Решение № 12948 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 39/2024 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Постъпила е молба, подадена от Началник-сектор в IV-то РУ при ОДМВР-Варна за тълкуване на диспозитива на Решение 6219/17.06.2024г., постановено по к.а.д.№ 39/2024г. по описа на Административен съд – Варна. В нея са изложени доводи за неяснота досежно волята на касационния състав, доколкото постановения правен резултат не кореспондира с възприетите в същото решение мотиви. С оглед предоставена възможност на К. Г. Г. за изразяване на становище, е постъпило такова, в което той застъпва същото мнение.Според него, съдебният състав е постановил с решението си наказание, което не е визирано в санкционната норма и няма как да се изпълни. Като съобрази доводите на страните и извърши проверка по твърденията им, съдът приема, че молбата следва да се разгледа по реда на чл.175 АПК, вр.чл.228 АПК. Същата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, а по същество е основателна. С Решение №2358/07.03.2024г., на осн. чл. 227, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І тричленен състав е отменил Решение № 1609/15.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110204331/2023 г. по описа на Районен съд – Варна. Съответно, в развилото се по този ред съдебно производство е постановил Решение № 6219/17.06.2024г., с което е изменено Наказателно постановление № 22-0442-001213/18.01.2023 г. на Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП на К. Г. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП на К. Г. Г. е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. В мотивите на разглежданото решение съдът в този състав е възприел извод за „ повторност“ при извършване на нарушението по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, според който „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Позовал се е на влязъл в сила на 09.05.2022г. предходен електронен фиш серия „К“ с №4274746, издаден на К. Г., с който е наложено наказание по чл.21 ал.1 ЗДвП. С оглед правомощието за преквалифициране на деянието по реда на чл.227 АПК вр. ТР №8 от 16.09.2021г. по ТД №1/2020г., съдът е извършил такова. В този случай, предвиденото наказание е регламентирано в разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП, според който, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В този ред, очевидна е грешката в постановения диспозитив на решението, който освен регламентираната санкция, неправилно съдържа и „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца“. Последното наказание е регламентирано като санкция за нарушение по чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, което не е констатирано в това производство. Според правната теория, очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението. Съобразно компетенциите си по чл.175 вр.чл.228 от АПК, този състав установи, че е допуснал фактическа грешка в диспозитива на Решение 6219/17.06.2024г., постановено по к.а.д.№ 39/2024г. по описа на Административен съд – Варна, доколкото същия не съответства на изразената от съда ясна и недвусмислена воля в мотивите на същото съдебно решение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 175, ал. 1 вр.чл.228 от АПК, съдът