Решение № 892 от 30.4.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 100/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002023002065-091-001/06.11.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 22/29.01.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, с който са определени задължения на „Авантехно-БГ“ ЕООД за ДДС за периода от 01.12.2022 г. – 31.12.2022 г. главница 6 991, 96 лева и лихва 317, 40 лева и за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. главница в размер на 4683, 43 лева и лихва 135, 96 лева. В жалбата се твърди, че оспореният ревизионен акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, както и чл. 37, ал. 1 изр. второ от ДОПК и чл. 36, ал. 3 от АПК. Заявява, че административният орган не е анализирал, проверил и преценил събраните в производството доказателства, като не е съобразил доказателствата, а именно представените потвърждения от получателите по доставките, като не ги е обсъдил в тяхната съвкупност. В нарушение на чл. 3, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт бил издаден при неспазване на принципа за истинност, като въпреки че разполагал с необходимите доказателства не ги е признал като такива. Жалбоподателят се позовава на Директива 2006/112, като не били съобразени представените от жалбоподателя потвърждения от получателите на стоките. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит. Заявява, че органът по приходите не е отчел факта, че сумата по издадената фактура (invoice) с № 0000000088 от 13.12.2023 година е получена от „Авантехно-БГ“ ООД, за което е приложен съответния банков документ, а също било представено и потвърждение от 28.08.2023 год. на насрещната страна, от което било видно, че обсъжданата доставка е получена от купувача (получателя). По въпросната доставка на органа по приходите било представено и СМR от 22.12.2022, от което се виждало, че съответната стока е пристигнала до логистичен склад в Литва. Т.е. дори условно да се приемела хипотеза, че няма осъществен износ, органът по приходите трябвало да се съобрази с обективни характеристики на тази сделка, която би представлявала вътреобщностна доставка (ВОД), която съгласно разпоредбите на чл. 53 от ЗДДС била облагаема с нулева ставка. Счита, че ППЗДДС, като нормативен акт, не изключвал потвърдителната сила на този род документи за удостоверяване на получените доставки, като в чл. 34, чл. 45, както и други разпоредби от ППЗДДС писменото потвърждение било посочено като задължителен или алтернативен доказващ доставката способ. Подобни аргументи следвало да се имат предвид и по отношение на издадената фактура от „Авантехно-БГ“ ЕООД (invoice) с № 0000000098 от 28.02.2023 година, за която също било представено и потвърждение от насрещната страна, от което било видно, че обсъжданата доставка е получена от купувача (получателя). По въпросната доставка на органа по приходите било представено и СМR от 02.03.2022, от което се виждало, че съответната стока е пристигнала до логистичен склад в Литва. Тези документи, въпреки константната практика на Съда на Европейския съюз, която изисквала сделките да бъдат облагани, като се вземат предвид техните обективни характеристики (решение от 9 февруари 2017 г., С-21/16, т. 34; решение от 8 ноември 2018 година, С-495/17, т. 38; решение от 28 март 2019 година, С-275/18, т. 29), и изискванията на българското законодателство, били пренебрегнати от решаващия орган. Заявява, че условие като предвиденото в член 21, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС, като пречка за освобождаване от ДДС на доставка на стоки, които не са били поставени под митнически режим износ, макар да било безспорно, че тези стоки действително са били изнесени и че тази доставка отговаря по своите обективни характеристики на условията за освобождаване, предвидени в член 146, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС - не съответствал на принципа на пропорционалност. Налагането на такова условие би било равносилно на обвързване на правото на освобождаване със спазването на формални задължения, без да се разгледа дали материалноправните изисквания, поставени от правото на Съюза, действително са били изпълнени. Единствено обстоятелството, че даден износител не е поставил съответните стоки под митнически режим износ, не предполагало, че такъв износ не е бил извършен действително, като сочи решение от 28 март 2019 г., С-275/18, т. 31 и решение от 8 ноември 2018 г., С-495/17, т. 50. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от представителя по закон – у. И. О. и пълномощник - адв. М. Д. от АК-Сливен, които поддържат жалбата. Признава, че по посочените доставки не разполага с митнически декларации. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- Бургас се представлява от гл. юриск. Л. И., която оспорва основателността на жалбата. В случая не било установено, че се касае за сделки за износ и че следва да е приложима нулевата ставка, тъй като не били представени митнически декларации, в които доставчика да е посочен като износител, каквото било изискването на ЗДДС, за да се приложи тази нулева ставка. Отделно от това, по твърдения на лицето, сделките били сключени при клаузата „франко завод“, което означавало, че с излизане на стоката от склада, собствеността се прехвърля на купувача на тази стока, с оглед на което това било още една индиция, че доставката е с място на изпълнение на територията на страната. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02002023002065-020-001/10.04.2023, издадена от Р. К. Т. на длъжност Н. на сектор „Ревезии“, в качеството си на з. на В. Х. Р., на длъжност Н. на сектор „Ревизии" при ТД на НАП Бургас. (л.149) В същата е определен предмета и обхват на ревизираните периоди (ДДС 01.04.2020-28.02.2023 г.), като ревизията е следвало да бъде извършена от екип от ревизори: С. Г. К. - Г. и. по приходите (р. на ревизията) и Д. Ж. К. - Г. и. по приходите. Заповедта е връчена на оспорващия по електронен път на 18.04.2023 г. (л.152) Със Заповед № РД-5/03.01.2023 г., Заповед № РД-458/30.06.2023 г. и Заповед № РД-937/21.12.2023 г., директорът на ТД на НАП Бургас (л.37-42) на основание чл.11, ал. 3 от Закона за НАП и във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е оправомощил в т. I. за периодите 03.01.2023 г. - 30.06.2023 г., 01.07.2023 г. – 31.12.2023 г. и 01.01.2024 г. - 30.06.2024 г. съответните органи по приходите, поименно посочени, да издават заповеди за възлагане на ревизии. Съгласно цитираните заповеди, както Р. К. Т. на длъжност Н. на сектор „Ревезии“, така и В. Х. Р., на длъжност Н. на сектор „Ревизии", са оправомощени лица да възлагат ревизии за посочения период. Със ЗИЗВР № Р-02002023002065-020-002/30.06.2023 г., издадена от В. Х. Р., на длъжност Н. на сектор „Ревизии", при ТД на НАП Бургас, е изменена първоначалната ЗВР, като е удължен срока за извършване на ревизията до 18.09.2023 г. (л.94) ЗИЗВР е връчена на 30.08.2023 г. на задълженото лице. (л.97). Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02002023002065-092-001/09.10.2023 г. (л.62-68), като същият е съобщен на жалбоподателя на 09.10.2023 г. ведно с приложенията към него. Според този доклад в хода на ревизията се установило: -През данъчен период м.12/2022г. дружеството е декларирало облагаеми доставки с нулева данъчна ставка съгласно чл. 28 от ЗДДС, към контрагент ЕYМЕNS GIDА IС VЕ DIS ТIСАRЕТ LTD STI - Турция с данъчна основа на доставката в размер на 34 959, 82 лв. „АВАНТЕХНО-БГ" ЕООД е издало на турския контрагент инвойс фактура № 0000000089 от 13.12.2022г. (л.127). с данъчна основа в размер на 34959, 82 лв. (€17874, 67). Предмет на доставката е „основен лагер" съобразно отразеното в счетоводството на оспорващия. Съставено е ЧМР (CMR) от 22.12.2022 г. с изпращач NТ2 Transport, Sofia и получател Ахis Transport, Литва. (л.74 и 128) Стоката е превозена от Р България до логистичен склад в Литва. Получено било потвърждение от турския контрагент ЕYМЕNS GIDА IС VЕ DIS ТIСАRЕТ LTD STI - ISTANBUL за получена стока по фактура № 89/13.12.2022 г. Представено е извлечение от банкова сметка за получен превод на 17.11.2022 в размер на 24461 лв. РЛ не е представило митническа декларация, в която да е вписано като износител. При направена проверка в ПП Митници не са установени записи за извършен износ за трети страни за периода 01.12.2022г. - 28.02.2023г. -През данъчен период м.02/2023г. дружеството е декларирало облагаеми доставки с нулева данъчна ставка, съгласно чл. 28 от ЗДДС, към контрагент от Армения „Interneshenel tread“ LLC, като данъчната основа на доставката е в размер на 23417, 15 лв.. "АВАНТЕХНО-БГ" ЕООД е издало на контрагента от Армения инвойс фактура № 98/28.02.2023 г. (л. 19, 75 и л.124) с данъчна основа 23417, 15 лв. (€11973). Предмет на доставката е ротор за ел. мотор Р8, съобразно отразеното в счетоводството на оспорващия. Във фактурата погрешно било посочено основание за неначисляване на ДДС - чл.53, ал.1 от ЗДДС. Съставено е ЧМР (CMR) от 02.03.2023г. с изпращач Авантехно БГ ЕООД и получател Logiset UAB, Литва. (л.20 и 75) Не били попълнени всички реквизити на транспортния документ. Получено било потвърждение от контрагента от Армения за получен мобилен стругово-заваръчен комплекс AVANTECHNO 611R и резервни части по фактура № 98/28.02.2023Г. на стойност €11973. Доставка е извършена с помощта на фирмата UAB Logiset. РЛ не е представило митническа декларация, в която да е вписано като износител. При направена проверка в ПП Митници не са установени записи за извършен износ за трети страни за периода 01.12.2022г. - 28.02.2023г. Въз основа на съдържащите се в РД фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02002023002065-091-001/06, 11.2023 г., с който, в тежест на ревизираното дружество са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на ДДС за данъчните периоди от 01.12.2022 г.-31.12.2022 г. и 01.02.2023 г.-28.02.2023 г. в общ размер на 11675, 39 лв. и лихви - 453, 36 лв. (л.49-57). РА е съобщен на жалбоподателя на 06.11.2023 г. (л.49-55) Против РА е подадена жалба до горестоящия административен орган на 20.11.2023 г., като е оспорен изцяло. (л.46-48) При оспорването по административен ред ревизионният акт, с който са определени задължения на „Авантехно-БГ“ ЕООД за ДДС за периода от 01.12.2022 г. – 31.12.2022 г. главница 6 991, 96 лева и лихва 317, 40 лева и за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. главница в размер на 4683, 43 лева и лихва 135, 96 лева., е потвърден с Решение 22/29.01.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас. Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена от събраните по делото писмени доказателства и обясненията на страните. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, в частта, в която е обжалван и потвърден по административен ред и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Органът, възложил производството е имал това правомощие по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Актът е издаден в преписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с валидни квалифицирани електронни подписи. Ревизионен доклад № Р-02002023002065-092-001/09.10.2023 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Не се констатираха нарушения на процесуалните правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното производство са надлежно връчени. Същите са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи, което се установява от приложените по преписката документи на хартиен и електронен носител. В хода на ревизията са установени всички релевантни за спора факти. При административното обжалване РА е потвърден от директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. Не се констатираха твърдените от оспорващия процесуални нарушения. Органите по приходите са положи дължимите усилия, да установят относимите обстоятелства по процесните фактури, като са извършили и служебни справки относно твърдения износ до трети страни, но не са успели да открият такива. Предприети са действия за събиране на доказателства относно процесните доставки, като са изисквани обяснения и доказателства от оспорващия. В този смисъл е неоснователно възражението му, че извършената проверка е непълна. Действително съществуват неточности относно определянето на стоките предмет на доставка по процесните фактури, но същите не могат да доведат до неправилност на издадения административен акт, доколкото липсва спор по реалността на извършените доставки. Спорът е правен и касае материалната законосъобразност на изводите на органа по приходите относно допълнително начисления с РА на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС за данъчен период м. 12. 2022 г. ДДС по фактура № 0000000089 от 13.12.2022г. в размер на главница 6 991, 96 лева и лихва 317, 40 лева, както и за данъчен период 02.2023 г. ДДС по фактура № 98/28.02.2023 г. в размер на главница 4683, 43 лева и лихва 135, 96 лева. Данъчният орган е приел, че относно тези доставки „Авантехно-БГ“ ЕООД не е извършило износ на стоките, поради което и не разполага с митнически декларации, в които да е вписан като износител. От представените в хода на ревизионното производство товарителници се установявало, че стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка на ЕС - Литва, а не до територията на трета страна - Турция или Армения, като този факт се потвърждавал и от жалбоподателя в подаденото от него възражение срещу ревизионния доклад. Предвид което, дружеството не би могло да приложи нулевата ставка на данъка за извършваните от него доставки до територията на Литва на основание чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Освен това според изложеното в жалбата до АО, при ревизията на органите по приходите са предоставени доказателства, че спорните доставки са извършени при клаузата „франко завод“ (“ех works или ЕХW), по силата на която купувачът вдига стоката при вратите на помещенията на продавача. В случая, жалбоподателят сам потвърждавал извода на органите по приходите, че собствеността на стоките е прехвърлена на територията на Република България, а именно в склада на доставчика и съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Съдът счита изводите на органа по приходите за обосновани. Съобразно представените по административната преписка и по делото доказателства, не може да се приеме за установено твърдението на жалбоподателя, че относно процесните доставки е налице хипотезата посочена в чл. 146, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 год. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Цитираната разпоредба е приложима при доставка на стоки, които се изпращат или превозват до трета страна. По делото обаче не е установено, че стоките предмет на доставка по процесните фактури са изпратени или превозени до територията на Турция, респективно Армения. Напротив от представените доказателства и изявленията на оспорващия, става ясно, че тези стоки са превозени до държава членка на ЕС - Литва. Това изрично е посочено и в представената фактура № 89 от 13.12.2022 г., като дестинация на транспорта – Литва. Съобразно нормата на чл. 28 от ЗДДС - облагаема доставка с нулева ставка е: 1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика: 2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС е регламентирано, че когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28. т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митическо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство: 2. фактура за доставката; 3. документ за превоза на тези стоки. Иначе казано, за да бъде приложена нулева данъчна ставка е необходимо да са изпълнени условията на чл. 28 от ЗДДС и данъчният субект да разполага с документите, посочени в чл. 21. ал. 1 от ППЗДДС. Когато лице, което прилага чл. 28 от ЗДДС не се снабди с документите по чл. 21. ал. 1 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39 от ППДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто и данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117. ал. 2 от ЗДДС, който се издава в 15 - дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Следователно тази корекция която следва да бъде извършена от данъчнозадълженото лице е двупосочна, доколкото се регламентира не само начисляването на данък със ставка 20 на сто при отсъствието на удостоверяващите доставката документи, но и елиминиране на ефекта от така начисления данък при последващо снабдяване с необходимите документи. Когато доставчикът в последствие се снабди с необходимите документи, за да бъдат третирани конкретните доставки като облагаеми с нулева данъчна ставка, той коригира резултата от корекцията чрез анулиране на протокола, като анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата на която правният субект се е снабдил с необходимите документи. Анализът на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, както и тези събрани в хода на съдебното такова, налагат извод за обоснованост на извода на приходната администрация, че в случая за въпросните доставки през ревизираните периоди по отношение на „Авантехно-БГ“ ЕООД следва да бъде приложена данъчна ставка 20 на сто, тъй като ревизираното дружество не разполага с изискуемите по силата на закона документи, даващи основание тези доставки да бъдат третирани като такива облагаеми с нулева данъчна ставка по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗДДС. В случая между страните не е спорно, че ревизираното дружество не разполага с митнически документ по чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС, в който да е вписан като износител на стоката, както и не са установени и издадени протоколи за корекция в съответствие с предвидените в закона правила за това. Спорно е пресекли ли са тези стоки границата на митническата територия на Общността. В тази връзка от „Авантехно-БГ“ ЕООД, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, а и такива не са установени съгласно извършената в хода на ревизионното производство в ПП Митници справка относно извършен износ за трети страни за периода 01.12.2022г. - 28.02.2023г. Неоснователно е възражението на оспорващия за неправилно приложение на чл. 146, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета. Относимите норми от националното законодателство, уреждащо предпоставките за прилагане на нулева данъчна ставка са тези посочени в чл. 28 и чл. 37 ЗДДС вр. чл. 21. ал. 1 ППЗДДС и в съответствие с фактите установени при ревизията и делото. Посочените от жалбоподателя потвърждения от получателите на доставките, правилно не са ценени от данъчния орган, тъй като от същите не става ясно къде са получени процесните стоки, дали това е територията на трета страна или не. При липсата на доказателства, че доставените по фактура № 0000000089 от 13.12.2022 г.. и фактура № 98/28.02.2023 г. стоки са пресекли границата на митническата територия на Общността, правилно административния орган е приел, че ревизираното лице не притежава изискуемите съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗДДС документи за доказване на износа, поради което не са налице основанията за прилагане на нулева ставка за доставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС. Ето защо, законосъобразно на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС с РА за данъчен период м. 12. 2022 г. е начислен ДДС в размер на главница 6 991, 96 лева и лихва 317, 40 лева, както и за данъчен период 02.2023 г. в размер на главница 4683, 43 лева и лихва 135, 96 лева. Неоснователно е възражението на оспорващия, че след като не било установено, че стоките са напуснали територията на общността, то представлявали вътреобщностна доставка (ВОД), която съгласно разпоредбите на чл. 53 от ЗДДС била облагаема с нулева ставка. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, съдебната практика и практиката на СЕС, за да се приеме, че е налице ВОД, тя следва да е възмездна, стоката да е изпратена или транспортирана извън територията на страната до територията на друга държава членка и получателят да е регистрирано данъчно задължено лице за целите на ДДС в тази държава. Така за осъществяването на ВОД е необходимо доказване наличието на три кумулативни предпоставки: а/ прехвърляне на правото на разпореждане със стоката на името на собственика; б/ реалното преместване - транспортиране на стоката от една държава – членка в друга; в/ придобиващото стоката лице да е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На първо място от представените по делото фактури, не може да се направи извод, че получателите по доставките са лица регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка. Фактурите за доставката не съдържат идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер да му е извършена доставката, поради което не отговарят на изискванията на чл.45 т.1 б. „а“ от ППЗДДС. Съгласно чл. 116, ал. 1 изр. 1 ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизираното лице е да представи доказателства за изясняването им. В тежест на ревизираното лице е да разполага с валидни документи, съгласно чл. 45 от ППЗДДС и да докаже че придобиващото стоката лице да е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, както и изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава – членка на ЕС, за да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД. Според изискванията на чл. 45, т. 2 б. "а" и б. "б" от ППЗДДС и съобразно конкретните случаи по делото е необходимо да бъдат представени а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б/ транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. Относно доставката по фактура № 98/28.02.2023 г. е установено съгласно представената ЧМР (CMR) от 02.03.2023г., че изпращач е „Авантехно БГ“ ЕООД, а получател Logiset UAB, Литва, т.е. формално отговаря на изискванията на чл. 45, т. 2 б. "б" от ППЗДДС, но както бе посочено по–горе липсват данни, че получателят е лице регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По отношение на фактура № 0000000089 от 13.12.2022г. от органа по приходите е прието, че за транспорта е съставено ЧМР (CMR) от 22.12.2022 г. с изпращач NТ2 Transport, Sofia и получател Ахis Transport, Литва, въпреки, че към този документ е приложена фактура № 88 от 13.12.2022 г. със същия получател. Относно тази доставка не може да се прецени за чия сметка е, поради което не може да се прецени и какви са изискуемите документи за установяването и, съобразно чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. Независимо от този факт, за получателя по тази доставка отново е приложима констатацията, че липсват данни получателят да е лице регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Едно от основните задължения на регистрираните по ЗДДС лица е воденето на подробна счетоводна отчетност, която дава възможност за определяне на задълженията по ЗДДС - чл. 242 от Директива 112/2006, възприет с разпоредбата на чл. 123 от ЗДДС. Редовната и подробна счетоводна отчетност се сочи от Съда на ЕС като гаранция за предотвратяване на злоупотреба с право - т. 64 на решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. Това означава документооборотът в предприятието да позволява и дава надеждна одитна следа на извършените стопански операции. В случая няма представени документи за извършен износ или ВОД, а счетоводството на ревизираното дружество не дава надеждна одитна следа за извършени между страните стопански операции, предвид факта, че липсват съпътстващи доставката документи и не са представени безспорни и категорични доказателства за осъществени износ до трети страни. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде оставен в сила, а жалбата като недоказана и неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед, констатираната неоснователност на жалбата, на данъчната администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за материален интерес 12128, 75 лв., те се констатираха в размер на 1491лв. Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Сливен,