Решение № 8024 от 5.8.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 738/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано по жалба от А. А. А. [ЕГН], чрез адв. Г. С. против Решение № 2153-03-31/11.03.2024 г. издадено от директора на Териториално поделение – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба № 2140-03-653#1/09.02.2024 г. от А. А. А. [ЕГН] срещу разпореждане [номер]/07.11.2023 г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.68, ал.3 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят е посочил следните доводи за незаконосъобразност на решението: От представените от него трудова книжка, удостоверение УП-3 и удостоверение за отбита военна служба счита, че се установява наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. От 01.05.1973 г. до 26.09.1974 г. е работил в ОПУ – Бургас, но трудовата му книжка в тази част не е приключена надлежно, поради което е представил Удостоверение обр. УП-3 за посочения период, от което се установява, че има отработени общо 1 г., 03 м и 26 дни. О. У. за отбита военна служба се установява, че от 29.09.1974 г. до 30.10.1976 г. има изслужени 2 г., 1 м. и 1 ден. От 13.12.1976 г. до 29.08.1989 г. е работил в СП „Трансстрой“ – Варна с правоприемник „Трансстрой - Варна“ АД и трудовата книжка е попълнена въз основа на изплащателните ведомости с отбелязване, че има 12 г., 07 м. и 10 дни стаж. Общия трудов, съответно осигурителен стаж е 16 г, 0 м, 7 дни. Намира, че представената трудова книжка е водена в съответствие с Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж т.5, 6 и 7. След като е установено с удостоверения УП-2 №50/05.10.2022 г. и УП-3 №5/09.10.2023 г. /УП-3 от 09.10.2023 г. е с №58/, че за една част от посочените периоди в трудовата книжка липсват ведомости, а за друга част те са изгубени е следвало да се приспаднат само периодите, за които е установено, че няма данни във ведомостите за жалбоподателя, но не и относно унищожените. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа. Посочено е, че трудовата книжка по силата на чл.347 от КТ е официален удостоверителен документ и при липса на архив следва да се зачете за документ, които установява осигурителния стаж. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, претендира за присъждане на сторените разноски, съобразно представен списък и договор за правна защита и съдействие.

Ответникът – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител – юриск. И. Г., счита жалбата за неоснователна и е отправила искане за нейното отхвърляне, предвид правилността и законосъобразността на обжалвания акт. Излага, че представената трудова книжка е компрометирана, поради което се е наложило извършване на проверката на платежни ведомости и заплати и в цялост документацията при работодателя. Календарната продължителност в рекапитулацията на стажа посочен в трудовата книжка е по-малка от календарната такава, като в книжката няма отразяване за причината за това. Уточнява, че компрометирането е относно удебеления текст на вписването на ред 4, стр.13 в трудовата книжка. Н. основание чл.40, ал.1 и 3 от НПОС счита, че правилно стажа е определен на база на представените документи от „Трансстрой - Варна“ АД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

О. А. А. А. е подадено Заявление за отпускане на пенсия вх. № 2113-03-1607/05.07.2022 г. за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Със заявлението е представена: 1. Трудова книжка издадена от Окръжно пътно управление /ОПУ/– [населено място] на 06.12.1976 г.; 2.Удостоверение УП-3 изх. № ФСД-19-32/27.10.2020 г. от ОПУ – Бургас, съгласно което А. А. А. е работил на длъжност машинист на валяк, втора категория труд от м.05.1973 г. до 01.01.1974 г. /общо 00 г., 06 м., 23 дни/ и от 01.01.1974 до 26.09.1974 г. /общо 00 г., 08 м., 25 дни/, уточнено е, че лицето има отработени непълни месеци м.05.1973 г. – 16 работни дни, м.06.1973 г. – 7 работни дни и м.09.1974 г. - 17 работни дни и 3. Удостоверение № 02-2743/03.06.2022 г. от директор на дирекция „Държавен военноисторически архив“, съгласно което Х. А. Х. е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия от 29.09.1974 до 30.10.1976 г. По искане на ТП-НОИ-Варна от Община Варна е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ АУ085987ВН/08.09.2023 г., съгласно което А. А. А. с [ЕГН] и Х. А. Х. са имена на едно и също лице.

