РЕШЕНИЕ

№ 615

гр. Плевен, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20234430202244 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от П. Н. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. Плевен, ул. „•••” ••• чрез пълномощника му – адв. Д. З. от БАК срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 1772зз- 421/06.10.2023г. на С.Ц.С. – служител в сектор „•••“ при 1-во РУП-Плевен, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР жалбоподателят Д. е бил задържан като заподозрян за това, че в съучастие с други лица на 05.10.2023г. около 23: 20 часа в гр. Плевен, пл. „•••“ е извършил грабеж на лицето Л.С.Т. от гр. Плевен, като му отнел чрез използване на физическа сила колан с щурмова палка (образуван ЗМ №645/2023г. по описа на 1-во РУП-Плевен). Твърди се, че заповедта противоречи ва материално-правни разпоредби и е в драстично несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си - адв. Д. З. от ПлАК, който излага подробни съображения относно наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Моли атакуваната заповед да бъде отменена.

Ответникът по жалбата - Служител в сектор „•••“ при 1-во РУП-Плевен С.Ц.С., редовно призован се явява лично. Същият изразява категорично несъгласие с възраженията на жалбоподателя и развива доводи в подкрепа на тезата си, че заповедта за задържане на лице е законосъобразна и моли за нейното потвърждение.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

Със Заповед за задържане на лице рег.№ 1772зз- 421/06.10.2023г. на С.Ц.С. – служител в сектор „•••“ при 1-во РУП-Плевен, в 14: 00 часа на същата дата бил задържан за срок до 24 часа П. Н. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. Плевен, ул. „•••” •••, като заподозрян за това, че в съучастие с други лица на 05.10.2023г. около 23: 20 часа в гр. Плевен, пл. „•••“ е извършил грабеж на лицето Л.С.Т. от гр. Плевен, като му отнел чрез използване на физическа сила колан с щурмова палка (образуван ЗМ №645/2023г. по описа на 1-во РУП- Плевен).

Задържаният е бил приведен в помещение за временно задържане на Първо РУ-гр. Плевен, като при връчване на заповедта за задържане същият отказал да я подпише, който отказ е надлежно отразен чрез подписа на свидетеля Ч.К.П.. В покрепа на този фак са и показанията на свидетеля П., които съдът приема с доверие, като обективни, убедителни и последователни. При задържането, жалбоподателят бил запознат с правата си и не е направил искания. На същия е извършен е личен обиск на лице, обективиран в Протокол за личен обист на лице рег. №1772р-20538/06.10.2023 година при който са намерени следните вещи: 1.) 4 бр. банкноти с номинал от по 50, 00 лева; 2.) 1 бр. ключ за автомобил „•••“; 3.) 1 бр. слънчеви очила, марка „•••“ черни на цвят с червен цвят от вътрештага страна на рамките; 4.) 1 бр. черна връзка за врат с кръстче от текстил; 5.) 1 бр. връзка с ключове и 6.) 1 бр. мобилен телефон, черен на цвят „•••“ с IМEI •••.

От приобщената към доказателствената съвкупност по делото Справка вх. № 31507/17.11.2023г. се установява, че на 05.10.2023г. в оперативна дежурна част на Първо РУП-Плевен е получен сигнал за извършено престъпение по чл. 198, ал.1 от НК и непосредствено след приемане на същия, предвид наличието на законен повод и достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК, обосноваващи, че е извършено посоченото престъпление и при условията на чл. 212, ал.2 вр. с чл. 23, ал.2 от НПК е извършен оглед на местопроизшествие от полицейски орган, който незабавно, съобразно разпоредбите на чл. 211, ал.3 от НПК по телефона е уведомил Прокурор от РП-Плевен и е започнало ДП под ЗМ №645/2023г. по описа на Първо РУП- Плевен.

Жалбоподателят П. Д. е освободен на 07.10.2023г. в 13: 55 часа. С оглед на така установеното по делото, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и от процесуално-легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на процесната заповед.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, полицейски орган - Служител в сектор „•••“ при 1-во РУП-Плевен С.Ц.С.. Съдът констатира, че обжалваната заповед за задържане съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗМВР реквизити, поради което са спазени законоустановените изисквания за форма и е гарантирано правото на защита на задържаното лице.

Съгласно чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР Заповедта за задържане следва да съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането.

В процесния случай в заповедта е налице посочване на правното основание за задържане на лицето, а именно чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл. 198, ал.1 от НК като е изложено и фактическо описание според което жалбоподателят е „заподозрян за това, че в съучастие с други лица на 05.10.2023г. около 23: 20 часа в гр. Плевен, пл. „•••“ е извършил грабеж на лицето Л.С.Т. от гр. Плевен, като му отнел чрез използване на физическа сила колан с щурмова палка (образуван ЗМ №645/2023г. по описа на 1-во РУП- Плевен)“.

Към момента на издаване на заповедта полицейският орган, издал същата, е имал достатъчно данни за извършено престъпление от лицето П. Н. Д.. От обясненията на страната – С.Ц.С. (служител в сектор „•••“ при 1-во РУП-Плевен) които съдът приема с доверие като убедителни и непротиворечиви се установява, че във връзка с получения сигнал за извършен грабеж е бил изпратен със свой колега на мястото на произшествието където лично свалил записа от камерата с нужния обсег и видял от последния, че жалбоподателят е присъствал на мястото на инкриминираното деяние. Излага и твърдение, че Д. е бил посочен като съучастник при извършени разпити на свидетели.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.

Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпреки това, следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид и Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по жалби на П. и П. срещу България, в което е прието, че: "За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление". Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая, посредством представените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива от показанията на разпитаната страна, категорично се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на деянието по чл. 198, ал.1 от НК, което е посочено в издадената заповед.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, обоснована и издадена от компетентен орган, поради което и същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът