Решение № 115 от 15.11.2023 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 106/2023 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Кърджали, подадена чрез директора, срещу Решение № 103/ 14.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 5/ 2023 г. на РС – Кърджали. Оспорва се, като неправилен и противоречащ на събраните доказателства, извода на съда, че не е установено по безспорен начин, че ••• гражданин М. А. на 25.07.2022 г. е бил приет на работа от „ Модекс " ООД ••• и предоставял работна сила в негова полза, с което съдът обосновава липса на административно нарушение, установено в АУАН и в НП, като приема, че „ Модекс " ООД няма качеството на работодател спрямо ••• гражданин на датата на проверката 25.07.2022 г. В касационната жалба се изразява становище, че за да се прецени дали „ Модекс " ООД е извършило визираното в АУАН и НП нарушение, е необходимо да се установи дали дружеството е приело на работа работещия и има ли качеството на работодател спрямо лицето, като се установят елементите на трудово правоотношение между страните към датата на работа - 25.07.2022 г. По делото не се спори, че лицето М. А. действително е установено на работа на 25.07.2022 г. на строеж, който се намира вътре на територията на „ Модекс " ООД вътре в предприятието. Извършени са две проверки - в 11 часа и в 15 часа, при които непосредствено са установени общо седем работещи лица - всички граждани на •••, в т.ч. и М. А.. Същият е извършвал трудова дейност като работник в строителството – монтира панели, външни елементи върху фасада на сграда за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум в УПИ ••, кв. •• по плана на •••, с възложител на строежа „ Модекс " ЕООД, съгл. Разрешения за строеж №8/ 11.03.2022 г. и №9/11.03.2022 г., изд. от Главен архитект на Община Черноочене. Под влияние на управителя на „ Модекс " ООД, присъстващ при проверката, работникът е вписал в декларация на ••• език данни за работодател - „•••" ЕООД. След анализ на всички събрани писмени доказателства, правилно контролните органи не приемат посоченото дружество за работодател на лицето, поради противоречието на тези данни с всички събрани документи и сведения в хода на проверката, както и поради пряката намеса на управителя на „ Модекс " ООД, посочил на работника името на „•••" ЕООД, което работникът да впише в декларацията като работадател. Ако лицето е било наето от „•••" ЕООД или от друго дружество в •••, то М. А., бидейки работник по трудово правоотношение в подобно дружество, би знаел името на работодателя, наел го на работа. Факт е, обаче, че на лицето името „•••" ЕООД не му е било известно като негов работодател, което е наложило управителят на „ Модекс " ООД да съобщи на лицето името на „•••" ЕООД, което да впише. В касационната жалба се твърди, че на 25.07.2022 г. работникът е допуснат на територията на „ Модекс " ООД до организираното му работно място от ръководството на дружеството. Установено е при проверката, че достъпът до територията на „ Модекс " ООД е ограничен за външни лица чрез изградена плътна ограда и физическа охрана, препястваща достъпа на територията на предприятието; влизането в предприятието на външни лица е съобразно определен ред. Тази организация включва и строителния обект, обект на контрол, до който работниците, в т.ч. и работещия М. А., са били изрично допуснати до строителните работи от ръководството на „ Модекс " ООД, което е ангажирано с работата на строителните работници на строежа. Посочва се също, че изводът, който се налага е, че безспорно е налице трудово правоотношение между „ Модекс " ООД и М. А. към 25.07.2022 г., което се характеризира с основните елементи, а именно: 1. възлагане на работата от страна на работадателя „ Модекс " ООД на строежа; 2. изпълнение на трудова функция и извършване на работа от лицето; 3. определено място на работа на територията на „ Модекс " ООД; 4. спазване на работно време установено от „ Модекс " ООД; 5. договорено трудово възнаграждение; 6. спазване от работника на определени от работодателя ред, организация и трудова дисциплина в предприятието. Именно поради това, „ Модекс " ООД се явава работодател на Е. Д. към 25.07.2022 г. и като такъв правилно е квалифициран в АУАН и в НП. С цел да избегне административнонаказателната отговорност като работодател на работника „ Модекс " ООД излага различни версии за работата на лицето: 1. че е нает в „•••" ЕООД; 2. Че е командирован на работа в „ Модекс " ООД от ••• дружество работодател „•••". За целите на тези защитни тези „ Модекс " ООД ангажира доказателства - писмени и гласни, които решаващият състав на съда кредитира с приоритет при постановяване на решението за отмяна на НП. Твърди се, че е безспорен фактът, че работникът не е нает в „•••" ЕООД за работа на строежа в " Модекс " ООД. От събраните писмени сведения от Х. А. - управител на „•••" ЕООД от дата 22.08.2022 г. се установява безспорно, че М. А. не работи в „•••" ЕООД. От анализа на договорите /Договор от 19.07.2021 г. със срок на изпълнение 90 дни и Договор от 11.10.2021 г. със срок на изпълнение 90 дни/, сключени между „ Модекс " ООД и „•••" ЕООД се установява, че към датата на извършената проверка - 25.07.2022 г. договорите за изпълнение на строежа не са произвеждали действие. Този факт се потвърждава от Х. А., управител и едноличен собственик на капитала на „•••" ЕООД, който на 22.08.2022 г. по искане от контролния орган дава обяснения, че не познава и не е наемал на работа в дружеството лицето М. А., както и че „•••" ЕООД не извършва строителни дейности в обекта на контрол в ••• чрез наети в дружеството работници. Х. А. писмено заявява на 22.08.2022 г. пред контролните органи, че договорите с „ Модекс " ООД са изпълнени само в частта за доставка на строителни материали и считано от 15.06.2022 г. отношенията между „ Модекс " ООД и „•••" ЕООД са приключили. Едва в хода на съдебното производство „ Модекс " ООД представя и фактура №••• от дата 19.05.2022 г. за ••• лева, издадена от дружеството, платими на „•••" ЕООД. Фактурата не се представя при проверката, особено при положение, че „ Модекс " ООД е представил пред контролните органи като доказателство за плащане по Договорите с „•••" ЕООД фактура №•••/••• г., на която е направена отметка „платено, дата 19.07.2021г." Като доказателство е приета от решаващия състав на съда фактура №••• от дата 19.05.2022 г., с която се обосновава отмяната на посоченото наказателно постановление. Считам, че посочената фактура не е относимо и годно доказателство, поради това, че същата се явява документ за сделка между търговските дружества, но същата не удостоверява плащане - не се представят никакви данни че „ Модекс " ООД е извършил превод/плащане към „•••" ЕООД на сумата по фактурата в размер ••• лева. Отделно от това, даже и да е била платена сумата по фактурата между дружествата, това плащане се явява операция между търговци и по никакъв начин не обвързва наемането на работници и извършваната от тях работа, в т.ч. и Е. Д., както и факта, че плащането е именно по договора, за който се приема в съдебното решение за отмяна на НП. Не на последно място, от прегледа на двете посочени фактури се установява интересен факт - същите са с пореден номер 1 за 2021 г. към 19.07.2021 г и фактурата от 2022 г. - под номер 6 през месец май 2022 г. Буди съмнение как към средата на 2021 и съответно към май месец на 2022 г. промишлено предприятие като „ Модекс " ООД с финансов оборот и търговски взаимоотношения, не е издавало фактури до 19 юли 2021 г. /за да издаде такава под №1 едва на 19.07.2021 г./ и до 19 май 2022 г. - /за да издаде такава под №6 едва на 19.05.2022 г./. и по никакъв начин не обвързва наемането на работници и извършваната от тях В касационната жалба се сочи, че данните от строителните книжа за строежа и от информационна табела, поставена на строежа, сочат че към 25.07.2022 г. единствен строител е „•••" ЕООД по Договор за изпълнение на СМР от дата 17.03.2022 г., с предмет на договора: „изливане на бетон и довършителни ремонтни работи в обект „Мебелен цех", които „•••" ЕООД следва да извърши в срок до 31.03.2024 г.; не се сочат данни за други строители и/или подизпълнители на СМР, в т.ч. и горепосочените дружества. По писмени данни от Р. А. - управител на „•••" ЕООД седемте лица граждани на •••, вкл. и М. А., не са работници на „•••" ЕООД и не са наемани за изпълнение на строителни дейности по договор с „ Модекс " ООД. От всичко се налага изводът, че „•••" ЕООД не е ангажиран като строител с монтажа на панелите върху външната фасада на строежа; „•••" ЕООД към 25.07.2022 г. - датата на установяване на чужденеца на работа, не е ангажиран с договор за мотнаж и СМР в „ Модекс " ООД. Единственото лице, за сметка и в полза на което се извършват строителните и монтажните работи на 25.07.2022 г. е именно „ Модекс " ООД, който е допуснал М. А. и останалите шест работещи лица граждани на •••, на територията на предприятието и е възложил на лицата извършването на строителни и монтажни дейности 25.07.2022 г. - монтажа на панели върху външната фасада на сградата на „ Модекс " ООД. Съгласно изложеното в касационната жалба, представеният в превод от ••• език на български език документ, наименован „Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. за осигурено лице М. А. в „•••" е създаден, за да обслужи защитната теза на „ Модекс " ООД. На първо място, данните от граничния контрол сочат влизане на М. А. в България на 10.07.2022 г., в 21: 22 часа с виза за краткосрочно пребиваване тип „С" с цел „неорганизиран туризъм" по покана от 05.07.2022 г. от домакин хотел „•••" - •••. Т.е. към дата 20.07.2022 г. лицето вече е било в България и не е било възможно командироването му от ••• дружество към тази дата. От друга страна, т.нар. „Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. е частен документ, създаден и подписан от ••• дружество, от което е изпратен електронно в „ Модекс " ООД. „Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. не е трудов договор и/или документ удостоверяващ командироване на работника от ••• дружество на работа в България, в „ Модекс " ООД. Също така, не се спори дали М. А. се осигурява в •••; евентуалното осигуряване на лицето в ••• не препятства пътуването на лицето в България и приемането му на 25.07.2022 г. на работа в „ Модекс " ООД. В случай че лицето би било командировано от ••• дружество работодател, което обстоятелство „ Модекс твърди, то би следвало да бъдат спазени условията по командироване на лицето, което не е направено. От анализа на „Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. се установява, че работникът е изпратен на работа в „ Модекс " ООД от ••• дружество в „•••", създало посочения документ. Безспорно обаче „ Модекс " ООД няма писмен договор за извършване на строителни работи/строеж на обекта на контрол с „•••", поради което няма никакво основание и логично обяснение кое налага издаването на такъв документ за командироване на М. А. към 20.07.2022 г. на работа в „ Модекс " ООД и особено във време, когато лицето вече е било на територията на РБългария - влязло на 10.07.2022 г. Единственото възможно обяснение е че т.нар. „Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. е създадено за да обслужи защитната теза на „ Модекс " срещу установеното в НП нарушение. Същото, обаче, е прието от решаващия състав на съда като годно доказателство, кредитирано с приоритет в съдебния акт за постановяване отмяната на НП. Освен това, видно от справката на ОД МВР - Кърджали, лицето не е имало основание за издаване и не му е издавано разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа" по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал.1 от ЗТМТМ, т.е. към 25.07.2022 г. лицето няма право на достъп до пазара на труда на територията на Р България. Искането е да се отмени оспореното решение и спорът се реши по същество, като се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. В писмена защита обосновава подробно доводите си за незаконосъобразност на оспореното решение на РС – Кърджали. Ответникът – „ Модекс “ ООД, гр.Кърджали, чрез процесуален представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, като заявява, че поддържа становището си в отговора на касационната жалба. Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали. Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 7/2023 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение РС – Кърджали е отменил Наказателно постановление № 09-2200278 от 26.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.79, ал.4, във вр. чл.75а, ал.5, във вр. ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на „ Модекс ” ООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.8, ал.1, т.1, във вр.с чл.75а, ал.2 и ал.5 от ЗТМТМ. РС – Кърджали е приел, че на 25.07.2022 г., около 11.40 часа, К. С. и А. С. – инспектори в ДИТ гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: строително-монтажни работи на сгради за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум в УПИ ••, кв.•• по плана на •••, с възложител „МОДЕКС“ ООД •••, съгласно Разрешение за строеж № 8/11, 03.2022 г. и Разрешение за строеж № 9/11.03.2022 г. Свидетелите установили на обекта да работят седем лица, които извършвали монтаж на панели на строяща се сграда. Трима от работниците избягали и останали само четирима - ••• граждани, на които били предоставени декларации по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на ••• език, тъй като не владеели български. За започналата проверка междувременно бил уведомен управителят на „ Модекс “ ООД ••• – А. М., който дошъл на място. След пристигането му, установените от контролните органи четирима работници попълнили декларациите си. А. М. заявил на контролните органи, че ••• граждани не са негови работници, а работели за „•••“. На управителя на „ Модекс “ ООД била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК за представяне на документи в ДИТ гр.Кърджали. Около 15.00 часа на 25.07.2022 г. служителите на ДИТ гр.Кърджали извършили и втора проверка по работни места на посочения обект, при която установили и другите трима работници - ••• граждани, които първоначално избягали. Един от тях бил М. А., на който също била предоставена декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на ••• език. М. А. декларирал, че работи в „•••“ от 21.07.2022 г., с работно място-сградата на шоурум Модекс •••, на длъжност •••, с работно време от 08.30 до 17.30 часа, почивни дни-събота и неделя, почивки в работния ден 1 час на обяд, с месечна заплата от •••, като нямал трудов договор. Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали. Там били представени Договор за строителство и ремонт от 19.07.2021 г. и Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021 г. (сключени между „ Модекс “ ООД ••• и „•••“ ООД •••), както и Договор за изпълнение на СМР от 17.03.2022 г. (сключен между „ Модекс “ ООД ••• и „•••“ ЕООД •••), като всички имали за предмет извършване на дейности на проверения обект в •••. В писмено обяснение от 30.08.2022 г. А. М. посочил, че „ Модекс “ ООД имало сключен договор с фирма „•••“, с представител Х. А.. Същият бил съдружник и в ••• фирма „•••", като за целта били командировани техни работници да изпълнят облицоването на шоурума. На проверяващите органи управителят на дружеството-жалбоподател представил и документи на ••• език, преведени и на български, касаещи командироване от ••• дружество на общо седем служители, сред които и М. А.. Във връзка с изпратена призовка, на 22.08.2022 г. Х. А., в качеството му на управител на „•••“ ЕООД, дал пред контролните органи писмено обяснение. Той посочил, че не познава установените при проверката по работни места седем лица (един от които е М. А.) и същите не работели във фирмата му. Договорите от м.07.2021 г. и от м. 10.2021 г., сключени с „ Модекс “ ООД, били изпълнени само за доставка на материали и от 15.06.2022 г. нямал нищо общо с това дружество. На обекта в ••• не били извършвани строителни работи от негови работници. Х. А. посочил също, че фирма „•••“ от ••• не я познавал и не знаел нищо за нея. Във връзка с образуваното административно производство, на 30.08.2022 г. Р. А. - управител на „•••“ ЕООД, също дал писмено обяснение пред органите на ДИТ гр.Кърджали. Той посочил, че управляваното от него дружество било изпълнител на СМР по Договор от 17.03.2022 г. с „ Модекс “ ООД, на обекти по Разрешение за строеж № 8/11.03.2022 г. и Разрешение за строеж № 9/11.03.2022 г., като строителните дейности още не били приключени. Посочените в писмото до дружеството седем лица - граждани на •••, не били работници на „•••“ ЕООД и не били наемани за изпълнение на строителни дейности по договора с „ Модекс “ ООД. Проверяващите служители изискали от Агенцията по заетостта и от ОД МВР-Кърджали информация относно статута на лицето М. А.. Установено било, че той е гражданин на •••, с рождена дата ••• г., притежаващ паспорт № •••, издаден от ••• на 15.06.2022 г., валиден до 15.06.2023 г. Към 25.07.2022 г. е пребивавал на територията на Република България с виза за краткосрочно пребиваване тип „С“, с цел „неорганизиран туризъм“. На М. А. не било издавано разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ по реда на ЗЧРБ и чл.15, ал.1 от ЗТМТМ. Това означавало, че ••• гражданин към датата 25.07.2022 г. нямал право на достъп до пазара на труда на територията на Република България. Контролните органи приели, че „ Модекс “ ООД, ••• се явява работодател на М. А.. В мотивите на оспореното решение е прието за недоказано, че лицето М. А. е било наето да изпълнява трудови функции от „ Модекс “ ООД, ••• в качеството му на работодател, съответно, че е предоставяло работна сила за него. РС – Кърджали се е позовал на приетите договори, установяващи, че „ Модекс “ ООД е възложител на строително-монтажните работи на проверявания от служители на ДИТ – Кърджали обект. Изпълнението на самите дейности на обекта е реализирано от други две фирми - „•••“ ООД ••• и „•••“ ЕООД •••, които са имали сключени договори с „ Модекс “ ООД. Съдът е обсъдил Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021 г., сключен между „ Модекс “ ООД и „•••“ ООД. Посочил е, че от съдържанието на този договор става ясно, че „ Модекс “ ООД е възложило на строителя „•••“ ООД да извърши дейности на обекта в •••, вкл. и такива, свързани с полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с термосандвич панели, облицоване на термопанелите с еталбонд. Приел е, че от такова естество е била и извършваната работа от ••• граждани, които контролните органи са установили на обекта в деня на проверката. Позовал се е и на обстоятелствата, декларирани от М. А. на 25.07.2022 г., че работи за „•••“, както и на писмо на „•••“ от 20.07.2022 г., в което се съдържат данни, че това дружество е командировало служители (сред които е М. А.) да извършват монтажни дейности в обекта на „ Модекс “ ООД, •••. Относно договорите, сключени между „ Модекс “ ООД и „•••“ ООД, и конкретно договорът от 11.10.2021 г., в обжалваното решение се съдържат мотиви, че липсват доказателства срокът му да е изтекъл. Според сключения договор, строителят „•••“, ООД е поел задължение да завърши и предаде обекта в срок от 90 работни дни, считано от превеждането на авансова сума по неговата сметка. С оглед представената фактура № •••/••• г. за извършено авансово плащане и на 19.05.2022 г., не би могло да се приеме за установено, че посоченият срок от 90 дни към 25.07.2022 г. е изтекъл. В решението е посочено, че в договорите с „•••“, ООД е предвидено, че действието им се прекратява с извършване и предаване на договорената работа, за което липсват доказателства. РС – Кърджали е установил, че наказващият орган неправилно е приел, че към датата на проверката договорите вече не са пораждали правно действие. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка РС – Кърджали е достигнал до обоснован извод за недоказаност на описаното в наказателното постановление нарушение и конкретно, че „ Модекс “ ООД е работодател на лицето М. А.. Настоящият касационен състав споделя извода на РС - Кърджали, че доказателствата, приети по а.н.д. №5/ 2023 г. на същия съд, не установяват по безспорен и категоричен начин осъществяването на административното нарушение. Налице са както гласни, така и писмени доказателства, преценката на които не обоснова извода, че „ Модекс “ ООД •••, ЕИК •••, в качеството си на работодател, е извършило административното деяние, за което е наложена имуществената санкция, както правилно е приел и съставът на Районен съд - Кърджали. В този смисъл, видно от попълнената от М. А. декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на ••• език, същият е посочил, че работи в „•••“, с работно място – шоурум на „ Модекс “, на длъжност – •••, с работно време от 08.30 ч. до 17.30 ч., почивни дни –неделя и месечно трудово възнаграждение в размер на •••, без да има сключен трудов договор. На следващо място, в хода на административнонаказателното производство, от страна на представителя на „ Модекс “ ООД, на контролните органи са били представени писмени доказателства – Договори за строителство и ремонт, съответно от 19.07.2021 г. и 11.10.2021 г., които установяват наличието на договорни отношение между „ Модекс “ ООД и „•••“ ООД, по силата на които ответникът по касация е възложил на „•••“ ООД извършването на СМР на процесния обект, а именно дейност по полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с термо сандвич панели, облицоване на термопанели с еталбонт и др. Страните са уговорили обекта да бъде предаден на възложителя в срок от 90 работни дни, считано от превеждането на авансова сума по сметка на изпълнителя. В хода на производството пред районния съд е била представена и фактура № •• от ••• г. за авансово плащане от „ Модекс “ ООД към „•••“ ООД. При извършването на проверката в обекта на ответника на 25.07.2022 г., управителят на юридическото лице изрично е посочил, че заварените при проверката ••• граждани, извършващи дейности по монтаж на панели, са работели за „•••“ ООД, което е видно и от самите показания на контролните органи. Отделно от това, към административнонаказателната преписка е приложено писмо от 20.07.2022 г. на „•••“ (дружество в •••), в което е отразено, че изброените в него лица, сред които и М. А., са били командировани от това дружество за определен период от време за извършване на монтажни дейности, свързани с търговската дейност на „ Модекс “ ООД, като в този смисъл са и показанията на св. Д. К.. Всичко това взето в съвкупност с обстоятелствата, посочени от М. А. в декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, по никакъв начин не обосновава извода, че „ Модекс “ ООД се явява работодател на това лице, установено да полага труд към момента на извършване на проверката. Наказващият орган изобщо не е извършил анализ на представените от дружеството доказателства и съответно преценка дали в конкретния случай именно „ Модекс “ ООД е изпълнител на извършваните от ••• граждани ремонтни дейности, респ. дали дружеството се явява техен работодател, като се е задоволил единствено със съдържанието на дадените в хода на административнонаказателното производство писмени обяснения от Р. А. – управител на „•••“ ЕООД и Х. А. – управител на „•••“ ЕООД. По силата на представения към преписката Договор за изпълнение на СМР от 17.03.2022 г., сключен между „ Модекс “ ООД и „•••“ ЕООД, последното е изпълнител на строителни дейности по наливане на бетон и довършителни ремонтни работи в процесния обект, т.е. дейностите, които „•••“ ЕООД следва да изпълни по този договор очевидно не съвпадат с дейностите по монтаж на панели, извършвани от ••• граждани (в т.ч. и М. А.), установени към момента на проверката. В този смисъл са и обясненията на управителя, че дружеството не е изпълнявало подобни дейности, а лицата, които са ги извършвали, не са били наемани от него. Що се отнася до писмените обяснения на представляващия „•••“ ЕООД, в същите са налице значителни противоречия с останалите писмени и гласни доказателства по делото. Така напр. в своите обяснения Х. А. твърди, че не знае нищо за фирма „•••“ (дружество в •••), нито познава лицата, установени при проверката, а според представеното в производството пред районния съд Удостоверение за актуално състояние на същото дружество, А. е бил в него съдружник, като в същото това дружество са били наети на работа и въпросните лица, за което свидетелстват и представените по делото за всяко едно от тях Уведомления за започване на осигурена заетост (издадени по електронен път от Института за социално осигуряване на •••, а не от ••• дружество, както се твърди в жалбата). Последните обстоятелства внасят сериозни съмнения относно достоверността на съдържанието на писмените обяснения от това лице, възприети от АНО като аргумент за ангажиране на административнонаказателната отговорността на „ Модекс “ ООД. Предвид горното, настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че възприетото от контролните органи качество на работодател на „ Модекс “ ООД спрямо М. А. не е доказано по безспорен и категоричен начин. В случая не се установява това лице да е полагало труд от името и в полза на посоченото дружество, поради което последното не се явява негов работодател и не е извършило нарушението по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, във връзка с чл.75а, ал.2 и ал.5 от същия закон. При тези установявания правилно РС – Кърджали е приел, че наказателното постановление на директора на ДИТ – Кърджали е незаконосъобразно. От това следва извод, че оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото предвид своевременно направеното, в отговора на касационната жалба, искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на „ Модекс “ ООД ••• адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв. с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие № •••/••• г., което е под минималния размер в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд