Решение № 6 от 11.1.2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 909/2020 г.

Производството е по реда на чл.12, вр. с чл.3, т.1, чл.4, ал.1 ЗЗДН. Молителката твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен през 2012 г. но упражняваното върху нея физическо и психическо насилие продължило и след развода, за преустановяването на което са издадени в миналото от съда две заповеди по реда на ЗЗДН, но без успешен траен резултат. На 18.08.2020 г. към 20.45 часа когато се прибирала от работа в дома си, находящ се в гр.С., ул.Г. Д.., била нападната на входната врата в гръб от него и баща му, като първият я хванал за ръката, опитвайки се да издърпа ключовете от ръката й, а вторият я хванал за косата с едната ръка, а с другата я удрял по лицето. Двамата отправяли заплахи за живота и здравето й, казвайки й, че щели да я убият. Ритали я. Развикала се за помощ и на място се притекли две съседки, с чиято намеса насилието е прекратено и след обаждане на тел 112 на място пристигнал полицейски патрул на РУ МВР Стражица. Моли да бъдат наложени мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН. Ответникът оспорва молбата с пълно отрицание да е извършвал по място и начин твърдяните актове на физическо и психическо насилие. Спорна е твърдяната в молбата неправомерна агресивна деятелност на ответника в съучастие с баща му по време, място и начин на извършване, предметно съдържаща физическо посегателство срещу телесната неприкосновеност на молителката, съпроводено със словесно изстъпление на психически тормоз чрез заплахи върху нея. Тя притежава достоверно битие по убеждението на съда и това убеждение почива не само на подробното й описание в подадената подробна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН- обявена от закона за самодостатъчно/ ако няма никакви други доказателства / доказателствено средство- чл.13, ал.2, т.3, ар.3 ЗЗДН / смело законодателно разрешение, мотивирано чрез страха от наказателна отговорност по чл.290а от НК/, а и на дадените пред съда свидетелски показания на П. Й. И. и В.Д. С. – съседи на молителката и очевидци на част от деятелността по случая. Както декларацията, така и гласните доказателства не са опровергани или поне сериозно разколебани от изслушаните свидетелски показания на бащата на ответника. Те са напълно лишени от съдебно доверие по причина, че той лично е участвал в посегателството/ по този въпрос безпротиворечивата категоричност на показанията на двете свидетелки напълно отнема достоверността на твърденията на същия в разрез с техните, стигащи дотам да отрича и собственото си деяние / и се намира в най близка роднинска връзка с ответника/ чл.172 ГПК/. Ответникът има качеството на бивш съпруг на молителката, поради което тя е активно легитимирана да търси защита по реда на този закон за себе си – чл. 3, т.1 ЗЗДН. Подаването на молбата до съда по реда на чл.4, ал.1, чл.10, ал.1 от закона е в едномесечния срок от твърдяните актове на насилие - констатация, обуславяща допустимостта й. Установеното агресивно / немирно/ поведение на ответника по своите форми на физическа деятелност и волево изстъпление, позволява да се разкрият от гледище на човешкия разум, определящ нормите и степента на цивилизованост, признаците на актове на домашно физическо и психическо насилие към молителката по смисъла на чл.2, ал.1 от закона, в пълен разрез с тези норми. Дори и да би се приело, че все пак ответникът не я е ритал, не я е удрял с юмруци и не е отправял към нея закани за живота и здравето й, достатъчни са фактите на негови прояви против волята й, изразени в причакването й, заедно с баща му в късен час по тъмно пред входната врата да се върне в къщи, внезапната му поява в гръб, проникване и невъздържано присъствие на посоченото място/ коридорче след входната врата / в нейния жилищен имот, затискането на вратата, опит да й изтръгне ключовете от ръката, за да се познаят лошите му подбуди, вложени в тях. Щом са против волята й, те преценени разумно очевидно нарушават правото на неприкосновеност на жилището/ чл.33 КРБ/, както нейната лична и телесна неприкосновеност, елемент от правото й на личен живот/ чл.8 ЕКПЧ, чл.32 КРБ/ недопускаша каквото й да било посегателство с цел отнемане на нещо. Виковете й за помощ в тази предметна връзка са показател за уплаха да не претърпи страдание и лишение, а уплахата е признак на преживявано психическо и/или физическо насилие. Ако не е била в ситуация да е подложена на такова тези викове губят здравомислено обяснение. Наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН по вид и конкретна приложимост са напълно подходящи и неоспорени в жалбата.