Решение № 5101 от 13.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3867/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.чл.127, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по жалба от СНЦ „Синитово“, ЕИК, със седалище в [населено място], обл. Пазарджик, [улица], представлявано от Й. С. Й., чрез пълномощника адв. Ал. К. срещу Решение №616-Н0-И0-А0/10.02.2023 година на Р. И.- и.д. изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда, с което е издадено комплексно разрешително ( КР ) на „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ООД, ЕИК за експлоатация на следната инсталация: „Площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци, попадаща в обхвата на т.5.4 от Приложение №4 към ЗООС, при условията на Комплексно разрешително №616-Н1, приложение №1 към решението, находяща се в [населено място], обл. Пазарджик. Наведеното основание за оспорване е за противоречие с материалноправните норми-чл.146, т-4 от АПК. Осъществяването му е аргументирано с доводи, че оспореното административно решение е издадено в противоречие с Решение за изпълнение (ЕС )201881147 на Комисията от 10 август 2028 г. за установяване на заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за третирането на отпадъци съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, чл.9, ал.3, т.1 и т.2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни ( НУРИКР ), Наредба №6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци ( Наредба №6 ), приложение №1, част 1, т.2.3.3. Операторът поискал на площадката за третиране на отпадъци да бъдат приемани и третирани опасни отпадъци, съдържащи азбест. Касаело се за строителни и други отпадъци, съдържащи азбест. По тази причина РИОСВ посочила, че дейността, за която е издадено КР излиза извън обхвата на Решение №ПК-01-ПР/2019 г. на директора на РИОСВ-Пазарджик, което се отнасяло само за неопасни промишлени отпадъци от групи 01 до 19 съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците ( Наредбата за класификация на отпадъците ). Не се предвиждало приемане на опасни отпадъци от група 20 и битови отпадъци. С оспореното решение, в Условия 11.2.1, 11.2.1.1 11.6.1 по проекта се разрешавало на територията на площадката да се приемат и третират отпадъци с код 16 01 11-спирачни накладки, съдържащи азбест, 17 06 01-изолационни материали, съдържащи азбест, 17 06 05-строителни материали, съдържащи азбест, 20 02 02-отпадъци от паркове и градини (вкл. отпадъци от гробищни паркове ). В тази връзка с жалбата се твърди, че в съотв. с чл.9, ал.3, т.1 от НУРИКР дейността, за която се издава КР не можела да бъде различна от дейността, за която е извършена ОВОС, независимо какво се предвиждало в Наредба №6. Отделно от това Приложение №1, част І, т.2.3.3 към Наредба №6 предвиждала възможност на площадките за третиране на неопасни отпадъци да бъдат депонирани опасни отпадъци, съдържащи азбест само тогава, когато се касаело за строителни отпадъци, съдържащи азбест. По тези съображения се твърди, че условие 11.6.1 от КР, с което на оператора се разрешавало да извършва операция по обезвреждане, обозначена с код D 5 (специално изградени депа ) на площадката за неопасни производствени отпадъци, състояща се от клетки 1.1 до 1.4 на отпадъци с код и наименование 16 01 11-спирачни накладки, съдържащи азбест, 17 06 01-изолационни материали, съдържащи азбест, 17 06 05-строителни материали, съдържащи азбест, посочени в условие 11.2.1 в общо количество 1 500 t/y противоречало на Приложение №1, част І, т.2.3.3 към Наредба №6. Твърди най-сетне, че в нарушение на чл.9, ал.3, т.2 от НУРИКР изпълнителният директор на ИАОС не бил отчел консултациите със заинтересованите страни. Иска се постановяването на съдебно решение, с което да бъде отменено изцяло оспореното административно решение. В съдебно заседание пред АССГ процесуалният представител на жалбоподателя- адв. К. поддържа жалбата и моли за уважаването й, както и за присъждането на разноските по делото. При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли жалбата, прави възражение за прекомерност на заплатеното от заинтересованата страна по делото адвокатско възнаграждение. В депозираните по делото писмени бележки, в определения за това от съда срок, адв. К. повтаря по същество съображенията, изложени в жалбата. Допълнително се позовава на приетото по делото заключение, за да обоснове доказването на твърдението си, че Решение ПК-01-ПР/2019 г. на директора на РИОСВ- Пазарджик не обхващало дейността по приемане на площадката на опасни отпадъци, като оспорва и пояснението на ВЛ в с.з., че отпадъците, съдържащи азбест ще се съхраняват в една клетка. Ответникът изп. директор на ИАОС се представлява от юрк. М., който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, както и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В депозираните по делото писмени бележки акцентира, че процедурата по депониране на азбестови отпадъци била описана в условие 11.6.1.2 от КР, като тези мерки били в съответствие с приложение №1, част 1, т.2.3.3 от Наредба №6. Излага и аргументи защо каломаслоуловителят ( КМУ ) не се явява задължително съоръжение към депото за неопасни отпадъци. Заинтересованата страна по делото ( ЗС ) „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ООД се представлява от адв. К., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, както и за присъждането на направените по делото разноски. В депозираните по делото писмени бележки се препраща към депозирания писмен отговор-становище по жалбата. Излагат се и допълнителни съображения за неоснователност на жалбата. Административен съд София- град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени доказателствата по преписката и служебно на основание чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК провери изцяло законосъобразността на акта, намира следното от фактическа и правна страна: Преценката за допустимост на жалбата, с изключение на спазването на преклузивиня срок за съдебно оспорване, е осъществена с определението от з.з. на 09.06.23 година за насрочване на делото и не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага повтарянето й от съда. По отношение спазването на преклузивния срок за съдебно оспорване, съдът излага следното: Съгласно чл.127, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗООС, заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на АПК в 14-дневен срок от оповестяването му чрез средствата за масово осведомяване. Процесното административно решение е било оповестено във в. Труд, брой от 22.02.2023 г. (л.1 от папка-приложение Процедура). В съответствие с изложеното в писмо с изх.№Ж-45/24.04.2023 г. от министъра на околната среда и водите (л.33 по делото ), решението е било оспорено по административен ред. от СНЦ „Синитово“ с жалба от 08.03.23 г. ( приложена към писмото- л.34-л.36 по делото), т.е. при спазване на преклузивния 14-дневен срок по чл.127, ал.2 от ЗООС. Жалбата с адм. преписка е постъпила при министъра на околната среда и водите на 17.03.23 г. От писмото се установява и това, че министърът не се е произнесъл в двуседмичния срок по чл.97, ал.1 от АПК, който е изтекъл на 31.03.23 г. От 01.04.23 година е започнал да тече 14-дневният срок по чл.149, ал.3, вр. ал.1 от АПК за оспорване на административното решение пред съд. Жалбата до съда е подадена чрез ответника на 13.04.23 г. (л.4 по делото ) и следователно е подадена при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл.149, ал.3, вр.ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения: Оспореното КР е издадено от компетентен орган- изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда. Компетентността на органа произтича от чл.120, ал.1, предл.1-во, във вр. с чл.117, ал.1 от ЗООС. Съгласно посочените норми, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда ( ИАОС ) е компетентният орган за издаване на разрешителните по реда на този раздел, освен в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9. Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел- раздел II Комплексни разрешителни. Предмет на заявлението, поставило началото на процедурата е „Площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци“, попадаща в обхвата на т.5.4 от приложение № 4 към ЗООС, при условията на КР № 616-Н1/2023 г., приложение № 1 към решението. Спазени са изискването за форма и административнопроизводствените правила при издаването на оспореното КР, по следните съображения: Между страните е безспорно от фактическа страна, а се установява и от документите по преписката, че процедурата е започнала с подаването в ИАОС на 07.01.2020 г. на заявление за издаване на КР от оператора „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ООД за изграждане и експлоатация на „Площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци“ в [ПИ], местност „ К. Ч. “, [населено място], общ. Пазарджик, извършваща дейност, попадаща в т. 5.4. от приложение № 4 към ЗООС - Депа по смисъла на наредбата по чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците ( ЗУО ) относно изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, приемащи над 10 т за денонощие отпадъци, или с общ капацитет над 25 000 т, с изключение на депата за инертни отпадъци. За инвестиционно предложение е проведена процедурата по реда на Глава шеста от ЗООС, приключила с Решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда № ПК-01-ПР/2019 г. на директора на РИОСВ-Пазарджик. Същата година е проведена отново процедура по реда на Глава шеста от ЗООС, приключила с Решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда № ПК-34-ПР/2019 г. за изменение и разширение на вече процедираното по реда на Глава шеста от ЗООС, инвестиционно предложение за изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци в [ПИ], местност „Кичук Чал“, [населено място], общ. Пазарджик. И двете решения са били предмет на съдебно оспорване (второто- № ПК-34-ПР/2019 г. е било оспорено от същия жалбоподател-СНЦ „Синитово“ ). И двете решения са влезли в сила след отхвърляне на жалбите и изчерпване на инстанционния контрол пред Върховния административен съд. В изпълнение на чл. 6, ал. 2 от НУРИКР, с писмо изх. № КР-2954/09.12.2020 г. от РИОСВ-Пазарджик и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, ИАОС е изискала становища по подаденото заявление. Получени са становища, както следва: от РИОСВ Пазарджик - писмо с вх. КР - 48/06.01.2021 г. и от БД „Източнобеломорски район“ - писмо с вх. № КР - 7248/15.12.2020 г. Във връзка с получените становища и след направена проверка и оценка на заявлението за съответствие на съдържанието и формата му с изискванията на Наредбата, с писмо изх. № КР - 778/23.02.2022 г. ИАОС е изискала от оператора допълнено заявление, като са уточнени установените непълноти и несъответствия. С писмо вх. КР - 2725/25.03.2022 г. от „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ООД е депозирано в ИАОС допълнено заявление за издаване на комплексно разрешително. След направен преглед на информацията в допълненото заявление, с писмо изх. № КР - 2351/23.05.2022 г. от ИАОС е изискана допълнително уточняваща информация, свързана с управление на водите (отвеждането им след КМУ и намерението на оператора за изграждането на система за улавяне, събиране и обезвреждане на биогаз. C писмо вх. KP - 4825/23.06.2022 г. и писмо вх. № КР - 5248/15.07.2022 г. операторът е представил в ИАОС изисканата допълнително уточняваща информация към допълненото заявление като уточнява, че КМУ няма да има на територията на депото и всички производствени отпадъчни води ще бъдат в оборот, а при преливане на ретензионния басейн ще се отвеждат чрез лицензирана фирма с ГПСОВ чрез сключени договори. На основание чл. 122а, ал. 5 от ЗООС, с писмо с изх. № КР-2096/26.04.2022 г. до оператора, е започната процедура по издаване на ново комплексно разрешително и е организиран, съвместно с Община Пазарджик, обществен достъп до допълненото заявление за издаване на ново КР в периода от 11.08.2022 г. до 11.09.2022 г. Обявлението за процедурата и условията за достъп по чл. 122а, ал. 5 от ЗООС до заявлението е публикувано на интернет страницата на ИАОС и на Община Пазарджик. По време на обществения достъп в Община Пазарджик и в ИАОС не са постъпили възражения, запитвания и становища от заинтересовани физически и юридически лица. На основание чл. 122а, ал. 6, т. 1 и т. 2 от ЗООС, изготвеният проект на КР е предоставен на обществен достъп на интернет-страницата на Община Пазарджик и на интернет-страницата на ИАОС в периода от 27.10.2022 г. до 10.11.2022 г. В рамките на обществения достъп до проекта на КР в ИАОС няма постъпили становища/възражения. С писмо вх. № 7452/16.11.2022 г. Община Пазарджик уведомява ИАОС, че в периода на обществен достъп до проекта на КР на „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ООД е постъпило възражение с вх. № 18 - 00 - 1726/10.11.2022 г. от СНЦ „Еко Синитово“. Разгледани са и са оценени мотивите в постъпилото възражение, като приетите и неприети бележки са отразени в Таблица. В проекта на техническата оценка (ТО), са описани мотивите за приемане или отказ, включително информация за условията, които са променени. С писмо изх. № КР - 4298/02.12.2022 г. изготвеният проект на КР и ТО е изпратен за вътрешно съгласуване до РИОСВ-Пазарджик и БД „Източнобеломорски район“ съгласно чл. 10, ал. 1 от НУРИКР. Получени са становища от РИОСВ-Пазарджик с писмо изх. № ПД - 06 - 82 - (9)/07.12.2022 г. и от БД „Източнобеломорски район“ с писмо изх. № РР -12 - 42 -(8)/13.12.2022 г. В своето становище БД „Източнобеломорски район“ съгласува изпратените проекти на КР и ТО без допълнения. Становището на РИОСВ-Пазарджик е условие 10 на представения проект да се включи пречиствателно съоръжение КМУ, тъй като такова било предвидено в заявлението за издаване на КР за пречистването на отпадъчните води от измиването на транспортните средства. Посочено е, че в условия 11.2.1, 11.2.1.1 и 11.6.1 на проекта се разрешава приемането и третирането на отпадъци с код 16 01 11, 17 06 01, 17 06 05, 20 02 02, но в Решение № ПК-01-ПР/2019 г. и Решение № ПК-34-ПР/2019 г., с които е завършила процедурата по глава Шеста от ЗООС, се предвижда на площадката да се приемат и третират само неопасни промишлени отпадъци от групи 01 до 19 съгласно Наредбата за класификация на отпадъците. В посочените решения изрично е записано, че не се предвижда и приемането на отпадъци от група 20. С оглед на това становището на РИОСВ- Пазарджик е да се уточни видът на отпадъците (кода и наименованието), които ще се приемат и третират на площадката. Посочени са технически грешки, които следва да се отстранят. Изложено е още, че предвид липсата на стартирало проектиране не може да изрази становище за наличието на площадката на необходимите технологични пречиствателни съоръжения, както и на оборудването- точките и пунктовете за собствен мониторинг, с което се гарантира изпълнението на условията в проекта на разрешителното, съгласно чл.10, ал.5 от НУРИКР. Съгласно изискванията на чл. 122а, ал. 6 от ЗООС и чл. 10, ал. 6 от Наредбата, с писмо изх. № КР-4492/19.12.2022 г. проектът на КР е изпратен до оператора за предоставяне на бележки, разяснения и възражения. Операторът е представил становище по проекта на КР с писмо с вх. № 16/03.01.2023 г. На основание чл. 122а, ал. 7, т. 2 от ЗООС е осигурен обществен достъп на интернет страницата на ИАОС до проекта на КР и резултатите от съгласуването му с РИОСВ и БД за период от 7 дни - от 09.01.2023 г. до 15.01.2023 г. В посочения срок няма постъпили становища/възражения. В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-екологична експертиза, със задачи, формулирани от жалбоподателя и ЗС по делото. Видно от приетото по нея заключение на вещото лице ( ВЛ ), в заявеното инвестиционно намерение, преминало процедурата по глава шеста от ЗООС в РИОСВ-Пазарджик и предмет на процесното КР не се предвижда изграждане на КМУ- пречиствателното съоръжение, тъй като на площадката няма да се генерират отпадъчни води, които съдържат нефтопродукти, мазнини и масла. В случая е предложен проект без пречиствателно съоръжение КМУ. ВЛ подчертава, че не е задължително предвиждането в проекта КМУ и е могло да бъде избран друг подход за отвеждане на формираните отпадъчни води от територията на площадката за неопасни отпадъци. На площадката ще се формират следните потоци отпадъчни води: 1. Повърхностните води от цялата площадка ще се събират и отвеждат от съществуващия скатен канал. Повърхностните води от терена, изменението на дейността - стопански двор и клетка 1.1 ще се събират и отвеждат от новоизградена отводнителна канавка ОК1, с трасе по външния контур юг и изток на този терен, която ще се зауства на север в ретензионен басейн за чисти води (РБ2). Водите от този басейн ще се препомпват в приемната зона за технически нужди или в РБ1 и ще се ползват при недостиг на инфилтрат за оросяване. Ще бъде изграден напорен тръбопровод - НОРЕ, UV, Ф90 мм, PN10 (SDR 17) за транспорт на чисти води до приемна зона и до РБ1 с дължина 210.0 м; 2. Битово-фекалните канализаиионни води - ще се събират и третират в изгребна яма; 3. Отпадъчните води от измиването на транспортните средства и технологичните площадки за третиране на отпадъците, като предвидените за последните инсталации за сепариране на отпадъците и мобилен шредер за строителни отпадъци, не изискват ползването на технологични води. Необходимо е само измиване на площадките. Тези замърсени води ще се събират в канал с решетка, разположен в северната част с дължина 28.0 м и ще се отвеждат в клетката за третиране на отпадъци, откъдето ще се третират заедно с техните отпадъчни инфилтратни води. Пр едвижда се изграждане на разделна отводнителна система - охранителни канавки за повърхностните води и събирателни системи за отпадъчните води. При дейността на инсталацията за сепариране няма да има пряко и непряко отвеждане на вредни и опасни вещества в подземните води. Площадката ще е бетонирана или изолирана. Не се очаква формирането на отпадъчни води, за които не съществуват системи за събирането, отвеждането и пречистването им на площадката. Към настоящия момент не се предвижда отвеждане на отпадъчни производствени (вкл. инфилтратни) води от площадката, като се гарантира пълен оборотен цикъл за отпадъчните води. Предвидено е и сключване на договор с лицензирано дружество или ВиК за транспортиране на евентуален авариен приток от производствени води, при валежи над нормативното обезпечение, за пречистване в лицензирана пречиствателна станция. Извършен е анализ на отпадъците, които се очаква да се генерират на площадката - видове и предвидени методи за третиране. Компетентният орган е извършил преценка по ОВОС, като е оценил цялото о съоръжение, включително и на специфичните етапи на пречистване като тези, свързани с наличие на евентуален КМУ- в случай, че има предвиден в проекта и какви съществени екологични и хидрологични ефекти ще има върху околната среда, както и какво би било потенциалното въздействие върху водни ресурси, почви, въздух и екосистеми, като е преценил, че така представената информация е достатъчна и предвид дейността, която ще се извършва на процесната площадка не е необходимо изграждане на пречиствателно съоръжение с КМУ и в тази връзка не е дадена препоръка на инвеститора за изграждането на такова съоръжение. В процедурата за преценка по ОВОС е оценено инвестиционното предложение без пречиствателно съоръжение КМУ, като е издадено Решение № ПК-01-ПР/2019 г. от директора на РИОСВ-Пазарджик: „да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение (ИП) „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци “ в [ПИ], местност „Кичук Чал“, землище [населено място], общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони с възложител: „ СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ЕООД“. В заявлението за издаване на КР операторът на площадката е заявил три опасни отпадъка които съдържат азбест с код и наименование, както следва: код 16 0111• - спирачни накладки, съдържащи азбест; код 17 06 01• -изолационни материали, съдържащи азбест; код 17 06 05•- строителни материали, съдържащи азбест. Съгласно Условие 11.2.1. от процесното КР, на оператора се разрешава да приема на територията на площадката отпадъци с код и наименование подробно описани от група 17 -осем неопасни отпадъка, група 19 -четири неопасни отпадъка и група 20 -един отпадък всички с общо количество до 38 000 т/година с цел тяхното оползотворяване за вертикална планировка. Всички отпадъци които ще се приемат на площадката са класифицирани съгласно Наредбата за класификация на отпадъците. В заявлението за издаване на КР операторът на площадката е заявил три опасни отпадъка, в които съдържа азбест, с код и наименование както следва: код 16 0111• - спирачни накладки съдържащи азбест; код 17 06 01• -изолационни материали съдържащи азбест; код 17 06 05•- строителни материали съдържащи азбест. С отпадъците по Условие 11.2.1.1 от КР на оператора съгласно Условие 11.5.2 от същото е разрешено да извършва дейност по оползотворяване R10-обработване на земната повърхност, водещо до подобрение за земеделието или околната среда, чрез подравняване на терени, запръстяване на работните участъци от депото. (По смисъла на § 1, т.27 и т.13 от ДР на ЗУО: „Предварително съхраняване“ е дейност по съхраняване на отпадъци при мястото на образуване до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват, за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или обезвреждане; „Оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.) В обхвата на Решение № ПК-01-ПР/2019 г. на Директора на РИОСВ- Пазарджик ясно е записано, че „отпадъците, които се предвижда да се приемат и третират на площадката на ИП, включително крайно обезвреждане, се отнасят към категорията на неопасните отпадъци - промишлени. Това са всички неопасни производствени отпадъци от групи от 01 до 19 включително, съгласно Наредбата за класификация на отпадъците. Не се предвижда приемане на опасни и битови отпадъци от група 20. Предвижда се извършване на дейност по оползотворяване с код R 12 (предварително третиране) на разделно събрани отпадъци- сепариране и подготовка за рециклиране. Към сепариращата инсталация ще се насочат транспортните средства, превозващи кодовете отпадък, които съдържат отпадъчни материали - хартия и картон, пластмаси, метали, стъкло, вкл. и сепариране на разделно събран отпадък от лицензираните организации за оползотворяване на опаковки. Строителните отпадъци от група 17, които не могат да се рециклират, както и земни маси, подлежащи на оползотворяване, ще се оползотворяват в клетка 1-1 за вертикална планировка чрез запръстяване, оформяне на пътища и откоси, рекултивация (код R10 -обработване на земната повърхност, водещо до подобрение на земеделието или околната среда по смисъла на §1, т.27 от ДР на ЗУО ). Неоползотворимите отпадъци ще се депонират в клетката за неопасни отпадъци - клетка 1-1 (дейност по обезвреждане с код D5- специално изградени депа (например депониране в отделни непромокаеми клетки, които са запечатани и изолирани помежду си и от околната среда и др., което представлява дейност по обезвреждане по сми. на §1, т.11. от ДР на ЗУО ). В тази му част заключението, вкл. и с оглед пояснението на ВЛ при изслушването му в съдебно заседание ( л.152-л.153 по делото ) не съответства нито на Условие 11.6.1.1., нито 11.2.2. от процесното КР. Видно от съдържанието им, в тях не е посочено, че опасните отпадъци, съдържащи азбест и посочени по-горе ще се депонират само в клетка 1-1, а не в целия обект, обратно на приетото от ВЛ. Технологията за третиране на неопасни производствени отпадъци, включително и крайното им обезвреждане не предвижда използването на опасни вещества - експлозиви, запалими газове и аерозоли, самоактивиращи се вещества и смеси и органични пероксиди, както и вещества и смеси с остра токсичност и писмено изброените опасни вещества в част 2 от Приложение 3 към ЗООС. На „Площадката за третиране на неопасни производствени отпадъци операторът ще прилага техника ( като под „техника“ се разбира както използваната технология, така и начинът на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация на инсталацията ), която е категоризирана съгласно изискванията на т. 3.1. от Методиката за определяне на НДНТ, утвърдена със Заповед № РД-925/13.12.2012 г. на основание чл. 11, ал. 1, т.5 от Закона за опазване на околната среда и § 3 от ЗР на НУРИКР. В случая са разгледани следните 2 алтернативи: Алтернатива 1: Депо с клетки за депониране на отпадъци с уплътняване на отпадъците с булдозер и компактор на тънки пластове и оросителна система използваща инфилтрат; Алтернатива 2: Депо с клетки за депониране на отпадъци с уплътняване на отпадъците с булдозер с челно напредване и оросителна система използваща инфилтрат. И за двете алтернативи ВЛ сочи, че са за предложени техники, разработени и използвани в световен мащаб, които се прилагат успешно в съответния икономически сектор. Категорично според вещото лице разгледаните две алтернативи отговарят на дефиницията за „налични техники”, посочена в т.42, б. „б“ от ДР на ЗООС. Направеното сравнение е съгласно изискванията на Методика за определяне на НДНТ за показателите на цялата инсталация след осъществяване на промяната. Това е най-ефективният и най-напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато това е практически невъзможно - намаляването на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло. В подаденото от оператора заявление е извършен подробен анализ на изискването за прилагане на НДНТ в областта на третиране на отпадъците, включително и крайното им обезвреждане чрез депониране, въз основа на следните документи: - ВАТ Guidance Notes for the Waste Sector; Landfill activities, Draft 2011; Guidance for the Landfill Sector, July 2005; Reference Document on Lest Available Techniques (BAT) Reference Document for Waste Treatment, 2018; BREF „Economics and Crossmedia Effects“, European Commission, 2006; Reference Document on the General Principles of Monitoring, July 2003; Наредба №7за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци; Наредба №6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. В случая за всяка от алтернативите, за всяко от изпусканите вещества е дадена следната информация: 1.количеството вещество, образувано при производството на единица продукт; 2.концентрация на вредното или опасното вещество в точките на заустване, преди смесването с водата в приемника/канализацията; 3.максимално количество от съответното вредно или опасно вещество, изпускано за един час в съответния воден обект/ канализация. За всеки от показателите в таблицата е представена и стойността/ обхвата на стойности на този показател. Дейността на инсталацията „Площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци“ попада в обхвата на т. 5.4. от Приложение № 4 към ЗООС „Депа по смисъла на Наредбата по чл. 43 ал. 1 от Закона за управление на отпадъците относно изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци за денонощие 10 т отпадъци или с общ капацитет над 25 000 т, с изключение на депата за инертни отпадъци. Именно за тази дейност е подадено заявлението за издаване на КР и в последствие е издадено самото КР. Според ВЛ, поисканото включване на опасни отпадъци от оператора чрез подаденото заявление за издаване на КР (код 16 01 11•- спирачни накладки съдържащи азбест; код 17 06 01•- изолационни материали съдържащи азбест; код 17 06 05•-строителни материали съдържащи азбест), въз основа на т.2.3.3 от Приложение №1 към Наредба 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, правилно впоследствие е включено в Условие 11.2.1. от КР в общото количество за всички заявени отпадъци 100 000 т/година за приемане на площадката. Правилно е и искането на оператора, както и включването на отпадък с код 20 02 02 - почва и камъни в КР, защото такива отпадъци със сигурност ще има и няма как да бъдат разделяни при събарянето на сградите и при събирането им от другите отпадъци. В този смисъл екологосъобразното управление на тези отпадъци изисквало извозването им до депо за неопасни отпадъци. Още повече, че те са включени в заявените общи количества отпадъци в Условие 11.6.1.2. от издаденото КР. Включването на отпадъци с код 16 01 11•, 17 06 01• и 17 06 05•, съдържащи азбест, както и отпадък с код 20 02 02, според ВЛ, нямало да доведат до изменение на условията предвидени в Решение за преценка по ОВОС № ПК-01-ПР/2019 г. на РИОСВ-Пазарджик и в условията на така издаденото КР. Този свой извод ВЛ обуславя със следното: 1.Няма промяна в заявените количества за всички отпадъци от 100 000 т/година, както са записани в Условие 11.6.1.2. от издаденото КР; 2. Няма промяна в параметрите на утвърдената инсталация в Условие 2 в издаденото КР; 3. Няма промяна в условията, при които ще се извършва дейността съгласно КР; 4. Няма промяна в класификацията на депото от депо за неопасни отпадъци в депо за опасни отпадъци; 5. Няма промяна в Условие 2 от КР Инсталации, обхванати от КР, а именно „Площадка за неопасни производствени отпадъци, попадаща в обхвата на т. 5.4 от Приложение №4 от ЗООС, състояща се от Клетка 1.1.- 1.4.); 6. Няма промяна в Условие 4 от КР Капацитет на инсталацията. В част І „ Процедура и критерии за приемане н отпадъци на депа“ от Приложение № 1 към чл. 1, т. 3, чл. 13, ал. 1, т. 5 и ал. 2, чл. 31, ал. 2, чл. 33, ал. 2, чл. 34, ал. 2, ал. 3, ал. 5 - 7, чл. 36, т. 1, буква „б“ и чл. 37, ал. 1, т. 2, букви „а“ – „в“ (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от Наредба №6/2023 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци са регламентирани процедурата и критериите за приемане на отпадъци на депа и извършването на оценка на безопасността на подземното съхраняване на отпадъци. Строителните материали, съдържащи азбест, и други отпадъци, съдържащи азбест, се депонират на депа за неопасни отпадъци без изпитване. В т. 2.3.3. от същата са посочени условията за приемане на такива отпадъци: а) отпадъците не съдържат други опасни вещества освен свързан азбест (включително влакна, свързани чрез свързващ агент или опаковани в пластмаса); б) депото приема само строителни материали, съдържащи азбест и други азбестови отпадъци; тези отпадъци могат да се депонират и в отделна клетка на депо за неопасни отпадъци, изградено съгласно изискванията на тази наредба; в) за да се предотврати разпиляване на азбестови влакна, зоната на депониране се покрива с подходящ материал ежедневно и преди всяка операция по уплътняване, а когато отпадъците не са пакетирани, се оросяват редовно с вода; г) след запълване на депото/клетката се полага горен изолиращ слой, който предотвратява разпиляване на азбестовите влакна; д) на депото/клетката не се извършват никакви дейности, които биха довели до отделяне на азбестови влакна (например пробиване на дупки); е) след закриване на депото специализираната работна карта по чл. 39, ал. 3, указваща местоположението на депонираните азбестови отпадъци в депото/клетката, се съхранява за срока по чл. 44, ал. 1; ж) след закриване на депото се вземат необходимите мерки за ограничаване на евентуалното използване на земята с оглед избягване контакта на хора с отпадъците, съдържащи азбест. Посочено е още, че за депа, които приемат само строителни отпадъци, съдържащи азбест, изискванията на чл. 18 и 19 могат да се занижат при условие, че са изпълнени изискванията по т. 2.3.3. Съдът не кредитира заключението на вещото лице и в тази негова последна част, тъй като по делото безспорно се установи, че и в Решение № ПК-01-ПР/2019 г., и в Решение № ПК-34-ПР/2019 г., с които е завършила процедурата по глава Шеста от ЗООС, се предвижда на площадката да се приемат и третират само неопасни промишлени отпадъци от групи 01 до 19 съгласно Наредба №2/23.07.2024 г. за класификация на отпадъци. В посочените решения изрично е записано и това, че „не се предвижда приемането на опасни и битови отпадъци (кодове от група 20)“ -л.68, л.76 от папка-приложение Процедура. Без значение е дали на площадките за третиране на неопасни отпадъци е допустимо и третирането на опасни отпадъци, съдържащи азбест при условията на приложение №1, част1, т.2.3.3, след като безспорно по делото се установи, че решението да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (Решение № ПК-01-ПР/2019 г. и Решение № ПК-34-ПР/2019 г.) e взето въз основа на обстоятелството, че се предвижда приемането само на неопасни отпадъци. Така установеният по-горе факт, съпоставен с другия, установен по делото факт, а именно, че опасните отпадъци, съдържащи азбест няма да се депонират само в клетка 1-1, в целия обект- на всички клетки от 1.1 до 1.4 мотивират съда да приеме, че в тази му част КР е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В тази му част то противоречи на чл.9, ал.1, т.3 от НУРИКР, като не отчита условие, при което е преценено да не се извършва ОВОС. Недопустимо е да се предполага, че волята на компетентния орган, издал решенията по ОВОС, както и на съда при потвърждаването им би била същата при приемане и на опасни отпадъци на площадката. В останалата част, КР съответства на приложимите материални норми, съотв. жалбата за отмяната му изцяло е неоснователна, по следните съображения: Неоснователно жалбоподателят се позовава на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147 на комисията от 10 август 2018 година за установяване на заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за третирането на отпадъци съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. В същото е посочено, че дейността по депониране на отпадъци е извън обхвата на Решението. Дейността по депониране на отпадъци е в обхваната от Директива 1999/31/ЕО на Съвета. Дейността на инсталацията „Площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци“ попада в обхвата на т. 5.4. от Приложение № 4 към ЗООС. Депа по смисъла па Наредбата по чл. 43 ал. 1 от ЗУО относно изграждането и експлоатацията па депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, приемащи над 10 т за денонощие отпадъци или с общ капацитет над 25 000 т, с изключение на депата за инертни отпадъци.“ В тази връзка в подаденото заявление за издаване на КР, прилаганата техника за „Инсталацията за третиране на неопасни производствени отпадъци“ правилно е категоризирана съгласно изискванията на т. 3.1. от Методика за определяне на НДНТ, утвърдена със Заповед № РД-925/13.12.2012 г. на основание чл. 11, ал. 1, т.5 от ЗООС и § 3 от ЗР на НУРИКР и са изпълнени изискванията на действащото национално законодателство, като операторът е направил сравнение за съответствие на инсталацията и с изискванията на Наредба № 6 и Наредба № 7 от 24 август 2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци. Категоризирането определя позиция на предложената техника - предложена е техника, различна от тази, описана в приложимите заключения за НДНТ (вкл. Решения на ЕК, ако има такива, влезли в сила) за разглежданата дейност, тъй като заключенията за НДНТ (вкл. Решения на ЕК, ако има такива, влезли в сила) за конкретната дейност, инсталация не разглеждат всички потенциални въздействия върху околната среда от дейността или не описват всички прилагани в инсталацията процеси или не са налични приложими заключения за НДНТ по т. 3.1.3 от Методика за определяне на НДНТ. Установи се по делото, че двете предложени от оператора алтернативи в подаденото от него заявление са техники, разработени и използвани в световен мащаб, прилагани успешно в съответния промишлен отрасъл и отговарят на дефиницията за „налични техники”, посочена в допълнителните разпоредби на ЗООС. Направеното сравнение е съгласно изискванията на Методика за определяне на НДНТ за показателите на цялата инсталация след осъществяване на промяната. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, свързано с липсата наКМУ. В подаденото заявление за издаване па КР, както и в Условие 10 Емисии на отпадъчни води на издаденото КР са посочени начините на управление на формираните на територията на депото отпадъчни води, които ще се използват в оборот и няма да бъдат зауствани във воден обект или в канализационна система, поради което не се налага преминаването им през пречиствателно съоръжение- КМУ. В приетото по делото заключение, ВЛ също е категорично, че КМУ не е задължителен, защото няма да се формират отпадъчни води, замърсени с нефтопродукти, масла и мазнини. Относно позоваването от жалбоподателя, че РИОСВ-Пазарджик е изискал в Условие 10 на представения проект на КР и ТО да се включи пречиствателно съоръжение КМУ, посочено и от съда във фактическите установявания, следва да се съобрази, че в рамките на проведената процедура операторът е представил в ИАОС уточняваща информация към допълненото заявление, в съотв. с която не се предвижда да има КМУ на територията на депото, тъй като всички производствени отпадъчни води ще бъдат в оборот. Важно е и да се акцентира, че в издадените Решение № ПК-01-ПР/2019 г. и Решение № ПК-34-ПР/2019 г. на РИОСВ - Пазарджик по отношение на управлението на отпадъчните води, формирани на площадката не е разгледано пречистването на водите от измиване на транспортните средства чрез пречиствателно съоръжение КМУ, а е посочено следното: „Отпадъчни води от измиването на транспортни средства и технологичните площадки за третиране на отпадъци ще се събират в канал с решетка, разположен в северната част и ще се отвеждат в клетката за третиране на отпадъци, след което ще се третират заедно с техните отпадъчни инфилтратни води.“ Видно и от заключението на ВЛ, не се очаква формирането на отпадъчни води, за които не съществуват системи за събирането, отвеждането и пречистването им на площадката. Към настоящия момент не се предвижда отвеждане на отпадъчни производствени (вкл. инфилтратни) води от площадката, тъй като се гарантира пълен оборотен цикъл за отпадъчните води. Освен това е предвидено и сключването на договор с лицензирано дружество или ВиК за транспортиране на евентуален авариен приток от производствени води, при валежи над нормативното обезпечение, за пречистване в лицензирана пречиствателна станция. Най-сетне необосновано е и твърдението на жалбоподателя, че в нарушение на чл.9, ал.3, т.2 от НУРИКР изпълнителният директор на ИАОС не бил отчел консултациите със заинтересованите страни. В съответствие с фактическите установявания по делото и изложените от съда съображения, оплакването е изцяло голословно с едно изключение-по отношение становището на РИОСВ- Пазарджик по отношение на включените опасни отпадъци. То обаче, както съдът вече посочи, обуславя само частична основателност на жалбата. В заключение съдът приема, че оспореното КР следва да се отмени в частта относно следните отпадъци с код и наименование: код 16 01 11• - спирачни накладки съдържащи азбест; -код 17 06 01• -изолационни материали съдържащи азбест; -код 17 06 05•- строителни материали съдържащи азбест и код 20 02 02-почва и камъни. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора правото на разноски е възникнало както за жалбоподателя- съответно на основателната част на жалбата (брой отпадъци с код и наименование, за които актът се отменя спрямо общия разрешен с акта брой), така и за ответника и ЗС, за която оспореният акт е благоприятен- съответно на неоснователната част на жалбата (брой отпадъци с код и наименование, за които жалбата се отхвърля спрямо общия разрешен с акта брой). То е своевременно упражнено от всички страни по делото, като преди приключването на устните състезания е поискано присъждането на разноски (чл.81 от ГПК, вр. чл.144 от АПК). Доказаните по делото разноски на жалбоподателя са общо в размер на 3700 лева, от които: 10 лева-заплатена държавна такса, 2400 лева-заплатено възнаграждение за защита, осъществена от един адвокат, 1290 лева-заплатено възнаграждение за ВЛ, от които съответно на основателната част от жалбата съдът присъжда 94 лева. Доказаните по делото разноски на жалбоподателя са общо в размер на 3860 лева, от които: общо заплатено възнаграждение за защита от един адвокат 3500 лева (л.52 и л.150 ), от които чрез списъка на разноските са поискани 3000 лева; 810 лева-заплатено възнаграждение за ВЛ. Във връзка с възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 3000 елва, съдът съобразява предмета на делото, който се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалните усложнения във връзка с водените преговори между страните, спирането на делото, довело и до немалък брой заседания-5 в случая, вкл. и обема и качеството на предложената защита, поради което го намира за неоснователно, а поисканото заплатено възнаграждение от 3000 лева за обосновано и справедливо. По тези съображения от разноските общо в размер на 3810 лева, съразмерно на неоснователната част от жалбата съдът присъжда 3713 лева. За защитата на ответника, осъществена от юрисконсулт при съобразяване с гореизложените обстоятелства съдът определя възнаграждение в максималния, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер за административни дела без материален интерес-240 лева. От тях съобразно неоснователната част от жалбата присъжда 234 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. 3-то, чл.143, ал.1, 3 и 4 и чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, вр. чл.144 от АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 23-ти състав