжения е изтекъл на 30.05.2019 г.. Към датата на постановяване на оспорвания акт електроразпределителното дружество е било в процедура по издаване на Разрешение за строеж от [община]. Видно от ангажираното Разрешение за строеж №49/26.03.2024 г., на основание чл.148 ЗУТ е разрешено на ЕРМ Запад да построи „Външно електрозахранване с кабели НН-1кv за охрана и осветление на поземлен имот с идентификатор 03486.16.30, м. М. по КККР на [населено място], описано по- горе. Регулаторният орган счита, че посочените от електроразпределителното дружеството обективни причини, довели до забавата, съставлява нарушение на Договор за присъединяване, и това е в обхвата на компетентността на КЕВР, съгласно чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ. Според жалбоподателя, с дадените задължителни указания в т. 1 от Решение № Ж - 125 от 08.02.2024 г. Комисията недопустимо се е намесила в гражданско- правни договорни отношения. Аргументите са, че проектът се съгласува от различни експлоатационни дружества, ПУП-ПП се изготвя и одобрява от общината, разрешението за строеж се издава от [община] и не е в прерогативите на електроразпределителното дружество да влияе върху решенията на общинската администрация, още но- малко да определя срокове и да изисква от общината спазване на срок, определен в Решение № Ж - 125 от 08.02.2024 г. на КЕВР. Във връзка с довода на жалбоподателя за недопустима намеса на КЕВР в гражданскоправни отношения между контрагентите по договора, следва да се има предвид, че съгласно чл. 76 от Закона за енергетиката (ЗЕ), Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. В частност, на основание чл.76, ал. 4, т. 8 ЗЕ КЕВР извършва проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ. Безспорно, според Закона за задълженията и договорите страните могат свободно да договорят както цената за доставка на електрическа енергия, така и допълнителни клаузи освен задължителните по чл. 38а от ЗЕ. Правомощията и функциите, регламентирани в ЗЕ, не включват правото и не пораждат задължения на КЕВР да се намесва в договорните взаимоотношения между доставчици на електрическа енергия и клиенти, участници на свободния пазар при двустранното договаряне на цената на електрическата енергия. Съгласно чл. 38а, ал. 1, т. 5 от ЗЕ за жалбоподателя съществува възможност за прекратяване на договора преди срока на неговото изтичане, в случай че не е постигнато съгласие относно изменението на цената. Аналогично право се съдържа и в Раздел II. 5 от Договора. Договорните нарушения, свързани с неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите обаче са обект на контрол от страна на енергийния регулатор. Следователно, Комисията е била валидно сезирана за предприемане съответни правни и фактически действия по установяване изложеното в сигнала от жалбоподателя и се е произнесла в рамките на своите нормативно установени правомощия. По същество, съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: 1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа, и 3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите по, ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7. Договорът за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа е със срок за присъединяване не по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта и съоръженията за присъединяването му (ал. 3). Съгласно, ал. 4 отказът на оператора на електроразпределителна мрежа да извърши присъединяване се мотивира. Подзаконовият нормативен акт, към който чл. 117 от ЗЕ препраща и в който са регламентирани условията и редът за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи, е Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г. (Наредба № 6/2014 г. ). Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г., за присъединяването на обект към електрическата мрежа лицето, сключило договор за присъединяване, заплаща цена за присъединяване съгласно действащата нормативна уредба по начин и в срокове, определени в договора за присъединяване. В процесния казус въз основа на сключения между „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и Т. Т. Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа от 30.11.2018 г. клиента на ЕРМ е заплатил цената за присъединяване. Съгласно клаузата на чл. 10, ал. 1 от този договор страните са се споразумели, че срокът за проектиране и издаване на Разрешение за строеж на присъединителните съоръжения е шест месеца от датата на заплащане на цената за присъединяване. В случая срокът за проектиране и издаване на Разрешение за строеж на присъединителните съоръжения е изтекъл на 30.05.2019 г., но същият не е спазен от електроразпределителното дружество. В мотивите на оспореното решение комисията е изследвала сключения между страните договор, и е достигнала до правилен извод, че е налице нарушение на цитираната договорна разпоредба. Посочените от електроразпределителното дружеството причини, довели до забавата, свързани си инструктивните срокове за издаване на нужните разрешителни, не променят този извод. Още повече, предвид ангажираното от страна на жалбоподателя Разрешение за строеж №49 от 26.03.2024 г. /в изпълнение на решението на КЕВР/. Поради това жалбата, по която е образувано съдебното производство, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и предвид направеното в съдебното производство искане на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Административен съд – София – град, III-то отделение, 73 състав РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу Решение № Ж-125/08.02.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от съобщението. СЪДИЯ: