Решение № 135 от 29.9.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 235/2025 г.

Производство по реда на гл. 33 НПК. Със споразумение № 8/05.03.2025г. по НОХД № 43/2025 г. Радневският районен съд, е ПРИЗНАЛ подс. Ф. Ф. А., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.02.2025г. в с. С., общ. Р. управлявал МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ •••••••• с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 37 на хиляда, установено по надлежния ред съобразно Наредба №1/2017г. на Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Министерство на здравеопазването с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с ф.№АRВВ- 0092, за което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на 1 /една/ ГОДИНА и 2 /два/ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева. НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.343б, ал. 5 от НК съдът е ПРИСЪДИЛ подсъдимият Ф. Ф. А. д а ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Раднево равностойността на моторното превозно средство „Фолксваген Пасат” с рег. № ••••••••, послужило за извършване на престъплението, което не било негова собственост, възлизаща на 2 200 лева. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. В Апелативен съд Пловдив е постъпило искане от 15.05.2025 г. от и.ф. Главния прокурор за възобновяване на НОХД №43/2025 по описа на Районен съд Раднево, да се отмени определението от 05.03.2025 г. и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК Прокурорът поддържа искането. Осъденият, чрез своя защитник счита, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното: ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. Основателен е доводът в искането, че определението, с което Районният съд в Раднево е одобрил споразумението и е наложил на Ф. Ф. А. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим и глоба в размер на 300 лева е постановено при съществени нарушения на закона и процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Пловдивският апелативен съд счита, че е приложен неправилно материалния закон, както при определяне на наказанията лишаване от свобода и глоба, така и при определяне на първоначалният режим на изтърпяване. Съгласно текста на чл. 343Б, ал.1 от НК /действащ към момента на осъществяване на деянието/, за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. При определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът е следвало да съобрази императивният характер на тази разпоредба и това, че предвидената долна граница на наказанието лишаване от свобода е една година, а на глобата е двеста лева. Следвало наказанията е било необходимо да бъдат определени под най-ниския предел - една година за лишаване от свобода и двеста лева за наложената глоба. Основателно е и възражението в искането за възобновяване, според което, за да се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода", следва съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, да липсват предпоставките за определяне на „специален“ или „строг" първоначален режим. Както е посочено в искането, първоначален „специален" режим се определя на осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна" /чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС/, а „строг" - на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато наложеното наказание е в размер повече от 5 /пет/ години /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗИНЗС/ или когато не са изминали повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 НК /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗИНЗС/, или когато престъплението е извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години /чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" ЗИНЗС/. По изключение, съгласно чл. 57, т. 3 ЗИНЗС „общ“ първоначален режим може да бъде определен и когато следва да се определи „строг", ако деецът не е лице с висока степен на обществена опасност. Видно от справката за съдимост, с определение за одобрено споразумение от 25.06.2020 г. по НОХД № ••••/2020 г. на Районен съд - С. З., за извършено престъпление на 31.05.2020 г. на Ф. А. е наложено наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което той изтърпял на 30.09.2020 г. Престъплението по НОХД № 43/2025 г. на РС Р., за което му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, е извършено на 22.02.2025 г. – преди да изтече предвидения в чл. 57, ал. 1, т. 2, б., , В" срок. Основателно е твърдението в искането, че не са налице доказателства, установяващи обстоятелството визирано в нормата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, тъй като Ф. А. е осъждан многократно. Наложените му наказания лишаване от свобода, от които едното е изтърпяно в затвор, не са довели до поправителен ефект, поради което не може да се приеме, че става въпрос за лице, чиято степен на обществена опасност не е висока. В подкрепа на това са данните за извършените от него нарушения на ЗДвП. Въззивната инстанция приема, че преди да одобри споразумението, съдът е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и само, ако не противоречи на закона и морала да пристъпи към одобрението му. В случая са били налице нарушения на материалния закон, които съдът не е констатирал и не е предложил промени, а е одобрил споразумението, противоречащо на закона, с което е нарушил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК. Допуснатите нарушения на закона и процесуалните правила са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 419, ал. 1, чл. 420, ал. 1, изр. 1, предложение последно, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 424, ал. 1 и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен съд и