Решение № 376 от 5.11.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 360/2024 г.

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК. Софийският окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 4685/13.05.2024 год. по описа на СОС, подадена от длъжника „Б.М.Г.“ ЕАД, гр. София срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 19.11.2021 год. по изп. дело № 78/2016 год. по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 926 Владимир Цачев с район на действие Софийски окръжен съд. Твърди, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и имотът не е възложен по най-високата предложена цена. Сочи, че взискателят – купувач „М Л.“ ЕАД, който основава изпълняемото си право на качеството си на ипотекарен кредитор, не е действителен такъв, поради което не е имал нито изпълняемо право, нито правата по чл. 461 от ГПК, въз основа на които е заплатил част от цената по публичната продан. Липсата на ипотечни права според жалбоподателя следва от факта, че ипотеката е погасена още през 2014 год., като впоследствие – през 2016 год. е била незаконно подновена. „А.С.“ АД е придобило процесните недвижими имоти при проведена продажба по реда на Закона за особените залози, като е закупило същите от дружество „Т.К..“ в качеството му на заложен кредитор на длъжника „Б.М.Г.“ ЕАД. На 31.07.2014 год. е подадено в СВ-гр. С. заявление от заложния кредитор „Т.К..“ за заличаване на договорна ипотека, вписана с акт № 96, дло № 146706 вх. рег. 1850 от 18.10.2006 год. по описа на нотариус Кирил Божков и възбрана върху недвижими имоти, вписана на 03.01.2013 год. С определение № 8 от 31.07.2014 год. на съдия по вписвания към РС-С. е постановен отказ за вписване по подаденото заявление. С определение № 4764 от 14.01.2015 год. по гр.д. № 12025/2014 год. на СГС е отменено определение № 8 от 31.07.2014 год. на съдията по вписванията. С поредна молба с вх. № 3121 от „А.С.“ АД на 17.12.2018 год. отново отправило искане до СВ-С. да бъде отбелязан и подреден в съответната книга заверен препис от определението на СГС, както и да бъдат отразени последиците от отмяна на отказ № 8/31.07.2014 год. и заличаване на договорната ипотека. С определение № 25/17.12.2018 год. на съдията по вписванията отново бил постановен отказ за вписване на определението на СГС. С определение № 343/22.03.2019 год. по ч.гр.д. № 775/2018 год. на СОС и определение № 970/04.11.2019 год. по ч.гр.д. № 717/2019 год. на СОС било прието, че с отмяната от СГС на постановения отказ за заличаване на ипотеката последиците от вписването на заличаването са стабилизирани – заличаването се смята извършено от момента на подаване на молбата за него – чл. 577, ал. 3 от ГПК, поради което вписването на определението на съда не е необходимо условие за неговата противопоставимост на трети лица, като заличаването на вписването на ипотеката е настъпило с поредността на вписването на молбата за него. С оглед това счита, че ипотеката в полза на „И АР Би Л.“ ЕАД /със сегашно наименование „М Л.“ ЕАД/ е заличена от датата 31.07.2014 год., когато е подадена молбата до СВ-гр. С.. Считано от тази дата спрямо имотите, собствени единствено и само на „А.С.“ ЕАД не са налице валидни ипотеки в полза на „М Л.“ ЕАД, които да бъдат подновени. Въпреки това обаче съдията по вписвания към СВ-гр. С. е отбелязал подновяване на 11.10.2016 год. с вх. № 2595, дв. Вх. рег. № 2578, том 1, акт № 121 на договорна ипотека, вписана с Акт № 96 от 18.10.2006 год. по описа на нотариус Кирил Божков, гр. С.. Счита, че извършеното подновяване на договорната ипотека е недействително и не е породило правен ефект, тъй като е постановено при вече заличена ипотека и по искане на нелегитимирано лице. Поради това и взискателят-купувач по оспореното възлагателно постановление нито е имал изпълняемо право по изп. дело № 78/2016 год. по описа на ЧСИ Цачев, нито е притежавал ипотечни права върху възложените недвижими имоти. След като процесните имоти са възложени на привиден взискател, който не е имал ипотечно право, то и самото наддаване при процесната публична продан не е извършено надлежно. Наддаването е ненадлежно и поради факта, че към момента на провеждането на публичната продан изпълнителното производство е било спряно по силата на обезпечителна заповед от 18.07.2019 год. по гр.д. № 39205/2019 год. по описа на СРС, която своевременно е била приложена по изпълнителното дело преди началото на публичната продан. Наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и поради факта, че „Б.М.Г.“ ЕАД не е надлежно уведомен нито за оценката на възложените имоти, нито за самата публична продан. Освен това взискателят „М Л.“ ЕАД е предложил цена, част от която да залати чрез прихващане по реда на чл. 461 от ГПК, което е незаконосъобразно, тъй като това лице е мним ипотекарен кредитор и поради това не разполага с право на прихващане. Моли съда на тези основания да отмени обжалваното постановление за възлагане. Взискателят „М Л.“ ЕАД оспорва изцяло жалбата. Счита, че обхватът на съдебна проверка при обжалване на постановление за възлагане се свежда единствено до процесуалната законосъобразност на действията по публичната продан и то само за онези от тях, които са свързани пряко с наддавателната процедура и са годни да повлияят върху възможността имуществото да постигне най-високата предложена цена. Сочи, че изложените в жалбата твърдения са неотносими и не попадат в лимитативните основания по чл. 435, ал. 3 от ГПК. Счита, че публичната продан е проведена законосъобразно, като единственият участник – взискателят и ипотекарен кредитор е предложил цена, надвишаваща първоначалната с не повече от 30%, поради което при липса на други участници правилно имотът му е възложен. Дружеството-купувач като взискател не дължи задатък и има право на прихващане между дължимата по проданта цена и вземанията му съгласно чл. 461 от ГПК. Самото прихващане е извършено въз основа на протокола за разпределение, който е бил обжалван и потвърден с окончателен съдебен акт /определение № 121 от 18.02.2022 год. по гр.д. № 61/2022 год. на СОС, потвърдено с определение № 1412/30.05.2022 год. на САС/. Счита за неоснователни доводите в жалбата за липсата на качеството ипотекарен кредитор от страна на „М Л.“ ЕАД. Позовава се и на разясненията в т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 год. по тълк.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, според които на проверка при обжалване на постановлението за възлагане подлежи действието на съдебния изпълнител по обявяването на купувач, но само по отношение на това дали имотът е възложен на лицето, предложило най-високата цена. Неоснователни и неотносими според взискателя са и изложените в жалбата доводи, че наддаването не било извършено надлежно поради това, че длъжникът не бил надлежно уведомен нито за оценката, нито за самата продан. С оглед цитираното тълкувателно решение счита, че оценката на имуществото е действие на съдебния изпълнител, което подготвя, но не е част от наддаването, поради което излиза вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Освен това счита за невярно твърдението на жалбоподателя, че не бил надлежно уведомен за оценката и проданта. Съдебният изпълнител е уведомил длъжника за изготвената оценка по делегация чрез ЧСИ Мария Цачева при прилагане на чл. 50 от ГПК. Моли съда да отхвърли жалбата срещу постановлението за възлагане. Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия. Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното: Предвид обстоятелството, че настоящият жалбоподател има процесуалното качество на длъжник, той има правото да обжалва действията на съдебния изпълнител само в пределите и само на основанията, които са изчерпателно посочени в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК изрично е предвидена възможност за длъжника да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. В случая, контролът на съда е ограничен до проверка за това дали са спазени правилата по чл. 489 и чл. 492 от ГПК или съответно дали за купувач е обявен наддавачът, предложил най-висока крайна цена. Съгласно задължителните разяснения по т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат извън предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Предвид изложеното всички възражения, изложени в жалбата и подробно описани по-горе в настоящия съдебен акт, не попадат в предметния обхват на проверката от съда относно допуснати нарушения при обжалвания акт. Като основание за обжалването е посочено неуведомяването на длъжника за оценката на възложените имоти и за самата публична продан, както и липсата на ипотечното право на кредитора. Така наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на обжалваните действия на ЧСИ не попадат в предметния обхват на чл. 435, ал. 2 ГПК. Изброяването в посочената разпоредба на действията, подлежащи на обжалване е изчерпателно и поради това действия на съдебния изпълнител, които не са посочени в закона не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването, а оплакванията относно съществуването на ипотечното право на взискателя касаят въпроси, които не могат да се разглеждат в настоящото производство, а по реда на исковия процес. Независимо от това, за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав следва да отбележи следното: Изложените в жалбата доводи по-скоро обосновават претенция за освобождаване на процесните имоти от принудително изпълнение пради твърдяно от жалбоподателя заличаване на ипотеката върху тях, но доколкото за постигане на този правен резултат е предвиден друг процесуален ред, те не следва да се обсъждат в настоящото производство. Неоснователно жалбоподателят се позовава на определение № 4764 от 14.01.2015 год. по гр.д. № 12025/2014 год. на СГС и определение № 343/22.03.2019 год. по ч.гр.д. № 775/2018 год. на СОС. Видно от разпореждане от 17.03.2015 год. на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014 год., председателят на съдебния състав, постановил горното определение, е отказал да удостовери влизането му в сила. Поради това съдът намира за недоказано, че то съставлява влязъл в сила съдебен акт и съответно - че поражда целените с него правни последици, вкл. претендираните такива от жалбоподателя. Дословно цитираните от жалбоподателя мотиви на определение № 343/22.03.2019 год. на СОС имат само принципно значение за ефекта, който съдебната отмяна на отказ на съдията по вписванията има по отношение на отбелязването или заличаването, и то единствено във връзка с предмета на конкретното дело. Дори по настоящото дело да се приеме, че определението на СГС е влязло в сила и е породило последиците, визирани в разпоредбата на чл. 577, ал. 3 от ГПК, следва да се има предвид, че с определение № 43/30.03.2015 год. по гр.д. № 157/2015 год. на РС-С., потвърдено с необжалваемо определение № 1131/28.08.2015 год. по ч.гр.д. № 711/2015 год. на СОС неговото действие е спряно. Това означава, че до разрешаването на спора – предмет на гр.д. № 157/2015 год. на РС-С. това определение няма значението на влязъл в сила съдебен акт и не поражда никакви правни последици По оплакването, че наддаването е ненадлежно поради факта, че към момента на провеждането на публичната продан изпълнителното производство е било спряно по силата на обезпечителна заповед от 18.07.2019 год. по гр.д. № 39205/2019 год. по описа на СРС, съдът намира следното: С разпореждане от 14.07.2021 год. ЧСИ е отказал да спре изпълнението, въз основа на издадената обезпечителна заповед, като отказът е обжалван и потвърден с решение № 63 от 17.02.2022 год. по гр.д. № 61/2022 год. на СОС поради това, че обезпеченият иск е отхвърлен със съдебно решение от 09.06.2021 год., влязло в сила на същата дата. Прието е, че към 14.07.2021 год., когато е предявил обезпечителната заповед длъжникът е знаел, че искът му е отхвърлен. Освен това, с определение от 28.01.2022 год., постановено в производство по чл. 402-403 от ГПК обезпечението е било отменено, а обезпечителната заповед – обезсилена. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че наддаването не е извършено надлежно поради факта, че длъжникът не бил надлежно уведомен за оценката и за самата продан. С оглед постановките в цитираното по-горе тълкувателно решение следва да се приеме, че оценката на имуществото е действие на съдебния изпълнител, което подготвя, но не е част от наддаването, поради което излиза вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Освен това, твърдението е и невярно, тъй като съдебният изпълнител е уведомил длъжника за изготвената оценка по делегация чрез ЧСИ Мария Цачева рег. № 840 при прилагане на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Настоящата съдебна инстанция намира, че публичната продан по процесното изпълнително дело, досежно процесния имот е проведена при спазване на законовите разпоредби на чл. 487- 496 от ГПК. С надлежно изготвен протокол по чл. 492, ал. 1 от ГПК е обявен за купувач единственият учестник – взискателя и ипотекарен кредитор „М Л.“ ЕАД, предложил цена, надвишаваща първоначално обявената с не повече от 30%, поради което при липса на други участници имотът законосъобразно му е възложен. Взискателят не дължи задатък /чл. 489, ал. 1 от ГПК/ и има право да направи прихващане между дължимата по проданта цена и вземанията му съгласно чл. 461 от ГПК Самото прихващане е извършено въз основа на протокола за разпределение, който е влязъл в сила. В протокола за разпределение ЧСИ е указал разликата, която подлежи на доплащане от обявения купувач, дължима за погасяване на вземанията на другите кредитори и „М Л.“ ЕАД е внесло указаната сума, поради което имотът му е възложен с постановлението от 19.11.2021 год. По изложените съображения съдът намира за неоснователна подадената жалба срещу постановлението за възлагане. Воден от горното, съдът