Решение № 203 от 15.2.2023 г. на Районен съд - Плевен по дело № 3649/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от •••, против И. Ю. Й. от •••, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата ••• - главница, лихва за забава в размер на ••• за периода •••, лихва за забава в размер на ••• за периода •••, ведно със законната лихва върху главницата от ••• до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение ••• по •••. Твърди се, че ответницата е подала заявление-декларация на ••• за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на •••, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, по което е отпусната помощ за две деца в общ размер на 90.00 лв. месечно със Заповед •••. Твърди се, че след издаване на заповедта за отпускане на месечна помощ по чл. 7 ЗСПД, е настъпила промяна в обстоятелствата, изразяваща се в сключен граждански брак от ••• с •••, но тази промяна не е декларирана писмено пред ••• в 30- дневен срок от настъпването й. Сочи се, че по този начин ответницата е нарушила разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ППЗСПД и не е изпълнила поетото от нея задължение, за което е информирана в т. 16 от заявлението за отпускане на помощта. Сочи се още, че на ••• ответницата е подала заявление-декларация с •••/ за отпускане на същия вид помощ, в което укрила информацията за семейния си статус и доходите на •••, като в графа „семейно положение" е посочила „неомъжена" и е декларирала, че съжителства на семейни начала с •••. Сочи се, че със заповед ••• е отпусната помощ в същия размер какъвто е бил за ••• Сочи се, че съгл. чл. 23 ППЗСПД, изплащането на месечните помощи се прекратява от началото на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за получаването им, поради което при описаното поведение на ответницата, ищецът счита, че ответницата е получила недобросъвестно месечна помощ за деца до завършване на •••, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7, ал. 1 ЗСПД за месеците от ••• ••• до ••• в общ размер от ••• Твърди се, че на осн. чл.14, ал.1 ЗСПД във връзка със заповед ••• за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи е издаден ••• връчен лично на ответницата на ••• като на негово основание е издадена заповед ••• за възстановяване на недобросъвестно получените от ответницата, посочени по-горе месечни помощи която е връчена по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК. Твърди се, че недобросъвестно получената от ответницата сума в размер на ••• не била възстановена, и се претендира установяване на вземането. Назначеният ••• на ответницата оспорва изцяло исковете по основание и размер. Оспорва се твърдението, че е доказано сключването на гр.брак на ответницата, твърди се, че тя е декларирала съвместно съжителстване с ••• на едно от ••• – •••, което изключва сключването на брак с друго лице, което не е •••, че не е извършена реална проверка на място, а само по документи, поради което не са отпаднали основанията за получаване на помощите за деца. Твърди се, че заповедта не е връчена редовно и не е влязла в сила. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Със Заповед за изпълнение ••• по •••, съдът е разпоредил ••• И. Ю. Й. с ЕГН •••••••••• да заплати на кредитора •••, следните суми: •••, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ••• до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на ••• за периода ••• ••• лихва за забава за периода ••• Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК. Видно от представените по делото доказателства, ответницата е представила пред ищеца заявление - декларация от ••• за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на •••, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за ••• за децата •••, ЕГН •••••••••• и •••, ЕГН ••••••••••, в която е декларирала, че е ••• не е посочила съвместно живеещ родител без сключен гр.брак, декларирала е, че за последните дванадесет месеца няма доход. В същата декларация, в чл. 16, тя е посочила, че й е известно, че при промяна на обстоятелствата, при които е отпусната помощта, се задължава да уведоми в 30 дневен срок, •••, изплащаща помощта. Въз основа на това заявление ••• е издала Заповед •••, с която на ответницата е отпусната месечна помощ за двете деца от по ••• за периода от •••. Със заявление - декларация от ••• на ответницата до ищеца, на същото основание е поискано отпускане на месечни помощи за двете ••• в декларацията е посочено, че тя е ••• че има съвместно съжителство с •••, за който обаче е посочен различен адрес от този, на ответницата, и със Заповед ••• е отпусната помощ в размер от по ••• за всяко от децата за периода ••• вкл. От представеното удостоверение за сключен гр.