Решение № 2260 от 8.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 494/2024 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е образувано по жалба на К. Г. М. и Ч. К. В. срещу Решение № 1040-01-36 от 15.03.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – [област], с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-01-01534291/01.02.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – [област]. С жалбата и в хода на производството жалбоподателите са поддържали, че отмяната на Експертно решение на ТЕЛК № 2581 от 11.12.2020 г. не се дължи на тяхно виновно поведение. Решението изразява експертното им мнение и вътрешно убеждение, с оглед което не дължат възстановяване на сумите, изплатени за отпуснатата въз основа на него пенсия за инвалидност. Отделно, осигурителните плащания са извършени по силата на закона през периода на обжалване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК и поради това евентуалните вреди за ДОО не са пряка и непосредствена последица на отмененото решение на ТЕЛК. Изплатената пенсия е изплатена по силата на закона - чл. 98, ал. 7 КСО, и поради това не подлежи на възстановяване. На само, но изплатените месечни добавки към пенсията в размер на 50 лв. са изплатени неправомерно, с оглед разпоредбата на чл. 98, ал. 9 КСО и членовете на ТЕЛК не носят отговорност за изплащането им. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО. Алтернативно се поддържа, че членовете на ТЕЛК следва да възстановят изплатените суми за периода от 19.01.2021 г. до датата на подаване на жалбата от медицинската комисия при ТП на НОИ срещу експертното решение на ТЕЛК, като не се дължи възстановяване на добавките към пенсия в размер на 50 лв. месечно. Ответникът е оспорил жалбата по подробни съображения в писмено становище. Поддържано е, че са изпълнени предпоставките по чл. 110, ал. 3 КСО за издаване на разпореждане за събиране на сумите по акта за начет, формирани от изплатена пенсия за инвалидност и месечни добавки към нея за периода от 19.01.2021 г. до 31.05.2021 г., поради незаконосъобразно решение на ТЕЛК, в чиито състав са членове двамата жалбоподатели. В хода на производството са събрани писмени доказателства и въз основа на тях съдът прие следното по фактите: Жалбоподателите са членове на ТЕЛК към МБАЛ „Ю. Б.“ ООД – [населено място] и на състава, издал Експертно решение № 2581/129 от 11.12.2020 г., с което на А. С. е определена 80 % трайно намалена работоспособност, считано от 11.12.2020 г. Решението е обжалвано от медицинската комисия при ТП на НОИ – [област] и отменено с Експертно решение № 0816/073 от 16.04.2021 г. на Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ при НЕЛК. Решението на НЕЛК от 16.04.2021 г. е получено в ТП на НОИ – [област] на 12.05.2021 г. (според отбелязването върху него – л. 52). След отмяната на Експертно решение № 2581/129 от 11.12.2020 г., с Експертно решение № 1484/180 от 08.11.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ – [област]“ АД на С. е определена 40 % трайно намалена работоспособност. Експертното решение от 08.11.2021 г. е отменено с решение на НЕЛК от 04.03.2022 г., като с Експертно решение № 2342/168 от 18.10.2022 г. на Втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ – [област]“ АД е определен същият процент (40 %) трайно намалена работоспособност. С разпореждане [номер] от 02.03.2021 г. и във връзка с определената 80 % трайно намалена работоспособност на С. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 98, ал. 7 КСО – в размер на 141, 63 лв. месечно, считано от 19.01.2021 г. С разпореждане [номер]/2140-01-588/06.12.2022 г. разпореждането от 02.03.2021 г. за отпускане на С. на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е отменено. Разпореждането от 06.12.2022 г. е съобщено на А. С. на 09.12.2022 г. и няма данни да е обжалвано. След отмяна на разпореждане [номер] от 02.03.2021 г. и по сигнал на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – [област] за причинена щета на ДОО от изплатената на С. пенсия за инвалидност, със Заповед № ЗР-5-01-01414931 от 29.08.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – [област] е възложена ревизия по разходите на ДОО, във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза на жалбоподателите и Д. К. за периода от 19.01.2021 г. до 30.06.2022 г. Съставен е Ревизионен акт за начет № РМ-5-01-01472459 от 08.12.2023 г., с който са установени изплатени по Експертно решение № 2581/129 от 11.12.2020 г. суми в общ размер на 5137, 22 лв. – пенсия за инвалидност, еднократни суми за добавки и лихви към 08.12.2023 г. Ревизионният акт за начет е връчен на жалбоподателите на 19.12.2023 г. На 28.12.2023 г. последните са подали възражение срещу него, което е уважено частично. Задължението за неправомерно изплатена пенсия за инвалидност за периода от 19.01.2021 г. до 31.05.2021 г. е потвърдено със заключение на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – [област] изх. № 1054-01-35/01.02.2024 г. до размера от 1 150, 84 лв., в т.ч. добавките по § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2021 г., ведно с лихви. С Разпореждане № РО-5-01-01534291 от 01.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО дължимите от жалбоподателите и от Д. К. суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-01-01472459 от 08.12.2023 г. са определени в размер на 875, 91 лв. главница и 257, 21 лв. лихви. На 15.02.2024 г. жалбоподателите са подали жалба срещу Разпореждане № № РО-5-01-01534291 от 01.02.2024 г., която е разгледана от директора на ТП на НОИ – [област] с Решение № 1040-01-36 от 15.03.2024 г., с което разпореждането е потвърдено. В хода на производството е установено, че размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, определен и изплатен по чл. 98, ал. 7 КСО в периода 19.01.2021 г. – 31.05.2021 г. е в размер на 59, 39 лв. за месец януари 2021 г. (19.01.2021 г. – 31.01.2021 г.) и по 141, 63 лв. за месеците февруари, март, април и май 2021 г. – общо 625, 91 лв. Размерът на месечните добавки по § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2021 г., ПМС № 84/11.03.2021 г. и ПМС № 168/22.04.2021 г. за месеците януари, февруари, март, април и май 2021 г. е общо 250 лв. С оглед установените по делото факти се налагат следните правни изводи: Жалбата срещу Решение № 1040-01-36 от 15.03.2024 г. и потвърденото с него разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО е подадена от задължени за възстановяване на сумите по акта за начет лица, като правото им на оспорване по чл. 147 АПК вр. чл. 118, ал. 1 КСО е упражнено в срока по чл. 118, ал. 1 КСО (жалбата е подадена на 05.04.2024 г. чрез куриерска служба), считан от съобщаването на решението по чл. 117, ал. 3 КСО на Ч. В. на 22.03.2024 г. и на К. М. на 27.03.2024 г. В тази връзка отсъстват пречки по чл. 159 АПК за разглеждане на жалбата. Компетентността издалите решението и разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО органи не е спорна. Разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО е издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО, чиято е компетентността по закон. Решението, с което разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО е потвърдено, е издадено от директора на ТП на НОИ – [област], който е директор на съответното по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО териториално поделение на НОИ, компетентен за произнасяне по жалбата срещу него по административен ред – чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ КСО. Следователно изхожда от родово и териториално компетентен орган. Във връзка с условията от хипотезата на чл. 110, ал. 1 и 3 КСО е установено, че и двамата жалбоподатели са членове на състава на ТЕЛК към МБАЛ „Ю. Б.“ ООД – [населено място], издал Експертно решение № 2581/129 от 11.12.2020 г., с което на А. С. е определена 80 % трайно намалена работоспособност и въз основа на което с разпореждане [номер] от 02.03.2021 г. й е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 19.01.2021 г. Експертно решение № 2581/129 от 11.12.2020 г. е отменено с влязло в сила Експертно решение № 1036/12.05.2021 г. на НЕЛК, с оглед което е съставен Ревизионен акт за начет № РМ-05-01-01472459 от 08.12.2023 г. Последният е връчен и на двамата жалбоподателите, които са упражнили правото си на възражение по чл. 110, ал. 2 КСО, уважено частично с мотивирано заключение на контролния орган от 01.02.2024 г. За събиране на сумите по ревизионния акт за начет – 875, 91 лв. главница, съставляваща изплатената на С. пенсия за инвалидност за периода от 19.01.2021 г. до 31.05.2021 г., и 257, 21 лв. лихви, е издадено разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО, което е законосъобразно по същество. Изплатените суми на С. за периода от 19.01.2023 г. до 31.05.2021 г. за пенсия за инвалидност поради общо заболяване са щета за ДОО по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, доколкото са изплатени неправомерно – въз основа на отменен акт на медицинската експертиза на работоспособността. Експертно решение на ТЕЛК № 2581/129 от 11.12.2020 г. е отменено с влязло в сила решение на НЕЛК по чл. 51 ПУОРОМЕРКМЕ, с което е отпаднало основанието по чл. 74, ал. 1 КСО за отпускане на отпуснатата с разпореждане [номер] от 02.03.2021 г. пенсия за инвалидност. Последната е отпусната именно въз основа и според определения процент трайно намалена работоспособност с издаденото от жалбоподателите като членове на ТЕЛК Експертно решение № 2581/129 от 11.12.2020 г. Изплатените суми за отпусната на С. пенсия за инвалидност съставляват неправилно извършени осигурителни разходи с оглед отмяната на експертното решение на ТЕЛК от 11.12.2020 г. Доколкото са изплащани в периода от 19.01.2021 г. до 31.05.2021 г. въз основа на отмененото решение на ТЕЛК от 11.12.2020 г., независимо от обжалването му пред НЕЛК (арг. от чл. 98, ал. 7 КСО), е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на жалбоподателите като членове на ТЕЛК, издала отмененото експертно решение от 11.12.2020 г., и щетата, съставляваща неправомерно отпуснатата и изплатена въз основа него пенсия за инвалидност. Решението на ТЕЛК от 11.12.2020 г., с оглед мотивите на решението на НЕЛК от 16.04.2021 г. по чл. 51, ал. 1, т. 3 ПУОРОМЕРКМЕ, е отменено и върнато за ново освидетелстване поради немотивираната оценка на ТЕЛК на заболяването на С. при определяне на процента неработоспособност по част 9, раздел 4, точка 1.1.1 от Приложение № 1 към НМЕ (мотивите на решението – стр. 2), т.е. поради несъобразяване на установеното увреждане със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1 към НМЕ. Следователно, експертното решение на ТЕЛК от 11.12.2020 г. е отменено поради издаването му в нарушение на чл. 62 НМЕ и с отмяната му на това основание е изпълнено и спорното условие по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО – щетата за ДОО е резултат от издаването на акт на медицинската експертиза в нарушение на нормативна разпоредба при издаването й. В случая се касае за неправилно прилагане на нормативен акт при определяне на процента на трайно намалена работоспособност на А. С., като отправните точки по Приложение № 1 към НМЕ са обвързващи органите на медицинската експертиза при определяне на вида и степента на увреждане в проценти. Процентът на трайно намалена работоспособност е фиксиран и изисква точно прилагане, а не преоценка по „вътрешно убеждение“ (вж. Решение № 11796 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2021 г., VI о.). Затова и отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна и възниква по силата на изрична правна норма (в този смисъл цит. решение на ВАС по адм. д. № 6712/2021 г.), а не поради виновно поведение на състава на ТЕЛК. Пенсията в периода от 19.01.2021 г. до 31.05.2021 г. е отпусната и изплащана в размера по чл. 98, ал. 7 КСО – 141, 63 лв. (Постановление № 107 на МС от 28.05.2020 г. – обн., ДВ, бр. 50 от 02.06.2020 г.), с оглед обжалването на решението на ТЕЛК от 11.12.2020 г. пред НЕЛК (с жалба на медицинската комисия при ТП на НОИ – [област]), така че размерът на щетата за ДОО е 625, 91 лв. (вж. справка на л. 90 – 59, 39 лв. за периода от 19.01.2021 г. до 31.01.2021 г. и по 141, 63 лв. за месеците февруари-май 2021 г.). Пенсията за инвалидност се изплаща и в периода на обжалване на решението на ТЕЛК, което е основание за отпускането й – чл. 98, ал. 7 КСО. Разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО определя размера на пенсията за инвалидност до влизане в сила на решението на НЕЛК или на съда, но не изключва отпускането и изплащането й през този период, така че обжалването на решението на ТЕЛК не спира действието му. Затова и възражението на жалбоподателите за липсата на причинно-следствена връзка между издаването на решението на ТЕЛК от 11.12.2020 г. и изплатените пенсии в периода от 19.01.2021 г. до 31.05.2021 г. е неоснователно. Решението на НЕЛК е получено в ТП на НОИ по реда на чл. 52 ПУОРОМЕРКМЕ на 12.05.2021 г. (вж. отбелязването върху него – л. 52), така че е влязло в сила с изтичането на срока по чл. 98, ал. 6 КСО (14-дневен от получаване на решението на НЕЛК) – на 26.05.2021 г. До влизането му в сила пенсията за инвалидност е в размера по чл. 98, ал. 7 КСО, с оглед което и за месец май 2021 г. щетата за ДОО е в размера на социалната пенсия за старост по ПМС № 107 на МС от 28.05.2020 г. - 141, 63 лв. Пенсията за инвалидност на С. е изплащана с допълнителни суми по § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2021 г. за месеците януари, февруари и март 2021 г., като еднократно плащане в размер на 50 лв., и в същия размер за месеците април и май 2021 г. по силата на Постановление № 84 на МС от 11.03.2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (чл. 1, ал. 2) и Постановление № 168 на МС от 22.04.2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (чл. 1, ал. 2). Допълнителните суми за периода от 19.01.2021 г. до 31.05.2021 г. в общ размер на 250 лв. обаче не подлежат на възстановяване от органите на медицинската експертиза на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО – арг. от чл. 98, ал. 9 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 9 КСО, към пенсията по чл. 98, ал. 7 КСО не се изплащат добавки по КСО и по други нормативни актове. В случая за периода от 19.01.2021 г. до 31.05.2021 г. на С. е отпусната и изплащана пенсия за инвалидност при условията на чл. 98, ал. 7 КСО и следователно допълнителните суми към нея, които не са добавки по КСО, но като допълнение към пенсията са добавки (в общоупотребимия смисъл на думата добавка) по други нормативни актове (ЗБДОО за 2021 г., ПМС № 84/11.03.2021 г. и ПМС № 168/22.04.2021 г.), са изплащани в нарушение на закона – чл. 98, ал. 9 КСО, а не поради незаконосъобразен акт на медицинската експертиза. Затова отсъства основание по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за възстановяване от членовете на ТЕЛК на общо изплатените допълнителни суми към пенсията на С. за периода от 19.01.2021 г. до 31.05.2021 г. – в размер на 250 лв., ведно с лихви по чл. 113, ал. 1 КСО, и в тази му част оспореното решение и потвърденото с него разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО са незаконосъобразни (чл. 146, т. 4 АПК). Съответно жалбата за отмяната им в тази част – за сумата от 250 лв. главница и лихви към 08.12.2023 г. в размер на 73, 50 лв. (по 14, 90 лв. за добавките за месеците януари-март 2021 г., 14, 61 лв. за добавката за месец април 2021 г. и 14, 19 лв. за добавката за месец май 2021 г. – вж. ревизионния акт за начет), следва да бъде уважена. В останалата й част жалбата е неоснователна, с оглед което страните не си дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 118, ал. 3 КСО, съдът