Решение № 5390 от 14.6.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2044/2023 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Т. Д. Г., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. •, ап. •, чрез пълномощник адв. С. Ш., срещу ОД на МВР – Пловдив за присъждане на:

• сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на преустановяване на увреждането – 13.08.2022 г., вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив, а именно: неправомерно оказана спрямо ищеца физическа сила при задържане на 13.08.2022 г. и нанесени увреждания на ищеца, чрез: принудителното му изваждане от автомобила; избутването му на земята; нанасяне на удари по крайниците и гръдния кош; затискането на гърба му с коляно; прекомерното пристягане на поставените белезници.

Неимуществените вреди се твърди, че са следните:

1) остри болки към момента на причиняване на уврежданията, както и последващи ежедневни болки и страдания в продължение на месец и половина, считано от датата на причиняване на уврежданията (т.е. от 13.08.2022 г. до 28.09.2022 г. вкл.);

2) уплаха, унижение и срам, нервност и чувство на несигурност към дейността на държавната администрация в периода от 13.08.2022 г. до 11.08.2023 г. вкл. – датата на завеждане на исковата молба.

• сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на преустановяване на увреждането – 13.08.2022 г., вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив, а именно: неспазване на изискванията за минимална квадратура, полагаща се на задържано лице; неспазване на задължението за предоставяне на храна, вода, завивка и минимални условия на хигиена по време на престоя му в помещението за задържане; бездействие от страна на служителите на МВР да искат извършването на медицински преглед на задържания, с оглед здравословното му състояние, както и незаконосъобразни действия, а именно: отказ в устна форма да бъде позволено на майката на ищеца да му донесе чисти дрехи, храна и вода; отказ в устна форма относно направено от ищеца искане да му бъде извършен медицински преглед.

Неимуществените вреди се твърди, че са следните: чувство на страх и унижение, липса на самочувствие и достойнство, антисоциалност, чувство на несигурност и недоверие към дейността на държавната администрация в периода от 13.08.2022 г. до 11.08.2023 г. вкл. – датата на завеждане на исковата молба.

• сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на преустановяване на увреждането – 11.07.2023 г., вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив, изразяващи се в: противозаконното му лишаване от свобода на дата 11.07.2023 г. чрез фактическото му задържане и принудителното му довеждане до РПУ на същата дата, както и незаконосъобразни бездействия на длъжностните лица на ОД на МВР – Пловдив, изразяващи се в неуведомяването му относно основанието за задържането и правата му, произтичащи от качеството на задържан.

Неимуществените вреди се твърди, че са следните: претърпени психически и емоционални смущения, страх, нервност, унижение, чувство за малоценност, чувство на несигурност към дейността на държавната администрация в периода от 11.07.2023 г. до 11.08.2023 г. вкл. – датата на завеждане на исковата молба.

• сумата в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на преустановяване на увреждането – 11.07.2023 г., вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив, изразяващи се в: стискане на дясната ръка в областта на мишницата и в областта на китката и извиване на този крайник по начин, причиняващ болка.

1) болка и страдание в този крайник в продължение на две седмици, считано от датата на причиняване на увреждането (т.е. от 11.07.2023 г.) до 25.07.2023 г. вкл.;

2) дискомфорт, уплаха, унижение и срам, чувство на несигурност към дейността на държавната администрация в периода от 11.07.2023 г. до 11.08.2023 г. вкл. – датата на завеждане на исковата молба.

I. По отношение на претенциите, касаещи задържането на 13.08.2022 г., конкретните твърденията се изразяват в следното:

На 13.08.2022 г. в 00, 50 часа Г. бил задържан от служители на ОД на МВР – Пловдив пред дома си, находящ се в [населено място], [улица], поради това, че били налице данни за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като по време на задържането не е оказал съпротива, нито е опитал да осуети дейността на служителите на МВР. Въпреки това, без да се идентифицират и без отправяне на предупреждение, служителите на МВР го извадили със сила от автомобила и избутали на земята, при което ищецът си ударил главата. Служителите на МВР го поставили по корем, гърбът му бил затиснат с коляно от един от тях и му били поставени белезници, които били изключително стегнати, поради което Г. извикал от болка и помолил белезниците да бъдат разхлабени, но вместо това, служителите му казали да не мрънка, изправили го и с удари в областта на гръдния кош и крайниците го натикали в патрулния автомобил и го откарали до Първо РУ – Пловдив да бъде изследван с техническо устройство за наличие на алкохол в кръвта и употреба на наркотични вещества, като сред свидетелите на задържането била и майка му. След извършения тест отново го прибрали в полицейския автомобил, за да го откарат за кръвен тест в МБАЛ „Пловдив“. След извършеното изследване Г. бил върнат до Първо РУ – Пловдив, където бил подложен на нечовешко и унизително отношение – служителите започнали да го заплашват и отправят обиди, казали му, че от такива като него ставали хубави булки в затвора, подигравали го и му бил нанесен удар в областта на гръдния кош от неизвестен от него служител на МВР. Бил е буквално захвърлен в помещението за задържане на лица, което не отговаряло на изискванията за минимална квадратура на човек, не му била осигурена завивка, нито храна или вода по време на престоя, помещението било мръсно и неподдържано. Ищецът страдал от тежка форма на улцерозен илеоколит, развита след извършена му субтотална колектомия (резекция на дебелото черво) през 2014 г., симптоми на което заболяване са болки в корема и диария, поради това, че не му била предоставена своевременна възможност да използва тоалетна, дефекирал върху себе си и вместо да му бъде осигурена възможност да се почисти, дежурните служители започнали да го подиграват, че се насрал в гащите. Отказано било свиждане с неговата майка, която да посети районното управление и да му донесе чисти дрехи, храна и вода. Продължително време Г. бил държан с поставени белезници, многократно молел да му бъдат поне разхлабени, но това не било направено – ръцете му изтръпнали, започнал да усеща болезнени мравучкания, подули се. Неколкократно по време на престоя в помещението искал да му бъде оказана медицинска помощ, но такава не му била осигурена, около 13, 30 часа на същия ден бил освободен. Няколко дни по-късно посетил лекар по съдебна медицина – д-р С. Я., която констатирала уврежданията му и издала Съдебно-медицинско удостоверение № 956/2022 г. (л. 6).

II. По отношение на претенциите, касаещи противозаконно лишаване от свобода на 11.07.2023 г., конкретните твърденията се изразяват в следното:

На 11.07.2023 г. около 04, 00 часа ищецът отново имал среща със служители на МВР непосредствено пред дома си на [улица]във връзка с твърдяно от полицейските служители нарушение на забраната за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества. Твърди се, че Г. не притежава огнестрелни оръжия и боеприпаси, законно притежава неогнестрелно оръжие, което в този момент действително е носел в себе си, но не го е носил и употребявал в нарушение на закона. След като полицаите го видели, те го поканили да постави оръжието на земята, което ищецът е изпълнил, като оказал пълно съдействие на полицията за изпълнение на техните служебни задължения, въпреки това, без отправено предупреждение, един от служителите хванал дясната ръка на ищеца, стиснал я здраво и започнал да я извива, при което ищецът изпитал остра и пареща болка и започнал да моли служителя да не му извива ръката. Принудително по този начин го завели до полицейския автомобил и го вкарали вътре, след което го откарали в Първо РПУ – Пловдив, където по същия начин – чрез извиване на ръката, го извадили от автомобила и го завели, за да бъде изследван за употреба на алкохол и наркотични вещества, бил обискиран, за което не му бил предоставен протокол, не бил уведомен за правата, произтичащи от качеството на задържано лице. След като събрали необходимите данни по извършената проверка, ищецът бил освободен от служителите на МВР, като неясно за ищеца останало защо е бил принудително доведен до районното управление, както и защо е била необходима употребата на физическа сила в този случай, при положение, че той не влизал в конфронтации с полицейските служители, нито е правил опити да възпрепятства или осуети тяхната дейност. Няколко дни по-късно посетил лекар по съдебна медицина д-р Е. Б., който констатирал уврежданията на ищеца и издал Съдебномедицинско удостоверение № 777/2023 г. (л.7 ).

Исковите претенции, в т.ч. претендираните суми, както и периодите на търпените вреди, а така също и твърдяните като незаконосъобразни действия и бездействия, първоначално са заявени в исковата молба и впоследствие уточнени с молба от 14.09.2023 г. (л. 25 и сл.) и поддържани в първото по делото о.с.з.. Претендират се и сторените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуален представител юриск. П., счита исковите претенции за неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне, алтернативно прави искане за намаляване на размера на претендираните обезщетения. Прави възражение за наличие на основанията на чл. 5, ал. 1, алтернативно ал. 2 от ЗОДОВ. В отговора на исковата молба (л. 86-87) се оспорват представените съдебномедицински удостоверения - това от 15.08.2022 г., като се посочва, че ищецът е освободен на 13.08.2022 г., поради което не може да се установи пряка причинно-следствена връзка между описаните травматични увреждания и задържането на ищеца, тъй като има един период, в който не е известно какво се е случило, съответно лицето твърди, че неправомерно е бил задържано на 11.07.2023 г., като удостоверението е издадено почти седмица след това - на 18.07.2023 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба, алтернативно прави искане да бъде намален размерът на претендираното обезщетение.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ОД на МВР – Пловдив са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди настъпили неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ответник пък е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. А съобразно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

По отношение на претенциите, касаещи задържането на 13.08.2022 г. - не е спорно между страните, че на 13.08.2022 г. в 00, 50 часа е заповядано задържането на Т. Д. Г. за срок от 24 часа в помещението за временно задържане на Първо РУ – Пловдив, за което е издадена Заповед за задържане на лице рег. № 432-зз-186 от 13.08.2022 г. Заповедта за задържане няма данни да е била оспорена, съответно е влязла в сила (л. 5), поради което и с исковата молба, предмет на разглеждане в настоящото производство, се претендират вреди следствие от незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив при или по повод изпълнение на административна дейност.

Такива (вреди следствие от незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив при или по повод изпълнение на административна дейност) се претендират и по отношение на претенциите, касаещи фактическото задържане и принудително довеждане на ищеца до Първо РУ – Пловдив, осъществени на 11.07.2023 г., доколкото не е спорно между страните, че липсва издаден административен акт.

Тук е мястото да се посочи, че терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение обаче на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства, а се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано по друг начин, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването, в т.ч. че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Като доказателства по делото са приети, представени с исковата молба и оспорени от ответника с твърдения, че доколкото са издадени не непосредствено след твърдяните незаконосъобразните действия и/или бездействия, извършени на 13.08.2022 г., съответно на 11.07.2023 г., не могат да установят пряка причинна връзка между описаните травматични увреждания и задържането на ищеца:

• Съдебномедицинско удостоверение № 956/2022 г., издадено от д-р С. М. Я. – лекар в Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД на 15.08.2022 г., съгласно което по предварителни сведения (от освидетелствания), на 13.08.2022 г. около 00, 50 часа на улица в [населено място] при арест Г. бил бутнат на земята и удрян с ръце от униформени служители на полицията. От Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в СО № 079392/13.08.2022 г., амб. № 22621 за консултация със специалист СОТ – 16.14. ч.: Анамнеза: съобщава, че снощи при арест, белезниците, които са му поставени били много стегнати. Диагноза: Контузия на двете гривнени стави. Терапия: студени компреси, аналгетици. Консултация със специалист Очен – 16.14 ч. Анамнеза: Оток и кръвонасядания на клепачите (хематом). Кръвонасядания, хематом... Резултат от образно изследване на бял дроб: към настоящия момент не се установяват рентгенови данни за травматични промени на гръдния кош. Резултат от образно изследване на китка – фас/профил – към настоящия момент не се установяват рентгенови данни за травматични промени на обхванатите кости. По обективни данни: мъж на видима възраст около 40-41 години със среден ръст и правилно телосложение. Костна и мускулна системи добре развити. Ориентиран за време, място и самоличност. Отговаря правилно на зададените въпроси. Глава – в тилната област отдясно се установява мораво кръвонасядане с размери 3/2 см. По долния клепач на дясното око е налично мораво-кафеникаво кръвонасядане с размери 6/6 см. По ръба на дясната очница, по долния и външния ръб има ивическо охлузване с размери 3/1 см., покрито с кафява коричка надигната над нивото на околната кожа. Шия – без данни за видими травматични увреждания. Освидетелстваният съобщава за болезненост по задната повърхност в основата на шията. Гръден кош – по дясната гръдна половина, на нивото на четвърто, пето ребро се установяват две кръвонасядания с кафеникаво-зелен цвят с размери за горното 3/2 см. и за долното 3/4 см. на обща площ 7/4 см. По хода на 7-мо ребро, по предна мишнична линия има друго подобно кръвонасядане с размери 2/2 см. В областта на лявата лопатка има зеленикаво кръвонасядане с овална форма и размери 3/2 см. Корем – без данни за видими травматични увреждания. Крайници – по предната повърхност на дясната китка има обширно кръвонасядане с кафеникаво зелен цвят и размери 9, 5/4 см. Подобно кръвонасядане се установява по предната повърхност на лявата китка с размери 2/1, 5 см. По предната повърхност на дясното коляно има четири неправилни овални охлузвания с размери за най-малкото 1/0, 5 см. и за най-голямото 3/2 см. на обща площ 12/5 см. Всички те са покрити с кафяви корички, надигнати над нивото на околната кожа. По вътрешната повърхност, в долна трета на дясното бедро има бледо зеленикаво кръвонасядане с неясни граници с размери около 5/3 см. По предната повърхност на дясното рамо има кръвонасядане със синкаво-зелен цвят и размери 6/5 см. Освидетелстваният съобщава за изтръпване в двете длани. Заключение: при прегледа на Т. Д. Г. и от представената медицинска документация е установено: контузия на двете китки; кръвонасядане на дясното рамо; кръвонасядане на лявата лопатка; кръвонасядане в окосмената част на главата; кръвонасядане и охлузване на долния клепач на дясното око; кръвонасядания на дясна гръдна половина; кръвонасядане на дясно бедро; охлузвания на дясно коляно; кръвонасядане на двете китки. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 6);

• Съдебномедицинско удостоверение № 777/2023 г., издадено от д-р Е. Н. Б. – лекар в Отделение по Съдебна медицинска при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД на 18.07.2023 г., съгласно което, по предварителни сведения (от освидетелствания), на 11.07.2023 г. около 04, 00 часа на улица в [населено място] бил стискан с ръце от непознато униформено лице. Обективни данни: мъж на видима възраст, отговаряща на действителната, със среден ръст и правилно телосложение. Костна и мускулна системи добре развити. Ориентиран за време, място и самоличност. Глава – без данни за видими травматични увреждания. Шия – без данни за видими травматични увреждания. Гръден кош – без данни за видими травматични увреждания. Корем – без данни за видими травматични увреждания. Крайници – по вътрешната повърхност на десния лакът и крайна трета на дясната мишница се установява синьо-кафеникаво-жълто кръвонасядане с неправилна форма и размер 14/7 см. По гръбната повърхност на дясната китка и дясната длан, в проекцията на четвърта дланова кост се установява бледо синьо-зелено кръвонасядане с неправилна форма и размер 5/4 см. Заключение: при прегледа на Т. Д. Г. се установи кръвонасядания на десен горен крайник. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения. Било е причинено болка и страдание без разстройство на здравето (л. 7).

Тук е мястото да се посочи, че така представените съдебномедицински удостоверения представляват официални свидетелстващи документи с материална доказателствена сила. Доколкото обаче констатираните и описани в тях травматични увреждания е посочено, че „...е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният...“, същите ще бъдат преценени от съда при съобразяване на всички доказателствата по делото, вкл. при изграждане на извод за причинно-следствена връзка. Това е така, защото съдът следва да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и да съобрази кои от фактите, респ. връзките между тях, свързани с дадените от удостоверението отговори, са предмет на специални знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствена връзка по опитните правила и логиката, при преценка на доказателствения материал, защото от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на съдебномедицинските удостоверения или на основание констатации в тях, съобразно приетите доказателства, вкл. свидетелски показания.

По искане на ищеца като доказателства по делото са изискани и приети още:

• Правилник за вътрешния ред в помещенията за настаняване на задържани лица в Първо РУ – Пловдив на основание чл. 40, ал. 2 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. (л. 259-261) с уточнение, че е бил актуален и към 13.08.2022 г. и към 11.07.2023 г. (л. 258);

• заглавна страница и извадка от Книга за задържани лица (л. 62-64), от която е видно, че ищецът е настанен в помещението за задържане на лица на 13.08.2022 г. в 03, 20 часа в добро здравословно състояние, като на два пъти е извеждан до тоалетна – в 9, 20 часа, а втория - в 11, 00 часа. Окончателно е бил освободен на 13.08.2022 г. в 13, 30 часа;

• Разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 13.08.2022 г. (л. 54);

• заглавна страница и извадка от Книга за иззетите, постъпилите и разходваните суми от/за задържаните лица и получени вещи и хранителни продукти (л. 60-61);

• заглавна страница и извадка от Книга за пропускателния режим на Пост № 1 (л. 57-58), от която е видно, че ищецът е влязъл в 01, 00 часа на 13.08.2022 г. и излязъл в 14, 10 часа на същата дата;

• Докладна записка рег. № 432р-18891/15.08.2022 г., изготвена от пол. В. Ш. (л. 55-56), съгласно която, от 19, 00 часа на 12.08.2022 г. до 07, 00 часа на 13.08.2022 г. Ш. е бил назначен в наряд като АП 418 в ПУ 1 и 2 съвместно със ст. пол. В. П.. Около 00, 40 часа на 13.08.2022 г. са получили сигнал от ОДЧ на 01-Ру за самокатастрофирало МПС на кръстовището, образувано от [улица]с [улица], като водачът се опитвал да избяга. Веднага се отправили към МП-то и на място установили л.а. марка БМВ с рег. № [рег. номер], който бил на тротоара в посока юг-север. На шофьорското място било лице от мъжки пол във видимо неадекватно състояние, което силно лъхало на алкохол. Вследствие на възникналото ПТП водачът имал видими следи от наранявания под дясното око. Водачът не можел да излезе от шофьорската врата, защото е била плътно допряна до бетонна ограда, като на същия било разпоредено да излезе от дясната (пасажерска) врата на автомобила. При излизането му от автомобила водачът се опитал да осуети задържането си, като е направил опит да избяга. Срещу лицето е използвана ФСПС, изразяващи се в 3-та водеща техника с ключ на раменната става, с което лицето е било свалено на земята и са му били поставени белезници. Използването на физическа сила е било преустановено веднага след поставянето на помощните средства (белезници). На място са установени и лицата, които са станали свидетели – очевидци на ПТП-то, като Т. И. И. и А. Т. М. – с посочени ЕГН и телефони, като от същите са били снети писмени обяснения в Първо РУ. Водачът на самокатастрофиралия автомобил е бил докаран в сградата на Първо РУ, където самоличността му е била установена след направена справка в ОДЧ на Първо РУ като Т. Д. Г.. Екип на ПП – КАТ с АП 227 в състав мл. авт. Т. Д. и мл. авт. К. К. са изпробвали водача за алкохол с AlcoTest Drager 7510 ARNA-076, като пробата е отчела 2, 61 промила алкохол в издишания от него въздух. На лицето е издаден талон за кръвно изследване с № 122264 и е отведено до УМБАЛ „Свети Георги“, където пред медицинско лице е дало кръв за изследвания. Г. е бил задържан в Първо РУ за срок от 24 часа;

• писмо УРИ 432-р-22420 от 11.10.2023 г. на Началник Първо РУ – Пловдив (л. 46), съгласно което на 11.07.2023 г. Т. Г. не е бил задържан в Първо РУ Пловдив, а само е доведен в управлението във връзка със сигнал за стрелба с оръжие в района на [улица]. По случая е образувана преписка, като на Г. е съставен АУАН по ЗОБВВПИ. При довеждането му в РУ не е използвана физическа сила и помощни средства. Служителите, довели Г., са мл. инсп. Р. Н. С. и мл. инсп. Г. М. Г. – старши полицаи в група „ППД“ на сектор „ОП“ към Първо РУ Пловдив. Относно случая на 13.08.2022 г. при задържането на Г. е използвана физическа сила, за което има изготвена докладна записка от мл. инсп. В. Г. П. и мл. инсп. В. Т. Ш., полицаи в група „ППД“ на сектор „ОП“ към първо РУ Пловдив. За случая е образувано БП № 508/13.08.2022 г., което е изпратено в Районна прокуратура – Пловдив на 18.08.2022 г. с мнение за съд. Дежурен по управление на Първо РУ – Пловдив на 12.08.2022 г. за времето от 08, 30 часа до 08, 30 часа на 13.08.2022 г. е бил инспектор К. Б. Х. – разузнавач в група „02“ на сектор „КП“ към първо РУ – Пловдив. На Пост № 1 за времето от 19, 00 часа на 12.08.2022 г. до 07, 00 часа на 13.08.2022 г. е бил мл. инсп. А. Р. К. – старши полицай в група „ППД“ на сектор „ОП“ към Първо РУ – Пловдив. На 12.08.2022 г. и на 13.08.2022 г. не е имало назначен служител в наряд Пост № 2 – задържани лица.

• Чек лист на помещение за задържане № 1, № 2 и 3 и „WC“ задържани лица (л. 65-79), от които се установява, че последното дезинфекциране с натриев хипохлорид на помещенията и на тоалетната преди датата на задържане на ищеца в Първо РУ – Пловдив, е на 12.08.2022 г. в 09, 00 часа на помещение за задържане № 1, на 12.08.2022 г. в 08, 30 часа на помещение за задържане № 2 и 3 и на 12.08.2022 г. в 8, 45 часа на тоалетната;

• Информационна карта за дейността на наряда № 688730/12.08.2022 г., ведно с Часови график за работа на наряд по КПД в Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив бл. № 432р-18623/11.08.2022 г., Ежедневна форма на отчет от 12.08.2022 г. (л. 169-171), Заглавна страница и Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 12.08.2022 г. от 07, 00 часа до 07, 00 часа (л. 175-177), Месечен график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив за м. август 2022 г. (л. 181-184);

• Информационна карта за дейността на наряда № 739761/10.07.2023 г., ведно с Часови график за работа на наряд по КПД в Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив бл. № 432р-14546/04.07.2023 г., Ежедневна форма на отчет от 10.07.2023 г. (л. 172-174), Заглавна страница и Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 10.07.2023 г. от 07, 00 часа до 07, 00 часа (л. 178-180), Месечен график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив за м. юли 2023 г. (л. 185-188);

• Методически указания за използването на различните видове помощни средства, технически характеристики и правила за безопасност при употребата и съхранението им от органите на МВР рег. № 8121з-180/17.02.2015 г. (л. 189 и сл.).

От ответника са представени и приети по делото:

• административната преписка по издаване на Заповед за задържане на лице с рег. № 432-зз-186/13.08.2022 г., в т.ч. Протокол за обиск на лице, декларация – Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2, декларация за запознаване с правото на отказ от защитник и последиците от него (л. 47-54);

• административнонаказателната преписка по издаване на НП № 23-ЗОБВВПИ-14/28.07.2023 г., с което на ищеца за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „а“ и б.“е“ от ЗОБВВПИ е наложена глоба, в т.ч. АУАН № 14/11.07.2023 г., докладна записка, 2 бр. обяснения на ищеца Г. и Протокол за доброволно предаване (л. 80-85);

• Протокол за охранително обследване на помещенията за задържане, преминаване и пребиваване на задържани лица в Първо РУ – Пловдив с рег. № 432р-620/11.01.2022 г. (л. 262-265);

• Справка за нарушител/водач на ищеца (л. 275-276).

Като свидетели по делото са разпитани:

С. П. Г. – майка на ищеца.

Същата заявява, че си спомня, когато са задържали сина й на 13.08.2022 г. на [улица]пред блока, пред два казана за смет. Той е излязъл да си прибере колата, да я премести на друго гаражно място, забавил се и тя излязла и видяла как той е вътре в колата, която е била спряна на тротоара – без да е ударена никъде, до казана имало много хора, които явно са информирали полицията. Свидетелката е отишла до сина си, той бил полегнал върху волана и в момента, в който се чудела какво да прави, дошли полицаите – били две момчета, които отишли да го изкарат от шофьорското място, като той в началото се възпротивил, но после те го изкарали, поели го, отишли зад колата и той (синът й) направил една крачка и те го съборили на земята буквално в цял ръст, сложили му белезници отзад и след това го вкарали в колата, без да оказва никакъв натиск в полицейската кола. Уточнява, че синът й завъртял зад колата и направил една крачка и полицаите го проснали на 50 см. от колата – както колата е в посока на движение, те го проснали вертикално, извили му ръцете и му сложили белезници. Когато започнали да му слагат белезниците, свидетелката отишла при единия полицай и му казала да не го бият, защото той е болен, те тогава не го ударили, но жестоко го проснали на земята, единият полицай я попитал от какво е болен, тя не е казала каква е диагнозата, просто е казала, че е болен и е без дебело черво, това нещо, че в следствие на улцерозен колит му е премахнато дебелото черво и от 2022 г. до 2022 г. е по болници и са му направени четири операции, като две години е бил с торбичка и последната операция е направена тук, но предпоследната – в Турция и коремът му е разрязан горе-долу 20-30 см. от двете страни и е бил в период на зарастване, не го е казала на полицаите. Уточнява, че явно са го натиснали, защото под лявото око имал огромна синка от това. Те (полицаите) не са й се представили, качили го в колата и са тръгнали. Полицаите не допуснали никой и всички, които са били там, са били на тротоара, само синът й и двамата полицаи били на платното. Полицаите го натиснали, сложили си крака и му сложили белезници, той не се съпротивлявал, не бил агресивен. След това му помогнали да стане и го набутали в колата, той в колата започнал да вика и след това й казал, че белезниците били много стегнати. Уточнява, че когато слязла пред блока, е имало само хора – имало едно заведение до блока и те са извикали полиция. Синът й, когато е местил колата, е направил завой и е спрял на тротоара и хората са извикали полиция. Той като е бил легнал на волана, те му казали да излезе, но той не излизал и те след това го придърпали и го изкарали отвън. Синът й е бил легнал на волана, защото е бил пил алкохол, а с това заболяване не било позволено да употребява алкохол. Свидетелката е отишла навън, когато колата вече е била спряла, колата не е работела, те били на първия етаж, тя се огледала и видяла много струпани хора и излязла, по колата е нямало следи от удар.

След като колата е тръгнала, свидетелката се е обадила в районното управление, за да посети сина си, но й казали, че няма свиждане, че той бил задържан, след това си е дошъл заедно с адвоката към 2 часа вкъщи, отишъл е веднага в тоалетната, защото с тази болест – е претърпял унижение – мръсни дрехи и други неща. Споделил е, че когато е бил задържан, един от полицаите му казал, че от него щяло да излезе хубава булка в затвора.

Свидетелката посочва, че със сигурност тези случаи се отразили на психическото и емоционалното му състояние, като след първото му задържане, не излизал месеци наред, спрял е да се храни, при положение, че е на строга диета, защото с много малко неща можел да се храни и то през определено време.

За задържането на 11.07.2023 г. свидетелката не знае, тя се е прибрала вечерта, тъй като пътувала и е била на село, с оглед на това, че работи в друго населено място и когато е втора смяна, оставала да спи на село. Синът й е споменал за това задържане, но няма представа от много неща.

В. Т. Ш. – полицай в Първо РУ Пловдив.

Същият заявява, че си спомня за случая по задържането на Г. на 13.08.2022 г. Не си спомня в колко часа са получили сигнал за самокатастрофирал лек автомобил на кръстовището на [улица]с [улица]. Те (с колегата му) се намирали в районното управление и поели към произшествието, като на място установили въпросния Т. в автомобила във видимо нетрезво състояние със свидетели, които заявили, че са се опитали да го извадят от автомобила, но тъй като шофьорската врата била затисната от бетонно преграждение, нямало как да го извадят, заявили, че от автомобила се усещал силен мирис на алкохол. При отваряне на пасажерската врата и на разпореждане от страна на полицаите да излезе, ищецът понечил да излиза, побягнал, спънал се и паднал, след което пристъпили към неговото задържане. Уточнява, че ищецът излязъл от колата, опитал се да избяга и се спънал, след което се опитал да стане. Срещу него била използвана водеща техника за сломяване на неговата агресия срещу тях, били му поставени белезници и физическата сила била преустановена. Свидетелят посочва, че ищецът ги бутал, дърпал, опитвал се да ги удари, това се е случило, докато излизал от автомобила, тогава се опитал да ги избута и да ги удари, на не повече от 10 метра се отдалечил от колата, когато се е спънал, като свидетелят не си спомня точно в какво се е спънал, но доколкото в случая е бил употребил алкохол, която проба е била висока, е било възможно да се спъне във всичко, докато излиза от автомобила и докато ги бута. Физическата сила е приложена спрямо изразените от него действия спрямо тях (полицаите) – оказване на физическа агресия. След като отворили пасажерската врата, се представили на ищеца и му разпоредили да излезе, като при използването на физическа сила, не следвало предупреждение, предупреждавало се лицето, че са полицейски служители, представяли се, разпореждали му да излезе – лицето при излизането ги блъскало, опитвало се да ги удари и нямало в кой момент да го предупредят, че ще използват физическа сила, само ако се използвал „Тейзер“ – свидетелят посочва, че били длъжни да го предупредят, но те не били снабдени с „Тейзер“. Ищецът бил неадекватен и силно миришел на алкохол, това наложило извършване на проба за алкохол, която отчела 2 промила. Бил е прибран в патрулния автомобил и отведен в Първо РПУ. Не са подавали жалба срещу ищеца, тъй като е нямало потърпевши по случая. Заявява, че майката на ищеца е била до автомобила, крещяла е по тях, че ищецът бил болен и да не го закачат, но не е казала в какво се изразява заболяването. Не може да си спомни в колко часа ищецът е бил заведен в ареста, но е било в тъмната част на денонощието. Документите за задържането са били попълнени, след като са били извършени нужните действия по задържането – проба за алкохол, съставяне на актове, колегите от КАТ също са обезпечавали местопроизшествието – вземане на номерата, отвеждане на ищеца до болница, където да му бъде извършена кръвна проба, ако желаел, отнемало време, след всички тези действия, са изготвили документите за задържане. Посочва, че винаги декларацията се попълвала от лицето, което е задържано, с изключение, ако лицето е чужд гражданин и трябвал преводач, като имената в някои от случаите на самите декларации е възможно и полицаите да ги попълнят, но останалата част от декларацията, заедно с подписите, дали желае или не медицински прегледи, се попълвали от задържаното лице, подписите също се полагали от лицето.

След предявяване на находящите на л. 51 и л. 53 по делото декларации, свидетелят заявява, че по спомен не може да каже дали ищецът го е писал, но със сигурност текстът на декларацията на л. 51 не го е писал свидетелят. На декларацията на л. 53 посочва, че името не е изписано с неговия почерк, не си спомня дали ищецът е написал името си – като това може да е той, може да е колегата му, може и да е дежурният по управление, но в конкретния случай свидетелят не е бил с лицето, което е попълвало декларацията, като датата и часът също не са попълнени от него.

Свидетелят посочва, че е висок 1, 87 м. и към момента на задържането е тежал 95 кг., както и че патрулният автомобил е бил с отличителни знаци със звукова и светлинна сигнализация и те са били с униформи.

В. Г. П. - към момента ст. сержант във Военна полиция, но към 13.08.2022 г. – мл. инсп. – полицай в група „ППД“ на сектор „ОП“ към Първо РУ Пловдив.

Същият заявява, че не си спомня датата на задържането на ищеца, те (с колегата му) са били на работа, получили сигнал от ОДЧ за самокатастрофирало МПС, като водачът се опитвал да избяга, като най-вероятно е бил пиян. Отишли на място, видели колата, водачът не можел да излезе от лявата страна – шофьорската, защото били плътно до циментов бордюр, те му разпоредили да слезе от дясно, той не слязъл веднага, след няколко минути минал скоростния лост и излязъл от дясната врата. Доколкото свидетелят си спомня, автомобилът е бил с две врати, не с четири, след като слязъл, тръгнал да бяга и или се спънал или паднал на земята и му сложили белезници, като там имало и други свидетели, впоследствие и майка му била там. Чули, че се представила, че е майка на ищеца, свидетелят не си спомня жената, но си спомня, че е казала, че му е майка и че човекът е болен. Белезниците ги поставили, когато е бил на земята отзад на гърба. Ищецът със слизането тръгнал да бяга и за това му поставили белезниците. Когато те (полицаите) са отишли, имало хора, може би тези, които са подали сигнала, най-вероятно са ги установили, те са им казали, че по тяхна преценка е бил пиян и какво е направил – първо се качил на градинката, след това е дал назад, след това пак напред. Като е тръгнал да бяга, затова са му сложили белезниците. Качили са го патрулния автомобил, дошли са колеги от КАТ, защото тогава са нямали правомощия да правят проби за алкохол и след като са направили пробата, са отишли в Първо РУ, няма спомен той как се е държал в патрулния автомобил. Свидетелят уточнява, че след като се установял алкохол над 1, 2 промила – престъпление по НК, задължително се карало лицето на кръвна проба предимно и най-вече в УМБАЛ „Свети Георги“ на Пещерско шосе, като не си спомня със сигурност кой точно е закарал ищеца – дали те или колегите от КАТ, но доколкото си спомня, колегите от КАТ са го тествали в Първо РУ.

В районното управление свидетелят посочва, че се попълвала заповед за задържане и декларации, заповедта я изготвял дежурният офицер, а относно неговите (на задържаното лице) имена, подписи и дати няма спомен дали ищецът ги е попълвал, но всичко му е било зачетено и е бил запознат.

След предявяване на находящите се на л. 51 и л. 53 декларации, свидетелят заявява, че не си спомня кой е попълнил имената на л. 51, но не е негов почерк. На л. 53 също посочва, че не е неговият почерк в декларацията.

След предявяване на разписката към заповедта за задържане, свидетелят заявява, че няма спомен кой е написал имената, датата и часа, но не е неговият почерк.

Свидетелят посочва, че е висок 1, 80 м. и тежи около 80 кг.

А. Р. К. – ст. полицай в Първо РУ.

Същият заявява, че си спомня за задържането на ищеца на 13.08.2022 г. – същата вечер е бил на работа, изпълнявал е задълженията си на патрулно-постова дейност, бил е на Пост № 1 на Първо РУ. Не си спомня в колко часа е било, колегите са дошли и са докарали ищеца, като му помни имената, след това неговата работа като постови на Пост № 1 е било да запише данните, евентуално да помогне на колегите в оформяне на документацията по задържането и след като лицето бъде задържано, охраната и осъществяването на контрол върху лицето се изпълнявала от него като цяло, като изпълняващ служител на патрулно-постова дейност. Свидетелят не може да каже в какво физическо състояние е било лицето, защото не е лекар, бил е добре, но е бил употребил доста алкохол – лъхал е силно на алкохол, не можел да стои на краката си, което обстоятелство не се описвало в регистъра, който е за вписване на лицата, които влизат в районното управление и когато си тръгват – се отписват, регистърът не е във връзка с физическото състояние на лицето.

След предявяване на част от книгата за задържани лица, находяща се на л. 63 по делото, свидетелят заявява, че колонката „Здравословно състояние на лицето“ при задържане се попълвала в момента на постъпване на лицето в РУ, когато се разбере, че той ще бъде задържан и ще остава (в помещението за задържане), тази документация се попълвала в момента, в който е влязъл, че той е в добро физическо състояние, когато излизало лицето – също се попълвала тази графа. В тази колонка твърди, че той не е попълвал, а го е попълнил дежурният по управление в негово присъствие, не може да каже какъв е отбелязаният час на задържане, отразен в този регистър.

След предявяване на част от книга за пропускателния режим на Пост № 1, находящ се на л. 59 по делото, свидетелят заявява, че почеркът е негов, като час на влизане на лицето е отбелязано 00, 01 часа, отразена е заповедта за задържане кой номер е на самото лице.

След предявяване на декларация, находяща се на л. 51 по делото, свидетелят заявява, че по принцип това си го попълвало задържаното лице, като това не е негов почерк.

След предявяване на декларация, находяща се на л. 53 по делото, свидетелят заявява, че това пак не е негов почерк, това го попълвало задържаното лице в тяхно присъствие, като всичко му се зачитало и той също си го четял.

Свидетелят заявява, че по инструкция, когато се довеждало лице в районното управление, като служител, изпълняващ патрулно-постова дейност на Пост № 1, трябвало да запише лицето кога е влязло в районното, дали впоследствие ще бъде извеждано до медицинско заведение за извършване на проби или нещо друго, като това вече били последствия в хода на действията, но в момента, в който влезело – дали ще бъде задържано лице или обикновен гражданин, трябвало да бъде записан и при неговото излизане – също. В този случай свидетелят е записал, когато колегите са докарали ищеца за пръв път – когато е влязъл, като не си спомня дали е бил с белезници, когато са го докарали. Не си спомня и дали е бил с белезници, след като са го закарали и върнали от медицинското изследване. Твърди, че на него лично ищецът не се е оплаквал да е болен, повтарял многократно, че му е лошо, но свидетелят го е отдал на употребата на голямо количество алкохол, като от него зависело дали ще бъде изведен до тоалетна – за вода и тези нужди, които трябвало да му бъдат осигурени по закон. Те бивали осигурени от тях, защото освен като служител на Пост № 1, пропускателният режим в сградата, имали и видеонаблюдение, където се виждали задържаните лица, килиите, в които са задържани, постоянно имало пряк поглед върху тях какво се случва – те извършвали и периодични обходи по инструкция и наблюдавали лицата дали са добре, имат ли нужда да излязат. Имало изградена система, с която те (задържаните лица) можели да ги повикат, защото все пак свидетелят не изпълнявал само охрана на задържаните лица. Не си спомня дали лично ищецът го е викал, за да отиде до тоалетната, но когато някой ги извикал, незабавно го извеждали, за да не им бъде нарушено правото. Твърди, че не е отправял никакви реплики към ищеца. Не си спомня да е ограничавал каквото и да било право на ищеца, когато го е извикал, ако го е викал, го е извеждал, като той не може да накара на сила някой да отиде където и да било. Няма спомен да е искал да отиде до тоалетна и да не го е извел. Няма спомен и дали е казвал, че иска медицински преглед. Свидетелят не може да каже със сигурност дали в случаите, когато се доведе лице в нетрезво състояние, има право да записва в книгата за задържани лица, че лицето е в нетрезво състояние.

Р. Н. С. – ст. полицай в Първо РУ.

Същият заявява, че на [улица]в К. П. в тъмната част на нощта към 4 часа са забелязали едно лице да върви по улицата с пистолет револвер в него, като същият го размахвал в различни посоки и тогава с колегата му Г. Г. са спрели пред лицето, разпоредили му да остави оръжието на земята, като той, видимо е бил в нетрезво състояние. Оставил е пистолета, но за да установят самоличността на лицето и оръжието, същият е бил откаран в управлението, където са направили справка, установили какво е оръжието и самоличността, както и го тествали за алкохол. Оръжието посочва, че е било някакво пневматично, револвер с метални сачми. Направили му и проба за алкохол, предали са го на дежурния, като те (с колегата му) само са иззели оръжието с протокол. Доколкото свидетелят си спомня, ищецът е бил освободен, защото на сутринта го е нямало. Ищецът не е оказал съпротива при задържането, не са му слагали белезници, той е изпълнявал разпорежданията им, така, че е нямало нужда от белезници. Пистолетът го е държал в дясната ръка и го е размахвал в различни посоки. Свидетелят няма спомен дали е бил воден за ръката от мястото, където са го намерили, до патрулния автомобил.

Съдът приема показанията за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението при необходимост и преценени, с оглед на всички други данни по делото и възможната тяхна заинтересованост.

Изготвено и прието по делото е заключение по съдебно-почеркова експертиза (л. 323 и сл.) от вещото лице М. Д. С., който е установил, че цифровите текстове, с които е попълнена ръкописната част на всяка от двете декларации - декларация-приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР (л. 51) и Декларацията от 13.08.2022 г. за правото на отказ от защитник и последиците от него (л. 53), в полето за отразяване на точен дата и час, не са поставени от Т. Д. Г.. Ръкописните текстове, с които е попълнена ръкописната част на всяка от двете декларации в останалите им полета, собственоръчно са поставени от Т. Д. Г.. Подписите, поставени върху полетата за подпис на задържаното лице, собственоръчно са поставени от Т. Д. Г.. Ръкописните и цифрови текстове, с които е попълнена ръкописната част от Протокола за обиск на лице в поле „Разписка“ (л. 50), не са поставени от Т. Д. Г.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество.

Приложено по настоящото дело е НОХД № 4636/2022 г. по описа на ПРС, Х н. състав.

I. След преценката по отделно и в тяхната взаимна връзка на приетите по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти по отношение задържането на 13.08.2022 г. На 13.08.2022 г. в 00, 41 часа в ОДЧ на Първо РУ – Пловдив е подаден сигнал за ПТП на кръстовището на [улица]и [улица](така Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на Първо РУ – Пловдив и протокол за разпит на свидетел на л. 14-16 от БП № 508/2022 г. по описа на Първо РУ – Пловдив). Незабавно сигналът е предаден на мл. инсп. В. Г. П. и мл. инсп. В. Т. Ш. – полицаи в група „ППД“ на сектор „ОП“ към Първо РУ – Пловдив, които по това време са били наряд (съгласно информационна карта за дейността на наряда на л. 169, часови график за работа на наряд на л. 170, ежедневна форма на отчет на л. 171 и ежедневна ведомост на л. 175, месечен график на л. 181 и сл.) и които са посетили местопроизшествието.

Установява се също така от показанията на свидетелите Ш. и П., че автомобилът - марка БМВ с рег. № [рег. номер], собственост на ищеца и управляван от него, е бил самокатастрофирал, като в тази им част съдът ги кредитира като кореспондиращи на останалите доказателства, в т.ч. на съставения АУАН № 658639/13.08.2022 г. (л. 18 от БП № 508/2022 г. по описа на Първо РУ – Пловдив) и Справка за нарушител/водач, от която се установява, че на ищеца, въз основа на горепосочения АУАН, е издадено НП № 22-1030-006503/14.09.2022 г., с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за това, че поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 е причинил пътнотранспортно произшествие, което НП се установява, че е влязло в сила (л. 275-276), а така също и протокол за разпит на свидетел от 13.08.2022 г. (л. 12-13 от БП № 508/2022 г. по описа на Първо РУ – Пловдив), от който се установява, че сигнал за коментираното тук ПТП е подаден и към ОДЧ при Сектор „ПП“, на който сигнал са се отзовали и мл. автоконтрольор Т. Г. Д. и мл. автоконтрольор К. М. К., които на място са установили автомобил марка БМВ, модел 316и с рег. № [рег. номер], който се е намирал извън пътното платно върху бордюр от ляво на платното. Ето защо, съдът не кредитира показанията на свидетелката Г. в частта, в която твърди, че ищецът е излязъл да си премести колата и тя е била спряна на тротоара, без да е ударена никъде, т.е. че не е било налице ПТП.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на свидетелката Г., че ищецът, който е водач на самокатастрофиралия автомобил, е бил на шофьорското място в нетрезво състояние (полегнал върху волана, съгласно показанията на свидетелката Г.). Вследствие ПТП-то е било невъзможно отварянето на шофьорската врата, поради което и отишлите на място полицейски служители – В. П. и В. Ш. са разпоредили на ищеца да излезе през пасажерската врата, същият не се е подчинил веднага, но когато е тръгнал да излиза от автомобила, е направил опит да избяга – в тази насока са както докладната записка, изготвена по случая, така и показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и свидетелката С. Г., която макар и да не потвърждава категорично опита за осуетяване на задържането, навежда твърдения, от които може да се направи извод за такова, а именно: „...зад колата отидоха и той направи една крачка и те го събориха...“, съответно „Той завъртя зад колата и направи една крачка и те го проснаха...“. Срещу ищеца са използвани физическа сила и помощни средства, като са му били поставени белезници и същият е качен в полицейския автомобил, след което е откаран в Първо РУ – в тази насока са, както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и нарочна докладна записка.

За извършеното задържане е издадена Заповед за задържане на лице с рег. № 432-зз-186/13.08.2022 г. от К. Б. Х. на длъжност разузнавач в сектор „КП“ при Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив, която не е обжалвана и е влязла в сила. Изготвени са и Декларация – Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 и декларация, удостоверяваща, че при задържането лицето е запознато с правото на отказ от защитник и последиците от него (л. 51-53), които се установява от приетото и неоспорено от страните заключение по СПЕ, че са подписани от ищеца, в т.ч. и ръкописните текстове, с които е попълнена ръкописната част на всяка от двете декларации, с изключение на полето за отразяване на точен час и дата, но същите не са спорни между страните.

В сградата на Първо РУ ищецът е влязъл в 01, 00 часа (погрешно посочено в протокола от о.с.з. в показанията на свидетеля К. като 00, 01 часа) на 13.08.2022 г. (така данните в книга за пропускателния режим на пост № 1 на л. 59 по делото) и след като е бил изпробван с А. Д. 7510 с фабричен номер ARNA-0176, който е отчел 2, 61 промила на хиляда в издишания въздух, в 01, 30 часа му е бил съставен АУАН (л. 17 от от БП № 508/2022 г. по описа на Първо РУ – Пловдив), а за допуснатото ПТП с материални щети (а така също и за управление със СУМПС с изтекъл срок на валидност), в 01, 45 часа му е съставен друг АУАН (л. 18 от БП № 508/2022 г. по описа на Първо РУ – Пловдив). В 01, 50 часа на ищеца е издаден Талон за изследване № 122261 (л. 20 от БП № 508/2022 г. по описа на Първо РУ – Пловдив), след което е бил отведен до УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където в 02, 30 часа му е била взета проба за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, за което е изготвен нарочен протокол (л. 20 от БП № 508/2022 г. по описа на Първо РУ – Пловдив).

След връщането на лицето в Първо РУ – Пловдив в 03, 10 часа му е извършен обиск, за което е изготвен протокол (л. 49-50) и в 3, 20 часа вече е бил настанен в помещението за настаняване на задържани лица, след което е отразено излизане до тоалетна на два пъти – един в 9, 20 часа и един в 11, 00 часа, като лицето е освободено в 13, 30 часа (така книга за задържаните лица на л. 63-64) и е напуснало сградата на Първо РУ – Пловдив в 14, 10 часа.

1. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи по отношение на твърдяните незаконосъобразни действия, изразяващи се в неправомерно оказана физическа сила при задържането и нанесени увреждания.

В случая следва да се прецени единствено законосъобразността на действията при осъществяване на полицейското задържане - употребата на физическа сила и помощни средства. Изискванията към тази дейност са разписани в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на МВР за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях. Така според чл. 75, ал. 1 от ЗМВР при извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност. Алинея втора на чл. 75 от ЗМВР разяснява, че мерките по алинея първа се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на полицейските органи във всеки момент да въздействат върху задържаните лица с предупреждание, сила, помощни средства или оръжие.

Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗМВР регламентира използването на помощни средства при изпълнение на служебните задължения само когато това е абсолютно необходимо и в условията на изчерпателност изброява хипотезите на тяхната приложимост. Между тях са такива като отказ да се изпълни полицейско разпореждане или съпротива на полицейски орган, в т.ч. и при опит да избяга. Редът за употреба на физическа сила и помощни средства е разписан в Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. на МВР за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. Съгласно чл. 5, ал. 1 от посочената Наредба от полицай В. Ш. е изготвена докладна записка до Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив. Описано е поведението на ищеца Г. и причините за използване на физическа сила и помощни средства при задържането му. Доказателствената сила на този писмен акт не е оспорена, а по същество доказателствената стойност на същия е висока. Това е официален документ, изготвен от длъжностно лице по повод службата му, участвало при задържането и то във времето непосредствено след задържането. Обективираните в докладната записка констатации се потвърждават и от показанията на свидетеля П., който дори към настоящия момент не е в служебни и/или трудови правоотношения с ответника, поради което и не може да се приеме, че е налице заинтересованост от негова страна. В показанията си свидетелят П. детайлно описа поведението на ищеца след даденото разпореждане да слезе от автомобила от пасажерската страна, че не е слязъл веднага, но след като е излязъл, се е опитал да избяга, поради което и се е наложило да му бъдат поставени белезници, като в тази насока са и показанията на свидетеля Ш., които съдът кредитира в тази им част. Съдът обаче не кредитира показанията на свидетелите Ш. и П., че ищецът се е спънал, паднал е на земята и те тогава са му сложили белезниците, доколкото в самата докладна записка, изготвена по случая, се посочва, че срещу лицето е използвана ФСПС, изразяваща се в 3-та водеща техника с ключ на раменната става, с което лицето е било свалено на земята и са му били поставени белезници. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за безспорно доказано, че от страна на ищеца е осъществен опит да осуети задържането си, като е направен опит да избяга. Това в крайна сметка е обусловило и употребата на помощно средство (белезници на ръцете). Съдът намира, че с оглед конкретните факти и обстоятелства е било налице фактическо основание, предвидено в хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. второ от ЗМВР, за употреба на физическа сила и помощни средства при задържането на Г.. Последният не е изпълнил веднага разпорежданията на полицейските служители, а след като е тръгнал да излиза от автомобила, се е опитал да избяга, поради което и следва да се приеме за доказано, че от страна на ищеца е била налице провокация и съпротива, които са основания, предвидени в закона както за употреба на физическа сила, така и за използването на помощни средства. Използването на сила и помощни средства в конкретния случай е било наложително, а начинът по който са реализирани, не противоречи на изискванията на посочените по-горе нормативни актове. Доколкото бягството е внезапно, очевидно няма как използването им да е след предупреждение, каквато възможност допуска чл. 86, ал. 1 от ЗМВР. Поставянето на белезниците отзад на гърба е правилният начин за това съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи.

По повод на оплакванията на ищеца, че са му нанесени увреждания, чрез принудителното му изваждане от автомобила, избутването му на земята, нанасяне на удари по крайниците и гръдния кош, затискането на гърба му с коляно и прекомерно пристягане на поставените белезници, следва да се отбележи, че така описаните действия съвпадат изцяло с описаните в докладната записка действия, които се констатира, че представляват т.нар. използвана физическа сила спрямо задържаното лице, поради което и в случая следва да се обсъди въпроса налице ли е прекомерност на законосъобразно използваната физическа сила и помощни средства. Твърдения за такава се съдържат единствено в показанията на свидетелката Г., които обаче съдът не кредитира в тази им част предвид на това, че същата е майка на ищеца и е налице заинтересованост от изхода на делото, а и предвид некореспондирането им с останалите доказателства по делото. Нараняванията, които безспорно са били налице, съгласно представеното съдебномедицинско удостоверение № 956/2022 г., от една страна са резултат от причиненото от самия ищец ПТП – доколкото още в докладната записка се посочва, че водачът е имал видими следи от наранявания под дясното око, а и в показанията си свидетелката Г. – майка на ищеца заявява, че когато е видяла сина си (след ПТП-то), той е бил „...легнал на волана...“, а така също и че не са го удряли, а от друга - кореспондират именно с начина на задържане, описан в докладната записка, като същите са обясними с безспорно оказаната съпротива от ищеца. Не се изискват специални медицински знания, за да се заключи, че ако на ищеца са нанасяни удари по крайниците и гръдния кош, както се твърди, в такъв случай травмите щяха да са повече и на различни участъци от тялото. Друг е въпросът и дали същите не се дължат също на ПТП-то, доколкото за разлика от нараняванията под дясното око, които са видими, същите са останали невидими, както за полицейските служители, които са задържали лицето, така и за неговата майка. Оплакването, че от стегнатите белезници ръцете на ищеца са били изтръпнали, започнал да усеща болезнени мравучкания и били подути, също не намират потвърждение в доказателствания материал, в т.ч. и в представеното съдебномедицинско удостоверение, доколкото в същото се посочва, че при консултация със специалист, му е назначена терапия студени компреси и аналгетици, след като не са установени рентгенови данни за травматични промени на обхванатите кости, т.е. дори и да са налице кръвонасядания на двете китки, не може да бъде установено по безспорен начин, че същите се дължат единствено и само на поставянето на белезниците от страна на органите на МВР, а не са в резултат на оказана съпротива от страна на ищеца, в т.ч. и на опит да избяга и/или за самонараняване. Не се установи и нечовешко или унизително третиране на задържания.

С оглед изложеното, не е налице първият елемент от фактическия състав за възникване отговорността на ответника – незаконосъобразни действия, което води до извод за неоснователност на предявения иск в тази му част.

Независимо от гореизложеното, не се установява и да са налице твърдените неимуществени вреди. Терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.

От страна на ищеца обаче не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му за претърпените неимуществени вреди, въпреки дадените му с определението за насрочване в о.с.з. указания. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаната по делото свидетелка, която е майка на ищеца, доколкото от същите не се установява какви точно са били личните възприятия на ищеца конкретно във връзка с използваната физическа сила при неговото задържане, в т.ч. и времето и начинът на отработване на твърдяните негативни вътрешни изживявания, с оглед установената по безспорен начин употреба на алкохол от негова страна. Действително, същата заявява, че със сигурност тези случаи, без да уточнява кои са тези случаи, са се отразили на психическото и емоционалното състояние на ищеца и след първото му задържане той не е излизал месеци наред и е спрял да се храни, при положение, че е на диета. По делото обаче липсват представени доказателства (медицински документи) на ищеца да е била назначена диета и той да е спрял да се храни. Не се установява и да не е излизал месеци наред, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че на 15.08.2022 г. е посетил отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, а на 23.08.2022 г. е присъствал на проведеното о.с.з. по НОХД № 4636/2022 г. 2. По отношение на твърдяните незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив, а именно: неспазване на изискванията за минимална квадратура, полагаща се на задържано лице; неспазване на задължението за предоставяне на храна, вода, завивка и минимални условия на хигиена по време на престоя му в помещението за задържане; бездействие от страна на служителите на МВР да искат извършването на медицински преглед на задържания, с оглед здравословното му състояние, както и незаконосъобразни действия, а именно: отказ в устна форма да бъде позволено на майката на ищеца да му донесе чисти дрехи, храна и вода; отказ в устна форма относно направено от ищеца искане да му бъде извършен медицински преглед.

Както вече се посочи и по-горе, в производството по чл. 1 от ЗОДОВ ищецът е този, който следва да докаже наличието на кумулативните предпоставки, в случая: причинена неимуществена вреда; незаконосъобразно действие или бездействие на органи на ОД на МВР - Пловдив; незаконосъобразното действие или бездействие да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие, и настъпилата вреда. В тази насока и с определението за насрочване на делото в о.с.з. на ищеца са дадени нарочни указания, в т.ч. и за последиците от недоказването. Ето защо, с оглед доказателствената тежест в процеса и липсата на ангажирани доказателства от страна на ищеца, настоящият съдебен състав приема за недоказани разглежданите тук твърдения за незаконосъобразни бездействия от органи на МВР.

Независимо от гореизложеното, от събраните по делото доказателства (протокол за охранително обследване на помещенията за задържане, преминаване и пребиваване на задържани лица в Първо РУ – Пловдив на л. 165 и сл.) се установява, че всяко едно от помещенията в Първо РУ, в едно от които е бил задържан Г., отговаря на изискванията на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. Установява се и че има изграден самостоятелен санитарен възел, оборудван съгласно инструкцията за ПЗ (разполага с мивка, закрепена неподвижно в предната част на помещението и тоалетна тип „клекало“ с тоалетно казанче във вътрешната част). Не се установява на лицето да не са били осигурени завивки, храна и вода, както се твърди в исковата молба, като в тази насока липсват ангажирани доказателства от негова страна, различни от показанията на свидетелката Г., която обаче също не навежда твърдения в тази насока. Не се установява и Г. да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, в т.ч. да му е бил нанесен удар в областта на гръдния кош от неизвестен от него служител на МВР. Както вече се посочи и по-горе, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът след задържането си в помещението за задържане е бил извеждан два пъти до тоалетната, като няма данни да е поискал да бъде изведен и това да не е било сторено.

Във връзка със следващите, наведени твърдения, свързани с бездействие от страна на служителите на МВР да искат извършването на медицински преглед на задържания, с оглед здравословното му състояние, следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция), незабавно след задържането, задържаното лице се запознава с основанията за задържането, предвидената в закона отговорност, както и с правата му по ЗМВР, включително с правото му: 1. да обжалва пред съда законността на задържането; 2. на адвокатска защита от момента на задържането; 3. на медицинска помощ; 4. на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; 5. да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; 6. да ползва преводач, в случай че не разбира български език. Като съгласно ал. 3 на същия чл. 15 от Инструкцията, задържаното лице попълва декларация в два екземпляра, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 1, т. 2 – 6 (приложение № 1), като първият екземпляр се прилага към заповедта за задържане за съхранение в деловодството на съответната структура на МВР, а вторият екземпляр се връчва на задържаното лице. Отказът на задържаното лице да попълни декларация се удостоверява с подписа на един свидетел. Видно от приложените по делото декларации, за които е изготвено и прието заключение по СПЕ, неоспорено от страните, същите се установи, че са подписани от ищеца, в т.ч. същият сам е попълнил текстовата част, включително, че има здравословни проблеми, които налагат консултация с лекар, но не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, както и не желае медицински преглед от лекар, уведомен е също така, че има право на свиждания, да получава колети и храна, но не е отразил дали желае член от семейството му или други заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане. Декларирано е също така, че няма нужда от специална хранителна диета. Казано по друг начин, в случай, че ищецът е имал нужда от извършването на медицински преглед, от предоставяне на дрехи, диетична храна и/или др. под., е следвало да го отрази по съответния ред – в декларацията, поради което и наведените твърдения за т.нар. „устни откази“, съдът намира също за недоказани, най-малкото, защото с изключение твърденията на ищеца, не се установява той да е уведомил органите на МВР, че желае медицински преглед, че има необходимост от специална диета и лекарства и др. под., т.е. да е направил каквито и да било искания, на които да е бил постановен „устен отказ“, в т.ч. и такъв на отправено от неговата майка искане.

С оглед изложеното, не е налице първият елемент от фактическия състав за възникване отговорността на ответника – незаконосъобразни действия и бездействия, което води до извод за неоснователност на предявения иск в тази му част. По изложените вече по-горе съображения, които не следва да бъдат преповтаряни (в частта, касаеща предявения иск за претендирани неимуществени вреди следствие от незаконосъобразни действия, изразяващи се в неправомерно оказана физическа сила при задържането и нанесени увреждания), съдът намира, че не се установяват и другите предпоставки, а именно причинена вреда и причинно-следствена връзка, като тук следва и да се посочи, че дори разпитаната по делото свидетелка не навежда никакви твърдения.

II. По отношение твърдяното задържане на 11.07.2023 г., след преценката по отделно и в тяхната взаимна връзка на приетите по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

На 11.07.2023 г. около 04, 30 часа на [улица]до № 34 ищецът, след употреба на алкохол, е носил и употребил притежавания от него пневматичен пистолет „UMAREX“, калибър 50 мм., № [рег. номер], като го е носил в дясната си ръка и го е насочвал в различни посоки – в тази насока са както, представената административнонаказателна преписка, приключила с влязло в сила НП № 23-ЗОБВВПИ-14/28.07.2023 г. за извършено нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. а“ и б. „е“ от ЗОБВВПИ (в приложимата редакция), така и дадените от самия ищец обяснения (л. 80 и сл.).

Ст. полицай Р. С. и ст. полицай Г. Г. – полицаи ООР сектор ОП към Първо РУ, които по това време са били наряд (съгласно информационна карта за дейността на наряда на л. 172, часови график за работа на наряд на л. 173, ежедневна форма на отчет на л. 174 и ежедневна ведомост на л. 178, месечен график на л. 185 и сл.) са забелязали ищеца и са предприели веднага действия по отстраняването и обезопасяването на пистолета от лицето, чрез разпореждане да бъде оставен на земята, което лице са установили, че е Т. Д. Г. (така докладна записка на л. 81 по делото и показанията на свидетеля С.). Последвало е отвеждането на ищеца в Първо РУ, където е бил тестван за алкохол в 04, 55 часа, снето е било обяснение и с протокол за доброволно предаване пистолетът е бил иззет, като лицето, видно от Ежедневна форма на отчет (л. 174) е било освободено в 05, 15 часа.

1. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи по отношение на твърдяните незаконосъобразни действия, изразяващи се в противозаконното му лишаване от свобода чрез фактическото му задържане и принудителното му довеждане до РПУ, както и незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в неуведомяването му относно основанието за задържането и правата му, произтичащи от качеството на задържан.

В ЗОБВВПИ липсва специален ред за извършване на проверка за употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества на лица, които носят и употребяват оръжия и боеприпаси, но в санкционните разпоредби на чл. 184 и чл. 184а от с.з. е извършено препращане към реда, установен в Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Такава наредба в случая се явява Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в чиито разпоредби обаче липсва предписано правило, съгласно което, дадено лице да бъде отвеждано директно в районното управление и/или в медицинско заведение, за да му бъде извършена проверка, без преди това да е била извършена проверка на място. Изключение от горното е предвидено само в случаите, когато участници в ПТП са били отведени в лечебно заведение (така чл. 4, ал. 2 от Наредбата).

По делото не е спорно, че проверка за наличие на алкохол на ищеца не е била извършена на място от контролни органи, такава е била извършена в районното управление, до което ищецът е бил откаран с патрулния автомобил. Отвеждането в районното управление обаче на лице, което не присъства там по свое желание, се извършва по ред и на основания, предвидени в закона. В този смисъл, съгласно чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, полицейските органи могат да съпровождат на територията на страната и извън нея лица, за които това е предвидено в закон. Нито в ЗМВР, нито в ЗОБВВПИ или в ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е уредено правомощие на полицейските органи да съпровождат за проверка за концентрация на алкохол лице до полицейско управление. Нарушаването на нормативните правила поставя лицето в положение на задържане, при което се засяга правото на свобода и сигурност, защитено от чл. 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). По делото липсват доказателства, че присъствието на ищеца в районното управление е удостоверено чрез вписване на същото, с посочване на съответното основание, което да изключи хипотезата на задържането му. В този смисъл и съдът не би могъл да оцени действията на полицейските служители като законни, без да ги съпостави с приложимите правни норми, уреждащи правомощията на служителите на МВР при задържане на лице (чл. 72 от ЗМВР), съпровождане на лице (чл. 77 от ЗМВР), обиск на лице (чл. 80 от ЗМВР) и проверка на лични вещи (чл. 81, ал. 1 от ЗМВР) и липсата на актовете, които следва да бъдат издадени в тази връзка.

Ето защо съдът приема, че макар формално ищецът да не е бил задържан, той е отведен в полицейско управление под полицейски ескорт, извършена му е била проверка за концентрация на алкохол в кръвта, снети са му били обяснения и доброволно е предал притежаваното оръжие. Дори и това да не се разглежда като задържане, както твърди ответникът, това не може да се отрази на заключението на съда, че по това време ищецът е лишен от свободата си, независимо дали това е продължило само няколко часа (вж. Creangă v. Romania GC, № 29226/03, §§ 92 и 93 in fine, 23 февруари 2012 г.). Следователно е необходимо да се определи дали задържането му попада в едно от допустимите основания по б. „a“ до б. „f“ на чл. 5, § 1 от Конвенцията и дали е в съответствие с „реда, предвиден от закона“ и „законосъобразно“. Действително, установено е, че ищецът е бил видимо в нетрезво състояние и е размахвал носения от него пистолет, следователно може основателно да се приеме, че задържането му е с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление, т.е. в хипотезата по б. „с“ на чл. 5, § 1 от Конвенцията. От друга страна обаче, полицията не издава заповед за задържане по отношение на Г., докато чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че в тези случаи се издава писмена заповед за задържане. С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че полицейско задържане, което не се основава на писмена заповед, е в нарушение на посочените по-горе разпоредби и следователно противоречи на чл. 5, § 1 от Конвенцията.

За пълнота и с оглед показанията на свидетеля С., които са в насока, че ищецът е бил отведен в районното управление за установяване на неговата самоличност и оръжието, е необходимо да се посочи, че видно от изготвената от полицейските служители, сред които е и свидетелят С., докладна записка по случая (л. 81), самоличността на ищеца и оръжието са били установени преди същият да бъде отведен в районното управление, т.е. на място и в районното управление е бил отведен за „...тестване за алкохол с дрегер...“.

Или, установява се първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно, незаконосъобразни действия на органи на ответника. Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се същите в пряка причинна обусловеност от незаконосъобразното задържане.

В конкретния случай Г. твърди, че е претърпял психически и емоционални смущения, страх, нервност, унижение, чувство за малоценност, чувство на несигурност към дейността на държавната администрация, но не ангажира доказателства в подкрепа на тези си твърдения, въпреки дадените му с определението за насрочване в о.с.з. указания, поради което и същите ще следва да се приемат за недоказани, което изключва необходимостта от обсъждане на наличието на причинно-следствена връзка. Ето защо и исковите претенции и в тази им част като неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.

2. По отношение на твърдените незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив, изразяващи се в стискане на дясната ръка в областта на мишницата и в областта на китката и извиване на този крайник по начин, причиняващ болка.

На първо място, от събраните и неоспорени от страните доказателства не се установява ищецът да е оказал съпротива при задържането му, не се установява и да са му били слагани белезници, поради което и тези му твърдения останаха недоказани. Не се установява и пистолетът да е бил изземван от лицето, напротив, свидетелят С. твърди, че след разпореждане да бъде оставен на земята, ищецът се е подчинил и го е оставил на земята. До извод в обратната насока не води и представеното съдебномедицинско удостоверение, доколкото същото е издадено близо една седмица след датата на задържането – 11.07.2023 г., поради което и констатираните травматични увреждания е възможно да бъдат причинени и по друг начин и по друго време, различни от описаните от ищеца. В този смисъл съдът намира за основателни възраженията на ответника. При така установеното и доколкото не се установи при задържането и отвеждането на Г. до сградата на Първо РУ спрямо него да е приложена мярка, несъвместима с принципите по чл. 3 от Конвенцията - психическо и/или физическо насилие от естество да предизвика негативни вътрешни изживявания, исковата молба в тази й част също следва да бъде отхвърлена, без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки. Независимо от гореизложеното и за пълнота, тук също следва да бъде констатирано, че от ищеца, комуто е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в продължение на две седмици, както и дискомфорт, уплаха, унижение и срам, чувство на несигурност към дейността на държавната администрация.

Всичко, изложено по-горе, обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на така предявените искови претенции като неоснователни.

С оглед изхода от спора, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Според настоящия съдебен състав юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.

Ищецът следва да заплати и по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 150 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,