брак по акт •••, е видно, че на ••• ответницата е сключила в ••• ••• Със Заповед от ••• на •••, е наредено да се извърши проверка изясняване на данни относно сключен граждански брак от ответницата, като за проверката е изготвен констативен протокол от ••• в който е отразено установяването на сключения на ••• брак на ответницата с лицето •••, и липсата на уведомяване на ••• за това обстоятелство в 30 дневен срок, както и некоректното посочване в последващата декларация от ••• на семейния си статус. Констатирано е, че сумата, която следва да бъде върната е в общ размер на ••• – недобросъвестно получена помощ. Констативния протокол е връчен лично на ответницата на ••• и писмени възражения в посочения в него срок не са постъпили. След изтичане на срока за възражения, на ••• е издадена процесната Заповед ••• на ••• - ••• за възстановяване на недобросъвестно получените от ответницата – по заявлението от ••• – главница от ••• и лихва в размер на ••• за периода •••••• до ••• и по заявлението от ••• – главница от ••• и лихва в размер на ••• за периода •••••• до ••• Направен е двукратно опит за връчване на тази Заповед по пощата с обратна разписка /л. 16 от делото/, но същите са върнати с отбелязване, че пратката е непотърсена. Впоследствие, след изчерпване на възможността за връчване по друг начин, заповедта е връчена по реда на чл. 18 а, ал. 10 от АПК на ••• г. чрез залепване на уведомление на таблото на ищеца на ••• Последвало е връчване по същия ред и на покана за доброволно изпълнение за сумите, посочени в заповедта. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което се счита за дата на подаване на исковата молба в настоящия процес е подадено на ••• При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: По делото е представен документ по чл.417, т.1 от ГПК, а именно - акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища - Заповед ••• на ••• – •••. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, и при служебната проверка по реда на чл.17, ал.2 от ГПК се установява, че същият е валиден и е влязъл в сила, т.е. въпросите относно неговата правилност не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. Относно влизането в сила на заповедта, което се оспорва от представителя на ответницата, съдът намира, че уведомяването е извършено по надлежния начин – по реда на чл. 18 а от АПК – първоначално е правен опит за връчване по пощата, но без връчител, а с поставяне на уведомление за търсене в пощенския клон, като след непотърсване и връщане на заповедта, органът е предприел последното предвидено в АПК възможно връчване - това по чл. 18 а ал. 10 – чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления за срок от 7 дни, което е надлежно документирано и представено като писмено доказателство по делото. При търсенето на ответницата по делото, съдът е направил справка за адресната регистрация на ответницата /л. 34 от делото/, която установява, че адресът, на който органът, издал процесната Заповед, е търсил ответницата, е нейният постоянен и настоящ адрес, регистриран през 2018г. – •••, у•••, и тя няма друг регистриран адрес. Именно поради ограничението на чл. 17 ал. 2 изр. второ от ГПК – забрана за произнасяне на граждански съд инцидентно по законосъобразността на административен акт, когато страната е била участник в административното производство по неговото издаване, съдът няма право да преразглежда въпросите - правилно ли е отпусната помощта, правилно ли е констатирано наличието на недекларирано обстоятелство /независимо, че по делото са представени доказателства за сключения гр.брак на ответницата/, недобросъвестността на получателя на помощта, правилно ли е изчислена законната лихва в Заповедта на •••. С представянето на този валиден акт, както и цялата преписка по неговото издаване и връчване, доказваща влизането му в сила, съдът намира, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, вземането си за главница от общо ••• - главница, лихва за забава в размер на ••• за периода •••, лихва за забава в размер на ••• за периода •••, по основание и размер. Ответницата, от своя страна не твърди и доказва нито плащане, нито други правопогасителни възражения, каквито единствено могат да бъдат противопоставяни след влизане в сила на административния акт. При това положение, съдът намира, че претенцията на ищеца за установяване на вземането по издадената ЗИ, се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло. Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, ответницата следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски в производството в размер на 325.00 лв. - заплатено възнаграждение за неин •••. Воден от горното, съдът