Решение № 462 от 18.7.2022 г. на Районен съд - Перник по дело № 649/2022 г.

Производството се развива пред министъра на икономиката и приключва с издаване по реда на чл.16 от Закона на удостоверение за вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, съдържащо номер и дата на регистрация, наименование (фирма), седалище и адрес на управление на заявителя, идентификационни данни на заявителя, вид на дейността по чл. 2, ал. 1, за която се регистрира, обектите, от които ще се осъществява дейността, и транспортните средства, с които ще се извършва превоз, респ. с октказ за вписване по реда на чл.19 от с.з. В съдебното производство горните фактически констатации, закрепени в протоколите за проверка и в АУАН не са разколебани, а и по същество не се оспорват. Същите убедително са подкрепени от показанията на свидетеля М. Д. Д. при разпита му в съдебното следствие и доколкото по същество не са в противоречие с позицията на жалбоподателя, съдът приема релевантните за казуса факти за безспорно установени. Те напълно се субсумират в посочения административнонаказателен състав, поради което формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни и законосъобразно срещу жалбоподателя е образувано административнонаказателно производство за посоченото административно нарушение. Представените с жалбата доказателства за предприети веднага след проверката действия по отстраняване на нарушението - подаване на заявление за регистрация и издаденото въз основа на него удостоверение по чл.16, ал.3 от ЗАРИДСНПНП за дейност по чл.2, ал.1, т.2 от с.з., не променят нито установеното фактическо положение, нито формираните въз основа на него правни изводи. Изтъкваните от пълномощника в хода на документалната проверка възражения, че подаденото през 2020г. от страна на „••••“ ЕООД в Министерството на икономиката заявление за регистрация е било оттеглено от служител на дружеството без знанието на законния представител на задълженото лице, както и че последният до процесната проверка не е знаел за прекратяването на производството на това основание са несъстоятелни, а и недоказани, тъй като молбата, с която е извършено оттеглянето не е представена, нито са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението за момента на връчване на уведомителното писмо от МИ, изпратено до управителя на „••••“ ЕООД на 26.02.2020г. с изх. № 05-01-575. Отделно от това, горните възражения са ирелевантни в случая, тъй като отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна, а и регистърът по чл.16, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е публичен. Търговецът е бил длъжен да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания, тъй като регистрацията за осъществяване на дейност по чл.2, ал.1 ЗАРИДСНПНП е условие за самото й извършване. Нормата на чл.16, ал.5 от с.з. установява и задължение заверено копие от удостоверението за извършена регистрация да се държи на видно място в обекта. Ангажираните доказателства за отстраняване на нарушението непосредствено след образуване на административнонаказателното производство не мотивират и извод за маловажност по чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално, определено е от законодателя като такова, поради което за осъществяването му е достатъчно да се констатира осъществяване на дейност без необходимата регистрация на търговеца. Приключването на производството по регистрация с уважаване на подаденото заявление от 25.03.2022г. съвсем не очертава добросъвестност на търговеца, както е разчетен този факт в жалбата. Достатъчно е да се отбележи, че дейността е осъществявана от наказаното дружество в нарушение на нормативното предписание в чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП повече от две години, предвид датата на потвърждението на регистрацията в НАП на ЕСФП, монтирана в обекта и датата на подаване на първоначалното заявление за регистрация на осъществяване на икономическа дейност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП /24.01.2020г./, установяваща се от приетото писмо, изх. № 05-01-575/26.02.2020г. на министъра на икономиката. Освен изложеното, обществените отношения, които регулира законът се отличават с особена обществена значимост и със засилена защита, доколкото са свързани с осъществяване на контрол върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, а нормативните изисквания целят постигане на сигурност и предвидимост в търговията със същите продукти, както и повишаване на енергийната сигурност на страната /чл.1 от ЗАРИДСНПНП/. Постигането на залегналите в закона цели е обезпечено и с установени сериозни по размер административни санкции за констатирани нарушения, което също е показател за високата степен на значимост на охраняваните обществени отношения. Извод за маловажност не може да обоснове и фактът, че се касае за първо нарушение, констатация за което се съдържа в наказателното постановление. В случай, че се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Това обстоятелство следва да бъде съобразено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализация на наказанието, което в случая е сторено, предвид определения от АНО минимален размер на имуществената санкция. Съдът не установява наличието на други обстоятелства, които да очертаят конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Установените в казуса факти сочат, че конкретното нарушение е типично спрямо останалите от същия вид и не се отличава с особености, които да мотивират извод за неправилно приложение на закона. В този аспект преценката на АНО, че нарушението не е маловажно и няма основания за прилагане на чл.28 ЗАНН е законосъобразна. Относно индивидуализацията на наказанието: Административнонаказателната разпоредба на чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП предвижда за юридическо лице, което осъществява дейност по чл.2, ал. 1 без регистрация, имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв.. В случая е наложена санкция в минимален размер 25000 лв., като наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е за първи път и очевидно е счел, че целите по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати с минимална по размер имуществена санкция. При това положение и предвид обстоятелството, че производството е образувано по жалба на наказаното ЮЛ, съдът не може да въздейства спрямо размера на наложената имуществена санкция в насока увеличаването й. Недопустимо е и намаляване на санкцията под установения в закона минимален размер. Тези съображения мотивират потвърждаване на наказателното постановление. По разноските: Изхода на делото обосновава присъждане на възнаграждение на НАП – ЦУ, чийто орган е издал акта по чл.58д, тъй като е била защитавана от служител с юридическо образование, който своевременно направи искане за това. Предвид горното, на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН на ДАМТН – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв. При определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, което мотивира присъждане на възнаграждение в минимален размер, а именно - 80 лева. При изхода на делото няма основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.63д от ЗАНН на жалбоподателя, каквито са доказани по делото и се претендират. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН съдът