Решение № 10365 от 20.11.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1898/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез пълномощник – В. В., •••• на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГДИДТН) към ДАМТН, срещу Решение № 768/03.07.2025 г., постановено по АНД № 224/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив (РС – Пловдив). С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № НП-70/05.11.2024 г., издадено от зам.-председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗАНН, и чл. 58, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) на „Щайгер БГ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище: [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения (НБЕТНПС). Навеждат се оплаквания за постановяване на решението в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В подкрепа на твърдението си касаторът изразява несъгласие с извода на съда, че в акта за установяване на нарушението (АУАН) и НП не е описано по несъмнен начин мястото на извършване на нарушението, което накърнява правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечено към отговорност, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение. Сочи, че в обстоятелствената част на НП е изложена фактическата обстановка относно настъпилата злополука с мобилен кран „Демаг“, с ползвател „Щайгер БГ“ ЕООД, в [населено място], като е цитиран чл. 95, ал. 1 НБЕТНПС, нормата на който задължава ползвателя при такава ситуация да уведоми регионалния отдел на ГДИДТН. Макар в обвинителната част на НП отново да е посочен адресът в [населено място], то това е мястото на злополуката, като е посочен териториално компетентният отдел на ГДИДТН, който е следвало да бъде уведомен и неговият адрес – ИДТН Южна Централна България. Ясно е посочено, че не е постъпило дължимото уведомление. Обосновава, че уведомлението може да бъде извършено както на място в отдела, така и дистанционно от мястото на злополуката чрез посочените в интернет страницата на ДАМТН комуникационни средства (обаждане на посочения дежурен телефон), без това да променя адресата на уведомлението, а именно – регионалния отдел ИДТН Южна Централна България. Поради това и адресът на отдела, към който се дължи уведомлението, е изведен като самостоятелен реквизит, който не въвежда съмнение относно мястото на нарушението. Допълва аргументацията си с доводи, че изводът на съда е формиран без да е изследвано процесуалното поведение на „Щайгер БГ“ ЕООД, по време на административнонаказателното производство и в съдебната фаза, което води до извода, че за жалбоподателя не е била налице неяснота относно обстоятелствата, изложени в НП, включително за задълженията му по НБЕТНПС и какво е обвинението за нарушение. Намира, че единственият спорен момент е дали „Щайгер БГ“ ЕООД има качеството „ползвател“ на повдигателно съоръжение, от което и следва вмененото му задължение за уведомяване на компетентните органи за възникналата злополука със съоръжението. Счита, че на този въпрос от страна на съда не е даден отговор с обжалваното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение по изложените съображения и решаване на въпроса по същество с потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и исканията си, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Щайгер БГ“ ЕООД, в постъпила в деня на съдебното заседание молба, чрез адв. Д. П. от Адвокатска колегия – Кърджали, с която не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на техен представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска съдебното решение да се остави в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба. Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна по следните съображения: За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, съдът приема следното от фактическа и правна страна: На 03.06.2024 г. от служители на Регионален отдел ИДТН ЮЦБ е извършена внезапна проверка на строителен обект в [населено място], УПИ •••, кв. 108 по ПУП-ПРЗ на [жк], [улица], след самосезиране от медийна публикация за настъпила злополука с повдигателно съоръжение на обекта. Установено е, че на 31.05.2024 г., в 10: 20 ч. е настъпила злополука с повдигателно съоръжение - мобилен кран ДЕМАГ, тип АС-80-2, с регистрационен № •••, с ползвател „Щайгер БГ“ ЕООД. Обстоятелствата по възникване на злополуката са описани в протокол за обследване на злополука със съоръжение с повишена опасност с вх. № ••• г., съставен от извършилите проверката двама служители на ГДИДТН – РО ЮЦБ. Не е спорно между страните, че описаното повдигателно съоръжение представлява съоръжение с повишена опасност (СПО) по смисъла на чл. 32 ЗТИП и попада в обхвата на НБЕТНПС, приета на основание чл. 31, ал. 1 с.з. При извършена справка в деловодната система на ДАМТН - „Акстьр Офис“, е установено, че лицето „Щайгер БГ“ ЕООД, не е подало уведомление до Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, с адрес: [населено място], [улица], ет. 2 или до РО ИДТН ЮЦБ, с адрес: [населено място], [улица], за настъпилата злополука със съоръжение с повишена опасност. На 02.08.2024 г. след отправена покана до дружеството е съставен АУАН № ••••, за това, че на 31.05.2024 г. около 10: 20 ч. в [населено място], УПИ •••, кв. 108 по ПУП – ПРЗ на [жк], [улица], „Щайгер БГ“ ЕООД, в качеството си на ползвател на съоръжение с повишена опасност не е уведомило териториално компетентния регионален отдел на ГД ИДТН, а именно РО ИДТН ЮЦБ, с адрес: [населено място], [улица], за възникването на злополука със СПО – повдигателно съоръжение – мобилен кран ДЕМАГ, тип АС-80-2, с рег. № •••, с което е нарушило изискванията на чл. 95, ал. 1 НБЕТНПС. Съгласно последната разпоредба, за всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на повдигателно съоръжение, неговият ползвател е длъжен да уведоми незабавно регионалния отдел на ГДИДТН, като до пристигането на негови служители взема мерки за оказване помощ на пострадалите и за предотвратяването по-нататъшното развитие на аварията. Следва издаване на процесното НП, в което по идентичен начин в обстоятелствената част е описана фактическата обстановка и деянието. Изрично е посочено, че нарушението е извършено в [населено място], [улица]. Имуществената санкция е наложена на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП, съгласно която норма за други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 да 2000 лв. При тази фактическа обстановка, въззивният съд приема, че за да е законосъобразно, както и АУАН, въз основа на който същото е издадено, те следва да отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН - в тях да са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение както за дееца, така и за съда начин, съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието). Сочи, че когато в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако едва от акта на съда деецът може да разбере за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект, за какъвто случай приема процесния. Формира извод, че в АУАН и НП противоречиво са изложени фактически констатации за мястото на извършване на твърдяното деяние, доколкото първоначално се сочи, че в [населено място], УПИ •••, кв. 108 по ПУП-ПРЗ на [жк], [улица], дружеството жалбоподател не е уведомило териториално компетентния регионален отдел на ГД ИДТН, за възникването на злополука със СПО, т.е. за място на бездействието е прието мястото на настъпване на злополуката, където няма как да се е дължало извършване на конкретното действие по уведомяване, доколкото не това е адреса на съответния РО ИДТН, а след това е посочено, че мястото на извършване на нарушението е адреса на РО ИДТН ЮЦБ – [населено място], [улица]. Горното противоречие в мястото на извършване на нарушението, според съда, налага извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до накърняване правото на защита на санкционираното лице да разбере по ясен и недвусмислен начин срещу какво следва да се брани. Приема, че тази неопределеност в предмета на доказване е в нарушение на изискването на чл. 303 НПК за несъмнена установеност на нарушението и с принципите за право на защита, който порок не може да бъде саниран в съдебното производство, тъй като не се касае за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение. По тези съображения, РС – Пловдив формира решаващ извод, че установеният от него порок води единствено до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на закона – налице е соченото от касатора отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, предл. 1-во НПК. В оспореното пред въззивния съд НП № ••• г. непротиворечиво са изложени фактическите обстоятелства имащи отношение към констатираното от компетентните длъжностни лица от ДАМТН нарушение, изразяващо се в липса на уведомление за настъпилата на 31.05.2024 г. злополука със СПО, чийто ползвател е санкционираното дружество „Щайгер БГ“ ЕООД. По този въпрос – дали дружеството е надлежен субект на нарушението, съдът въобще не се произнася, въпреки наведените в жалбата пред него възражения в тази връзка, като имплицитно приема, че установеното от него съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на защита, е осъществено именно спрямо „Щайгер БГ“ ЕООД. Доколкото този въпрос все пак е поставен от касатора, настоящата инстанция следва да посочи, че санкционираното дружество има качеството на ползвател на СПО. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗТИП, ползвател е собственикът или всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго правно основание. Дружеството „Щайгер БГ“ ЕООД е вписано във водения от органите за технически надзор регистър на СПО, като е регистрирало мобилния кран ДЕМАГ, тип АС-80-2, с рег. № СПС 7144, с който е станала злополуката, съобразно изискването на чл. 39, ал. 1 ЗТИП. В тази връзка по делото са събрани непротиворечиви доказателства, като твърдението на жалбоподателя и настоящ ответник, че същият не е бил ползвател на СПО и не е бил длъжен да уведоми компетентните органи на ДАМТН за настъпилата злополука, не е доказано. Въобще не може да се приеме, че изпълнителят на строежа – „Ариете Капитал“ ЕООД, по възложение на „Шнаш“ ЕООД, или „Балканстрой инвест“ ООД – подизпълнител на строежа, чийто кулокран Либхер 28К (демонтиран и подготвен за преместване от трето дружество – „Тера Еко Билд“ ЕООД) е следвало да бъде преместен от обекта, находящ се в [населено място], [улица], биха могли да бъдат възприети като „ползватели“ на СПО по смисъла на ЗТИП, с което е станала злополуката. От съвкупната оценка на доказателствата се достига до извода, че „Щайгер БГ“ ЕООД не е предоставило на договорно основание ползването по смисъла на § 1, т. 9 ЗТИП на повдигателното съоръжение на друго лице – в случая „Балканстрой инвест“ ЕООД, а е предоставило услугите си чрез притежаваното от него такова. В този смисъл са и свидетелските показания на управителя на „Балканстрой инвест“ ЕООД и на лицето, което е управлявало мобилния кран в деня на злополуката – И. Б. Н., пострадало при обръщането на крана. Този извод се подкрепя и от издадената от управителя на „Щайгер БГ“ ЕООД Заповед № ••• г. с правно основание чл. 55, т. 2 НБЕТНПС, с която на И. Н. е възложено управлението на автокран DEMAG АС 80-2, СПС7144 за обект: [жк], [улица] (съдът приема, че в заповедта е допусната техническа грешка при изписване номера на [улица]). Възлагането управлението на повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1, 4 и 7 НБЕТНПС само на лица, притежаващи съответната степен на правоспособност съгласно Наредба № 1 от 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.), или на обучени съгласно т. 3 лица, е задължение на ползвателя на повдигателни съоръжения, съгласно цитираната в заповедта норма на чл. 55, т. 2 НБЕТНПС. От горното несъмнено следва, че задължен субект за уведомяване незабавно на регионалния отдел на ГДИДТН, като до пристигането на негови служители взема мерки за оказване помощ на пострадалите и за предотвратяване по-нататъшното развитие на аварията, в съответствие с чл. 95, ал. 1 НБЕТНПС (в същия смисъл е и нормата на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗТИП), е „Щайгер БГ“ ЕООД. При безспорно установения по делото факт, че уведомление за настъпилата на 31.05.2024 г. злополука на строителния обект в [населено място] не е постъпило в РО ИДТН ЮЦБ, се поставя и спорния пред настоящата касационна инстанция въпрос за мястото на нарушението и е ли то ясно и непротиворечиво описано в акта, с който на „Щайгер БГ“ ЕООД е повдигнато обвинението за извършеното нарушение. На така поставения въпрос следва да се даде положителен отговор. От съдържанието на посочената за нарушена норма на чл. 95, ал. 1 НБЕТНПС се извежда правилото за поведение, неспазването на което се изразява в неуведомяване, т.е. в бездействието на задължения субект. В съдебната практика няма спор, че нарушението, осъществено чрез бездействие, се извършва там, където следва да бъде предприето дължимото действие. В настоящия случай, мястото на предприемане на дължимото действие е адресът на регионалния отдел на ГДИДТН. Териториално компетентният регионален отдел се определя според мястото на настъпване на злополуката и в случая няма спор, че това е РО ИДТН „Южна Централна България“, с адрес в [населено място], [улица]. Начинът и средствата, чрез които се извършва уведомяването са ирелевантни – както сочи касаторът, това може да стане чрез посещение на място, т.е. на адреса на съответната структура на ДАМТН, или дистанционно, чрез обаждане на дежурния телефон на регионалния отдел, но не се променя мястото на дължимото уведомление, а именно – териториално компетентната структура на ДАМТН. Подходът за определяне на мястото, където е извършено деянието не следва да е механичен, както е сторено от въззивния съд. Подходът е логически такъв и се определя от контекста на фактическите обстоятелства, касаещи извършеното деяние (вж. в тази връзка Определение № 226/06.12.2022 г. по ч.н.д. № 938/2022 г., НК, ІІІ НО на ВКС). В случая, от тези обстоятелства следва, че е налице деяние: липса на уведомяване на териториално компетентния регионален отдел на ГДИДТН, дължимо от юридическото лице „Щайгер БГ“ ЕООД, в качеството му на ползвател на СПО, с което е настъпила злополуката, а последната е с място на настъпване изпълняваният в [населено място], УПИ •••, кв. 108 по ПУП-ПРЗ на [жк], ул. „•••• строеж, във връзка с който, „Щайгер БГ“ ЕООД предоставя услугите си на „Балканстрой инвест“ ООД. Ето защо, изразът „в [населено място], УПИ •••, кв. 108 по ПУП-ПРЗ на [жк], ул. „••••“ в описателната част на АУАН и НП се отнася не до мястото на извършване на нарушението, а до мястото, на което е настъпила злополуката, като последното обуславя и кой е териториално компетентният регионален отдел на ГДИДТН, който следва да бъде незабавно уведомен. Използваните в АУАН и НП изразни средства като „а именно РОИДТН ЮЦБ“ и „Нарушението е извършено в [населено място], бул. „•••“ (последното изрично в НП) не будят никакво съмнение относно местоизвършването. Гореизложеното води до извода, че не е налице приетият за съществен порок на НП, тъй като ясно и непротиворечиво в него е посочено кое е мястото на дължимото действие в изпълнение на задължението за уведомяване при злополука, възникнала при експлоатацията на повдигателно съоръжение, а с оглед изпълнителното деяние – бездействие, същото се явява и мястото на извършване на нарушението. Следователно, не е налице нарушение на процесуалните правила, което да води до засягане правото на защита на санкционираното лице. Като достига до противния извод, РС – Пловдив постановява решение в противоречие със закона, което като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. 1-во от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХІІІ касационен състав,