По искане на ТП-НОИ-Варна от „Трансстрой - Варна“ АД са представени за А. А. А.:

1.Удостоверение обр. УП-2, изх. № 50/05.10.2022 г. за периода 01.09.1985 г. – 28.08.1989 г., в което е посочено, че няма запазен архив за периодите 01-30.04.1986 г., 01-30.11.1986 г., 01-31.07.1987 г., 01-31.08.1987 г., 01-28.02.1988 г., 01-30.11.1988 г., 01-31.12.1988 г. и няма данни за лицето за периода 01-28.08.1989 г. 2. Удостоверение обр. УП-2, изх. № 57/09.10.2023 г. за периода 01.02.1984 г. – 31.08.1985 г., в което е посочено, че за периодите 01.02.1985 – 28.02.1985 г. и 01-31.03.1985 г. няма запазен архив.

1. Удостоверение обр. УП-3, изх. № 58/09.10.2023 г. за периода 13.12.1976 г. – 01.09.1985 г., в което е посочено, че за м.04.1977 г. и за периода 24.02.1980 г. до 01.08.1980 г. липсват данни за лицето в разчетно – платежната ведомост. Няма запазени и съхранени разплащателни ведомости за м.01.1980 г., м.06.1981 г., м.05.1982 г., м.12.1983 г., м.01.1984 г., м.02.1985 и м.03.1985 г. По искане на ТП-НОИ-Варна от О. М. – Варна е представена справка № 365000-43452/29.09.2022 г. за задграничните пътувания на А. А. А., чрез която е установено: влизане в РБ на 03.10.2020 г., излизане от РБ на 14.10.2020 г., влизане в РБ на 17.05.2022 г., излизане от РБ на 29.05.2022 г. Установено е, че по данни в регистъра на осигурените лица А. А. А. е работил в „Билмакс“ ЕООД от 09.10.2020 до 07.06.2020 г. и в „Дом топли грижи“ ООД от 07.06.2021 г. до 01.02.2022 г. Констативен протокол № КП-05-03-01324060/17.03.2023 г. е издаден от контролен орган на Т. Н. – Варна, установено е, че налице сключен Трудов договор №93/08.10.2020 г. между А. А. А. и „Билмакс“ ЕООД, по силата на който А. изпълнява длъжността „работник поддръжка“ и е издадена Заповед № 58/07.06.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 07.06.2021 г. Направен е извод, че ведомости за заплати от 09.10.2020 г. до 06.06.2021 г. и таблици за явяване на работа са в противоречие данните, че А. е отсъствал от РБ и данните подадени за осигурителния стаж и доход в регистъра на чл.5, ал.4, т.1 от КСО са необосновани.

Задължителни предписания № ЗД-01-03-01324070/17.03.2023 г. от гл. инсп. по осигуряването в Т. Н. – Варна са дадени на „Билмакс“ ЕООД да се заличат данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на А. А. А. за периода 09.10.2020 до 06.06.2021 г. Връчени са на 17.03.2023 г. на представител на „Билмакс“ ЕООД.

Констативен протокол № КП-05-03-01329183/27.03.2023 г. е издаден от контролен орган на Т. Н. – Варна, установено е, че налице сключен Трудов договор №15/07.06.2021 г. между А. А. А. и „Дом топли грижи“ ООД, по силата на който А. е назначен на длъжност „работник поддръжка“ и е издадена Заповед № 001/01.02.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 01.02.2022 г. Направен е извод, че ведомости за заплати от 07.06.2021 г. до 01.02.2022 г. и таблици за явяване на работа са в противоречие с данните, че А. е отсъствал от РБ и данните подадени за осигурителния стаж и доход в регистъра на чл.5, ал.4, т.1 от КСО са необосновани.

Задължителни предписания № ЗД-01-03-01329193/27.03.2023 г. от гл. инсп. по осигуряването в Т. Н. – Варна са дадени на „Дом топли грижи“ ООД да се заличат данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на А. А. А. за периода 07.06.2021 до 31.01.2022 г. Връчени са на 27.03.2023 г. на представител на „Дом топли грижи“ ООД.

В съдебното производство жалбоподателят е представил оригинал на Трудова книжка издадена от Окръжно пътно управление – [населено място] на 06.12.1976 г. и попълнена от СП „Трансстрой – Варна“.

Издаден е КП № КП-05-03-01434672/11.10.2023 г. от ст. инсп. по осигуряването, направено е заключение, че данните за осигурителния стаж за периода 13.12.1976 г. – 29.08.1989 г. и осигурителния доход с период 01.02.1984 г. – 31.08.1985 г. от проверените разплащателни ведомости за заплати съхранени и представени от „Трансстрой“ АД – Варна съвпадат с данните за осигурителен стаж с длъжност и за осигурителен доход на А. посочени в изготвените на лицето по време на проверката за пенсиониране УП-2 №57/09.10.2023 г. и УП-3 №58/09.10.2023 г. Изготвен е опис на осигурителния стаж на А. на 03.11.2023 г., установено е, че има 02 г., 01 м., 02 дни – ІІІ категория и 12 г., 02 м. 28 дни – ІІ категория, общо 14 г., 4 м., 0 дни действителен осигурителен стаж и в предварителна преценка за придобитото право на пенсия по чл.168 от КСО е посочено, че към 05.07.2022 г. лицето не придобива право на пенсия по чл.168 КСО, навършена възраст 67 г., 3 м. С разпореждане [номер]/07.11.2023 г. издадено от ръководител „ПО“ в Т. Н. – Варна е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. А. А., прието е че не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, защото няма действителен осигурителен стаж от 15 години, а има – 14 г., 04 м, 0 дни. Разпореждането е връчено на А. А. на 09.01.2024 г., на 09.02.2024 г. е подадена жалба. Издадено е Решение № 2153-03-31/11.03.2024 г. на директор на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата.

Предвид установеното съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 13.03.2024 г. Жалбата е подадена на 27.03.2024 г. по поща, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО, от лице с правен интерес, пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. разпореждане [номер]/07.11.2023 г. издадено от ръководител „ПО“ в Т. Н. – Варна е връчено на жалбоподателя на 09.01.2024 г. с писмо с обратна разписка, жалбата по административен ред е подадена по пощата на 09.02.2024 в едномесечния срок, по реда на чл.117, ал.2, т.1 КСО, вр. чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ КСО. Била е допустима за разглеждане и съобразно правомощията по чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ КСО директора на ТП – Варна на НОИ се е произнесъл с Решение № 2153-03-31/11.03.2024 г., което е предмет на настоящия спор.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - директора на ТП – Варна на НОИ, в съответствие с чл.117, ал.3 КСО. Същото е в писмена форма. Изложени са фактически и правни основания за издаване на решението при спазване на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Мотивите на решението на основание чл.97, ал.1 от АПК се смятат за част от мотивите на разпореждането. Процесното разпореждане също е издадено от компетентен орган - ръководител "ПО" в ТП - Варна на НОИ, съобразно чл. 98, ал.1, т.1 от КСО. Решението предмет на спора е издадено в съответствие с процесуалните правила.

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Съобразно §1, т.12 от Д. К., по смисъла на част първа на този кодекс "Действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл.15, ал.4 от НПОС (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 7.04.2017 г.), при преценяване на правото по ал. 1 и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория. С чл.15, ал.1 от НПОС е определено при какви условия се придобива правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, тоест за чл.68, ал.3 от КСО правилото на чл.15, ал.4 от НПОС за превръщане на стажа е неприложимо и следва да е налице действителен осигурителен стаж 15 години независимо от категорията на осигурителния стаж.

Жалбоподателят е подал заявление за опускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО на 05.07.2022 г., роден е на 05.04.1955 г., поради което възрастта му е била 67 г., 3 м., 0 дни към датата на подаване на заявлението и е отговарял на изискването за възраст въведено с чл.68, ал.3 КСО. Спорът между страните е относно наличието на 15 години действителен осигурителен стаж.

Заявено е от процесуалния представител на жалбоподателя, в съдебно заседание на 28.05.2024 г., че не оспорва заличаването на осигурителния стаж при работодателите “Билмакс“ ЕООД и „Дом топли грижа“ ООД.

От „Билмакс“ ЕООД за заплатени осигурителни вноски за жалбоподателя за периода 09.10.2020 г. – 06.06.2021 г. Установено е от ОД – МВР – Варна, че на 03.10.2020 г. А. е влязъл в РБългария и на 14.10.2020 г. е излязъл. Следващото му влизане в РБългария е на 17.05.2022 г., от което следва безспорно, че пред периода 14.10.2020 г – 17.05.2022 г. А. не е бил в РБългария, поради което не е изпълнявал длъжността работник поддръжка, въпреки издадените трудов договор, фишове за заплати, таблици за явяване/неявяване на работа и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Законосъобразно периода 09.10.2020 г. – 06.06.2021 г. не е зачетен за осигурителен стаж.

От „Дом топли грижи“ ООД са заплатени осигурителни вноски за жалбоподателя за периода 07.06.2021 г. – 31.01.2022 г. Установено е от ОД – МВР – Варна, че А. на 14.10.2020 г. е излязъл от РБългария и е влязъл на 17.05.2022 г., от което следва безспорно, че през периода 07.06.2021 г. – 31.01.2022 г. А. не е бил в РБългария поради което не е изпълнявал длъжността работник поддръжка, въпреки издадените трудов договор, фишове за заплати, таблици за явяване/неявяване на работа и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Законосъобразно периода 07.06.2021 г. – 31.01.2022 г. не е зачетен за осигурителен стаж.

В Трудовата книжка данните относно полагания труд в Окръжно пътно управление /ОПУ/– Бургас не са завършени, защото не е вписано при прекратяване на трудовия договор, размера на трудовия стаж към датата на прекратяване на трудовия договор с цифри и думи и липсва подпис и печат на предприятието, така че да засяга и двете страници, каквото е било изискването на т.6, б.“в“ от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж ДВ бр.20/12.03.1968 г. За този стаж е представено УП-3 за осигурителния стаж от ОПУ- Бургас № ФСД-19-32/27.10.2020 г. и данните изцяло са възприети от ответника видно от т.1 и т.2 от опис на осигурителния стаж, като е прието, че в ОПУ – Бургас за периодите 01.05.1973 г. - 01.01.1974 осигурителния стаж е 0 г., 6 м., 28 дни и 01.01.1974 -26.09.1974 г. стажа е 0 г., 8 м., 20 дни, т.е. общо 1 г., 3 м. и 18 дни.

Н. основание §1, т.12 от Д. К., законосъобразно е прието от ответника, че А. А. има 2 г., 1 м., 2 дни осигурителен стаж, с оглед представеното удостоверение № 02-2743/03.06.2022 г. от Държавен военноисторически архив, че А. за периода 29.09.1974 – 30.10.1976 г. е бил наборна служба.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства (чл. 347 от КТ), с който се установява осигурителен стаж (чл. 40, ал. 1 от НПОС). В трудовата книжка се вписват данните по чл. 349 и чл. 350а от Кодекса на труда (КТ), както и данните по чл. 4 - 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В чл.40, ал.3 от НПОС е предвидено, че Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Аналогични са разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж, издадена на основания § 101, ал. 3, изречение второ от ППЗП /ДВ бр.20/12.03.1968 г./ и чл.14, ал.1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж 1987 г., Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., Обн. ДВ. бр.11/10.02.1987 г., отм. ДВ. бр.102/03.12.1993 г. с § 2 от ДР на ПМС № 227/23.11.1993 г. за приемане на Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж - ДВ, бр. 102/03.12.1993 г. Анализът на тези разпоредби налага извода, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП-3 и/или обр.УП-2 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 и 2 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП-3 и/или обр.УП-2, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. В случай, когато от удостоверения УП-2 и УП-3 и от изричното изявление на работодателя /писмо № 9035/24.06.2024 г./ се установи, няма запазен архив, защото в резултат на наводнение е унищожен, тогава следва да се зачете доказателствената стойност на трудовата книжка, когато тя е със съдържание, съответно на нормативните изискванията към момента на вписване на данните.

Трудовата книжка на А. А. е приета в оригинал в съдебното производство. Ответникът не е оспорил съдържанието и/или авторството на същата по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК, вр. 118, ал.3 от КСО.

Няма спор между страните, че СП „Трансстрой“ – Варна е с правоприемник „Трансстрой – Варна“ АД, ЕИК 103044422.

В Трудовата книжка на А. А. е вписан стаж в СП „Трансстрой“ – Варна с правоприемник „Трансстрой - Варна“ АД за следните периоди:

13.12.1976 - 01.07.1977 г. преназначен;

01.07.1976 - 01.10.1977 г. преназначен;

01.10.1977 г. – 25.09.1978 г. преназначен;

25.09.1978 – 01.03.1979 г., преназначен;

01.03.1979 - 01.11.1979 г., преназначен;

01.11.1979 г. - 01.02.1984 г., преназначен;

01.02.1984 г. - 29.08.1989 г., чл.190, ал.1 и 2 КТ.

Печатите върху записите са от СО „Трансстрой“, Министерство на транспорта, Личен състав – Варна. След описите за стажа е записано, че за периода 13.12.1976 г. – 29.08.1989 г. има трудов стаж 12 г., 7 м., 10 дни /дванадесет години, седем месеца и десет дни/, положен е подпис от главен счетоводител, подпис от директор и печат на СП „Трансстрой Варна“ - Варна, ДО „Трансстрой“ – София.

Към датата на попълването на трудовата книжка 29.08.1989 г. е действала Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г., приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн. ДВ. бр.11 от 10 Февруари 1987г., отм. ДВ. бр.102/03.12.1993 г. Съгласно чл. 6, ал.1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г., при прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието. В случая това е извършено. В трудовата книжка само за една част от вписания стаж има дублиране, а именно на стр.11 е записано, че А. е работил в СП „Трансстрой“ от 13.12.1976 г. до 01.07.1977 г., на следващия ред е посочено, че е работил от 01.07.1976 г. до 01.10.1977 г. Следва, че за периода 13.12.1976 г. – 01.07.1977 г. стажа е записан два пъти. Н. основание чл. 3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г., в случай на неправилно или неточно вписване в трудовата книжка поправките се извършват от предприятието, направило първоначалното вписване, и се заверяват с подпис и печат. В случая такава поправка не е направено. За установяване на осигурителния стаж е изискано и представено УП-3 № 58/09.10.2023 г. издадено от „Трансстрой - Варна“ АД, чрез което се установява, че А. има осигурителен стаж от 13.12.1976 г. до 01.04.1977 г. в размер на 3 м., 18 дни и от 01.05.1977 г. до 01.01.1980 г. в размер на 2 г., 8 м., 0 дни. Това е възприето от ответника видно от опис на осигурителния стаж на А. изготвен на 03.11.2023 г. от служител в ТП – Варна на НОИ и приложен в административната преписка. От установеното следва, че неточно записания трудов стаж в трудовата книжка за посочените периоди /от 13.12.1976 г. до 01.07.1977 г. и от 01.07.1976 г. до 01.10.1977 г./ е установен с УП-3 № 58/09.10.2023 г. и съдът приема, че ответникът при спазване на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС е отчел този стаж.

Ответникът е посочил в оспореното решение, че осигурителния стаж не е посочен в календарна продължителност и не са посочени периодите, които не се зачитат за трудов стаж. Липсват мотиви, в коя част счита, че е нарушена календарната продължителност и кои периоди не са посочени, които не се зачитат за трудов стаж. Съдът приема, че календарната продължителност не е спазена само за периодите с дублиран стаж посочен по-горе, но с оглед издадено УП-3 № 58/09.10.2023 г. от „Трансстрой – Варна“ АД, осигурителния стаж за този период е установен и са взети данните от УП-3, а не от трудовата книжка.

О. У. обр. УП-3 № 58/09.10.2023 г. издадено от „Трансстрой - Варна“ АД се установява, че за периодите 01-30.04.1977 г. и 24.02.1980 г. – 01.08.1980 г. липсват данни в разчетно – платежната ведомост за А. А.. О. У. обр.УП-2 №50/05.10.2022 г. издадено от „Трансстрой - Варна“ АД се установява, че за периода 01-28.08.1989 г. няма данни да изплатено трудово възнаграждение за А. А.. Тези данни са потвърдени и с писмо изх. № №9035/21.06.2024 г. от изп. директор на „Трансстрой Варна“ АД - Х. Х. и председател на Съвета на директорите – П. С.. За периодите 01-30.04.1977 г. и 24.02.1980 г. – 01.08.1980 г. няма данни за прекратено трудово правоотношение, поради което не е следвало в трудовата книжка да се прави вписване по чл.7 от НТКТС от 1987 г. За периода 01-28.08.1989 г. поради неявяване на работа и прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.190, ал.1 и 2 от КТ жалбоподателят не е получил заплата, съответно книжката е попълнена в съответствие с чл.7 от НТКТС от 1987 г. За периодите в които е установено, че в изплащателните ведомости няма данни за жалбоподателя, законосъобразно ответникът при изчисляване на действителния осигурителен стаж, съобразно чл.40, ал.5 от НПОС е извършил нужната проверка и при спазване на чл.40, ал.1 и 3 от НПОС е изключил периодите 01-30.04.1977 г., 24.02.1980 г. – 01.08.1980 г. и 01-28.08.1989 г. от действителния осигурителен стаж на жалбоподателя. Това не се оспорва от жалбоподателя, като изрично е посочено в жалбата. Претенциите на жалбоподателя са относно незачитане на вписания осигурителен стаж в трудовата книжка, за част от който е установено, че е унищожен архива при работодателя.

От представените от „Трансстрой - Варна“ АД в административното производство удостоверения се установява следното:

Удостоверение обр. УП-3, изх. № 58/09.10.2023 г. сочи, че няма запазени и съхранени разплащателни ведомости за м.01.1980 г., м.06.1981 г., м.05.1982 г., м.12.1983 г., м.01.1984 г., м. 02.1985 и м. 03.1985 г. Удостоверение обр. УП-2, изх. № 57/09.10.2023 г. сочи, че за периодите 01- 28.02.1985 г. и 01-31.03.1985 г. няма запазен архив.

Удостоверение обр. УП-2, изх. № 50/05.10.2022 г., сочи, че няма запазен архив за периодите 01-30.04.1986 г., 01-30.11.1986 г., 01-31.07.1987 г., 01-31.08.1987 г., 01-28.02.1988 г., 01-30.11.1988 г. 01-31.12.1988 г. Тези установявания са потвърдени с писмо изх. № №9035/21.06.2024 г. от изп. директор на „Трансстрой - Варна“ АД Х. и председател на СД С., които са посочили в писмото, че в минал период от време, архива на дружеството се е съхранявал в подземен етаж на сградата на адреса на управление и поради наличието на подпочвени води архива е бил наводнен. В резултат на това и част от книжата са били унищожени.

Вписванията в трудовата книжка за периода от 01.10.1977 г. до 29.08.1989 г. са извършени на 29.08.1989 г., те са в календарна продължителност и е спазен чл.3, ал.1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г., с който е било предвидено, че необходимите данни за работника или служителя се вписват в трудовата книжка, подписват се и се подпечатват от работодателя или упълномощено от него лице. Н. стр.13 от трудовата книжка записването на стажа 01.02.1989 г. – 29.08.1989 г., чл.190, ал.1 и 2 е извършено с различна плътност на химикалната паста от останалия ръкописен текст, но в текста няма зачерквания, изтривания, удебелявания или нечетливо съдържание, поради което различната плътност на химикалната паста не е недостатък на вписването. При пълно спазване на чл.6, ал.1 от НТКТС 1987 г. при прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, е записан с цифри и думи и е подписан от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като е подпечатан с печата на предприятието. Ответникът е посочил, че календарната продължителност на рекапитулацията на посочения в трудовата книжка стаж е по-малка от календарната такава. Съдът приема, че е вярно твърдението на ответника, защото стажа от 13.12.1976 г. до 28.09.1989 г. е 12 г., 8 м. и 16 дни, а в трудовата книжка е записан 12 г., 7 м. и 10 дни. Това неточно сумиране на стажа не оказва влияние върху установяването налице ли е такъв, защото за периода 01.10.1977 г. – 29.08.1989 г. всеки ред от трудовата, в който е записан осигурителния стаж с дата на постъпване и дата на преназначаване е с подписи на ръководителя на СП “Трансстрой - Варна“ и печати на учреждението в графите, където е следвало да се положат.

След като за периода 01.10.1977 г. – 29.08.1989 г. трудовата книжка е с нужното съдържание, същата е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства (чл. 347 от КТ), с който се установява осигурителен стаж (чл. 40, ал. 1 от НПОС) за посочения период. Унищожаване на архива на „Трансстрой – Варна“ АД в това число и разплащателни ведомости не следва да води до неблагоприятни последици за жалбоподателя, които е изпълнил задължението си да притежава трудова книжка със съответните вписвания от работодателя. Поради това съдът приема, че ответникът незаконосъобразно е изключил от действителния осигурителен стаж на жалбоподателя периодите, за които има данни от удостоверения УП-2 и УП-3, че няма съхранен архив относно разплащателните ведомости, това са периодите: 01-31.01.1980 г., 01-30.06.1981 г., 01-31.05.1982 г., 01-31.12.1983 г., 01-31.01.1984 г., 01-28.02.1985, 01-31.03.1985 г., 01-30.04.1986 г., 01-30.11.1986 г., 01-31.07.1987 г., 01-31.08.1987 г., 01-28.02.1988 г., 01-30.11.1988 г. 01-31.12.1988 г., общо 14 месеца. В тази насока е и нормата на чл. 40, ал.7 от НПОС, която предвижда, че когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.

Описа на осигурителния стаж на А. А. изготвен на 03.11.2023 г. в административното производство установява осигурителен стаж 14 г., 4 м., 0 дни. Към него като се прибавят 14 месеца, за които има вписване в трудовата книжка, но няма запазен архив при работодателя се получава действителен осигурителен стаж в размер на 15 г., 6 м. и 0 дни. От установеното се налага извод, че жалбоподателят е отговарял на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО. В нарушение на материалния закон с оспореното Решение № 2153-03-31/11.03.2024 г. на директора на ТП – Варна на НОИ е отхвърлена жалбата на А. А. срещу разпореждане [номер]/07.11.2023 г. на ръководител „ПО“, с което на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това налага отмяна процесното решение и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение. В този смисъл е съдебната практика: Решение № 12127/19.10.2010 г. на ВАС по адм. дело № 3907/2010 г. и решение № 8747/28.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 11525/2017 г. Н. основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на държавна такса 10 лева и заплатено възнаграждение за адвокат в брой в размер на 400 лева е основателно. Ответникът е заявил, че не прави възражение за прекомерност за платеното адвокатско възнаграждение. Администрацията, към която се числи ответника – ТП – Варна на НОИ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 410 лева.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл. 174 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът