Решение № 510 от 10.5.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 511/2024 г.

Производството пред ОС-Варна е образувано по депозирана от Териториално поделение на НОИ гр. Варна, представлявано от Директора Д.С.А., въззивна жалба срещу Решение №331/13.12.2023г. по гр.д. №771/23г. по описа на РС-Провадия, с което е прието за установено в отношенията между П. Х. П., ЕГН •••••••••• с адрес с. Ц., ул. „Х.Т.“ ••• и Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт, с адрес: гр. Варна, ул.”О.” •••, че в периода от 26.12.1983г. до 28.07.1984г. ищецът е полагал труд на длъжност строителен работник в Туристическо дружество „Девня“ гр. Девня при условията на пълен работен ден, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на производствените правила. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че ТД „Девня“ –гр. Девня няма правоприемник, тъй като по делото липсват ангажирани такива доказателства, че дружеството е прекратено. Твърди се, че липсва и удостоверение, че книжата и ведомостите на дружеството са изгубени или унищожени. Приложеното по делото удостоверение, че няма данни за положен от ищеца трудов стаж при посочения работодател, не е относимо, тъй като не е установена хипотезата работодателят да е прекратено дружество. Твърди се, че неправилно са допуснати и свидетелски показания, тъй като приложеното писмено доказателство- трудова книжка, не е оформено съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж- има поправяния и зачерквания. Оспорва се и служебната бележка, като се твърди, че не е издадена от посочения работодателят и по време на процесния период. Оспорва се и достоверността на свидетелските показания на св. Ф., като се твърди, че същият собственоръчно се е отказал да му бъде зачетен трудовия стаж за същия период, за който свидетелства че е работел в дружеството. Моли решението да бъде отменено и искът отхвърлен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Х. П. чрез процесуален представител адв. З.. Излага, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че няма данни да има правоприемник на работодателя- дружество, поради което и неоснователно е оплакването, че не е представено удостоверение от работодателя или негов правоприемник, че ведомостите са изгубени или унищожени. Твърди, че са налице писмени доказателства, обуславящи допустимостта на свидетелските показания. Сочи, че са преклудирани оплакванията, че трудовата книжка не отговаря на изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, както и че в първата има поправки, тъй като подобни възражения е следвало да бъдат направени в отговора на исковата молба. Моли решението да бъде потвърдено и му бъдат присъдени разноски. По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните: В исковата молба се твърди от ищеца П. Х. П., че е констатирал, че в трудовата му книжка на стр.14-15 са изписани необходимите данни за положен трудов стаж при работодател Туристическо дружество „Девня“ – гр. Девня за периода 256.12.1983г. до 28.07.1984г. в качеството му на строителен работник. Ръкописният текст обаче е допълнително удебелен, поради което и осигурителният орган е отказал да го приеме за трудов стаж. Поискал е да се снабди с УП-3, но след проверка в Община Варна му е отговорено, че такова дружество вече не съществува. От ТД на НОИ-Варна са отговорили, че няма предадени ведомости в техния архив. Ищецът е предявил иск по чл.1 ал.1 ЗУТОССР да бъде установен трудовият му стаж при сочения работодател за период от 26.12.2983г. до 28.07.1984г. при пълен арботен ден, на длъжност „строителен работник“, при заплащано по ведомост трудово възнаграждение. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ТП на НОИ- Варна, с който исковата молба се оспорва. Излага, че предявеният иск е недопустим. Недопустимостта обосновава с факта, че липсва удостоверение по чл.5, ал. 1 и ал. 2 ЗУТОССР, доколкото в представеното такова било удостоверено само, че в осигурителния архив на НОИ липсват данни, но не и че същите са изгубени или унищожени. На следващо място, нямало и данни, че ТД „Девня“ е прекратило дейността си без да има правоприемник. Твърди, че искът се предявява срещу НОИ само когато работодателят е прекратен или вече не съществува, но такива твърдения, макар и да са наведени от ищеца в исковата молба, не са доказани. В евентуалност излага, че искът е неоснователен, тъй като няма доказателства, че сочените в исковата молба като свидетели лица са полагали труд заедно с ищеца в процесния период, което прави недопустимо допускането им като свидетели по делото. Твърди се, че след направена справка с пенсионните досиета на посочените свидетели било установено, че липсват доказателства, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 6, ал. 4 за тях. Установеното вписване за лицето П. Ф. не било оформено съобразно изискванията на чл.6, ал. 1 Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което и за този свидетел е поискано представяне на УП- 3 за периода 06.12.1983г. до 28.07.1984г. В две собственоръчно попълнени от него декларации П. Ф. изрично декларирал, че този период не желае да му се зачита за осигурителен стаж, както и че за този период не може да представи удостоверение. Същото било положението и с вписванията в пенсионното досие на лицето Б.С.. За него в периода 26.12.1983г.- 12.06.1984г. нямало данни да има положен труд, а в периода 13.06.1984-28.07.1984г. бил полагал труд при друг работодател, зачетен му за трудов стаж. Ответникът моли производството по делото да бъде прекратено, респ. искът да бъде отхвърлен като неоснователен. ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното: Видно от удостоверение с изх. № 5530-03-140/31.07.2023г., издадено от ТД на НОИ- Варна е, че на ищеца е отказано издаване на удостоверение УП- 13 по съображения, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл.5, ал. 10 КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които да може да се установи осигурителен стаж/доход и/или категория труд, водени от осигурител ТД Девня, гр. Девня. С удостоверение изх. № 5510-03-9 от 31.07.2023г. е удостоверено, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж в периода 26.12.1983г.-28.07.1984г. при работодател Туристическо дружество „Девня” гр. Девня. В удостоверението изрично е посочено, че се издава на основание чл.30 т.1 б.“г“ от Инструкция №5/30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5 ал. 2 от ЗУТОССР. От представения заверен препис от трудовата книжка на ищеца се установява налично вписване на трудов стаж при работодател Туристическо дружество Девня, гр. Девня на длъжност строителен работник, с дата на постъпване 06.12-198..последната цифра не се чете до 28.07.1984г., с подпис и печат на работодателя. В служебната бележка, издадена от ТД „Девня“, е налично удостоверяване, че същият като служител в периода 26.12.1983г.- 28.07.1984г. като строителен работник в отдел Туристическо дружество- Девня при ОС на БТС гр. Варна, не е ползвал платен годишен отпуск за 1984г. По делото е допуснат до разпит свидетеля П. И. Ф., който сочи, че е работил в периода 06.12.1983г. до 28.07.1984г. в Туристическо дружество Девня като бригадир на пълен работен ден. Познава ищеца, който е работил при него като бояджия, също на пълен работен ден. Работели по обекти на дружеството в Дружба, Балкан турист, хотели на Балкан турист, Мусала като бояджии, имали бригада. Свидетелят намирал обектите. Отчитали работата си, съставяли актове и получавали заплащане по банка, в зависимост от това към кой обект са работили. Работели по трудови договори на осем часа. Нямали фиксирано работно място, където били обектите там работели. С ищеца работели през цялото време. Свидетелят бил бригадир, а ищецът му бил подчинен. За краткото време, през което са работели заедно, няма спомен ищецът да е ползвал отпуск или болничен. Председателят на туристическото дружество бил в Суворово. Дружеството имало канцелария, но свидетелят не помни къде е била. И свидетелят е имал проблем с оформяне на трудовия му стаж, но впоследствие се оправил. Имало е ведомости на заплати, дори свидетелят ги бил виждал преди много години, преди да се пенсионира по болест. Показал му ги някакъв служител пред църквата св. Петка във Варна. Какво е станало впоследствие с тях, не знае. Книжката му стояла в личния състав. С мастило се пишело и затова била така замазана. По делото е приложено от ищеца заверено копие на трудовата книжка на свидетеля Ф., който при разпита си запознава съда и с оригинала, от която се установява, че е наличен запис на стр. 20-21 за работодател Туристическо дружество Девня, длъжност строителен бояджия, 5-ти разряд, с дата на постъпване 06.12.1983г. и дата на освобождаване 28.07.1984г., със съответните подписи в графите на ръководителя на предприятието и печати, макар и същите да са трудни за разчитане поради размазване на мастилото им. Представена е декларация, депозирана до НОИ през 2017г. декларация, с която свидетелят сочи, че не желае да му зачита за стаж периода 06.12.1983г.- 28.07.1984г., а в последваща от 2021г. е удостоверил, че не може да представи удостоверение за същия период с работодател Туристическо дружество Девня. ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното: По допустимостта на постановеното решение във връзка с недопустимостта на предявения установителен иск съдът намира възраженията на въззивника в жалбата за неоснователни. Нормата на чл.5 ал.1 ЗУТОССР сочи, че трудов стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Следователно тази хипотеза касае случаите на съществуващ работодател, при който е бил полаган труд. В случая не се твърди, че работадателят все още съществува, а напротив. Поради това и приложение намира разпоредбата на ал.2, която изрично предвижда, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Съдът намира, че такова удостоверение представлява приложеното такова на л. 13 от делото. В същото изрично е посочено, че е издадено на основание чл.30 т.1 б.“г“ от Инструкция №5/30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5 ал. 2 от ЗУТОССР. Позоваването на наличието на соченото основание по чл.5 ал.2 от ЗУТОССР за издаване на удостоверението от самия ответник опровергава направените от него едва в съдебното производство възражения, че такова основание не е налице. Още повече, самото удостоверение е издадено с оглед образуване на настоящото производство. Наред с изложеното, следва да се съобрази и обстоятелството, че при оспорване на това обстоятелство, а именно- че ТД „Девня“ е прекратено и няма правоприемник, в тежест на оспорващия ответник е да установи твърдения положителен факт, че дружеството има правоприемник. Този извод се налага и като се има предвид изричното признание на този факт, направено с издаденото на основание чл.5 ал.2 ЗУТОССР удостоверение, коментирано по-горе. Затова и съставът намира, че е налице правен интерес за ищеца да упражни правото си по чл.1 ал.1 ЗУТОССР и производството е допустимо, както и постановеното решение. Във връзка с възраженията за недопустимост на свидетелските показания поради нормата на чл.6 ал.1 от ЗУТОССР съдът ги намира за неоснователни. Приложената от ищеца трудова книжка категорично установява налично вписване, като нечетливостта само на една цифра от годината на назначаване, не е основание да не се зачете вписването изцяло. Възражения по истинността на представеното доказателство и твярдания за извършвани поправки и заличавания не са направени при представянето му, поради което и пред въззивната инстанция такива възражения са преклудирани. Видно е, че трудовата книжка е била редовно водена и само размазването на мастилената паста е довело до невъзможност ясно да бъде възпроизведена част от съдържанието на вписването. Издадената от работодателя служебна бележка за неползван отпуск също представлява доказателство по смисъла на чл.6 от Закона. Затова и съставът приема, че свидетелските показания са допустими и не е допуснато процесуално нарушение при събирането им. Досежно възраженията, че не е следвало да бъдат ценени свидетелските показания на св. Ф., тъй като представените писмени доказателства, установяващи твърдените от него факти, не отговарят на изискванията, съдът намира за неоснователни. Трудовата книжка на свидетеля е била представена още в първата инстанция и въззивникът не е направил възражения за редовността й, нито е оспорил истинността й. Възражението е преклудирано. Фактът, че свидетелят е заявил, че не желае да установява трудов стаж за процесния период, за който именно установява релевантни факти за ищеца, не води до извод за необективност на свидетелските показания. Решението на свидетеля дали желае и има възможност да води дело за установяване на трудовия си стаж за процесния период не касае преките и непосредствени впечатления, които свидетелят е изложил пред съда. Тези показания, като обективни и последователни, кореспондиращи и на събраните по делото писмени доказателства, следва да бъдат ценени. Поради това и възраженията, че неправилно са ценени от първоинстанционния съд, са неоснователни. Предвид изложените по-горе съображения за неоснователност на направените с въззивната жалба възражения и като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав намира, че искът е основателен. Установи се, че ищецът П. е работил по трудово правоотношение, при 8ч. работен ден с Туристическо дружество Девня, като е изпълнявал длъжност „строителен работник“ за периода от 26.12.1983г. до 28.07.1984г. Искът следва да бъде уважен, като бъде приет за установен горният факт. Решението на ПРС следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна е претендирала разноски пред настоящата инстанция, като е представила списък и доказателства за направени такива в размер на 800 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за недължимост на адвокатско възнаграждение съобразно характера на спора, в евентуалност – възражение за прекомерност. Възражението, че ответникът не дължи разноски е неоснователно предвид нормата на чл.9 ал.3 ЗУТОССР и мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК. Възражението за прекомерност също е неоснователно предвид нормата на чл.7 ал..1 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и факта, че искът по чл.1 ал.1 ЗУТОССР е неоценяем. Затова и въззивникът на осн. чл.78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сума в размер на 800 лв.- адвокатско възнаграждание за настоящата инстанция. Водим от горното, съдът