Решение № 4611 от 22.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9264/2023 г.
Софийски градски съд22.08.2023 г.докладчик Димитър Ковачев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Постановление 1292/29.09.2022г. по изп.д. 1663/2022г. по опис на по опис на ЧСИ С.П., рег. N. 921 на КЧСИ, с което е отказал да прекрати изп. дело № 20229210401663 на основание чл. 433, т. 1 ГПК-плащане преди образуване на изпълнително дело. ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН •••••••••• и адрес в гр. •••••••5 да заплати на „Вива Кредит“Ад с ЕИК ••••••• сумата от 25, 00 лева разноски за държавна такса по жалбата. Решението е окончателно. Заверен препис от решението по делото да се изпрати на ЧСИ, за предприемане на действия по издаване на постановление за прекратяване и последващите прекратяването действия съобразно мотивите на настоящото решение.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК. Същото е образувано по жалба вх. N. 30457/ 17.10.2022г. по опис на ЧСИ С.П. рег. N. 921 на КЧСИ, депозирана от „ВИВА КРЕДИТ“ООД с ЕИК ••••••• чрез адвокат А. Н. срещу Постановление 1292/29.09.2022г. за отказ на ЧСИ да прекрати изп. дело № 1663/2022г. на основание чл. 433, т. 1 ГПК-плащане преди образуване на изпълнително дело. В жалбата се излагат доводи, че сумата по изпълнителния лист е изплатена на взискателя на 14.07.2022г. с банков превод, а изпълнителното дело е образувано по молба от 25.07.2022г., поради което е следвало да бъде прекратено и не се дължат и посочените в ПДИ Взискателя оспорва жалбата, като твърди, че платежното нареждане не било подписано и подпечатано от банката и банкова сметка не била на взискателя. Жалбата е допустима и редовна, а по същество основателна по следните съображения: От материалите по делото се установява, че изпълнително дело е образувано на 25.07.2022г., Представено е платежно нареждане за превод на сумата посочена в изпълнителния лист на 14.07.2022г. Представена е и разпечатка от регистъра на банковите сметки воден от БНБ съгласно чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ, от който се установява, че посочената в платежното нареждане от 14.07.2022г. сметка е именно на взискателя, като достъп до информация от системата имат държавните и частните съдебни изпълнители при образувано изпълнително дело - ал. 3, т. 11 от посочената норма. Следователно, представена е справка от официален регистър, воден от БНБ, чието съдържание не е оспорено от взискателя или от ЧСИ. Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва с недобросъвестността на взискателя, който е упражнил възможността да инициира изпълнителен процес, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено. Касае се за платежно нареждане дадено по ел. път при което подпис и печат не са негови задължителни реквизити. Представен е и документ от банката, че преводът е изпълнен. Следва да се отбележи, че при наведените твърдения, при съмнения, ЧСИ разполага не само достъп до регистъра по чл. 56а от ЗКИ, но разполага и с възможността да изиска справка дали банковата сметка на взискателя в „Юробанк България“ АД е надлежно заверена. ГПК изрично предвижда ЧСИ при представен банков документ да прекрати делото. Оспорването на взискателя има значение само ако се иска прекратяване в хипотеза на представяне на разписка-тоест ако се твърди, че документа удостоверяващ плащане изхожда от взискателя. Видно от горното отказът е неправилен. ЧСИ е следвало да прекрати делото с всички последици от това включително връщане на сумите събрани впоследствие по наложен запор. При този изход на делото право на разноски има жалбодателя, който претендира заплатената такса от 25, 00 лева и адвокатски хонорар от 200, 00 лева. няма доказателства за платен хонорар на адвокат и такъв не следва да се присъжда. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне съдебния изпълнител, с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на длъжника. Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът