Решение № 340 от 12.8.2024 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 656/2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. В. К. С. с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес •••••, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 23-0246-796/25.08.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200, 00 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирано е становище от адв. У. от САК, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна – Началника на РУ Ботевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирал е становище по съществото на спора, в което моли за потвърждаване на наказателното постановление. Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 980896/12.08.2023 г., НП № 23-0246- 000796/25.08.2023 г., справка от КАТ за нарушител/водач, Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г., свидетелство за регистрация на МПС, справка от ОДМВР, отдел Пътна полиция, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите М. П. и В. П., се установява следната фактическа обстановка: На 12.08.2023 г., около 15, 50 часа, в гр. Ботевград, на ул. „Г.С.Раковски“ при кръстовището с ул. „Сан Стефано“, с посока на движение към ул. „Захари Стоянов“, жалбоподателя В. К. С. управлявал мотопед „Пиаджо Си“ с рег. № ••••, собственост на ••••• от гр. София, и бил спрян за проверка от свид. М. П. и свид. В. П. – полицейки служители в РУ Ботевград. За да му извършат проверка, свид. П. и свид. П. поискали съдействие от колегите си от КАТ и на място дошъл автопатрул в състав Г. Б. и Николай Иванов. След извършената проверка се установило, че жалбоподателя С. не притежава свидетелство за управление на МПС, а мотопедът е без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното нарушение, св. Б. съставил на жалбоподателя С., АУАН № 980896/12.08.2023 г., който нарушителят подписал без възражения. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-0246- 000796/25.08.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Ботевград, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка, и за нарушение на чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложено административно наказание Глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни. Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то. По нарушението по чл. 150 ЗДвП: Съгласно посочената разпоредба „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“ Видно от приложената справка по преписката към датата на нарушението жалбоподателя не е разполагал със СУМПС и той никога не е имал такова. От субективна страна жалбоподател е съзнавал, че не разполага със СУМПС, тъй като е бил наясно, че никога не е притежавал такова, тъй като не му е било издавано. Освен това е съзнавал, че управлява превозното средство по път отворен за обществено ползване съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДВП – „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението“. Неосноватено е възражението на жалбоподателя, че за конкретното ППС не е необходимо притежаването на СУМПС. Разпоредбата на чл. 150 ЗДвП е категорична, че за управление на ППС по път, отворен за обществено позване, водъчът трябва да е правоспособен. Както се установи в настоящия случай, жалбоподателят никога не е бил правоспособен водач. Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 200 лева за нарушението по чл. 150 от ЗДвП, с оглед характера и тежестта на нарушението, поради което съдът не намира за нужно да го редуцира. При това положение издаденото НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно и обосновано. По разноските: С оглед изхода на делото, разноски се следват на въззиваемата страна, която не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Съдът